Покрай множеството събития през последните дни едно мина съвсем незабелязано.

Покрай множеството събития през последните дни едно мина напълно неусетно. “Възраждане ” гласоподава срещу и двата законопроекта против корупцията. Естествено, с измислени и даже непремислени причини.

Ерго, отношението към корупцията е първият характерен знак на плановете на Задкулисието. То ще продължи да ражда нови и нови политически планове, поради идващите няколко типа избори. Но тъй като задачата е кражбата на обществен запас да продължи, то и задачата на всеки нов план е да блокира противодействието на корупцията.

Не бива да имаме подозрения, че клептокрацията ще вкара всички сили да резервира статуквото. И хартиената бюлетина е значим, само че единствено един от инструментите. Всъщност, триглавата ламя на Прехода не може да съществува без достъп до публичен запас и отвън властта. 

Подходите са два.

Първият политически метод - бавният, сложният и мъчителният - е извоюването на парламентарно болшинство на Промяната. Това, обаче, ще отнеме доста време - може би години, запаси, още беди и несгоди, тежки времена, до момента в който общественият избор, който взема решение всички избори изиска смяна. 

В момента, при рекордно ниска безработица това няма по какъв начин да стане. А и промяната в правораздаването няма гаранция, че ще даде плодове при спадащ витален стандарт и респективно, усилване на корупционните зависимости.

Вторият политически метод - доста неизвестен - е индулгенцията на ББ и договаряне на неговата независимост против оттегляне от политиката. Случвало се е в Испания, Чили и на други места след диктатури. 

Такава договорка ще отпуши обществения развой и ще ни спести доста публично време. А Шенген, Еврозона и промените в службите и регулаторите ще тласне България в мечтаната от всички траектория на  развиване. Щастието в нещастието е, че Задкулисието е мощно уязвимо от една единствена персона.

Това са двата разказа за България.