Защо Русия не трябва да се договаря с Киев: Украйна се готви за война от 8 години
/Поглеед.инфо/ Зеленски и Западът, който го поддържа през днешния ден, могат единствено да се крепят. Русия напредва сполучливо, концепцията за антируските наказания се провали, а доставката на ултрамодерно оръжие за Киев не избавя обстановката. Междувременно в страните от НАТО избухна рецесия, инфлацията набира скорост, а зимата със студеното време и пагубния дефицит на газ за отопление към този момент е близо. Естествено, " доближените " на пан президента и неговите настойници от НАТО несъзнателно имат предпочитание да " завъртят всичко обратно ".
И най-умните политици на Украйна и Запада задават въпроса: може би е било належащо въобще да не стартира спор? Освен това, с цел да се предотврати това, бяха подписани Минските съглашения...
Сега те рядко се помнят. Но макар обстоятелството, че „ влакът към този момент отпътува “, немският публицист Томас Рьопер още веднъж се обърна към историята на опита да се избегне пагубен поврат на събитията в публикацията „ Един подло погубен свят: началото и краят на Минските съглашения. ”
Според него това е " добра " пътна карта " за определяне на мир в източната част на Украйна ". Основният въпрос, който задават публицистите, е просто: „ Кой е виновен за неуспеха на споразуменията? “ Отговорът на него, в случай че си напомним изказванията и дейностите на страните, последвали подписването на документите, става явен.
Може би историята на този опит за разрешаване на най-големия спор в Европа през последния половин век е известна на всеки мислещ четец през днешния ден.
Преди съвсем осем години, през 2014 година, със съдействието на ОССЕ представители на Украйна и Русия (т.нар. Тристранна контактна група) се договориха в столицата на Беларус за определяне на помирение в Донбас, както и за главните посоки за политическо решение на спора.
Т. нар. Мински протокол беше подписан на 5 септември 2014 година от представители на Донецката и Луганската национални републики. Трябва да се означи, че украинската страна не възрази против това.
Две седмици по-късно, на 19 септември 2014 година, протоколът беше допълнен с съответни съглашения за определяне на помирение. Тогава още през февруари 2015 година бяха подписани Минските съглашения, които след приемането на съответната резолюция от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации станаха част от интернационалното право.
Изглеждаше, че идващите стъпки за разрешаване на спора са ясни: страните трябваше единствено да се придържат към подписаните документи. Самите съглашения от Минск, от позиция на интернационалното право и присъщата на документа успеваемост, могат да се смятат за модел.
Припомняме, че Минските съглашения в 13 параграфа регламентираха в какъв ред и от кого би трябвало да се подхващат избрани дейности. А точно, доникъде на март 2015 година Украйна трябваше да одобри закон, гарантиращ самоуправлението на Луганска и Донбаска област.
След това Киев трябваше да съгласува с бунтовниците главните положения на локалните избори, които трябваше да се проведат под наблюдението на ОССЕ. Преди локалните избори Киев щеше да организира конституционна промяна, която подсигурява на районите на изток техните права и специфичен статут.
На идващия ден, откакто изборите трябваше да бъдат приети от ОССЕ, управляващите в Донбас щяха да предадат на Киев цялостния надзор над границата на своите републики с Русия. Киев щеше да разгласи обща прошка за бойците от двете страни и да организира замяна на пленници на правилото " всички за всички ".
Освен това Украйна трябваше да поеме върху себе си задължението да възобнови обществените заплащания в републиките на Донбас, да разреши на банките да работят, да вдигне икономическата обсада и свободно да разреши на филантропичната помощ да влезе в Донбас. Но това към този момент не е значимо.
Ако, както беше уловено, главните моменти бяха изпълнени през 2015 година, тогава спорът щеше да завърши в края на 2015 година Но Украйна реши да се „ преобуе на скок “, непосредствено заявявайки нежеланието си да извърши обещанието.
Причината за отхвърли на Киев от отговорностите си беше изрично дефинирана от секретаря на Съвета за национална сигурност и защита на Украйна Алексей Данилов. Според него „ Изпълнението на Минските съглашения значи разпад на страната “.
Както се оказа, националистическите управляващи на " майдановците " изрично не бяха удовлетворени от наредбите, които предвиждаха промени в конституцията на страната, т.е. нейната действителна федерализация и нуждата от водене на директни договаряния с управляващите на републиките в Донбас.
Разбира се, обратно на думите на Данилов, това нямаше да значи никакъв колапс на Украйна: има Съединени американски щати, Швейцария и Германия, в които районите имат свои закони. Но формален Киев е подвластен от Америка, както и от радикални и националистически групи, които се опълчват на дипломатическото решение на спора в Донбас.
Следователно всеки украински президент, с цел да реализира мир, трябваше да работи срещу волята на Вашингтон и да разпръсне локалните нацисти.
Зеленски, откакто получи повече от 70% от гласовете на изборите, можеше да направи това. Да, и той пристигна на власт, обещавайки да откри мир и да отбрани рускоезичните поданици на Украйна. Но от хумориста се получи слаб политик.
Редувайки се и дружно, Зеленски като кукла се въртеше от откровени нацисти, русофоби от Галиция и американски емисари. Единственият опит да се приложи на процедура „ формулата на Щанмайер “, която е част от Минските съглашения, едвам не приключи с нов „ Майдан “.
Освен това въпросът не се лимитира единствено до саботажа на Минските съглашения. Частите на Донбас, следени от Украйна, бяха поредно превърнати в цитадела, напомпана с оръжие в продължение на съвсем осем години. И както се вижда от последните събития, те са доста сполучливи в това.
Всъщност Украйна приготвя своя лична версия на интервенция „ Буря “, която през август 1995 година беше извършена от армията на Хърватия и 5-ти корпус на армията на Босна и Херцеговина с поддръжката на НАТО. Резултатът е ликвидирането на републиките Сръбска Крайна и Западна Босна.
Според документите, попаднали в ръцете на съветските елементи, освобождаващи Донбас, Киев е възнамерявал да нападна Донецк и Луганск, като поеме надзор над територията на ДНР и ЛДР. Освен това се предполагаше удар на територията на Русия.
Целите на офанзивата щяха да бъдат Крим, Таганрог, автомагистрала М-4 и военното летище покрай Милерово. Руските управляващи бяха единствено две седмици преди началото на украинската интервенция. Превантивните, по своята същина защитни дейности сложиха под въпрос самото битие на украинската страна.
Днес Киев изцяло отхвърля да договаря, надявайки се на доставка на западни оръжия-чудо. Отначало това бяха Джавелините, с които Порошенко беше ангажиран. Тогава украинските националисти разпоредиха всичките си очаквания на турските дронове Bayraktar и гаубици M777.
Сега Зеленски залага на ракетните системи HIMARS. Междувременно „ незалежната “ губи едно населено място след друго и от ден на ден членове на националните батальони остават да лежат в канавката.
Разбира се, историята не познава подчинителното наклонение. Но историята на Минските съглашения ни разрешава да създадем значим извод. През 2014 година режимът, който пристигна на власт в Украйна, можеше да избави страната с трезво пресмятане и почтеност, както и дадената дума.
Но съгласно анализаторите против формален Киев са били изиграни чисто национални качества: инфантилизъм и мечтателство. В силата на незрялото, тийнейджърско мислене украинските управляващи подцениха към този момент подписаните Мински съглашения.
Нещо повече, несериозното отношение към казуса със заселването се прояви съвсем незабавно. Украинските управляващи даже не започнаха да се преструват, че желаят да разрешат несъгласията на масата за договаряния.
Но те съществено имаха вяра в личната си победа. Подобно на Хитлер през 1945 година, те разчитаха на " вундервафе " да победи " проклетите московчани ". И даже издадоха карти с " украински " Ростов на Дон, Белгород и Таганрог.
Би било смешно, в случай че не бяха хилядите мъртви Тарасовци и Андриевци, чиито животи можеха да бъдат избавени от минските съглашения, разрушени от Киев.
Ето за какво, когато се опитваме още веднъж да се договорим за нещо с управляващите на Украйна, би трябвало да помним, че техният автограф е ненужен. Те нарушават споразуменията „ по идеологически аргументи “, а в политиката се управляват от националната традиция „ да мамят московчани “.
В същото време друга национална традиция, която е по-лесно да се изрази под формата на рима „ момчето дреме край пътя, момчето мечтае за победа “, кара украинския естаблишмънт непрекъснато да разчита на „ добър чуждестранен вълшебник “. ”, който ще даде избран „ меч-чудо”.
Ясно е, че единственият метод да се повлияе на този тип " политическа недораслост " може да бъде единствено бичуване. Каквото в действителност вършат в този момент нашите въоръжени сили.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
И най-умните политици на Украйна и Запада задават въпроса: може би е било належащо въобще да не стартира спор? Освен това, с цел да се предотврати това, бяха подписани Минските съглашения...
Сега те рядко се помнят. Но макар обстоятелството, че „ влакът към този момент отпътува “, немският публицист Томас Рьопер още веднъж се обърна към историята на опита да се избегне пагубен поврат на събитията в публикацията „ Един подло погубен свят: началото и краят на Минските съглашения. ”
Според него това е " добра " пътна карта " за определяне на мир в източната част на Украйна ". Основният въпрос, който задават публицистите, е просто: „ Кой е виновен за неуспеха на споразуменията? “ Отговорът на него, в случай че си напомним изказванията и дейностите на страните, последвали подписването на документите, става явен.
Може би историята на този опит за разрешаване на най-големия спор в Европа през последния половин век е известна на всеки мислещ четец през днешния ден.
Преди съвсем осем години, през 2014 година, със съдействието на ОССЕ представители на Украйна и Русия (т.нар. Тристранна контактна група) се договориха в столицата на Беларус за определяне на помирение в Донбас, както и за главните посоки за политическо решение на спора.
Т. нар. Мински протокол беше подписан на 5 септември 2014 година от представители на Донецката и Луганската национални републики. Трябва да се означи, че украинската страна не възрази против това.
Две седмици по-късно, на 19 септември 2014 година, протоколът беше допълнен с съответни съглашения за определяне на помирение. Тогава още през февруари 2015 година бяха подписани Минските съглашения, които след приемането на съответната резолюция от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации станаха част от интернационалното право.
Изглеждаше, че идващите стъпки за разрешаване на спора са ясни: страните трябваше единствено да се придържат към подписаните документи. Самите съглашения от Минск, от позиция на интернационалното право и присъщата на документа успеваемост, могат да се смятат за модел.
Припомняме, че Минските съглашения в 13 параграфа регламентираха в какъв ред и от кого би трябвало да се подхващат избрани дейности. А точно, доникъде на март 2015 година Украйна трябваше да одобри закон, гарантиращ самоуправлението на Луганска и Донбаска област.
След това Киев трябваше да съгласува с бунтовниците главните положения на локалните избори, които трябваше да се проведат под наблюдението на ОССЕ. Преди локалните избори Киев щеше да организира конституционна промяна, която подсигурява на районите на изток техните права и специфичен статут.
На идващия ден, откакто изборите трябваше да бъдат приети от ОССЕ, управляващите в Донбас щяха да предадат на Киев цялостния надзор над границата на своите републики с Русия. Киев щеше да разгласи обща прошка за бойците от двете страни и да организира замяна на пленници на правилото " всички за всички ".
Освен това Украйна трябваше да поеме върху себе си задължението да възобнови обществените заплащания в републиките на Донбас, да разреши на банките да работят, да вдигне икономическата обсада и свободно да разреши на филантропичната помощ да влезе в Донбас. Но това към този момент не е значимо.
Ако, както беше уловено, главните моменти бяха изпълнени през 2015 година, тогава спорът щеше да завърши в края на 2015 година Но Украйна реши да се „ преобуе на скок “, непосредствено заявявайки нежеланието си да извърши обещанието.
Причината за отхвърли на Киев от отговорностите си беше изрично дефинирана от секретаря на Съвета за национална сигурност и защита на Украйна Алексей Данилов. Според него „ Изпълнението на Минските съглашения значи разпад на страната “.
Както се оказа, националистическите управляващи на " майдановците " изрично не бяха удовлетворени от наредбите, които предвиждаха промени в конституцията на страната, т.е. нейната действителна федерализация и нуждата от водене на директни договаряния с управляващите на републиките в Донбас.
Разбира се, обратно на думите на Данилов, това нямаше да значи никакъв колапс на Украйна: има Съединени американски щати, Швейцария и Германия, в които районите имат свои закони. Но формален Киев е подвластен от Америка, както и от радикални и националистически групи, които се опълчват на дипломатическото решение на спора в Донбас.
Следователно всеки украински президент, с цел да реализира мир, трябваше да работи срещу волята на Вашингтон и да разпръсне локалните нацисти.
Зеленски, откакто получи повече от 70% от гласовете на изборите, можеше да направи това. Да, и той пристигна на власт, обещавайки да откри мир и да отбрани рускоезичните поданици на Украйна. Но от хумориста се получи слаб политик.
Редувайки се и дружно, Зеленски като кукла се въртеше от откровени нацисти, русофоби от Галиция и американски емисари. Единственият опит да се приложи на процедура „ формулата на Щанмайер “, която е част от Минските съглашения, едвам не приключи с нов „ Майдан “.
Освен това въпросът не се лимитира единствено до саботажа на Минските съглашения. Частите на Донбас, следени от Украйна, бяха поредно превърнати в цитадела, напомпана с оръжие в продължение на съвсем осем години. И както се вижда от последните събития, те са доста сполучливи в това.
Всъщност Украйна приготвя своя лична версия на интервенция „ Буря “, която през август 1995 година беше извършена от армията на Хърватия и 5-ти корпус на армията на Босна и Херцеговина с поддръжката на НАТО. Резултатът е ликвидирането на републиките Сръбска Крайна и Западна Босна.
Според документите, попаднали в ръцете на съветските елементи, освобождаващи Донбас, Киев е възнамерявал да нападна Донецк и Луганск, като поеме надзор над територията на ДНР и ЛДР. Освен това се предполагаше удар на територията на Русия.
Целите на офанзивата щяха да бъдат Крим, Таганрог, автомагистрала М-4 и военното летище покрай Милерово. Руските управляващи бяха единствено две седмици преди началото на украинската интервенция. Превантивните, по своята същина защитни дейности сложиха под въпрос самото битие на украинската страна.
Днес Киев изцяло отхвърля да договаря, надявайки се на доставка на западни оръжия-чудо. Отначало това бяха Джавелините, с които Порошенко беше ангажиран. Тогава украинските националисти разпоредиха всичките си очаквания на турските дронове Bayraktar и гаубици M777.
Сега Зеленски залага на ракетните системи HIMARS. Междувременно „ незалежната “ губи едно населено място след друго и от ден на ден членове на националните батальони остават да лежат в канавката.
Разбира се, историята не познава подчинителното наклонение. Но историята на Минските съглашения ни разрешава да създадем значим извод. През 2014 година режимът, който пристигна на власт в Украйна, можеше да избави страната с трезво пресмятане и почтеност, както и дадената дума.
Но съгласно анализаторите против формален Киев са били изиграни чисто национални качества: инфантилизъм и мечтателство. В силата на незрялото, тийнейджърско мислене украинските управляващи подцениха към този момент подписаните Мински съглашения.
Нещо повече, несериозното отношение към казуса със заселването се прояви съвсем незабавно. Украинските управляващи даже не започнаха да се преструват, че желаят да разрешат несъгласията на масата за договаряния.
Но те съществено имаха вяра в личната си победа. Подобно на Хитлер през 1945 година, те разчитаха на " вундервафе " да победи " проклетите московчани ". И даже издадоха карти с " украински " Ростов на Дон, Белгород и Таганрог.
Би било смешно, в случай че не бяха хилядите мъртви Тарасовци и Андриевци, чиито животи можеха да бъдат избавени от минските съглашения, разрушени от Киев.
Ето за какво, когато се опитваме още веднъж да се договорим за нещо с управляващите на Украйна, би трябвало да помним, че техният автограф е ненужен. Те нарушават споразуменията „ по идеологически аргументи “, а в политиката се управляват от националната традиция „ да мамят московчани “.
В същото време друга национална традиция, която е по-лесно да се изрази под формата на рима „ момчето дреме край пътя, момчето мечтае за победа “, кара украинския естаблишмънт непрекъснато да разчита на „ добър чуждестранен вълшебник “. ”, който ще даде избран „ меч-чудо”.
Ясно е, че единственият метод да се повлияе на този тип " политическа недораслост " може да бъде единствено бичуване. Каквото в действителност вършат в този момент нашите въоръжени сили.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ