“Уолстрийт джърнъл”: Зачита ли ЕС правото, или защо България може да бъде спряна за еврозоната
Погледнато от строго юридическа позиция, на най-бедната страна в Европейски Съюз би трябвало да й се позволи да влезе в еврозоната. Дали обаче Общността се основава на върховенството на закона?
Очаква се България до края на юни публично да кандидатства за влизане в механизма ERM (Exchange Rate Mechanism), което е началната позиция за цялостно участие в еврозоната. Мнозина водачи от валутния съюз обаче са сдържани по въпроса, заявявайки, че стопанската система на страната е прекомерно слаба и това ще провокира повтаряне на проблемите, притиснали финансово затруднените членки на еврозоната.
Бързо се доближава моментът за взимане на решението дали на България би трябвало да й бъде позволено да се причисли към еврото.
Най-бедната страна в Европейски Съюз, чиито БВП (БВП) на човек от популацията е едвам на половина от междинното ниво за Съюза, е решена да подаде публична молба за влизане в ERM, отправната точка към цялостно участие в еврозоната, доникъде на настоящата година макар опасенията на доста страни членки. Отговорът на Европейски Съюз ще отекне надалеч отвън България.
От строго юридическа позиция, единственият верен отговор е на България да й бъде разрешено да се причисли към клуба. България освен е задължена да направи това съгласно изискванията на присъединението си към Европейски Съюз, само че и към този момент е изпълнила всички критерии.
Българската валута бе обвързана с немската марката, а по-късно и с еврото от 20 години и в никакъв случай не се е отклонявала от избрания валутен курс. Страната има по едно и също време бюджетен остатък и остатък по настоящата сметка, държавният дълг е едвам 25 % от Брутният вътрешен продукт, а инфлацията – единствено 1,8%, покривайки задачата на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Всъщност страната следва разпоредбите на единната валута по-добре от множеството членки на еврозоната. София е уверена, че участието ще форсира изравняването на стопанската система на България с останалите от блока, намалявайки чувството за риск у вложителите.
Въпреки това обаче голям брой водачи на еврозоната са сдържани към концепцията да се разреши на България да вкара единната валута. Някои настояват, че стопанска система й е прекомерно слаба, с цел да съществува взаимно в една валутна зона с могъщи стопански системи като Германия. Според тях, в случай че на София й се разреши да се причисли, ще се стигне до повтаряне на проблемите, които сполетяха Гърция и други страни от еврозоната в затруднено финансово състояние.
Други се притесняват, че проблемите на България с корупцията на високо ниво и минусите на юридическата й система ще изложат на риск останалата част от еврозоната. Тези страхове бяха засилени от срутва предходната седмица на латвийска банка, откакто министерството на финансите на Съединени американски щати я упрекна в пране на пари за съветски клиенти. Друга банка, съветска благосъстоятелност, съобщи, че гуверньорът на Латвийската централна банка Илмар Римшевич е желал подкупи – обвинявания, които той отхвърля.
София твърди, че сравненията със съседката й Гърция са несправедливи. В десетилетието преди и след присъединението си към еврото Гърция унищожи публичните си финанси и подкопа конкурентоспособността си с взривообразно увеличение на чиновниците в държавния бранш, подхранвано с задължения, и великодушни пенсионни обещания.
Когато пък Гърция банкрутира и бе принудена да желае най-големия избавителен пакет и отписване на дълг в историята, тя се опълчи на икономиите.
България, таман противоположното, следва политика на фискална дисциплинираност над 20 години след финансовия си колапс през 1996 година. Въпреки относително ниския витален стандарт и сериозните дефекти в просветителната и здравната й система, икономическият модел на България, основаващ се на невисок плосък налог и уравновесен бюджет, се радва на забележителна междупартийна поддръжка.
“Фискалната дисциплинираност е нещо като вяра в България”, декларира финансовият министър Владислав Горанов.
Противниците на присъединението на България към еврозоната имат по-силни позиции в опасенията си за върховенството на закона. Единайсет години след присъединението си към Европейски Съюз България към момента е обект на специфичен мониторинг на Европейски Съюз, създаден за да ускори независимостта и успеваемостта на юридическата й система, само че напредъкът се бави. Доклад предходната година дефинира 17 области, в които към момента би трябвало да бъдат подхванати дейности. Все още няма високопоставена фигура, наказана за корупция, макар непрекъснатите кавги, в това число и срутва през 2014 година на четвъртата по величина банка в страната, който наподобява бе резултат от конфликта на конкурентни бизнес кланове.
София признава тези проблеми. Тя показва, че е решена да приключи промените на юридическата система след няколко години, през които напредъкът бе спъван от политическа неустойчивост. Страната обаче отбелязва, че няколко членки на еврозоната също имат проблеми с корупция и неефективност на юридическата система. Само 27 % от българите показват, че са били наранени от корупция във всекидневието си по отношение на 58 % от испанците, 50 % в Кипър и 46 % в Гърция, сочи проучване на Евробарометър от предходната година.
Междувременно държавното управление отхвърля опасенията за българската банкова система, отбелязвайки, че 70 % от банковите активи са в ръцете на подразделения на огромни европейски кредитни институции, а и във всички случаи, като членка на еврозоната, банковата система ще попадне под надзора на ЕЦБ.
Зад тези опасения обаче се крие един простоват въпрос – дали самият Европейски Съюз е общественост, учредена на върховенството на правото? Европейските контракти са ясни – правото на присъединение към еврото би трябвало да се основава на справедливи критерии, а не на субективни оценки.
Да се разреши присъединението на България може да подхрани безпокойствие в ядрото на Европейски Съюз, само че отхвърлянето на кандидатурата й носи риск от задълбочаване на две от главните несъответствия в Европейски Съюз. От една страна рецесията на доверието, която произтича от чувството, че Европейски Съюз е станал толкоз политизиран, че разпоредбите към този момент не се ползват поредно. От друга страна засилващото се разделяне “изток-запад”, което отразява опасенията, че страните от Централна и Източна Европа биват третирани като членки второ качество.
“Ако не харесват разпоредбите, тогава би трябвало да ги променят”, декларира почитан български представител.
София е решена да сложи този въпрос преди края на юни, до момента в който към момента държи ротационното председателство на Европейски Съюз, не на последно място, тъй като българското общество, приело 20 години на бюджетни ограничавания, го изисква, споделя Горанов.
Сега отговорът на Европейски Съюз може да има по-голямо значение за дълготрайната му еволюция, в сравнение с който и да е научен спор, който сега господства политическите полемики в Брюксел.
Превод: Българска телеграфна агенция
Очаква се България до края на юни публично да кандидатства за влизане в механизма ERM (Exchange Rate Mechanism), което е началната позиция за цялостно участие в еврозоната. Мнозина водачи от валутния съюз обаче са сдържани по въпроса, заявявайки, че стопанската система на страната е прекомерно слаба и това ще провокира повтаряне на проблемите, притиснали финансово затруднените членки на еврозоната.
Бързо се доближава моментът за взимане на решението дали на България би трябвало да й бъде позволено да се причисли към еврото.
Най-бедната страна в Европейски Съюз, чиито БВП (БВП) на човек от популацията е едвам на половина от междинното ниво за Съюза, е решена да подаде публична молба за влизане в ERM, отправната точка към цялостно участие в еврозоната, доникъде на настоящата година макар опасенията на доста страни членки. Отговорът на Европейски Съюз ще отекне надалеч отвън България.
От строго юридическа позиция, единственият верен отговор е на България да й бъде разрешено да се причисли към клуба. България освен е задължена да направи това съгласно изискванията на присъединението си към Европейски Съюз, само че и към този момент е изпълнила всички критерии.
Българската валута бе обвързана с немската марката, а по-късно и с еврото от 20 години и в никакъв случай не се е отклонявала от избрания валутен курс. Страната има по едно и също време бюджетен остатък и остатък по настоящата сметка, държавният дълг е едвам 25 % от Брутният вътрешен продукт, а инфлацията – единствено 1,8%, покривайки задачата на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Всъщност страната следва разпоредбите на единната валута по-добре от множеството членки на еврозоната. София е уверена, че участието ще форсира изравняването на стопанската система на България с останалите от блока, намалявайки чувството за риск у вложителите.
Въпреки това обаче голям брой водачи на еврозоната са сдържани към концепцията да се разреши на България да вкара единната валута. Някои настояват, че стопанска система й е прекомерно слаба, с цел да съществува взаимно в една валутна зона с могъщи стопански системи като Германия. Според тях, в случай че на София й се разреши да се причисли, ще се стигне до повтаряне на проблемите, които сполетяха Гърция и други страни от еврозоната в затруднено финансово състояние.
Други се притесняват, че проблемите на България с корупцията на високо ниво и минусите на юридическата й система ще изложат на риск останалата част от еврозоната. Тези страхове бяха засилени от срутва предходната седмица на латвийска банка, откакто министерството на финансите на Съединени американски щати я упрекна в пране на пари за съветски клиенти. Друга банка, съветска благосъстоятелност, съобщи, че гуверньорът на Латвийската централна банка Илмар Римшевич е желал подкупи – обвинявания, които той отхвърля.
София твърди, че сравненията със съседката й Гърция са несправедливи. В десетилетието преди и след присъединението си към еврото Гърция унищожи публичните си финанси и подкопа конкурентоспособността си с взривообразно увеличение на чиновниците в държавния бранш, подхранвано с задължения, и великодушни пенсионни обещания.
Когато пък Гърция банкрутира и бе принудена да желае най-големия избавителен пакет и отписване на дълг в историята, тя се опълчи на икономиите.
България, таман противоположното, следва политика на фискална дисциплинираност над 20 години след финансовия си колапс през 1996 година. Въпреки относително ниския витален стандарт и сериозните дефекти в просветителната и здравната й система, икономическият модел на България, основаващ се на невисок плосък налог и уравновесен бюджет, се радва на забележителна междупартийна поддръжка.
“Фискалната дисциплинираност е нещо като вяра в България”, декларира финансовият министър Владислав Горанов.
Противниците на присъединението на България към еврозоната имат по-силни позиции в опасенията си за върховенството на закона. Единайсет години след присъединението си към Европейски Съюз България към момента е обект на специфичен мониторинг на Европейски Съюз, създаден за да ускори независимостта и успеваемостта на юридическата й система, само че напредъкът се бави. Доклад предходната година дефинира 17 области, в които към момента би трябвало да бъдат подхванати дейности. Все още няма високопоставена фигура, наказана за корупция, макар непрекъснатите кавги, в това число и срутва през 2014 година на четвъртата по величина банка в страната, който наподобява бе резултат от конфликта на конкурентни бизнес кланове.
София признава тези проблеми. Тя показва, че е решена да приключи промените на юридическата система след няколко години, през които напредъкът бе спъван от политическа неустойчивост. Страната обаче отбелязва, че няколко членки на еврозоната също имат проблеми с корупция и неефективност на юридическата система. Само 27 % от българите показват, че са били наранени от корупция във всекидневието си по отношение на 58 % от испанците, 50 % в Кипър и 46 % в Гърция, сочи проучване на Евробарометър от предходната година.
Междувременно държавното управление отхвърля опасенията за българската банкова система, отбелязвайки, че 70 % от банковите активи са в ръцете на подразделения на огромни европейски кредитни институции, а и във всички случаи, като членка на еврозоната, банковата система ще попадне под надзора на ЕЦБ.
Зад тези опасения обаче се крие един простоват въпрос – дали самият Европейски Съюз е общественост, учредена на върховенството на правото? Европейските контракти са ясни – правото на присъединение към еврото би трябвало да се основава на справедливи критерии, а не на субективни оценки.
Да се разреши присъединението на България може да подхрани безпокойствие в ядрото на Европейски Съюз, само че отхвърлянето на кандидатурата й носи риск от задълбочаване на две от главните несъответствия в Европейски Съюз. От една страна рецесията на доверието, която произтича от чувството, че Европейски Съюз е станал толкоз политизиран, че разпоредбите към този момент не се ползват поредно. От друга страна засилващото се разделяне “изток-запад”, което отразява опасенията, че страните от Централна и Източна Европа биват третирани като членки второ качество.
“Ако не харесват разпоредбите, тогава би трябвало да ги променят”, декларира почитан български представител.
София е решена да сложи този въпрос преди края на юни, до момента в който към момента държи ротационното председателство на Европейски Съюз, не на последно място, тъй като българското общество, приело 20 години на бюджетни ограничавания, го изисква, споделя Горанов.
Сега отговорът на Европейски Съюз може да има по-голямо значение за дълготрайната му еволюция, в сравнение с който и да е научен спор, който сега господства политическите полемики в Брюксел.
Превод: Българска телеграфна агенция
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ