Когато един род сам се изтребва – в него изгасват най-древни закони...
Поемата „ Бхагавадгита “ е античен исторически, книжовен и нравствен монумент. Писана е на санскрит в интервала 2 век прочие н. е. и 2 в. Това е диалог сред божествената същина Бхагаван Кришна и воина Махатма Арджуна, който те водят на бойното поле Курукшетра, където армиите на враждуващите родове Каурави и Пандави се стягат за смъртоносна борба за царството на предците си.
Слепият цар и татко на Кауравите - Дхритаращра, който не напуща двореца си поради преклонната си възраст, упорства съветникът му Санджая да го осведоми какво се случва на бойното поле 10 дни след началото на борбата и след изхвърлянето от колесницата от Арджуна на великия боец от армията на Каурави - Бхишма. Санджая има дадена от Вяса свръхестествена дарба да вижда бойните дейности от далечна отдалеченост. Арджуна е един от петимата братя Пандави, само че защото рода Каурави са техни братовчеди, той се разколебава дали е праведно да убие роднините си поради царство и парцели. Отчаян е и споделя, че за завоюване на трите свята (физически, астрален и каузален) не би желал да убива роднините си, а какво остава единствено поради земята. Арджуна се обръща за съвет към своя колесничар и преподавател Кришна, който в отговор му дава упътвания за това по какъв начин да извърши воинския си дълг си и в същото време да реализира най-висшата цел – единението с Бог.
Санджая сподели:24
И не щеш ли богът Кришна, о, Бхарата,
изслуша желанието на Арджуна
и спря могъщата каляска
сред двете велики армии.
25И уточни към Бхишма и Дрона,
и всички владетели на земята,
и му сподели: „ Гледай, о, Партха,
всички потомци на Куру събрани! “
26
Арджуна там видя своите дядовци,
своите тъстове, вуйчовци, внуци,
своите учители и синовете си,
своите братя и остарели приятели,
27своите сродници и благодетели —
строени в двете враждебни армии.
Като видя всички свои родственици
един против различен за война строени,
28обзет от горест велика, Арджуна
изрече тези обезверени думи:
„ Сега като виждам своите близки,
о, Кришна, събрани тук да водят война.
29
всичките крака ми отмаляват
и от боязън ми пресъхва устата,
разтреперва се моето тяло
и косата ми се изправя;
30
дланта ми изпуска лъка Гандива,
усещам, че ми е пламнала кожата,
да заставам на крайници, нямам сили,
помътнява мозъкът ми комплициран.
31
Твърде злокобни знамения виждам
и не намирам никакво богатство
в това изтребване на родственици,
което почва в този момент, о, Кешава.
32
Аз не искам успеха, Кришна,
нито царството, нито насладите!
За какво ни е царство, Говинда,
или наслаждения — даже и животът,
33щом всички тези, зарад които
желаем царство, наслаждения, благополучие
в този момент, събрани да се избиват —
отхвърлят благосъстоянието и живота?
34
Тук са моите отци и учители,
и синовете ми, и дедите,
моите тъстове, моите шуреи,
вуйчовци, внуци и други близки.
35
Не искам гибелта им, Мадхусудана,
даже те моята да желаят,
даже за владичество над трите свята —
нежели поради земното царство!
36
Нима ще бъде за нас приятност
на Дхритаращра рода да избием?
Избивайки злите, о, Джанардана,
сами злобен грях и ние ще сторим.
37
О, не, на моите братовчеди,
на нашите близки не бих протегнал ръка!
Нима ще бъдем щастливи, Мадхава,
в случай че с роднинска кръв се облеем?
38
Макар че те, заслепени от лакомия,
може никакво зло да не виждат
в изтреблението на родственици,
ни грях — в насилието над другари,
39
белким не би трябвало ние да мислим
по какъв начин този грях да предотвратиме,
щом в изтреблението на родственици
виждаме злото, о, Джанардана?
40
Когато един жанр самичък се изтребва —
в него изгасват най-древни закони,
а щом изгасне изконната истина —
в рода прегрешение се възцарява.
41
Когато прегрешение царува, о, Кешава,
в рода дамите се покваряват,
а щом са нечисти дамите, Варшнея —
настава кастовото смесване.
42
Това смесване в пъкъла повлича
и рода, както родоубийците.
Пропадат в пъкъла даже предците,
от обредните жертви лишени.
43
Така убийците на рода си,
донесли ужас и кастосмешение,
убиват изконни фамилни закони
и висшата родова истина.
44
А тези хора, о, Джанардана,
чийто фамилен закон е потиснат —
во веки пъкъла ще населяват —
по този начин сме чули, по този начин се знае.
45
О, мрачна орис! Какъв грях голям
сме решени в този момент да правим —
алчни за царска власт и наслаждения,
се готвим своя жанр да изтребим.
Превод от санскрит: Йорданка Пейчинова, Владимир Левчев, 1989
Слепият цар и татко на Кауравите - Дхритаращра, който не напуща двореца си поради преклонната си възраст, упорства съветникът му Санджая да го осведоми какво се случва на бойното поле 10 дни след началото на борбата и след изхвърлянето от колесницата от Арджуна на великия боец от армията на Каурави - Бхишма. Санджая има дадена от Вяса свръхестествена дарба да вижда бойните дейности от далечна отдалеченост. Арджуна е един от петимата братя Пандави, само че защото рода Каурави са техни братовчеди, той се разколебава дали е праведно да убие роднините си поради царство и парцели. Отчаян е и споделя, че за завоюване на трите свята (физически, астрален и каузален) не би желал да убива роднините си, а какво остава единствено поради земята. Арджуна се обръща за съвет към своя колесничар и преподавател Кришна, който в отговор му дава упътвания за това по какъв начин да извърши воинския си дълг си и в същото време да реализира най-висшата цел – единението с Бог.
Санджая сподели:24
И не щеш ли богът Кришна, о, Бхарата,
изслуша желанието на Арджуна
и спря могъщата каляска
сред двете велики армии.
25И уточни към Бхишма и Дрона,
и всички владетели на земята,
и му сподели: „ Гледай, о, Партха,
всички потомци на Куру събрани! “
26
Арджуна там видя своите дядовци,
своите тъстове, вуйчовци, внуци,
своите учители и синовете си,
своите братя и остарели приятели,
27своите сродници и благодетели —
строени в двете враждебни армии.
Като видя всички свои родственици
един против различен за война строени,
28обзет от горест велика, Арджуна
изрече тези обезверени думи:
„ Сега като виждам своите близки,
о, Кришна, събрани тук да водят война.
29
всичките крака ми отмаляват
и от боязън ми пресъхва устата,
разтреперва се моето тяло
и косата ми се изправя;
30
дланта ми изпуска лъка Гандива,
усещам, че ми е пламнала кожата,
да заставам на крайници, нямам сили,
помътнява мозъкът ми комплициран.
31
Твърде злокобни знамения виждам
и не намирам никакво богатство
в това изтребване на родственици,
което почва в този момент, о, Кешава.
32
Аз не искам успеха, Кришна,
нито царството, нито насладите!
За какво ни е царство, Говинда,
или наслаждения — даже и животът,
33щом всички тези, зарад които
желаем царство, наслаждения, благополучие
в този момент, събрани да се избиват —
отхвърлят благосъстоянието и живота?
34
Тук са моите отци и учители,
и синовете ми, и дедите,
моите тъстове, моите шуреи,
вуйчовци, внуци и други близки.
35
Не искам гибелта им, Мадхусудана,
даже те моята да желаят,
даже за владичество над трите свята —
нежели поради земното царство!
36
Нима ще бъде за нас приятност
на Дхритаращра рода да избием?
Избивайки злите, о, Джанардана,
сами злобен грях и ние ще сторим.
37
О, не, на моите братовчеди,
на нашите близки не бих протегнал ръка!
Нима ще бъдем щастливи, Мадхава,
в случай че с роднинска кръв се облеем?
38
Макар че те, заслепени от лакомия,
може никакво зло да не виждат
в изтреблението на родственици,
ни грях — в насилието над другари,
39
белким не би трябвало ние да мислим
по какъв начин този грях да предотвратиме,
щом в изтреблението на родственици
виждаме злото, о, Джанардана?
40
Когато един жанр самичък се изтребва —
в него изгасват най-древни закони,
а щом изгасне изконната истина —
в рода прегрешение се възцарява.
41
Когато прегрешение царува, о, Кешава,
в рода дамите се покваряват,
а щом са нечисти дамите, Варшнея —
настава кастовото смесване.
42
Това смесване в пъкъла повлича
и рода, както родоубийците.
Пропадат в пъкъла даже предците,
от обредните жертви лишени.
43
Така убийците на рода си,
донесли ужас и кастосмешение,
убиват изконни фамилни закони
и висшата родова истина.
44
А тези хора, о, Джанардана,
чийто фамилен закон е потиснат —
во веки пъкъла ще населяват —
по този начин сме чули, по този начин се знае.
45
О, мрачна орис! Какъв грях голям
сме решени в този момент да правим —
алчни за царска власт и наслаждения,
се готвим своя жанр да изтребим.
Превод от санскрит: Йорданка Пейчинова, Владимир Левчев, 1989
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ