Подкрепата за основните политически формации е останала по-ниска от преди

Подкрепата за главните политически обединения е останала по-ниска от преди и е на процедура идентична при Българска социалистическа партия и ГЕРБ. Това демонстрира изследване на „ Галъп Интернешънъл.

И двете партии се движат в последните три месеца на равнища от към 13-15% от всички имащи право на глас в открит въпрос. В момента Българска социалистическа партия има декларативна поддръжка от 13,5%, а ГЕРБ – от 13%.

Движение за права и свободи остава устойчиво с 6,9%, а " Демократична България " е с към 5%.

Расте сумата на отговорите от вида „ няма да гласоподавам “ или „ не поддържам никого “ (до общо 37,6% през този месец).

Това значи, че протичащото се в страната към този момент по-скоро отдалечава хората от политиката изобщо, обобщава изследването. Затова има и търсене за „ трети вид “ – негласуване или извънпарламентарни и нови обединения.

Продължава да има растеж за „ ИТН “ – до 8,6% от всички имащи право на глас през този месец.

„ Демократична България “ е взела още през лятото „ ходило “ нагоре, от обичайните си 2-3% от всички имащи право на глас, до близо 6%, само че след това не е траяла нагоре и в този момент даже демонстрира белези на ерозия до 5% през октомври.

Във вътрешнокоалиционните салда своята тежест уверено е умножила „ Да, България “. Другата протестна групировка – мрежата към Мая Манолова – също леко „ отскочи “ при започване на митингите до ръба за влизане в Народно събрание. И в този момент се движи по този борд с 2,5% от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави бранш от към 140 хиляди евентуални гласа.

Обединени патриоти пък още преди политическия трус от лятото са към ръба за влизане в Народно събрание и към този момент сякаш не са претърпели нова сериозна вреда от митинга. През октомври те имат 2,3%, или към 130 хиляди евентуални гласове – към бариерата на последните избори за Народно заседание. „ Воля “ също не се е повлияла изключително – партията се движи на константни равнища, при които независимото влизане в Народно събрание би било мъчно, в случай че изборите са през днешния ден. През октомври „ Воля “ е с 1,8% или капацитет от близо 100 хиляди гласа.

Така към този момент седем обединения имат вероятност да са в идващия парламент, като две от тях са към ръба.

Искането за предварителни избори се споделяше при започване на митинга от над 40%, само че повече от 50% бяха срещу. В началото на август обаче, след най-горещата фаза на митинги, настояването за предварителни избори надви и стигна до една втора „ за “ против една трета „ срещу “. През септември и октомври се стабилизира в съответствие две към едно. И тук няма продължаващ растеж, само че няма и осезателен спад.

Колкото до самите избори, към този миг, надвиват тези, които считат, че те не се обрисуват свободни и почтени . 19,2% чакат изборите да бъдат свободни и почтени, само че 52,6% считат противоположното. Останалите се двоумят. Сред скептиците личат най-много последователи на опозиционни обединения.

Конкретно през този месец 53,7% чакат утежняване в стопанската система в директно бъдеще, 24% не чакат смяна, а възстановяване чакат 7,8%. Има и прочут % колебаещи се.

За последно в десетилетието сходни отрицателни стойности са били регистрирани през 2012 г.