Как влияе интернет на психиката и поведението?
Почти всеки пробив в човешката история е бил посрещнат от паникьосани хора, които упорстват, че той ще трансформира бъдещето ни в неразпознаваем пъкъл. Но когато споделяме, че интернет радикално трансформира държанието ни, не чакаме да срежете кабелите, преди да е станало прекомерно късно. Той няма да унищожи света, само че методите, по които въздейства на душeвността ни, са много странни:
1. Интернет тренира очите ни да се движат по избран метод
Някои хора считат, че поради интернет, обществените медии и звуковите известия, обществото навлиза в „ пост-грамотен ” етап на развиване. Когато „ публикация ” от огромен уеб страница като Buzzfeed , съдържаща GIF и макро изображения, свързани между тях от 100 думи и фрагменти от фрази, се трансформира в шлагер, тази теза става сложна за опровержение. А съгласно изследване на Nielsen Norman Group и Mediative , наличието, което консумираме, трансформира метода, по който четем.
Откакто " светуват " огромните текстове, очите ни са привикнали да одобряват информацията, прескачайки хоризонтално от една дума на идната и отвесно – от един ред на следващия… и по този начин, до момента в който не ни писне или не решим, че сме схванали същината. Но по този начин е било преди години, когато хората са четели по един притежател дневно. Днес, мозъците ни са като пребити бежанци, попаднали в клопката на виещ ураган от уеб наличие. Не можете даже да се надявате, че ще сканирате всеки текст, на който попаднете, камо ли че ще го прочетете целия. Затова очите ви са се приспособили към по този начин наречения F-образен или триъгълен модел на четене – четете задачите първи няколко реда, а по-късно стартирате да четете все по-малко и по-малко с всеки идващ ред, до момента в който не спрете изцяло.
Според скорошни изследвания, триъгълният модел на четене продължава да се трансформира.
2. Поведението ни в действителния живот се трансформира съгласно това, какъв брой прелъстителен е аватарът ни.
Един от най-стресовите моменти във всяка онлайн ролева игра е основаването на воин. По тази причина, доста хора прекарват също толкоз време в направата на идеалното алтер-его, колкото и играейки. Изборът сред горски горски дух и горски горски дух с огромни гърди хвърля в смут всеки по-нерешителен състезател. И въпреки всичко се оказва, че всичките време и неспокойствие, които наливаме в основаването на идеалния аватар, са учудващо значими.
Конструираните идентичности, които използваме – било то в обществените медии, или в компютърните игри, - са причина за феномена, наименуван „ Ефекта Протей ”, който разказва по какъв начин, с течение на времето, започваме да се държим от ден на ден като онлайн облика, който сме си построили, и в действителния живот.
3. Виртуалната анонимност кара хората да си оказват помощ
Колкото и клиширано да звучи, че анонимността кара интернет потребителите да се държат като обезумели чудовища, в действителност е правилно, че единственото, от което се нуждае скритият във всеки от нас умопобъркан, с цел да излезе нескрито, са елементарно заличим имейл адрес и изкуствено надуто възприятие за морал. Има логичност – елиминирайте всички обществени последствия от грубостта или жестокостта, дехуманизирайте се, принизявайки личността си до потребителско име или аватар, и всичко е супер. Но дали е допустимо тази нова форма на човешко другарство да бъде от изгода?
Да, и, за огромно удивление, аргументите са същите – отбраната от последствията, която ни носи чувство на комфорт и сигурност, когато нагрубяваме някого, ни кара и да се усещаме по-полезни, когато използваме анонимността си за положително.
Проучвания сочат, че анонимните участници в онлайн уъркшопове демонстрират доста по-големи умения за решение на проблеми от неанонимните си сътрудници в офиса. Освен това, анонимността подтиква хората да задават повече въпроси. Представете си какъв брой мъчно ви е било да вдигнете ръка по време на образователен час. Рискът някой да ви се изсмее за това, че сте задали малоумен въпрос или че сте дали неверен отговор, участва и в двата случая, само че в онлайн общуването с непознати никой не знае кои сте в реалност.
