По време на Втората Световна война можем да открием, че

По време на Втората Световна война можем да открием, че България се намира на сериозен кръстопът сред два лагера – този на Съюз на съветските социалистически републики и този на Нацистка Германия. България в никакъв случай не изпраща бойци против Съюз на съветските социалистически републики и в никакъв случай не влиза директно в борба, в случай че не броим изпращането на войска в Македония, която обаче, най-малко съгласно показаните архиви, показва и доста по-мирна и спокойна анексация.

Не знаем дали е даже вярно да приказваме за анексация, защото локалното население е формирано най-вече от българи, а Георги Димитров към момента се намира в Москва и продължава да чака своя миг, когато ще получи една цяла страна, която самоуверено да унищожава през идващите години. Ако се чудите каква тъкмо война е водила България по време на Втората Световна война, то това сигурно е хибридната такава.

Достатъчно е да обърнете внимание на вестниците, които се издават преди и след 9-ти септември и ясно разказват какви са главните сътрудници на страната в този интервал. Не можем да отречем, че немската агитация е била в пъти по-добра от руската – наричана още болшевишка – и не е мъчно да открием, че наследниците на немския модел ще имат много съществени проблеми при опитите си да наложат мнение. Добрата вест е, че най-малко може да се открие още един необикновен детайл – неналичието на каквато и да било интелигенция, позволяваща някаква опозиция или отделяне от руското въздействие.

Интересен факт е, че Сталин от дълго време е съумял да задейства своята лагерна система и да обезврежда всеки един съперник, който се изправя на пътя му. Хиляди изчезват в Сибир и никой не се интересува какъв брой и какви са жертвите. Страхът, че Йосиф може да бъде свален доста бързо от своя престол, автоматизирано го кара да прибегне до крути и жестоки ограничения. Интересен факт, е че когато Нацистка Германия настава и прекрачва границите на Съюз на съветските социалистически републики, зад нейните претекстове се крият и задоволително рационални аргументи.

На първо място ще разберем от самия Гьоринг, че Съюз на съветските социалистически републики е желал да повтори своята атака във Финландия и да стартира да добива метали от територията на Швеция. Това, което се случва на 9-ти септември, действително е било оркестрирано за доста по-рано, а откакто Украйна е подчинена и на практика е спътник на Съюз на съветските социалистически републики, Германия към този момент вижда и опасността от три фронта. Преди да се стигне до отваряне на Източния фронт, Гьоринг няколко пъти припомня, че Молотов в никакъв случай повече не се е опитвал да потърси контакт или да поддържа дипломатическите връзки с Германия.

След като войната е неизбежна, а Червената войска има потребност от оръжие, което за още по-голяма неволя ще стартира да получава от запада, източният фронт ще бъде изключително нечовечен. Интересен факт е, че през 1941 година идва и онази политика, в която руснаците, в своето съществено обезсърчение, стартират да стимулират своите бойци с патрон в тила, в случай че се опитат да отстъпват. Нещастният съветски боец е заставен да избира гибелта си, а малцината, които са хванати, те описват друга история.

Приемаме, че в тази война има единствено една жертва и това е елементарният боец, не приказваме за идеология, не приказваме за политика на воюващите, а за тези, които би трябвало да носят пушка на фронта. Историята знае, че когато полети първия патрон, всички опити на дипломацията са починали, само че ето какво описват пленените съветски бойци на германците, когато попадат в плен. Обикновено арестуваните имат потребност от 1-2 седмици, написа военния сътрудник Г. Дитикер и стартират да приказват.

Мнозина чакат своята сигурна гибел, което не е изключено в края на войната, когато се погазва всяка една спогодба, освен това от двете страни – Германия и Съюз на съветските социалистически републики.

„ Чакаме да ни заколите. Така ни бяха споделили комисарите: да се биехме колкото можем повече, тъй като другояче вие сте щели да ни изколите до един. “

Това са репликите на един от арестуваните съветски бойци, които въпреки всичко вземат решение да проговорят в плен.

„ Страх ни беше освен от вас. В тила на ротата полкомът остави двама партийци с картечница, да стрелят по нас в случай че отстъпихме. “

Друг руснак добавя:

„ А при нас убиха трима, които бяха споделили, че ситуацията е неудържимо и би трябвало да отстъпихме, единият беше офицер. Болшевиките го убиха. “

Германците се изненадват от този отговор и питат за какво болшевиките са посочени като други хора, нормално немската войска има вяра, че всички руснаци са болшевики. На този въпрос дава отговор арестуван балтийски моряк, който има някакво обучение и може да върже няколко думи на немски:

„ Болшевиците заповядваха, ние изпълнявахме, те бяха господарите, ние – прислужниците. Кой ни е питал нас какво мислим и какво желаеме? Подкараха ни и ни изправиха сред два огъня: едните стреляха в очите, другите в тила. Ние не знаехме към този момент кой е наш зложелател, само че въпреки всичко повече ценяхме тези, които не ни атакуваха в гръб. А и преди войната не беше по-добре. Ето на – мене ме пратиха в едни стоманени фабрики. А пък аз съм наследник на доктор и желаех да стана доктор. Една заран мен ме нямаше в къщи, бях отишъл в университета. Дошъл един човек от партията и рекъл на майка ми:

„ Наталия Павловна, на следващия ден синът ви да се яви на работа във фабриката. “

Майка ми споделила, че съм доктор, само че той не се интересува, политрезидиумът решил да стана служащ, тъй като трябвали служащи. Какво да върша, в случай че не идех, щяха да ме пратят на по-лоша работа, пък майка ми щяха да я тормозят. “ “

Руснаците разказват тъжна и грозна картина на живот с гладно и запуснато население, до момента в който в Москва единствено Сталин се радва на цялото благоденствие.

Посочените снимкови материали демонстрират и други забавни обстоятелства. По думите на издание „ Илюстрована политика “, пратеници на Международния Червен Кръст преглеждат и разказват живота на съветските пленници. Не е същата ориста на немците, които по-късно ще се окажат арестувани в съветските лагери.

Условията там са надалеч по-зловещи и както се досещате, пратеници на Червен кръст не са били допускани. Ако превъртим историята с десетилетия напред, можем да открием и обърнем внимание на изискванията в съветските лагери, където са изтезавани украинци. Някои практики от войната явно не се не помнят.