Женският корпус за дървен материал, който даде основите на военна Великобритания
По време на Втората международна война дамите във Англия се включват на всички места, където има потребност от помощ. Много от тях се включват непринудено в следенето на въздушното пространство за противников самолети или се причисляват към цивилен организации, отдадени на оказването на помощ на бойци в чужбина. Някои от тези дами се записват във Военновъздушни сили, до момента в който други избират Женската сухопътна войска. Повечето получиха незабавна хвалба и самопризнание за работата си, като се изключи една група: Женският корпус за дървен материал.
Произходът на Женския корпус за дървен материал датира от Първата международна война, когато е основана Женската работа дървен материал. Малко след войната английското държавно управление основава Комисията по горите и й разпорежда да усили производството на дървесина в страната. За страдание дърветата, засадени с цел да се компенсират изсечените по време на спора, са към момента дребни.
Към момента на експлоадирането на Втората международна война Англия внася 96% от потребностите си от дървен материал. Има и дефицит на работна ръка, защото мъжете, които работят в горите, несъмнено, са на бойното поле из Европа. За да се пребори с този проблем, Комисията по горите стартира да набира дами.
През 1942 година немската окупация в Норвегия предизвиква дефицит на вносна дървесина. В отговор на това отделът за произвеждане на дървен материал вкъщи в страната, основава Корпуса на дамите за дървен материал. Месец по-късно Шотландия последва образеца и образува личен корпус. Докато работата е изтощителна и мъчителна, в последна сметка дамите са признати за също толкоз положителни, колкото и мъжете, които бяха заменили.
На сухопътната войска на дамите е предоставено ръководството и вербуването на Женския корпус за дървен материал, макар че е напълно обособен клон. Корпусът има сходна униформа на женската армията, като се изключи това, че членките му носят барети и друга лента за ръка. На значките им също е изобразена ела вместо снопа жито, който е на Сухопътната войска на дамите.
Точните числа са незнайни, само че се допуска, че сред 6000 и 13 000 дами се записват в този корпус. Докато формалната възрастова граница е 17 и повече години, девойки на 14 също се причисляват. Мнозина заменят градския живот за по-селски земеделски условия и главното условие е да имат ентусиазма и устойчивостта, нужни за работата.
Обучението лишава почти четири до шест седмици и се организира в складовете на корпуса в Кълфорд, Уедърби, Лидни и Херефорд. След като завършат, дамите са разпратени на разнообразни мета из Обединеното кралство.
Работата на Женския корпус за дървен материал включва палитра от трудоемки занимания, свързани с отрязването, превоза и обработката на дърветата. Там дамите се научават да карат трактори и камиони и да работят с коне. Най-специализираното умеене е измерването, което има три цели: идентифициране на дървета за сеч, оценка на дървесината на едно дърво и премерване на количеството отсечен материал.
Голяма част от добитото е материал, употребен за нуждите на страната. Използва се е и за подпори за мини, кръстове на гробове на бойци, телеграфни стълбове, дръжки и приклади на оръжия, железопътни траверси, блокади на пътища, стълби, вестникарска хартия, мобилни платформи за танкове и мачти на кораби.
Жените от дървения корпус работят от 7:00 ч. сутринта. до 16:30 ч. Това основава неодобрение сред тях и Сухопътната войска, дамите от която работят по-дълго и по тази причина считат Корпуса за дървесина за „ мек вид “ на армията. Те са подложени на нищожни условия на живот и постоянно би трябвало да си намерят сами квартири. Това е мъчно, защото мнозина имат предубеждения против тях, понеже правят мъжка работа.
Друг противоречив въпрос е заплащането. Дървосекачите печелят сред 35 и 46 шилинга на седмица, до момента в който измервателките печелят над 50. Те са платени на размер свършена работа, вместо на твърда заплата, което значи, че междинната им заплата е доста по-висока от тази в Женската сухопътна войска.
Корпусът е разформиран през 1946 година Членките му получават писмо от кралица Елизабет, само че не им е препоръчана друга форма на самопризнание, нито им е предоставен бонус или опция за преквалификация, както на дамите, служили във въоръжените сили.
През 2007 година Министерството на околната среда, храните и селските въпроси афишира, че на всички оживели членове ще бъде дадена нова значка в чест на тяхната работа. Същата година в горския парк на кралица Елизабет в Абърфойл, Стърлинг, Шотландия, е открита мемориална скулптура, отдадена на тях.
Комисията по горите означи 70-ата годишнина на Женския корпус за дървен материал през 2012 година, след което предаването „ Countryfile “ на BBC изрече респект към свършената от тях работа. Най-скорошното по-тържествено споменаване на Корпуса се случва през 2014 година, когато в Националния мемориален дендрариум в Алревас, Шотландия е открита скулптура в чест на Женския корпус за дървен материал и Женската сухопътна войска (статуята на снимката).
