Мнение: Френското вето тласка Западните Балкани към Русия и Китай, спасението може да дойде от САЩ
По време на срещата на върха през 2003 година сред Европейския съюз и Западните Балкани в Солун, Брюксел разгласи, че „ бъдещето на Балканите е в границите на Европейския съюз. “ Но през днешния ден това бъдеще наподобява доста далечно - и неотдавнашното несъгласие на договарянията за присъединение на френския президент Еманюел Макрон за Северна Македония и Албания слагат под въпрос самото му битие. Неговото решение евентуално ще има тежки и огромни последствия за Западните Балкани и за самия Евросъюза, в случай че Съединените щати работят в точния момент. Тови пишат в коментар за Foreign Policy Ясчмин Муьнович и Моли Монтгомъри, представени от БГНЕС.
Ветото на Макрон прекатурна договорката, която от дълго време поддържа връзките сред Европейски Съюз и Западните Балкани и подтиква промените и помиряването: Европейски Съюз ще възнагради страните, подхванали сложни промени, с прогрес по пътя на участието. Тъй като този път стига до задънена улица, реформаторите в района са изгубени, доверието към тях вкъщи отслабено и възможностите им при избори понижават.
Най-яркият образец е преди малко преименуваната Северна Македония, чийто министър-председател Зоран Заев контракти траялия близо три десетилетия спор на страната с Гърция за името, с цел да резервира очакванията си за участие. След като направи тази политически рискова стъпка и му беше отказана предстоящата премия, Заев свика предварителни избори, които може да загуби от десните националистически противници на своята партия.
Заев, който управлява най-истински насоченото към промяната държавно управление в района от години, може би е първият, който заплаща цената за обструкционизма на Макрон. Но по-широкият лист с евентуални жертви и бенефициенти на непримиримостта на Франция акцентира два елементарни обстоятелството: Западните Балкани не са някакво затънтено място, а са централни за изместващия се баланс на силите в Европа и районът няма да стои имобилен, когато Европейски Съюз му обърна тил. Париж освен подкопа напъните на същинските реформатори и демократи в региона; той засади семената на неустойчивостта и насърчи основните геополитически противници на Европейски Съюз и на Съединени американски щати - Русия и Китай. Докато ентусиазмът на Европейски Съюз за разширение понижа, замъглявайки очакванията на страните кандидатки за участие, Русия и Китай са прекомерно нетърпеливи да запълнят произлизащата празнина от вложения и въздействие.
Въпреки че е много напреднала в договарянията с Европейски Съюз, Сърбия се очерта като съществена дестинация за китайски финансови вложения в Източна Европа - в това число главен принос към бързо разрастващия се бранш на сигурност. В Босна и Херцеговина Китай е виновен за най-голямата следвоенна инвестиция в страната, плануваното създаване на цех за термични въглища в град Тузла, въпреки планът да провокира съществени екологични, здравни и политически опасения измежду босненската общност. В Черна гора китайските компании строят пресичаща страната автомагистрала с бюджет 1,5 милиарда $, което докара до увеличение на дълга на страната до 80 % от Брутният вътрешен продукт.
Където Китай дава вливане на капитал за инфраструктура и други огромни планове, Русия упражнява въздействие посредством доминирането си в енергийния бранш и своите културни връзки. Финансирането от Русия и Китай постоянно е примамливо, защото идва с по-малко условия, свързани с въпроси като корупция и права на индивида. Миналата седмица Сърбия подписа съглашение за свободна търговия с ръководения от Русия Евразийски стопански съюз, макар несъвместимостта на договорката с условията за участие в Европейски Съюз. Руският " Газпром " спонсорира футболния клуб " Цървена звезда " в Белград, а съветският агитационен орган Sputnik и повече от 20 други съветски издания разпространяват съветски разкази, които постоянно се препредават от локалните медии. Докато Европейски Съюз се отдръпва, китайското и съветското въздействие единствено ще се усилват, като ще упражнят двигателна сила, която с течение на времето може да се окаже задоволително мощна, с цел да оттласне страните от района от техните прозападни, демократични основи и да подкопае нежния мир.
Така ще е, в случай че Съединените щати не се намесят. Вашингтон към момента може да вземе самодейността, с цел да подсигурява, че крахът на европейския план няма да значи завършек на към момента слабия пост-югославски политически порядък. Съединените щати имат късмет да създадат алегорично и практично връщане на мястото на своите най-големи външнополитически достижения след края на Студената война, в район, където американското водачество към момента е необятно известно и където дълготрайната цел на Съединени американски щати за Европа „ цяла, свободна и в мир “ се приема, само че буди подозрение. За да създадат това, Съединени американски щати би трябвало да подхващат редица краткосрочни и дълготрайни начинания в целия район, първо да стабилизират обстановката, провокирана от френското несъгласие, а по-късно да предложат завладяваща и устойчива американска визия за Западните Балкани.
Най-непосредственият приоритет би трябвало да бъде усмиряване на страните от района, че отворената врата на НАТО в действителност остава отворена. На процедура това значи да се подсигурява, че Северна Македония ще заеме мястото си като 30-и член на НАТО на срещата на върха в Лондон през декември. Това също значи рестартиране на вероятността на Босна и Херцеговина за НАТО, като се подсигурява на подготвящото се за власт държавно управление на страната да е в положение да показа първата си годишна национална стратегия, откакто НАТО дефинитивно даде зелена светлина за проект за деяние за участие на страната предишния декември. Милорад Додик, сръбският член на тристранното държавно председателство на страната и най-откровен последовател на съветските намеси в района, би трябвало да бъде принуден да се оправи със личната си обсада на този развой.
На последващо място, Съединени американски щати би трябвало да употребяват съществуващата си политическа архитектура в района, с цел да обезпечат непоклатимост и да улеснят разрешаването на разногласия. Наскоро Съединени американски щати назначиха двама обособени специфични пратеници - районния делегат Матю Палмър и специфичния делегат за разговора сред Косово и Сърбия Ричард Гренел. Тази проява на интерес от Вашингтон е добре дошла; още по-добре пристигнало би било доказателство, че работят в тандем в поддръжка на постоянни политически решения.
Гренел, който също резервира длъжността си на пораждащ несъгласия американски дипломат в Берлин, има огромен мандат от Тръмп да подписа „ бърза договорка “ сред Белград и Прищина. Това възобнови опасенията в района, че съглашението за „ замяна на земи “, упоменато тази година от президентите на Сърбия и Косово като средство за разрешаване на противоречивия статут на някогашната сръбска провинция, може да бъде още веднъж на дневен ред. Лошо дефинираният проект се размахва от десетилетия пред американските и европейски задължения за териториалната целокупност на пост-югославските страни и бе отсрочено заради опълчване от косовския парламент и необятното наказание от гражданското общество и интернационалната общественост. Въпреки това проектът получи изненадваща степен на поддръжка в основни европейски столици и даже в Белия дом, което провокира безпокойствие, че Гренел може да се стреми да го съживи.
Това не може да се случи. Разделянето от какъвто и да е тип, е сюжет за спор, евентуално от районен вид. Вашингтон не би трябвало да попречва алфата и омегата на своята политика в Западните Балкани след края на югославските войни - мир. Вместо това Съединени американски щати би трябвало да работят със своите европейски съдружници, с цел да обезпечат различна рамка за нормализиране на връзките сред Сърбия и Косово. Последните оферти за общ районен пазар и интеграцията на района в Европейското икономическо пространство биха могли да обезпечат различни способи на взаимоотношение и съдействие сред Сърбия и Косово, както и останалата част от района, и да дадат опция практическите социално-икономически проблеми да изместят елитното управление.
Въпреки това, с цел да бъде в действителност дейно, всяко изпитание за районна икономическа интеграция би трябвало да се показват като подготвителна работа за вероятно участие в Европейски Съюз, а не като опция. За да затвърдят тази точка, Съединени американски щати би трябвало да окажат напън върху Париж, с цел да разрешат на Европейски Съюз да съблюдава обещанията си пред страните кандидатки. Няма какво да се губи, а повече ще се завоюва от разрешаването на Северна Македония и Албания най-сетне да стартират договарянията си за присъединение, даже когато Европейски Съюз премисли по-широкия развой на разширение. Същата рамка също би трябвало да бъде разширена с времето и до Босна и Косово. Може да е належащо постепенно разширение, само че изоставянето на плана напълно, както направи Макрон, единствено ще дестабилизира района и ще навреди на ползите на всички, с изключение на на съперниците на Запада.
Освен това, Вашингтон би трябвало да координира своите европейски съдружници започването на цялостна самодейност за битка с корупцията и проведената престъпност на Западните Балкани. Подкрепата за справяне с този проблем понижава всички еретически разцепления в района и би трябвало да бъде в основата на всеки опит за смислена социално-икономическа промяна. Съединени американски щати към този момент глобиха Додик през януари 2017 година и неговия непосредствен помощник Никола Спирич през септември 2018 година Но тези наказания би трябвало да бъдат разширени, с цел да включват други водещи политико-криминални детайли в Босна и на Западните Балкани, до момента в който държавите-членки на Европейски Съюз би трябвало също да бъдат подложени на напън, с цел да поддържат тези старания по сходен метод.
Тези оферти имат за цел да утвърдят водачеството на Съединени американски щати в район, който е гладен за други възможности и вършат това посредством наблягане на практическите проблеми, свързани с качеството на живота, със стратегическа цел: противопоставяне на възходящите съветски и китайски модели на Западните Балкани. Както през 90-те години, Европа се бори да извърши уговорките си в района и в този момент се нуждае от американска помощ. Вашингтон би трябвало да я предостави; това е в полза на Съединените щати, Европейски Съюз и страните от района. Западните Балкани оферират платформа на Съединените щати да съживят имиджа си и да утвърдят своя потенциал по отношение на своите два съществени геополитически противника. Вашингтон не трябва да пропилява тази скъпа опция.
Ветото на Макрон прекатурна договорката, която от дълго време поддържа връзките сред Европейски Съюз и Западните Балкани и подтиква промените и помиряването: Европейски Съюз ще възнагради страните, подхванали сложни промени, с прогрес по пътя на участието. Тъй като този път стига до задънена улица, реформаторите в района са изгубени, доверието към тях вкъщи отслабено и възможностите им при избори понижават.
Най-яркият образец е преди малко преименуваната Северна Македония, чийто министър-председател Зоран Заев контракти траялия близо три десетилетия спор на страната с Гърция за името, с цел да резервира очакванията си за участие. След като направи тази политически рискова стъпка и му беше отказана предстоящата премия, Заев свика предварителни избори, които може да загуби от десните националистически противници на своята партия.
Заев, който управлява най-истински насоченото към промяната държавно управление в района от години, може би е първият, който заплаща цената за обструкционизма на Макрон. Но по-широкият лист с евентуални жертви и бенефициенти на непримиримостта на Франция акцентира два елементарни обстоятелството: Западните Балкани не са някакво затънтено място, а са централни за изместващия се баланс на силите в Европа и районът няма да стои имобилен, когато Европейски Съюз му обърна тил. Париж освен подкопа напъните на същинските реформатори и демократи в региона; той засади семената на неустойчивостта и насърчи основните геополитически противници на Европейски Съюз и на Съединени американски щати - Русия и Китай. Докато ентусиазмът на Европейски Съюз за разширение понижа, замъглявайки очакванията на страните кандидатки за участие, Русия и Китай са прекомерно нетърпеливи да запълнят произлизащата празнина от вложения и въздействие.
Въпреки че е много напреднала в договарянията с Европейски Съюз, Сърбия се очерта като съществена дестинация за китайски финансови вложения в Източна Европа - в това число главен принос към бързо разрастващия се бранш на сигурност. В Босна и Херцеговина Китай е виновен за най-голямата следвоенна инвестиция в страната, плануваното създаване на цех за термични въглища в град Тузла, въпреки планът да провокира съществени екологични, здравни и политически опасения измежду босненската общност. В Черна гора китайските компании строят пресичаща страната автомагистрала с бюджет 1,5 милиарда $, което докара до увеличение на дълга на страната до 80 % от Брутният вътрешен продукт.
Където Китай дава вливане на капитал за инфраструктура и други огромни планове, Русия упражнява въздействие посредством доминирането си в енергийния бранш и своите културни връзки. Финансирането от Русия и Китай постоянно е примамливо, защото идва с по-малко условия, свързани с въпроси като корупция и права на индивида. Миналата седмица Сърбия подписа съглашение за свободна търговия с ръководения от Русия Евразийски стопански съюз, макар несъвместимостта на договорката с условията за участие в Европейски Съюз. Руският " Газпром " спонсорира футболния клуб " Цървена звезда " в Белград, а съветският агитационен орган Sputnik и повече от 20 други съветски издания разпространяват съветски разкази, които постоянно се препредават от локалните медии. Докато Европейски Съюз се отдръпва, китайското и съветското въздействие единствено ще се усилват, като ще упражнят двигателна сила, която с течение на времето може да се окаже задоволително мощна, с цел да оттласне страните от района от техните прозападни, демократични основи и да подкопае нежния мир.
Така ще е, в случай че Съединените щати не се намесят. Вашингтон към момента може да вземе самодейността, с цел да подсигурява, че крахът на европейския план няма да значи завършек на към момента слабия пост-югославски политически порядък. Съединените щати имат късмет да създадат алегорично и практично връщане на мястото на своите най-големи външнополитически достижения след края на Студената война, в район, където американското водачество към момента е необятно известно и където дълготрайната цел на Съединени американски щати за Европа „ цяла, свободна и в мир “ се приема, само че буди подозрение. За да създадат това, Съединени американски щати би трябвало да подхващат редица краткосрочни и дълготрайни начинания в целия район, първо да стабилизират обстановката, провокирана от френското несъгласие, а по-късно да предложат завладяваща и устойчива американска визия за Западните Балкани.
Най-непосредственият приоритет би трябвало да бъде усмиряване на страните от района, че отворената врата на НАТО в действителност остава отворена. На процедура това значи да се подсигурява, че Северна Македония ще заеме мястото си като 30-и член на НАТО на срещата на върха в Лондон през декември. Това също значи рестартиране на вероятността на Босна и Херцеговина за НАТО, като се подсигурява на подготвящото се за власт държавно управление на страната да е в положение да показа първата си годишна национална стратегия, откакто НАТО дефинитивно даде зелена светлина за проект за деяние за участие на страната предишния декември. Милорад Додик, сръбският член на тристранното държавно председателство на страната и най-откровен последовател на съветските намеси в района, би трябвало да бъде принуден да се оправи със личната си обсада на този развой.
На последващо място, Съединени американски щати би трябвало да употребяват съществуващата си политическа архитектура в района, с цел да обезпечат непоклатимост и да улеснят разрешаването на разногласия. Наскоро Съединени американски щати назначиха двама обособени специфични пратеници - районния делегат Матю Палмър и специфичния делегат за разговора сред Косово и Сърбия Ричард Гренел. Тази проява на интерес от Вашингтон е добре дошла; още по-добре пристигнало би било доказателство, че работят в тандем в поддръжка на постоянни политически решения.
Гренел, който също резервира длъжността си на пораждащ несъгласия американски дипломат в Берлин, има огромен мандат от Тръмп да подписа „ бърза договорка “ сред Белград и Прищина. Това възобнови опасенията в района, че съглашението за „ замяна на земи “, упоменато тази година от президентите на Сърбия и Косово като средство за разрешаване на противоречивия статут на някогашната сръбска провинция, може да бъде още веднъж на дневен ред. Лошо дефинираният проект се размахва от десетилетия пред американските и европейски задължения за териториалната целокупност на пост-югославските страни и бе отсрочено заради опълчване от косовския парламент и необятното наказание от гражданското общество и интернационалната общественост. Въпреки това проектът получи изненадваща степен на поддръжка в основни европейски столици и даже в Белия дом, което провокира безпокойствие, че Гренел може да се стреми да го съживи.
Това не може да се случи. Разделянето от какъвто и да е тип, е сюжет за спор, евентуално от районен вид. Вашингтон не би трябвало да попречва алфата и омегата на своята политика в Западните Балкани след края на югославските войни - мир. Вместо това Съединени американски щати би трябвало да работят със своите европейски съдружници, с цел да обезпечат различна рамка за нормализиране на връзките сред Сърбия и Косово. Последните оферти за общ районен пазар и интеграцията на района в Европейското икономическо пространство биха могли да обезпечат различни способи на взаимоотношение и съдействие сред Сърбия и Косово, както и останалата част от района, и да дадат опция практическите социално-икономически проблеми да изместят елитното управление.
Въпреки това, с цел да бъде в действителност дейно, всяко изпитание за районна икономическа интеграция би трябвало да се показват като подготвителна работа за вероятно участие в Европейски Съюз, а не като опция. За да затвърдят тази точка, Съединени американски щати би трябвало да окажат напън върху Париж, с цел да разрешат на Европейски Съюз да съблюдава обещанията си пред страните кандидатки. Няма какво да се губи, а повече ще се завоюва от разрешаването на Северна Македония и Албания най-сетне да стартират договарянията си за присъединение, даже когато Европейски Съюз премисли по-широкия развой на разширение. Същата рамка също би трябвало да бъде разширена с времето и до Босна и Косово. Може да е належащо постепенно разширение, само че изоставянето на плана напълно, както направи Макрон, единствено ще дестабилизира района и ще навреди на ползите на всички, с изключение на на съперниците на Запада.
Освен това, Вашингтон би трябвало да координира своите европейски съдружници започването на цялостна самодейност за битка с корупцията и проведената престъпност на Западните Балкани. Подкрепата за справяне с този проблем понижава всички еретически разцепления в района и би трябвало да бъде в основата на всеки опит за смислена социално-икономическа промяна. Съединени американски щати към този момент глобиха Додик през януари 2017 година и неговия непосредствен помощник Никола Спирич през септември 2018 година Но тези наказания би трябвало да бъдат разширени, с цел да включват други водещи политико-криминални детайли в Босна и на Западните Балкани, до момента в който държавите-членки на Европейски Съюз би трябвало също да бъдат подложени на напън, с цел да поддържат тези старания по сходен метод.
Тези оферти имат за цел да утвърдят водачеството на Съединени американски щати в район, който е гладен за други възможности и вършат това посредством наблягане на практическите проблеми, свързани с качеството на живота, със стратегическа цел: противопоставяне на възходящите съветски и китайски модели на Западните Балкани. Както през 90-те години, Европа се бори да извърши уговорките си в района и в този момент се нуждае от американска помощ. Вашингтон би трябвало да я предостави; това е в полза на Съединените щати, Европейски Съюз и страните от района. Западните Балкани оферират платформа на Съединените щати да съживят имиджа си и да утвърдят своя потенциал по отношение на своите два съществени геополитически противника. Вашингтон не трябва да пропилява тази скъпа опция.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ