По време на активната му кариера в Европейската комисия наричаха

По време на дейната му кариера в Европейската комисия назоваха Гюнтер Ферхойген бащата на източното разширение на Европейския съюз. Бивш заместник-председател на Европейската комисия по време на първия мандат на Жозе Мануел Барозу. Последователно е заемал и постовете на еврокомисар по разширението (1999 – 2004 г.) и на европейски комисар по предприемачество и промишленост (2004 – 2010 г.) – основни интервали от присъединителня развой на България и включването ни в Общността. 

Днес още веднъж Гюнтер Ферхойген е обвързван България, откакто в края на 2022 година стана ръководител на Международния съвещателен съвет на „ Главболгарстрой Холдинг “. 

Дни преди да дойде в София за дискусия проведена от Американската комерсиална камара в България и “Главболгарстрой ”, той даде извънредно изявление за Built.bg. 

С Гюнтер Ферхойген беседва Вяра Деянова.

- Г-н Ферхойген, благодаря ви за отделеното време. Днешното положение на европейските страни значително е обвързвано с икономическата обстановка, високата инфлация и несигурността, главно поради войната в Украйна. Подготвена ли беше Европа за подобен плевел интервал?

– Европейският съюз е в положение на турбулентност от 2005 година, когато планът за Европейска конституция се провали. Оттогава преминахме през икономическа и финансова рецесия, миграционна рецесия, Брекзит, пандемия и енергийна рецесия. Войната в Украйна евентуално е тази рискова посока, на която сме очевидци след Втората международна война. Може ли политиката да е готова за всичко това?

Имам подозрения дали подготовката в верния смисъл на думата въобще е допустима. Вижте, да правиш политика по формулировка значи да имаш реакция на дадена рецесия.

И тук въпросът е дали политиците са положителни в това или не. Моят отговор за Европейския съюз е –  можехме да се оправим по-добре.

Настоящите проблеми, в това число инфлацията, пред които сме изправени, са резултат от разнообразни аргументи. Някои от тях са изцяло отвън нашия надзор, само че на други можем да повлияем, само че има и такива, които са резултат от резултата на бумеранга на политиката на наказания от страна на Европейския съюз.

- Инфлацията в еврозоната се намали повече от предстоящото през последния месец. Но потребителските цени остават високи на всички места. Защо цените не следват темпа на спад на инфлацията?

- Трябва да погледнем корените на инфлацията. От една страна имаше прекалено много пари, а от друга – изцяло повишаване на няколко първични материали, в това число енергийни артикули и храни. И по този начин – получаваме доста неприятна композиция и както виждаме от няколко месеца насам, Европейската централна банка промени своята парична политика. Времето на „ евтините пари “ наподобява свърши, само че дали това е “магическият патрон ”, следва да забележим. Най – дребното, тъй като се опасявам, че равнището на цените на силата и на храните ще остане високо в обозримо бъдеще.

- В тази рецесия инфлацията в еврозоната беше доста по-ниска спрямо източно- и централноевропейските стопански системи като Унгария, Полша, България и Румъния. Каква е главната причина съгласно вас?

- Обичайното разбиране, е че инфлацията зависи и от икономическия цикъл, от равнището на националната продуктивност и структурите на износа и вноса. Ето за какво, в последно време сме очевидци на доста разнообразни равнища на инфлация в Европейски Съюз. През март 2023 година междинният % на инфлация в еврозоната е 6,9%, само че в Естония, страна от еврозоната, процентът е към 15,6%, до момента в който в България, страна отвън еврозоната, е към 12%. Следователно, резервирам преценката си, до момента в който не видя обстоен експертен разбор, който, в случай че не бъркам, към момента не е налице.

- Това значи ли, че в случай че България беше част от еврозоната, икономическата обстановка щеше да е друга?

- Вижте, да отговоря на въпроса Ви, би било доста спекулативно. Обменният курс на лв. и транзакционните разноски са детайли, които би трябвало да се вземат поради, само че има доста повече.

По отношение на въвеждането на еврото, обстановката е ясна. Договорите за присъединение на новите държави-членки от 2004 година не оставят място за пояснение. Приемането на еврото е законово обвързване, само че на първо място би трябвало да бъдат изпълнени критериите.

След като дадена страна дава отговор изцяло на условията, стартира процесът на оценка и в случай че всички критерии са изпълнени, страните са добре пристигнали в клуба. Нека е ясно – Договорът за присъединение в никакъв случай не визира въпроса, дали да се присъедините към еврозоната, а единствено по кое време да го извършите. България сама взема решение каква да бъде скоростта на този развой.

- Като очевидец на политическата неустойчивост в България сега, смятате ли, че страната ще може да се причисли към клуба на 1 януари 2025 година?

- От единствено себе си се схваща, че дълъг интервал на държавни управления без болшинство в Народното събрание не е най-хубавото изискване за политически и стопански промени. Европейските сътрудници на България са загрижени и желаят да се откри трайно решение. Това, от което се нуждае България, е европейско и реформаторско държавно управление, което да ръководи дейно целия развой. В последна сметка – единствено резултатите имат значение. Постигането на целевата дата – 2025 година изисква експедитивност, увереност и политическа храброст.

- Българските политици към момента не могат да създадат нужните промени, с цел да получат цялостните изгоди от Фонда за възобновяване от пандемия. Как се чете този знак?

- Задавате ми същият въпрос, само че по различен метод. И отговорът ми е явен – с цел да употребявате пълноценно европейската взаимност, би трябвало да имате постоянна и общоприета стратегия за промени.

- Стремително покачващите се цени на силата бяха главният фактор за турбуленцията в целия континент. Енергийната рецесия към момента крие рискове. Разбира се, газовите складове на Европа ще би трябвало да бъдат заредени още веднъж през 2023 година, този път без какъвто и да е тръбопроводен съветски газ. Смятате ли, че Европа е съобразила промишлеността си с новата действителност в света?

- Според мен следва сложен интервал, защото никоя страна в Европейски Съюз, а Германия е отличен образец за това, не може да се ориентира в новата среда без проблеми и жертви. Беше политическо решение да се откажем от съветския газ и вследствие на това ще би трябвало да ускорим производството на различна сила и също по този начин да създадем по този начин, че да не заменяме старите зависимости с нови.

Тази посока следва Германия сега. Но дилемите не са лесни и, както виждам, няма общо схващане в границите на Европейски Съюз дали да се пресечен изцяло газовите връзки с Русия или не. Но не би трябвало да бъдем наивни. Не всеки в Европейски Съюз харесва действителността, а действителността е, че се нуждаем от газ, с цел да развиваме стопанските системи си, освен за няколко години, а за по-дълъг интервал от време. Следователно сигурността на доставките на рационални цени остава първостепенното предизвикателство.

- Какво е мястото на България на новата газова карта на Европа?

- България към този момент е значим център за систематизиране на газ в Югоизточна Европа. Страната сега основава нови и по-големи потенциали за предпазване на газ. Когато този план започва преди няколко месеца, вложителите ясно дадоха да се разбере, че желаят да открият нови благоприятни условия за България да се трансформира в незаместим районен състезател за стабилността на енергийните доставки.

- Как би изглеждал европейският метод към Китай съгласно вас?

- Съгласен съм с казаното от френския президент след визитата му в Китай. Ние би трябвало деликатно да преценим в Европейски Съюз какво е в наш най-хубав интерес, като от една страна сме мощен съдружник на Съединени американски щати, а въпреки това търсим и личното си политическо и икономическо бъдеще. Отношенията и мястото на международната карта на Евросъюза като цяло са фокуса, който не трябва да изпускаме.  Следователно нашата политика по отношение на Китай би трябвало да се базира на твърдите ползи на Европейски Съюз. Според мен капиталовият контракт сред Европейски Съюз и Китай беше контрактуван по доста рационален път, само че съм изцяло наясно с другите гледни точки в Европейски Съюз.

- Трябва ли Европейски Съюз да продължи с разширението си?

- Да, да, да. Разширяването се оказа най-хубавият инструмент за поддържане на мира и стабилността. Все още имаме доста горещи точки в Европа, които към този момент са или могат да бъдат източници на бъдещи съществени спорове.

Настоящата война в Украйна също е доста тъжно доказателство на обстоятелството, че мирът е сигурен единствено там, където Европа се сплоти. Цялата концепция за европейско единение се основава на правилото, че никоя страна в Европа не би трябвало да бъде изключена. Но имаме доста несвършена работа тук. На първо място, би трябвало да дадем на страните от Западните Балкани пътна карта за договарянията и реалистична целева дата за присъединение. Напредъкът в района към момента е муден, само че също по този начин институциите на Европейски Съюз биха могли да създадат повече, с цел да улеснят и ускорят процеса. Големият въпрос е – Какво да вършим с Турция?

Става въпрос за страна, която е дълготраен претендент за участие в Европейски Съюз. Това несъмнено зависи и от вътрешната обстановка в Турция, която пък се въздейства от отношението, което Европейски Съюз и неговите страни – членки демонстрират по отношение на Турция. По стратегически аргументи е ясно от доста години, че се нуждаем от Турция в Европейски Съюз. Но да не забравяме, че  разширяването би трябвало да укрепва, а не да отслабва Европейски Съюз, и по тази причина съм изцяло уверен, че критериите за разширение би трябвало да бъдат изпълнени във всеки един случай.

- Как гледате на напрегнатите връзки сред България и Република Северна Македония?

- Това не са единствените напрегнати връзки, които имаме на Европейския континент. Въпреки че съм угрижен, аз също съм уверен, че надвива чувството, че не трябва да разрешаваме минали спорове да диктуват бъдещето ни. Наясно съм, че това е доста сложен развой, само че е и единственият метод европейците да се научим по какъв начин да живеем дружно в мир. Убеден съм, че присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз ще бъде стабилизиращо за целия район и не би трябвало да се отсрочва в допълнение. България би могла да играе доста позитивна роля в задвижването на този развой и изгодата за страната Ви би ще бъде сериозна. 

- В момента сте ръководител на Консултативния съвет на една от най-големите холдингови групи в България – Главболгарстрой. Бихте ли коментирали вижданията си за бизнес климата в България и позиционирането на българските компании на равнище Европейски Съюз. Достатъчно амбициозни ли са нашите компании, с цел да реализиран съответните цели на Зелената договорка на Европейски Съюз?

- Въпросът, който задавате, е значителен за всички страни от Европейски Съюз и моят отговор постоянно ще бъде еднакъв: към момента не сме задоволително готови. За да успеем, положителната бизнес среда и мощният предприемачески дух са предпоставки, за България страна, която е удобна за бизнес. Моето предложение е бъдещото законодателство в България да е отдадено на това бюрокрацията да бъде понижена, както  и административните тежести.

Изключително значимо е законодателството  да се приспособява, с цел да има съответни тласъци за нововъведенията и фирмите, които са водачи в региона си. Споменавайки ГБС и моята позиция в компанията, желая да подчертая: Една от аргументите ми да приема предлагането на ГБС беше фактът, че тя е отличен образец за това по какъв начин една частна компания може да успее да употребява опциите на вътрешния пазар на Европейски Съюз. Но безспорна спънка пред българския бизнес е фактът, че страната към момента е отвън Шенгенското пространство, което е извънредно незаслужено.