По света има извънредно много такива хора, и то много

„ По света има изключително доста такива хора, и то доста повече, в сравнение с ни се струва; те се разделят като всички хора на две основни категории: едните са лимитирани, другите „ доста по-умни “. Първите са по-щастливи. ” 

~ Из „ ИДИОТ ”, Ф. М. Достоевски 

(Князь Мышкин, 1956 година, Иллюстрация к роману Ф.М. Достоевского „ Идиот ", Глазунов Илья Сергеевич)

Всъщност няма нищо по-неприятно от това да бъдеш да вземем за пример богат, от честно семейство, с прилична осанка, почти просветен, не малоумен, даже добър и в това време да нямаш никаква заложба, никаква особена линия, даже нищо необичайно, нито една своя лична мисъл, да бъдеш уверено „ като всички “. Богат си, само че не колкото Ротшилд; фамилията ти е честно, само че с нищо не се е прочуло; външността ти е прилична, само че не прави никакво впечатление; образованието ти е много положително, само че не знаеш защо да го употребиш; интелигентен си, само че нямаш свои идеи; имаш сърце, само че нямаш никакво великолепие на душата и по този начин нататък, и по този начин нататък във всяко отношение. 

По света има изключително доста такива хора, и то доста повече, в сравнение с ни се струва; те се разделят като всички хора на две основни категории: едните са лимитирани, другите „ доста по-умни “. Първите са по-щастливи. За ограничавания „ елементарен “ човек няма да вземем за пример нищо по-лесно от това да си фантазира, че е невероятен и автентичен и без никакво съмнение да се любува на тази си мисъл. Достатъчно е някои наши госпожици да си острижат косите, да си сложат сини очила и да се нарекат нихилистки, с цел да се убедят незабавно, че тези очила им дават правото да имат свои лични „ убеждения “. 

Достатъчно е някой да открие в сърцето си единствено капчица човешко възприятие и доброта, с цел да се убеди незабавно, че никой не изпитва сходно възприятие като него и че той е в предните редици на общия напредък. Достатъчно е различен да долови в диалог някоя мисъл или да я прочете в книга без начало и край, с цел да повярва на часа, че това е „ негова лична мисъл “, подбудена в личния му мозък. В такива случаи нахалството на наивността, в случай че е разрешено по този начин да се изразим, взема учудващи размери; всичко това наподобява необикновено, само че се среща непрекъснато. 

Това безсрамие на наивността у глупеца, който не се съмнява нито в себе си, нито в своята заложба, е величие предадено от Гогол в прелестния вид на поручик Пирогов. Пирогов не се съмнява и в това, че е талант, даже повече от гений; до такава степен не се съмнява, че в никакъв случай даже и въпрос не си задава за това; прочее за него не съществуват никакви въпроси. Великият публицист се е видял най-сетне заставен да го набие, с цел да задоволи оскърбеното нравствено възприятие на своя четец, само че като видял, че великият човек единствено се поотърсил и с цел да поддържа силите си след побоя, изял една масленка, разперил в изненада ръце и по този начин оставил своите читатели. Аз постоянно съм съжалявал, че Гогол е описал своя популярен Пирогов в подобен дребен чин, тъй като Пирогов е толкоз удовлетворен от себе си, че нищо не би му попречило да си фантазира да вземем за пример, че е огромен военачалник, съгласно това по какъв начин надебеляват и се увиват на раменете му еполетите е течение на годините и „ по чиновете “; да си фантазира ли, споделям? Просто няма да се съмнява в това: щом са го създали военачалник, за какво да не стане и военачалник? И какъв брой като него претърпяват по-късно ужасни провали на бойното поле? А какъв брой пироговци е имало сред нашите литератори, учени, пропагандисти. Казвам „ имало е “, а то, несъмнено, има ги и сега…

Фрагмент от: „ Идиот ”, Фьодор Достоевски, изд. „ Народна просвета ”, София, 1960
Картина: „ Достоевский. Белая ночь ”, Глазунов Илья Сергеевич
*Князь Мышкин, 1956 година, Иллюстрация к роману Ф.М. Достоевского „ Идиот ", Глазунов Илья Сергеевич