По-строги правила и контрол по българските морски и планински курорти

По-строги правила и надзор по българските морски и планински курорти ще върнат в тях българите, които избират да почиват в чужбина. Такъв извод може да се направи от резултатите от анкета на " Галъп интернешънъл " измежду родните консуматори. От запитването излиза наяве, че множеството българи, които могат да си разрешат и възнамеряват отмора, ще изберат българското море или планина. Други обаче са безапелационни, че ще отидат в чужбина. Сред вторите обаче има хора, които споделят, че биха се посетили още веднъж български курорт, в случай че в тях бъдат въведени по-строги правила и по-строг надзор.

46% от българите над 18 години споделят, че в последните пет години са почивали, въпреки и за малко, на български морски курорт. 35% пък настояват същото за планински курорти у нас. 20 на 100 пък са ходили на море в чужбина, а 2% - в планински курорт в друга страна.

41% споделят, че в започващата година ще посетят български морски курорт, 31% настояват, че ще идат на български планински курорт. 15% се надяват да отидат, даже и за къс отдих на море в чужбина, а 3% - на планина в чужбина. Очевидно родната аудитория остава най-големият клиент на туристическата ни промишленост. Данните са от нов експресен сондаж от обичайна изследователска стратегия на " Галъп интернешънъл " по потребителски тематики. Анкетата е осъществеа взаимно Националния ръб по туризъм и със Съюз " Произведено в България ".

Мнозинство от българите са извънредно безапелационни за въвеждане на повече правила и ред в курортните места. Например, всевъзможни ограничения за въвеждане на ред по плажовете се утвърждават. Мнозинство от 92% одобряват концепцията по-ясни правила къде могат да се разполагат каравани и палатки. 84% пък утвърждават тавани на цените на чадъри и шезлонги. Мнозинство от 63% кардинално утвърждава концепцията за категоризиране на плажовете.

Всички ограничения предлагани от отрасловите администрации срещат съвсем инстинктивна поддръжка измежду обществото. Респективно, 39% утвърждават работата на туристическото министерство, 35% не я утвърждават, а останалите се двоумят.

Мнозинство от 55% утвърждават прословутите преместваеми обекти по морето да добият стандартизирана визия. 36 на 100 са на противоположното мнение, а останалите се затрудняват да отговорят. Мнозинство от 67% обаче не е според сходни търговски обекти към плажовете да бъдат изцяло отстранени и продажбата на храни и питиета да се реалокира напълно към първата линия с хотели. Очевидно сходна мярка по едно и също време би затруднила и родните туристи, и оскъпила покупките им заради надценките в хотелите.

Явно всевъзможни ограничения за повече ред в туристическите региони се възприемат, само че и крайностите се отхвърлят. Друг образец в това отношение: за 62% инспекциите по курортните места би трябвало да се вършат неусетно и от самото начало – с цел да има непрекъснат надзор. Малцинство от 36% избират мнението, че инспекциите по курортните места би трябвало да се вършат дружно с медии и в наличието на туристите – с цел да има повече публичност. Останалите се двоумят. Явно обществото ни избира по-скоро непрекъснатите, в сравнение с показни ограничения. Вероятно това се дължи и на цялостния песимизъм към прекомерно медийни акции и към политическата каста изобщо, изясняват от социологическата организация.

Бяха тествани и други сходни двойки изказвания, които да уловят генералната конструкция на настройките по евентуални различни мнения по дадени тематики. Например, беше заложен и провокативният въпрос дали като цяло концесионирането и изобщо формите на стопанисване на плажовете са по-добрият вид, или пък неналичието на стопанисване и концесиониране – с цел да се запази оптимално естественият тип. Както можеше и да се чака, 79% избират концесионирането и стопанисването на плажове – с цел да се поддържа ред и непорочност, а 17% избират естествения им тип. Дилемата е сложна, тъй като стопанисването и поддържането не опонира на оптимално естествения тип на плажовете. Затова и въпросът целеше да покаже по-скоро каква е онази част от българите, които избират краен вид. Тези 17% се равняват на съвсем милион българи. Това значи, че за милион наши сънародници отдалечаването на туристическите места от природата и спокойствието е толкоз тежко, че биха предпочели даже липса на стопанска грижа.

Когато става дума за зимния туризъм болшинство от 67% считат, че той като цяло се нуждае от нови лифтове и уреди, а 19% са на противоположното мнение. Очевидно, развиването на зимния туризъм и ски спорта се поддържа, новите лифтове и уреди не се възприемат като проблем. Проблем се вижда по-скоро в заплахата от презастрояване – както беше маркирано в различен неотдавнашен наш сондаж, означават от " Галъп интернешънъл ".