COVID-19 и ликвидната криза на небанковите институции
По-стриктната регулация и по-високите коефициенти за финансова адекватност са разрешили на банките да служат като абсорбатор на шокове по време на пандемията от COVID-19. Същевременно, рецесията сподели и съществуване на ред уязвими места за финансовия бранш, по-специално - разминаване сред относително слабото контролиране на небанковите финансови субекти и растящата им посредническа роля в международната финансова система. Такива са заключенията на Изабел Шнабел - член на изпълнителния ръб на Европейската централна банка.
Конфигурацията на финансовия бранш на еврозоната претърпя обилни промени през последното десетилетие. В момента небанковите заеми са близо една трета от общото външно финансиране на компаниите в общността. Предвид забележителните преимущества на разнообразните източници на финансиране, измененията се правят оценка като позитивни. Защото, в случай че те се следят и контролират вярно,
рискът ще се разпределя доста по-ефективно,
икономическата среда ще е по-стабилна, а средствата ще се насочват по-умно - към най-високо производителните действия.
Небанковите финансови субекти обаче основават и ред провокации. Едно от тях е по-слабо създадената регулаторна рамка на небанковия финансов отрасъл, което лимитира опцията на оторизираните органи да реагират навреме на зараждащите опасности и недостатъци.
Тези регулаторни пропуски "лъснаха " по време на пазарния безпорядък напролет, когато основни елементи от финансовата система безусловно замръзнаха, а ликвидността пресъхна. Търсенето на бързоликвиден запас по това време беше извънредно високо и докара до всеобщи продажби на акции, облигации и първични материали (най-вече недопечен нефт и злато). Което пък увеличи цената на щатския $ и качи доходността на американските ДЦК и краткосрочните кредитни лихви надалеч над главните лихвени проценти на Федералния запас.
Секторът на капиталовите фондове съумя да продаде скъпи бумаги за съвсем 300 милиарда евро (или 3% от ръководените от него активи). До известна степен това е отражение на бързия растеж на небанковия отрасъл през последните години.
Фондовете за високодоходни корпоративни облигации обаче изгубиха над 10% от ръководените активи. В случая, високите пазарни оценки преди шока евентуално са нараснали натиска върху покупко-продажбите.
Колкото до съществуването и на други предпоставки, засилващи процикличните продажби на капиталовите фондове, госпожа Шнабел отличи три съществени фактора.
Растящ ликвиден риск
Първият е разминаването сред качеството на активите и политиките за изкупуването им. Фондовете, инвестиращи в облигации и в акции, навлизат в "пандемичния епизод " с най-ниските в историята на съществуването им кешови позиции и други ликвидни активи. Те са намалявали последователно през предходните години поради по-активното вдишване на риск в подмяна на по-високата възвръщаемост на вложенията. В резултат - посред пандемията - фондовите мениджъри се впуснаха на лов за ликвидност. Но тогава потенциалът на пазарите, които я осигуряваха, падаше внезапно и провокира насилствени продажби на активи.
Задлъжнялостта - усилвател на пазарния стрес
Вторият фактор е обвързван с потреблението на заемен капитал.
Проучване на ЕЦБ открива, че вложителите във фондове, работещи "на заем ", реагират по-остро на утежняване на приходите, с което покачват степента на пазарните съмнения.
Погасяване на отговорностите и условия за ликвидност
Третият фактор е обвързван с погасяването на отговорностите до авансово контрактувания предел. Това условие е значим предпазен детайл за съкращаване на партньорския кредитен риск. Но по този начин се усилва ликвидния риск, изключително когато вложенията в ликвидни активи са несъответстващи като дял от портфейла и се стига до продажба на безценица даже на сигурни принадлежности.
Системни опасности, произлизащи от взаимната съгласуваност
Горните три фактора, взети като цялост, провокират растеж на ценовите спирали и разтърсвания, заплашващи да дестабилизират целия финансов бранш посредством взаимното им въздействието върху мрежите.
Застрахователните компании, да вземем за пример, държат над 25% от активите си в акции на капиталови фондове. Което значи, че натискът върху тези фондове през март се е отразил отрицателно върху рентабилността на застрахователите.
Кризата сподели и мощната взаимна връзка сред банките и небанковите субекти и показва по какъв начин тя може да увеличи риска от пазарен конвулсия.
На паричните пазари да вземем за пример, фондовете играят извънредно значима роля в краткосрочното финансиране на банките. Те държат към 10% от намиращите се в обращение дългови бумаги, издадени от кредитори от Еврозоната.
По време на рецесията доста от тези фондове попаднаха под голям ликвиден напън, тъй като вложителите продадоха огромни количества от акциите си в тях. Мощният отлив на средства, на собствен ред, замрази търсенето на търговски бумаги и докара до забележителен растеж на излъчванията им както за банките, по този начин и за корпорациите отвън финансовия бранш, с което пресушиха ликвидността в системата, тъкмо когато тя беше извънредно нужна.
Ролята на паричната политика за стабилизирането на финансовите пазари
Принудителните парични ограничения, взети от двете страни на Атлантика, запълниха вакуума, оставен от мениджърите на активи и регулаторите, които разполагат с лимитирани благоприятни условия за ръководство на ликвидността при систематичен стрес.
Бързият растеж на небанковия финансов бранш потвърди, че обичайните принадлежности на паричната политика като нарастването на паричното предложение за банките и приемането на по-широк набор от кредитни залози, не са задоволителни. Защото замразените парични пазари редуцираха прехвърлянето на ликвидност от банките към небанковите компании.
При сходни разрушителни условия централните банки имат две варианти: да дават ликвидност непосредствено на небанковите субекти (което уголемява ролята им на заемодател от последна инстанция) или да купуват големи количества нисколиквидни активи. За тази цел Управителният съвет на ЕЦБ пусна пандемичната стратегия PEPP, която имаше две съществени задания. Първата - да стабилизира финансовите пазари. Втората - да компенсира отрицателния потрес за стопанската система и опцията за растеж на инфлацията.
Запълване на нормативните пропуски за небанковите компании
Госпожа Шнабел показва три области, които се нуждаят от по-нататъшни регулаторни промени.
Първата е да се редуцира риска от разминаването сред ликвидността на активите на фондовете и техните политики за изкупуването им.
Втората - да се попълнят регулаторните пропуски във връзка с потребления заемен капитал от фондовете.
Третата е промяна на регулирането на настоящия режим на работа на фондовете на паричните пазари, с цел да се редуцират ликвидните несъответствия и риска от "къси съединения " в интервали на стрес.
Конфигурацията на финансовия бранш на еврозоната претърпя обилни промени през последното десетилетие. В момента небанковите заеми са близо една трета от общото външно финансиране на компаниите в общността. Предвид забележителните преимущества на разнообразните източници на финансиране, измененията се правят оценка като позитивни. Защото, в случай че те се следят и контролират вярно,
рискът ще се разпределя доста по-ефективно,
икономическата среда ще е по-стабилна, а средствата ще се насочват по-умно - към най-високо производителните действия.
Небанковите финансови субекти обаче основават и ред провокации. Едно от тях е по-слабо създадената регулаторна рамка на небанковия финансов отрасъл, което лимитира опцията на оторизираните органи да реагират навреме на зараждащите опасности и недостатъци.
Тези регулаторни пропуски "лъснаха " по време на пазарния безпорядък напролет, когато основни елементи от финансовата система безусловно замръзнаха, а ликвидността пресъхна. Търсенето на бързоликвиден запас по това време беше извънредно високо и докара до всеобщи продажби на акции, облигации и първични материали (най-вече недопечен нефт и злато). Което пък увеличи цената на щатския $ и качи доходността на американските ДЦК и краткосрочните кредитни лихви надалеч над главните лихвени проценти на Федералния запас.
Секторът на капиталовите фондове съумя да продаде скъпи бумаги за съвсем 300 милиарда евро (или 3% от ръководените от него активи). До известна степен това е отражение на бързия растеж на небанковия отрасъл през последните години.
Фондовете за високодоходни корпоративни облигации обаче изгубиха над 10% от ръководените активи. В случая, високите пазарни оценки преди шока евентуално са нараснали натиска върху покупко-продажбите.
Колкото до съществуването и на други предпоставки, засилващи процикличните продажби на капиталовите фондове, госпожа Шнабел отличи три съществени фактора.
Растящ ликвиден риск
Първият е разминаването сред качеството на активите и политиките за изкупуването им. Фондовете, инвестиращи в облигации и в акции, навлизат в "пандемичния епизод " с най-ниските в историята на съществуването им кешови позиции и други ликвидни активи. Те са намалявали последователно през предходните години поради по-активното вдишване на риск в подмяна на по-високата възвръщаемост на вложенията. В резултат - посред пандемията - фондовите мениджъри се впуснаха на лов за ликвидност. Но тогава потенциалът на пазарите, които я осигуряваха, падаше внезапно и провокира насилствени продажби на активи.
Задлъжнялостта - усилвател на пазарния стрес
Вторият фактор е обвързван с потреблението на заемен капитал.
Проучване на ЕЦБ открива, че вложителите във фондове, работещи "на заем ", реагират по-остро на утежняване на приходите, с което покачват степента на пазарните съмнения.
Погасяване на отговорностите и условия за ликвидност
Третият фактор е обвързван с погасяването на отговорностите до авансово контрактувания предел. Това условие е значим предпазен детайл за съкращаване на партньорския кредитен риск. Но по този начин се усилва ликвидния риск, изключително когато вложенията в ликвидни активи са несъответстващи като дял от портфейла и се стига до продажба на безценица даже на сигурни принадлежности.
Системни опасности, произлизащи от взаимната съгласуваност
Горните три фактора, взети като цялост, провокират растеж на ценовите спирали и разтърсвания, заплашващи да дестабилизират целия финансов бранш посредством взаимното им въздействието върху мрежите.
Застрахователните компании, да вземем за пример, държат над 25% от активите си в акции на капиталови фондове. Което значи, че натискът върху тези фондове през март се е отразил отрицателно върху рентабилността на застрахователите.
Кризата сподели и мощната взаимна връзка сред банките и небанковите субекти и показва по какъв начин тя може да увеличи риска от пазарен конвулсия.
На паричните пазари да вземем за пример, фондовете играят извънредно значима роля в краткосрочното финансиране на банките. Те държат към 10% от намиращите се в обращение дългови бумаги, издадени от кредитори от Еврозоната.
По време на рецесията доста от тези фондове попаднаха под голям ликвиден напън, тъй като вложителите продадоха огромни количества от акциите си в тях. Мощният отлив на средства, на собствен ред, замрази търсенето на търговски бумаги и докара до забележителен растеж на излъчванията им както за банките, по този начин и за корпорациите отвън финансовия бранш, с което пресушиха ликвидността в системата, тъкмо когато тя беше извънредно нужна.
Ролята на паричната политика за стабилизирането на финансовите пазари
Принудителните парични ограничения, взети от двете страни на Атлантика, запълниха вакуума, оставен от мениджърите на активи и регулаторите, които разполагат с лимитирани благоприятни условия за ръководство на ликвидността при систематичен стрес.
Бързият растеж на небанковия финансов бранш потвърди, че обичайните принадлежности на паричната политика като нарастването на паричното предложение за банките и приемането на по-широк набор от кредитни залози, не са задоволителни. Защото замразените парични пазари редуцираха прехвърлянето на ликвидност от банките към небанковите компании.
При сходни разрушителни условия централните банки имат две варианти: да дават ликвидност непосредствено на небанковите субекти (което уголемява ролята им на заемодател от последна инстанция) или да купуват големи количества нисколиквидни активи. За тази цел Управителният съвет на ЕЦБ пусна пандемичната стратегия PEPP, която имаше две съществени задания. Първата - да стабилизира финансовите пазари. Втората - да компенсира отрицателния потрес за стопанската система и опцията за растеж на инфлацията.
Запълване на нормативните пропуски за небанковите компании
Госпожа Шнабел показва три области, които се нуждаят от по-нататъшни регулаторни промени.
Първата е да се редуцира риска от разминаването сред ликвидността на активите на фондовете и техните политики за изкупуването им.
Втората - да се попълнят регулаторните пропуски във връзка с потребления заемен капитал от фондовете.
Третата е промяна на регулирането на настоящия режим на работа на фондовете на паричните пазари, с цел да се редуцират ликвидните несъответствия и риска от "къси съединения " в интервали на стрес.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ