По първоначални данни Евгений Пригожин, безмилостният лидер на наемниците от

По първични данни Евгений Пригожин, безмилостният водач на наемниците от групата „ Вагнер “, е бил погубен. Въпреки че доказаните детайлности са нищожни, се твърди, че частният му аероплан се е разрушил или е бил свален – събитие, което мнозина поясняват като ликвидиране. Вероятно Пригожин е знаел, че би трябвало да стои надалеч от прозорците на високите здания, тъй че наподобява правдоподобно, че вместо това Владимир Путин го е ликвидирал на 28 000 фута.

Превратаджиите рядко умират от напреднала възраст

Пригожин подпечата ориста си през юни, когато стартира несполучлив протест против Путин, който пропадна часове след началото си. Никой деспот не може да си разреши да търпи сходна непочтеност: Всеки момент, в който Пригожин живееше, правеше Путин да наподобява по-слаб – деспот, който изглеждаше заставен да одобри човек, който му отправяше директно предизвикателство, просто тъй като Русия се нуждаеше от групата „ Вагнер “ за пагубната си война на безсилие в Украйна.

Путин евентуално е знаел, че оставяйки Пригожин жив, рискува да окуражи вътрешните си врагове да насочат спомагателни закани. В едно изявление по-рано тази година Путин съобщи, че водачите би трябвало да могат да простят, само че не всичко може да бъде простено. Когато интервюиращият го попита: „ Какво не може да бъде простено? “, отговорът на Путин беше неотложен: „ Предателството “.

И по този начин, Пригожин явно е паднал с частния си аероплан. Кремъл елементарно би могъл да инсценира по-малко забележима гибел, която по-скоро щеше да заблуди външните наблюдаващи, че Пригожин е умрял от естествена гибел. Но диктаторите нормално не желаят правдоподобно отказване. Когато употребяват смъртоносна мощ против враговете си, те желаят всички да знаят – удар в носа на други евентуални заговорници – заради което враговете на Русия в чужбина са били убивани със мощно следени радиоактивни субстанции, които сочат непосредствено към Кремъл.  Ако желаете да изпратите известие, уверете се, че всички знаят кой го е изпратил.

Смъртта на Пригожин, в случай че бъде доказана, е доста евентуално да е обмислен способ на Путин да се опита да възвърне силата си. Но в случай че това е по този начин, Путин е позволил класическата неточност, която вършат всички диктатори: неправилно смесва безмилостното принуждение със силата. Истинската мощ – и трайната власт – идва от режими, които са устойчиви. Вместо това очевидната гибел на Евгений Пригожин разкрива една нежна тирания с пукнатини и разделения, които ще продължат да се усилват с течение на времето.

Това събитие съвсем несъмнено ще има непредвидени последствия, тъй като Путин ще попадне в по този начин наречения „ капан на диктатора “

В властническите режими всяко деяние е обвързвано с компромис, а тези, които имат за цел да укрепят властта, съвсем постоянно водят до нейното подкопаване. Краткосрочните прояви на брутална мощ обезпечават дълготрайна уязвимост. В близко бъдеще лоялните хора ще се опасяват повече от Путин – и ще схванат, че измяната към него е обвързвано с най-високата цена. Но в средносрочен и дълготраен проект евентуално ще се появят две нови закани.

Първо, високопоставените лоялисти в съветския режим в този момент с право ще се запитат дали те могат да бъдат идващите. Когато диктаторите стартират да убиват вътрешни хора на най-високо равнище – даже и тези, които са оспорвали директно властта на диктатора – настава засилена параноя. И кой би могъл да вини хората от близкото обграждане на Путин, че се тормозят след всички „ мистериозни “ смъртни случаи през последните две десетилетия на гнет от страна на Путин? Някои биха могли да се замислят дали не би било по-добре да живеят в Русия без Путин, стига да могат да дефинират изискванията за това. Ако вътрешните хора се опасяват за личната си сигурност, дворцовият прелом става по-вероятен. По този метод отърваването от Пригожин единствено измества и забавя опасността. В последна сметка всеки деспот среща своя край.

Второ, качеството на осведомителния поток на Путин е на път да се утежни доста, което може да го накара да допусне неточности, които могат да бъдат избегнати, тъй като не му се споделят твърди истини. Този канал евентуално към този момент е бил злепоставен след две десетилетия на брутално ръководство, при което Путин – сходно на всички диктатори – отстраняваше честните съветници, които го разстройваха, и издигаше в служба последователи, които му споделяха това, което искаше да чуе. Мнозина съветници научават, че най-хубавата тактика за оцеляване, когато работят за безсърдечен автократ, е да бъдат марионетки. В един от най-големите гафове в актуалната история Путин се вслушваше в марионетките, които му споделяха, че ще превземе Киев за няколко дни. Това начинание се провали.

Но когато един деспот убие почитан чиновник, а освен публицисти, опозиционни претенденти и дисиденти, тогава импулсът на страха се ускорява. Доверени съветници, които преди са говорили почтено, само че внимателно, скоро стартират да си прехапват езика или да дават прекомерно оптимистични оценки, което основава циничен кръг от неприятна информация и неприятни решения. С течение на времето пагубните неточности стават все по-вероятни – и в последна сметка една от тях провокира края на режима.

Всичко това не значи, че убийственият режим на Путин е в предсмъртна мъка

Но откакто се отчетат дълготрайните разноски за днешното явно ликвидиране, починалият Евгений Пригожин може би ще се смее за финален път от гроба.

Анализът е на Брайън Клаас – помощник на The Atlantic и доцент по световна политика в University College London.