Румен Гълъбинов за SafeNews: Шенген ни е необходим, за да влезем в еврозоната
По изключително сензитивната за България тематика „ Шенген “ SafeNews беседва с Румен Гълъбинов, икономист и някогашен заместник-председател на Комисията по финансов контрол. Той разяснява какви са провокациите по пътя на страната ни към Шенген, пред които ни изправя новия спор Израел-Хамас, и по кое време вижда действително участието ни в Шенген да стане факт.
Да стартираме с това, че сега още веднъж на дневен ред е бюджета. Във ваше изявление вие поставяте укрепването на националната ни сигурност и битката с мигрантския поток измежду целите в бюджет 2024. Каква част от него би трябвало да отиде за това и кое в належащите ограничения за Шенген е най-спешно?
Води се спор за това сред 2 и 4 % от Брутният вътрешен продукт да се заделя през бюджета за такива ограничения. Сред тяха са закупуване на техника, гранична и военна, както и за командироване в България от страна на държавите-членки на техни екипи, експерти от техните служби и звена за сигурност, за подкрепяне на контрола на мигрантския поток. Защото ние сме външна граница на Европейския съюз. И ще останем такава даже и когато влезем в Шенген. Граничейки с Турция, България, прави оценка опцията тя да влезе в Европейски Съюз и бихме могли да кажем, че това скоро няма да се случи. Така че България ще остане и ще продължи да бъде външна граница на Европейски Съюз.
През август вие казвате в изявление: „ до края на годината влизаме в Шенген “. Това е обаче е преди експлоадирането на израелския спор. Той сътвори опасения за предстоящ бежански поток и доста страни върнаха контрола по границите си – Словения с Хърватия, Австрия с Италия, Полша с Германия… Отдалечава ли ни това от Шенген, както настояват редица анализатори?
Ние тук и без друго сме в едно непрекъснато рисково положение. То се появява най-вече сезонно, когато е хубаво времето и разрешава на мигрантите да вършат огромни преходи през планини, гори и пресечени местности. Към момента не е видяно нарастване на бежанския поток. Прогнози могат да се вършат, когато се види дали и други прилежащи на страните в този спор страни ще бъдат наранени.
Има опасения също, че можем да бъдем отделени от Румъния. Австрия и Нидерландия – най-упорстващите против нас страни, я хвалят за изпълнените критерии, за разлика от нас.
Ако се огледа географски и геополитически Румъния е по-далече от границата с Турция и при нея натискът е по-смекчен. А в действителност южните граници са главният проблем. С Гърция не са, тъй като Гърция поставя огромни старания и съумява, доколкото е допустимо, да ограничи притока на мигранти. Румъния е по-скоро разпределителен или директен маршрут. Тя е външна граница единствено дотолкоз, доколкото има изход на Черно море. Тя граничи с Молдова, Украйна, които са членове на Европейски Съюз. Но рискът с други бежанци от Близкия изток или Азия при Румъния е много по-нисък.
Вчера Австрия сподели “не ” на България в Шенген. По думите на Нехамер “Шенген би трябвало да бъде поправен, преди да се разшири ”. Какво значи това за нас?
Това не е добра вест за нас, тъй като ще отнеме още време – да се разисква механизма за реформиране на Шенгенското пространство, да се вършат оферти, те по-късно да се одобряват, а по-късно и да влязат в действие. Затова в този момент в случай че се слагат нещата по този начин, че ние би трябвало да изчакаме и смяната в Шенген като конструкция, функционалност и организация, тогава хоризонтът ни може би още повече се отдалечава. Мисля, че ние, отчитайки потребността от тази смяна, не би следвало да приемем всичко това да се случи и чак тогава някой да благоволи да ни одобри.
През декември европейският съвет ще разиска участието на България и Румъния в Шенген и вероятно ще се стигне до гласоподаване. Какво очаквате да се случи?
В общи линии Европейският парламент поддържа и двете страни. И при гласувания, и при изявления са доста повече тези, които са „ за “ нашето приемане, в сравнение с тези, които са „ срещу “. Но има проблем с това, че обособени страни могат да упражнят правото си на независимо решение, в резултат на което да няма консенсус за нашето приемане. Вече е ясно кои са страните, само че евентуално може да се прибавят и други. Но даже и единствено известните досега са задоволителни, с цел да ни блокират. А другояче допускам, че гласуването в Европарламента ще бъде в наша изгода.
Можете ли да се ангажирате с прогноза за съответна дата или времеви интервал за утвърждение на участието ни в Шенген?
Ние имаме към този момент дата за приемане в еврозоната – 2025 година. Така че в случай че желаеме да се съблюдава тази дата, приемането ни в Шенген би трябвало да стане или преди този момент, или паралелно с приемането в еврозоната, както стана с Хърватия. Т. е. това е датата за ориентир – до 2025 година в това число.
Но като за край всички би трябвало да схванат едно – Шенген ни е нужен освен поради свободното придвижване на артикули, капитали, услуги и хора, освен с цел да избегнем тапите по границите с Румъния и Гърция. Но Шенген ни е нужен и с цел да влезем в еврозоната. Защото няма страна в еврозоната, която да не е член и на Шенген. Дори и Хърватия, която се причисли предходната година към еврозоната, паралелно завърши участието си и в Шенген. Т.е. Шенген в действителност не официално, а в действителност е изискването за участие и в еврозоната. И по тази причина може да се одобри, че влизането в двете организации е нашата съществена външноикономическа и външнополитическа цел.
