Новата зелена реформа в ЕС е факт и тя ще засегне индустрии, бизнес и потребители. Готова ли е България?
По-малко и по-скъпи въглеродни квоти за промишлеността в Европейски Съюз ще стартират да работят последователно в идващите няколко години. Нова система за търговия с излъчвания ще засегне авто и вътрешен морски превоз, здания, селско стопанство, боклуци и дребни промишлености с подцели по браншове и по страни. България ще разполага с 2.8 млрд.евро по Европейския обществен фонд за климата, с цел да компенсира бизнес и консуматори. Но дали най-малко този път има проект?
Докато България е потънала в плетеница от местни и районни проблеми, Брюксел - не толкоз постепенно и със относително огромни крачки, реформира и форсира зелената промяна на континента. Промените са огромни и въпреки да изискват няколко години, до момента в който станат действителност, стопанската система, а и потребителите във всяка страна членка неизбежно ще бъдат наранени. Държавите ще би трябвало да отделят доста съществено внимание и да се приготвят за тях, в случай че желаят да останат конкурентоспособни и да защитят жителите си - изключително най-уязвимите елементи на обществото. А дали България е подготвена за това - отговорът даже съгласно личните ни евродепутати не е прекомерно насърчителен.
По-малко и по-скъпи въглеродни квоти за промишлеността в Европейски Съюз ще стартират да работят последователно в идващите няколко години. Нова система за търговия с излъчвания ще засегне авто и вътрешен морски превоз, здания, селско стопанство, боклуци и дребни промишлености с подцели по браншове и по страни. България ще разполага с 2.8 млрд.евро по Европейския обществен фонд за климата, с цел да компенсира бизнес и консуматори. Но дали най-малко този път има проект?
Докато България е потънала в плетеница от местни и районни проблеми, Брюксел - не толкоз постепенно и със относително огромни крачки, реформира и форсира зелената промяна на континента. Промените са огромни и въпреки да изискват няколко години, до момента в който станат действителност, стопанската система, а и потребителите във всяка страна членка неизбежно ще бъдат наранени. Държавите ще би трябвало да отделят доста съществено внимание и да се приготвят за тях, в случай че желаят да останат конкурентоспособни и да защитят жителите си - изключително най-уязвимите елементи на обществото. А дали България е подготвена за това - отговорът даже съгласно личните ни евродепутати не е прекомерно насърчителен.
Европейският парламент тази седмица утвърди три закона за климата, които са основата за понижаване на излъчванията на парникови газове с - част от пакета " Подготвени за 55 " (Fit for 55). Те включват промяна на пазара на въглеродни квоти за индустрията и енергетиката и разширението й към автомобилния превоз, отоплението на постройките, мореплаването и авиацията; прибавяне на нова такса за вносителите на създадени със замърсяващи технологии стоки; и още един климатичен фонд - за справяне с последствията от зеления преход за енергийно бедните и за дребния бизнес.
е
Реклама
" Най-накрая се споразумяхме за светата троица ", сподели евродепутатът от Европейска национална партия (EPP) Петер Лизе във вторник (18 април) след вота в Страсбург. " И всички ще имат полза от това. " Ползите за България удостоверяват и българските евродепутати, с които " Капитал " приказва. Не толкоз уверени са те обаче в подготвеността на обществото и страната за предстоящите промени. Промените в Европа са в ход. Дали България ще се включи в тях? Зависи от нас. И може би от едно бъдещо постоянно държавно управление ", разяснява за " Капитал " евродепутатът Искра Михайлова (Renew Europe). Какво включва законодателството? Първият признат закон е обвързван с промяната на за индустрията, който залага даже по-високи цели за понижаване на излъчванията (- 62% до 2030 г.). Съгласно обновените правила безплатните в този момент квоти за някои промишлености ще бъдат отстранени последователно сред 2026 и 2034 година, което на собствен ред ще докара до оскъпяването им.
" Концепцията е декарбонизацията в Европа. Тя има два аспекта - от една страна, е понижаване на въглеродните излъчвания в производството и второ - поощряване на новите високотехнологични производства ", разяснява за " Капитал " евродепутатът Петър Витанов (S&D). И изяснява, че се работи на правилото на " моркова и тоягата ". А точно: глобяват се високоемисионните и високоенергийните производства, понижава се общият брой на търгуваните излъчвания в тях, респективно тяхната цена става по-висока. В обсега влизат и нови браншове като авиацията (където няма към този момент да има безвъзмездни квоти), морския превоз и други " Бизнесът би трябвало да премине към по високотехнологични производства, които в това време са по-ниско емисионни. Как става това? Tук роля има финансирането на този преход за бизнеса ", споделя той.
За да се резервира конкурентоспособността на промишленостите в Европейски Съюз,, ориентиран към стоките, идващи в Европа, също беше признат от необятно болшинство в Народното събрание, съставлявайки втория дирек на така наречен света троица. Допълнителен налог ще се ползва за импорт на стомана, торове, алуминий, цимент, електрическа енергия и водород в Европейски Съюз. Той ще бъде въведен последователно от 2026 година до 2034 година - със същата скорост, с която се отстраняват безплатните квоти за съдебна техническа експертиза.
" Това е бъдещето на политиката в региона на климата и запазването на конкурентоспособността на индустрията, тъй като би трябвало да създадете равни условия ", сподели евродепутатът от социалистите и демократите (S&D) и докладчик по досието Мохамед Шахим.
Реклама Как ще бъде обиден крайният консуматор?
Отделна нова също ще бъде въведена за отоплението на домовете, както и за автомобилния превоз през 2027 година (или 2028 година, в случай че цените на силата са към момента прекомерно високи). Законодателството включва подцели по браншове (автомобилен и вътрешен морски превоз, здания, селско стопанство, боклуци и дребни индустрии) и по страни. Това ще усили разноските за отопление, изстудяване и шофиране за потребителите и бизнеса, насърчавайки прекосяването към електрически транспортни средства, електрифицирани термопомпи, енергийна успеваемост.
Националната цел за България се дефинира по отношение на Брутният вътрешен продукт и е 10%, а за постигането и страната ще получи помощ от съюза. Макар страната ни още да не е наясно по какъв начин тъкмо ще поддържа засегнатите, съгласно евродепутатите ни бизнесът работи интензивно в тази посока. " Лично мое мнение е, че бизнес организациите в България са доста по-добре готови, дейни в интернационалните организации и с подготвени решения за разлика от държавната администрация ", споделя Искра Михвайлова.
Притеснителното в това законодателство обаче е, че ще засегне. Към бензина се прибавят спомагателни данъци, както и към отоплението на парно да вземем за пример което ще ги оскъпи. Тук ще бъдат наранени хората, включително и уязвимите групи в обществото, за които всяко едно нарастване е мъчно ", добавя Витанов.
За да защитят семейства, дребния бизнес и водачите в тази част от законодателството, евродепутатите утвърдиха и от 87 милиарда евро, който ще влезе в действие през 2026 година, съставлявайки третата и последна част от широкообхватния набор от пазарни правила за климата в основата на упоритостите на Европейски Съюз в региона на климата.
Докато България е потънала в плетеница от местни и районни проблеми, Брюксел - не толкоз постепенно и със относително огромни крачки, реформира и форсира зелената промяна на континента. Промените са огромни и въпреки да изискват няколко години, до момента в който станат действителност, стопанската система, а и потребителите във всяка страна членка неизбежно ще бъдат наранени. Държавите ще би трябвало да отделят доста съществено внимание и да се приготвят за тях, в случай че желаят да останат конкурентоспособни и да защитят жителите си - изключително най-уязвимите елементи на обществото. А дали България е подготвена за това - отговорът даже съгласно личните ни евродепутати не е прекомерно насърчителен.
По-малко и по-скъпи въглеродни квоти за промишлеността в Европейски Съюз ще стартират да работят последователно в идващите няколко години. Нова система за търговия с излъчвания ще засегне авто и вътрешен морски превоз, здания, селско стопанство, боклуци и дребни промишлености с подцели по браншове и по страни. България ще разполага с 2.8 млрд.евро по Европейския обществен фонд за климата, с цел да компенсира бизнес и консуматори. Но дали най-малко този път има проект?
Докато България е потънала в плетеница от местни и районни проблеми, Брюксел - не толкоз постепенно и със относително огромни крачки, реформира и форсира зелената промяна на континента. Промените са огромни и въпреки да изискват няколко години, до момента в който станат действителност, стопанската система, а и потребителите във всяка страна членка неизбежно ще бъдат наранени. Държавите ще би трябвало да отделят доста съществено внимание и да се приготвят за тях, в случай че желаят да останат конкурентоспособни и да защитят жителите си - изключително най-уязвимите елементи на обществото. А дали България е подготвена за това - отговорът даже съгласно личните ни евродепутати не е прекомерно насърчителен.
Европейският парламент тази седмица утвърди три закона за климата, които са основата за понижаване на излъчванията на парникови газове с - част от пакета " Подготвени за 55 " (Fit for 55). Те включват промяна на пазара на въглеродни квоти за индустрията и енергетиката и разширението й към автомобилния превоз, отоплението на постройките, мореплаването и авиацията; прибавяне на нова такса за вносителите на създадени със замърсяващи технологии стоки; и още един климатичен фонд - за справяне с последствията от зеления преход за енергийно бедните и за дребния бизнес.
е
Реклама
" Най-накрая се споразумяхме за светата троица ", сподели евродепутатът от Европейска национална партия (EPP) Петер Лизе във вторник (18 април) след вота в Страсбург. " И всички ще имат полза от това. " Ползите за България удостоверяват и българските евродепутати, с които " Капитал " приказва. Не толкоз уверени са те обаче в подготвеността на обществото и страната за предстоящите промени. Промените в Европа са в ход. Дали България ще се включи в тях? Зависи от нас. И може би от едно бъдещо постоянно държавно управление ", разяснява за " Капитал " евродепутатът Искра Михайлова (Renew Europe). Какво включва законодателството? Първият признат закон е обвързван с промяната на за индустрията, който залага даже по-високи цели за понижаване на излъчванията (- 62% до 2030 г.). Съгласно обновените правила безплатните в този момент квоти за някои промишлености ще бъдат отстранени последователно сред 2026 и 2034 година, което на собствен ред ще докара до оскъпяването им.
" Концепцията е декарбонизацията в Европа. Тя има два аспекта - от една страна, е понижаване на въглеродните излъчвания в производството и второ - поощряване на новите високотехнологични производства ", разяснява за " Капитал " евродепутатът Петър Витанов (S&D). И изяснява, че се работи на правилото на " моркова и тоягата ". А точно: глобяват се високоемисионните и високоенергийните производства, понижава се общият брой на търгуваните излъчвания в тях, респективно тяхната цена става по-висока. В обсега влизат и нови браншове като авиацията (където няма към този момент да има безвъзмездни квоти), морския превоз и други " Бизнесът би трябвало да премине към по високотехнологични производства, които в това време са по-ниско емисионни. Как става това? Tук роля има финансирането на този преход за бизнеса ", споделя той.
За да се резервира конкурентоспособността на промишленостите в Европейски Съюз,, ориентиран към стоките, идващи в Европа, също беше признат от необятно болшинство в Народното събрание, съставлявайки втория дирек на така наречен света троица. Допълнителен налог ще се ползва за импорт на стомана, торове, алуминий, цимент, електрическа енергия и водород в Европейски Съюз. Той ще бъде въведен последователно от 2026 година до 2034 година - със същата скорост, с която се отстраняват безплатните квоти за съдебна техническа експертиза.
" Това е бъдещето на политиката в региона на климата и запазването на конкурентоспособността на индустрията, тъй като би трябвало да създадете равни условия ", сподели евродепутатът от социалистите и демократите (S&D) и докладчик по досието Мохамед Шахим.
Реклама Как ще бъде обиден крайният консуматор?
Отделна нова също ще бъде въведена за отоплението на домовете, както и за автомобилния превоз през 2027 година (или 2028 година, в случай че цените на силата са към момента прекомерно високи). Законодателството включва подцели по браншове (автомобилен и вътрешен морски превоз, здания, селско стопанство, боклуци и дребни индустрии) и по страни. Това ще усили разноските за отопление, изстудяване и шофиране за потребителите и бизнеса, насърчавайки прекосяването към електрически транспортни средства, електрифицирани термопомпи, енергийна успеваемост.
Националната цел за България се дефинира по отношение на Брутният вътрешен продукт и е 10%, а за постигането и страната ще получи помощ от съюза. Макар страната ни още да не е наясно по какъв начин тъкмо ще поддържа засегнатите, съгласно евродепутатите ни бизнесът работи интензивно в тази посока. " Лично мое мнение е, че бизнес организациите в България са доста по-добре готови, дейни в интернационалните организации и с подготвени решения за разлика от държавната администрация ", споделя Искра Михвайлова.
Притеснителното в това законодателство обаче е, че ще засегне. Към бензина се прибавят спомагателни данъци, както и към отоплението на парно да вземем за пример което ще ги оскъпи. Тук ще бъдат наранени хората, включително и уязвимите групи в обществото, за които всяко едно нарастване е мъчно ", добавя Витанов.
За да защитят семейства, дребния бизнес и водачите в тази част от законодателството, евродепутатите утвърдиха и от 87 милиарда евро, който ще влезе в действие през 2026 година, съставлявайки третата и последна част от широкообхватния набор от пазарни правила за климата в основата на упоритостите на Европейски Съюз в региона на климата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ