“По-голямата част от Източна Европа е обхваната от област на

“По-голямата част от Източна Европа е обхваната от област на високо атмосферно налягане и времето ще бъде най-вече слънчево. ” Стотици и хиляди пъти сме чували това известие, което ни кара да се усмихнем и подвига настроението ни. Каква обаче е връзката сред високото налягане и хубавото време? И надлежно за какво при ниско налягане времето е неприятно?

Нека първо си напомним, че за обикновено се приема атмосферното налягане, което уравновесява тежестта на

живачен дирек с височина 76 см (760 мм)

и напречно сечение 1 кв. см при температура 0 градуса по Целзий на височина на морското ниво и географска широчина 45 градуса (България е сред 41 и 44 градуса северна ширина). Единицата за премерване е атмосфера – 1 атм. е равна на 760 мм живачен дирек. По-късно са въведени и единиците бар и паскал. 1 милибар (1000 мбар=1 бар) е еднакъв на мощ от 100 нютона върху 1 кв. м. Един паскал пък е 1 нютон на квадратен метър. Така 1 мбар е еднакъв на 1 хектопаскал, а 1 атмосфера (нормалното налягане) се равнява на към 1013 хектопаскала.

Налягането е директно

обвързвано с придвижванията на въздушните маси.

Важно е дали се намираме на място, където въздухът се издига нагоре, или се спуска надолу. Там, където се спуска надолу, на процедура цялата атмосфера “ни натиска ”, надлежно налягането е високо. Когато въздухът се издига, атмосферното налягане понижава.

И какво общо има това с времето?

Там, където налягането е ниско, т.е. въздухът се подвига нагоре, нормално вали дъжд. Екстремният образец за това е екваториалната област. Ето какво се случва там: Слънцето е в зенита си, т.е. пече с най-голяма мощ, и преди обяд нагрява околните до земята въздушни пластове. Топлият въздух, както е известно, се издига нагоре, което значи ниско атмосферно налягане. Затова на екватора налягането непрекъснато е ниско. Но не сме свършили: въздухът, който се издига, последователно се изстудява и в един миг доближава височина, където е толкоз студено, че

влагата в него кондензира,

образуват се облаци и стартира пороен дъжд. Ето я връзката: ниско налягане = въздухът се издига нагоре, влагата кондензира, вали.

А какво се случва при високо налягане? Точно противоположното. Въздушните маси се спускат към земята и колкото по-ниско са, толкоз повече се затоплят и надлежно стават по-сухи, тъй че не е вероятен конденз и формиране на облаци. Значи високо налягане = изсъхнал въздух, малко облаци, доста слънце. Екстремният образец за това са пустините – Сахара да вземем за пример е област с непрекъснато високо атмосферно налягане.

България се намира в регион, в който се редуват

ту високо, ту ниско налягане. Ако би трябвало да сме почтени, по този начин е по-интересно. Пък и ни разрешава да приказваме и за барометър на настроението. Показва ли уредът високо налягане, това значи и нараснало въодушевление.

Автор: Гергана Стоилова