Кой ще тегли каруцата?
По документи образователната година е конструирана върху 36 седмици. Те дефинират хорариум, систематизиране на труд, възнаграждението му и така нататък 36-те седмици влязоха мощ преди няколко години, преди този момент бяха по-малко. Учители видяха в този момент, че в календара за 2019/20 година седмиците са 38. Внимателно броене в действителност демонстрира, че са увеличени. МОН изобщо не е обявявало сходна смяна. Тайно е увеличена натовареността на учителите и децата. Респективно и общата почивка е скъсена. Проблемите в учебното обучение са дълбоки и наслоени, измежду тях в последните години се откроява голямата натовареност на педагозите. Задълженията им включват ред административни и бюрократични действия, които се показват в чиста бумащина. Това е придружено с превръщането на образователния развой в целодневен, което пък изисква преподавателите да бъдат и бавачки. Всичко това лишава време и сила за същинската учителска активност.
Наближава 15 септември, учениците скоро ще са в класните стаи. Преподавателите им обаче към този момент са там. Новата година стартира за тях с редица неприятни изненади. Всъщност не са свършвали. В средата на лятото Министерството на образованието и науката (МОН) ги сюрпризира с решението да трансформира учителите в пъдари – да обикалят домовете на децата, отсъстващи от учебно заведение. Това значи да бродят по тъмни доби из ромските гета и да тропат по вратите.
След петиция на 30 000 души МОН се отхвърли от концепцията, само че неприятните новини не стопираха да идват. При това са захаросани демагогски. Официално с фанфари се вкарват новости, които сякаш да улеснят учителската работа, само че в действителността смяна няма. Дори в някои посоки нещата стават по-зле. Проблемите в учебното обучение са дълбоки и наслоени, измежду тях в последните години се откроява голямата натовареност на педагозите. Задълженията им включват ред административни и бюрократични действия, които се показват в чиста бумащина. Това е придружено с превръщането на образователния развой в целодневен, което пък изисква преподавателите да бъдат и бавачки. Всичко това лишава време и сила за същинската учителска активност.
На този декор тази година МОН предприе дейности по “облекчаване ” на работата им. След като несполучливо опита да ги включи в хайки из ромските махали, пристигна позитивната на пръв взор новина, че отговорностите на учителите се олекотяват - с отпадане на една непопулярна за всеобщата публика, само че изправяща косите на всеки учител ангария. Тя се назовава “Годишнотематично систематизиране ”.
Въпросното систематизиране съставлява съвсем теоретичен по размер труд (40 и повече страници, според от броя на предметите), в който в табличен тип се вписва на коя дата какво ще бъде преподавано на децата, кои техни умения ще се подобрят и така нататък Разпределението освен е натоварено с безсмислени за регистриране атрибути, само че и заради непрекъснатите промени в стратегиите изисква да се прави всяка година напълно отначало. Представете си да вземем за пример по какъв начин 50 000 учители освен изготвят, само че и разпечатват към всеки 15 септември тази бумащина – и ще придобиете визия за мащаба на безумието (колко ли хартия се харчи?). И точно то, съгласно изказванията на МОН, следва да отпадне. Бидейки наясно, че тематичното систематизиране е самобитна емблема на бюрокрацията, министърът на образованието Красимир Вълчев няколко пъти разгласи през последния месец, че то към този момент е история. “В удобства на учителя… ненужните неща най-сетне ги няма… не трябва да товарим хората… ” – по този начин звучеше одата, с която Вълчев преряза лентата на “улесненията ”. Доста медии започнаха радостно да преразказват манната, която се изсипала върху учителския труд.
Какво обаче се случи в действителния учебен живот? Връщайки се на работа след ваканцията учителите се изправиха пред задача да… изготвят разпределения. Да попълнят още веднъж десетки редове и графи – паралелно с куп други отговорности, които правят на старта на годината.
Медийните репортажи се оказаха на база реалност, която в никакъв случай не се е случвала. Защо? Ами тъй като учебните шефове изискват разпределенията. А те го вършат, защото им е поверен контрола върху преподавания материал. Отделно от това самата разпоредба, въвеждаша “промените ”, не е влезнала в действие. Допълнително – за избираемата подготовка в някои випуски разпределенията изобщо не отпадат. Няма подложен период от районните инспекторати за правене на документите, само че шефовете още веднъж я изискват през септември. Новото е само, че някои графи отпадат, само че процесът е комбиниран с куп още формалности, които не го улесняват.
“Пети ден разсъждавам по какъв начин от девет графи да направя шест. И се чудя с какво бумащината ми е спестена ”, написа преподавател в обществените мрежи.
Накратко: МОН маха разпределенията с необнародвана още разпоредба, министърът се хвали на висок глас, медиите препредават ласкателно ехтене, само че практическа смяна не настава, цялата работа отново следва да се прави на място. Учител от Пловдив показа: “Има и още нещо. Разпределенията ги изискваше районния инспекторат и постоянно проверяващите можеха да се заядат, в случай че не се извършват. Напрактика обаче от най-малко 10 години нито един контрольор не се вторачва в тях – считат ги за безумство във типа, в който се изискваха. Изготвяхме ги просто тъй като трябваше. Тоест в този момент нормативно пада нещо, което на практика не пада, и което от дълго време бе разконспирирано като безумство, но… - оцеляващо като монумент на безсмисления труд ”.
Ориентирахте ли се в какофонията? Не. Точно такова е ситуацията в образованието – никой нищо не се ориентира, само че безсмисленият труд кипи. Но неприятните изненади не свършват дотук. По документи образователната година е конструирана върху 36 седмици. Те дефинират хорариум, систематизиране на труд, възнаграждението му и така нататък 36-те седмици влязоха мощ преди няколко години, преди този момент бяха по-малко. Учители видяха в този момент, че в календара за 2019/20 година седмиците са 38. Внимателно броене в действителност демонстрира, че са увеличени. МОН изобщо не е обявявало сходна смяна. Тайно е увеличена натовареността на учителите и децата. Респективно и общата почивка е скъсена.
“Кой ще заплати тези спомагателни най-малко 36 часа на преподавател? Как ще бъдат обезщетени децата, които са безпределно претрупани с всички нови условия? ”, питат се преподаватели в обществените мрежи. Отговор няма. На пръв взор е абсурд, че значими тематики като увеличение на ангажираността на учителското съсловие и намаляването на ваканцията за децата не провокират публичен скандал. Но по какъв начин да има скандал? Съсловието е привикнало на какви ли не опити на собствен тил, а по-малката почивка е по усета на родителите – дано децата стоят в учебно заведение, откакто така и така цяло лято няма кой да ги гледа! В последна сметка излиза, че МОН се хвали с несъществуващи “улеснения ”, а мълчи за напълно действителни усложнения, които предизвиква. Всичко това се случва на фона на непрекъснати данни на синдикатите, че българският преподавател работи над 50 часа седмично – в длъжностната му характерност не влизат срещи с родители след работно време, развеждане на децата с учебния рейс по домовете и така нататък Той е и пазач, и бавачка, и товарно магаре. МОН е в комплицирани взаимоотношения с ярема – на думи го маха, само че на практика резервира, тъй като няма кой различен да тегли каруцата.
Автор: Искрен Вълчев
Инфо: www.glasove.com
