„Балканкар“ беше трета сила в света, от износ на кораби печелехме $2 млрд.
По БВП на глава от популацията през 1988 година България е заемала 25-о място в света
Какво приказват цифрите и обстоятелствата за социалистическата Народна република България от 1944 до 1989 година? За интервала 1979-1988 година Съединени американски щати усилват Брутният вътрешен продукт на глава от популацията със 182%, Япония с 275%, Германия със 158%, Франция със 157%, а България усилва Брутният вътрешен продукт на глава от популацията с 234%. Това ще рече, че България по време на комунизма, даже и в годините на перестройка, в никакъв случай не е била в криза, камо ли банкрутирала, както поучава западната агитация, написа вестник Ретро.
По БВП на глава от популацията през 1988 година България е заемала 25-о място в света. През 2013 година да вземем за пример тя заема 78-о място.
Преди перестройката България е произвеждала 40% от всички компютри, продавани по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ.
Ето единствено част от производството в България през 1988 година: металообработващи машини – 17 440 броя, електрокари – 47 400 броя, мотокари – 35 100 броя, домашни хладилници – 111 000 броя, цветни тв приемници – 124 300 броя, памучни платове – 362 млн. кв. м, вълнени платове – 45 млн. кв. м, месо – 565 600 тона, през 2014 година да вземем за пример то е 150 000 тона, т.е. 4 пъти по-малко. Зеленчукови консерви – 344 000 тона.
Износ: електронни калкулатори – 46 700 броя, електрокари – 44 700 броя, телефонни апарати – 630 000 броя, пресни плодове – 139 000 тона, домати – 78 900 тона.
В годините от 1944 до 1989 се построяват крупни индустриални мощности в региона на машиностроенето, хранително-вкусовата, леката, строителната индустрия. Създава се нова материално-техническа база и се развиват браншове, непознати за България до Втората международна война – нефтопреработваща индустрия, химия, фармацевтика, електроника. През този интервал е построено модерно, съвременно селско стопанство. Трудово-кооперативно земеделско стопанство сплотяват разпокъсаните към 20 милиона частни нивички, обработвани по първичен метод. По времето на Тодор Живков се построиха над 2000 язовира, напояваха се над 12 млн. декара земя (около 25 на 100 от обработваемата площ), покачиха се средногодишните добиви към 3 пъти.
Огромни са достиженията в здравното обслужване – преди Втората международна война междинната дълготрайност на живота е към 52 години, през 1989 година тя е 71 години. Изградена е голяма мрежа от лечебни заведения, поликлиники, санаториуми и други здравни заведения.
Ликвидирана е неграмотността, младежите получават висока професионална подготовка. Всяка година се строят към 70 000 жилища. Безработицата е съвсем непознато събитие.
До средата на XX век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 година те набъбнаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз. Енергийната ни тактика, плановете, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния теоретичен център „ Енергопроект “.
До 1950 година България няма металургия. Към 1989-а към този момент произвеждахме 3 млн. и 300 хиляди тона стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света. Българската химия през 1945-а е била в зародиш. Внасяли са се даже сода каустик и наследник камък! Към 1989-а браншът към този момент произвеждаше годишно: 2,5 млн. тона минерални торове, 1 млн. тона калцинирана сода, 400 хиляди тона пластмаси, 20 хиляди тона химикали за растителна отбрана, даваше 8,5% от националната промишлена продукция, осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута, поддържаше 100 000 работни места.
Машиностроенето най-ярко демонстрира растежа на индустриалния ни разсъдък. През 1945-а в България има десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Към 1989-а в бранша работеха 730 завода, 430 хиляди служащи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института. С 5% от националните съществени фондове машиностроенето осигуряваше 20% от публичния артикул и 55% от износа на България.
Първият български електрокар се появява през 1951 година След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха международните компании в тази област: „ Кларк “ – Съединени американски щати, „ Тойота “ – Япония, и „ Балканкар “ – България.
В корабостроенето от 1945 до 1990 година са създадени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От експорт на кораби спечелихме $2 милиарда (5 пъти повече от вложенията за отрасъла).
Металообработващите машини бяха главно направление на бранша. Към 1980-а имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматизирани софтуерни линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
След 1989 година са унищожени над 91% от всички индустриални мощности в България, а популацията е най-бързо изчезващото в света.
Какво приказват цифрите и обстоятелствата за социалистическата Народна република България от 1944 до 1989 година? За интервала 1979-1988 година Съединени американски щати усилват Брутният вътрешен продукт на глава от популацията със 182%, Япония с 275%, Германия със 158%, Франция със 157%, а България усилва Брутният вътрешен продукт на глава от популацията с 234%. Това ще рече, че България по време на комунизма, даже и в годините на перестройка, в никакъв случай не е била в криза, камо ли банкрутирала, както поучава западната агитация, написа вестник Ретро.
По БВП на глава от популацията през 1988 година България е заемала 25-о място в света. През 2013 година да вземем за пример тя заема 78-о място.
Преди перестройката България е произвеждала 40% от всички компютри, продавани по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ.
Ето единствено част от производството в България през 1988 година: металообработващи машини – 17 440 броя, електрокари – 47 400 броя, мотокари – 35 100 броя, домашни хладилници – 111 000 броя, цветни тв приемници – 124 300 броя, памучни платове – 362 млн. кв. м, вълнени платове – 45 млн. кв. м, месо – 565 600 тона, през 2014 година да вземем за пример то е 150 000 тона, т.е. 4 пъти по-малко. Зеленчукови консерви – 344 000 тона.
Износ: електронни калкулатори – 46 700 броя, електрокари – 44 700 броя, телефонни апарати – 630 000 броя, пресни плодове – 139 000 тона, домати – 78 900 тона.
В годините от 1944 до 1989 се построяват крупни индустриални мощности в региона на машиностроенето, хранително-вкусовата, леката, строителната индустрия. Създава се нова материално-техническа база и се развиват браншове, непознати за България до Втората международна война – нефтопреработваща индустрия, химия, фармацевтика, електроника. През този интервал е построено модерно, съвременно селско стопанство. Трудово-кооперативно земеделско стопанство сплотяват разпокъсаните към 20 милиона частни нивички, обработвани по първичен метод. По времето на Тодор Живков се построиха над 2000 язовира, напояваха се над 12 млн. декара земя (около 25 на 100 от обработваемата площ), покачиха се средногодишните добиви към 3 пъти.
Огромни са достиженията в здравното обслужване – преди Втората международна война междинната дълготрайност на живота е към 52 години, през 1989 година тя е 71 години. Изградена е голяма мрежа от лечебни заведения, поликлиники, санаториуми и други здравни заведения.
Ликвидирана е неграмотността, младежите получават висока професионална подготовка. Всяка година се строят към 70 000 жилища. Безработицата е съвсем непознато събитие.
До средата на XX век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 година те набъбнаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз. Енергийната ни тактика, плановете, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния теоретичен център „ Енергопроект “.
До 1950 година България няма металургия. Към 1989-а към този момент произвеждахме 3 млн. и 300 хиляди тона стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света. Българската химия през 1945-а е била в зародиш. Внасяли са се даже сода каустик и наследник камък! Към 1989-а браншът към този момент произвеждаше годишно: 2,5 млн. тона минерални торове, 1 млн. тона калцинирана сода, 400 хиляди тона пластмаси, 20 хиляди тона химикали за растителна отбрана, даваше 8,5% от националната промишлена продукция, осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута, поддържаше 100 000 работни места.
Машиностроенето най-ярко демонстрира растежа на индустриалния ни разсъдък. През 1945-а в България има десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Към 1989-а в бранша работеха 730 завода, 430 хиляди служащи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института. С 5% от националните съществени фондове машиностроенето осигуряваше 20% от публичния артикул и 55% от износа на България.
Първият български електрокар се появява през 1951 година След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха международните компании в тази област: „ Кларк “ – Съединени американски щати, „ Тойота “ – Япония, и „ Балканкар “ – България.
В корабостроенето от 1945 до 1990 година са създадени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От експорт на кораби спечелихме $2 милиарда (5 пъти повече от вложенията за отрасъла).
Металообработващите машини бяха главно направление на бранша. Към 1980-а имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматизирани софтуерни линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
След 1989 година са унищожени над 91% от всички индустриални мощности в България, а популацията е най-бързо изчезващото в света.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ