Пловдивчанинът Радостин Василев - от клубната сцена до D2 и “Гласът на България“
Пловдивчанинът Радостин Василев е един от надарените реализатори, които могат да получат втори късмет да се върнат в предаването „ Гласът на България ”. Вокалистът на D2, който публиката познава и от изявите му в мюзикъла „ Коса ” на Държавна опера-Пловдив и от клубната сцена под тепетата, отпадна на кросбитките. Днес до 22.30 часа с избор на сайта на предаването феновете могат да го върнат в шоуто.
Прочетете още
„ Това предаване е едно огромно тестване и предизвикателство. Дава опция да се следя и в профил, да си означавам плюсовете и минусите след обособените кръгове. Имам още доста какво да покажа, по тази причина се надявам на поддръжка от публиката и да се върна. Ако стане, ще бъда доста благополучен. Работата ми с мастер Иван Лечев беше скъпа, тъй като получих мощната му поддръжка ”, споделя Радостин.
Талантливият пловдивчанин връща обратно лентата, с цел да опише по какъв начин от напълно ранна възраст се е влюбил в музиката, а основен провинен това са се случи е татко му.
„ Бях доста дребен – 4-5-годишен. Спомням си по какъв начин татко ми се връщаше след работа и незабавно си пускаше музика. Беше същински меломан. Така от най-ранна възраст отраснах с нея. У дома няма музиканти. Така се озовах в Хора на пловдивските момчета „ Стефка Благоева ”. Нямам спомен година или две съм бил. После се причислих към вокална група в учебното заведение ми - „ Стоян Михайловски ”, с ръководители Ани Бойчева и Галина Ичевска. По това време започнах да изсвирвам на китара, след това на кларинет ”, споделя той.
Пеенето обаче остава постоянно преди всичко. Това е и повода да кандидатства в Музикалното учебно заведение, където учител му е актуалният ректор на АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев ” проф. Тони Шекерджиева-Новак.
„ Тя ми даде доста, беше в основите на пеенето за мен. Развиваше ме в разнообразни направления – от типичен техники до поп и джаз ”, споделя новият вокалист на D2.
Пътищата на Радо и проф. Шекерджиева-Новак се пресичат още веднъж, когато кандидатства в АМТИИ. Приемат го, но…
„ Някак си не го почувствах, че желая да ставам възпитател и внезапно прекъснах. На нея не ѝ хареса доста. Запазихме си хубавите и топли връзки ”, признава артистът. След това пътят му потегля в клубната сцена. В този интервал, с изключение на насъбран опит, има опция да работи с доста музиканти. Започва още по-интензивно да свири на пиано и на китара.
И по този начин досега, когато една на пръв взор инцидентна среща в „ Безистень ”. Собственикът Стоян Даскалов провежда акустична вечер с присъединяване на Димитър Кърнев от D2 и на китариста Румен Куртев-Джимара.
„ Джимара ни срещна. Качих се за някоя и друга ария от репертоара на групата. Митко очевидно ме хареса, разменихме си телефоните. Казахме си някоя и друга дума, само че не сме правили някакви проекти ”, връща се обратно Радостин. Минават седмица-две и получава покана да свири с групата като гост-артист.
Клубната сцена е друга от концертната. Прожекторите светват и ти си в центъра и всеки подробност е значим. Изискват се много неща и пловдивчанинът го схваща незабавно.
„ Преходът за мен бе нелек, само че прелестен. Беше обвързван с доста работа. Мисля, че това е непрекъснат развой. Защото огромната цел е да ставам все по-добър ”, споделя Радостин. Не крие, че това е сериозно предизвикателство – от музицирането в пиано бара, където си по-скоро декор, до концертната сцена, която би трябвало да овладееш. А този развой се случва през умеенето да усетиш музиката, която изпълняваш, като своя, и към това добавиш щипка актьорска игра, само че въодушевена от парчето, което пееш, от възприятията, които влагаш. Вярва, че огромната сцена е бягство от шаблона, на нея имаш шанса да твориш.
„ Мнозина са ми споделяли, че на гласа ми отиват повече по-ранните части на D2 с Дичо, само че аз одобрявам и рокаджийските от интервала на групата с Дидо. Може би в бъдеще Митко Кърнев ще композира и песни, които са някъде по средата. В момента работим по юбилеен албум. Включва някои гост-музиканти, обичани реализатори. А другата част е с песни на D2, изпети от мен ”, споделя Василев.
Напоследък пловдивчанинът търси повече време, с цел да чете, да се среща с приятелите. Обича да кара колело, лятото съвсем всеки ден е на Гребната база. Нещото което в никакъв случай не се е трансформирало в живота му е връзката с музиката. Успехът и добре свършената работа го вършат благополучен. Да реализира това, което си е сложил като цел.
„ Семейството ми се радва на триумфите ми. Винаги са били до мен и в никакъв случай не са се опитвали да ме разубедят да се занимавам с музика. Смятат, че съм съумял, макар че аз не го одобрявам това определение. Не помня някой да ми е споделил: „ не мислиш ли да пробваш нещо друго ”, споделя Василев.
За отчаяние на женската публика Радостин е щастливо благоприятен за фармацевтката Даниела, която отвън виновната си специалност е човек на изкуството - танцува, пее, рисува.
„ Тя е абсолютист и има доста тъкмо определение за това по какъв начин тъкмо даден човек е изпял нещо. Вслушвам се в думите ѝ и разгадавам на мнението ѝ ”, признава музикантът.
Малките жестове, с които се пробва да доставя наслада на обичаната си, са направени от него хубости от дърво.
„ Правил съм ѝ обеци, огърлици, сандъчета за всякакви дребни неща. За материал употребявам остарели мебели – да вземем за пример непотребното бюро от махагон от дядо ми или прародител ми ”, признава Радостин. Но любовта към работата с дърво не се изчерпва с това – той е направил част от мебелите в дома им с Даниела.
Спомня си, че към това занимание го насочва дядо му: „ Помня първия случай, когато се допрях до този материал. Захванахме се да реставрираме първата ми китара „ Орфей ” – доста стара и повредена. Търкахме я, след това я лакирахме, настроихме струните. За страдание, по образеца на Ричи Блекмор, я разруших в земята, незабавно откакто ми купиха нова. Сега скърбя! ”
Прочетете още
„ Това предаване е едно огромно тестване и предизвикателство. Дава опция да се следя и в профил, да си означавам плюсовете и минусите след обособените кръгове. Имам още доста какво да покажа, по тази причина се надявам на поддръжка от публиката и да се върна. Ако стане, ще бъда доста благополучен. Работата ми с мастер Иван Лечев беше скъпа, тъй като получих мощната му поддръжка ”, споделя Радостин.
Талантливият пловдивчанин връща обратно лентата, с цел да опише по какъв начин от напълно ранна възраст се е влюбил в музиката, а основен провинен това са се случи е татко му.
„ Бях доста дребен – 4-5-годишен. Спомням си по какъв начин татко ми се връщаше след работа и незабавно си пускаше музика. Беше същински меломан. Така от най-ранна възраст отраснах с нея. У дома няма музиканти. Така се озовах в Хора на пловдивските момчета „ Стефка Благоева ”. Нямам спомен година или две съм бил. После се причислих към вокална група в учебното заведение ми - „ Стоян Михайловски ”, с ръководители Ани Бойчева и Галина Ичевска. По това време започнах да изсвирвам на китара, след това на кларинет ”, споделя той.
Пеенето обаче остава постоянно преди всичко. Това е и повода да кандидатства в Музикалното учебно заведение, където учител му е актуалният ректор на АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев ” проф. Тони Шекерджиева-Новак.
„ Тя ми даде доста, беше в основите на пеенето за мен. Развиваше ме в разнообразни направления – от типичен техники до поп и джаз ”, споделя новият вокалист на D2.
Пътищата на Радо и проф. Шекерджиева-Новак се пресичат още веднъж, когато кандидатства в АМТИИ. Приемат го, но…
„ Някак си не го почувствах, че желая да ставам възпитател и внезапно прекъснах. На нея не ѝ хареса доста. Запазихме си хубавите и топли връзки ”, признава артистът. След това пътят му потегля в клубната сцена. В този интервал, с изключение на насъбран опит, има опция да работи с доста музиканти. Започва още по-интензивно да свири на пиано и на китара.
И по този начин досега, когато една на пръв взор инцидентна среща в „ Безистень ”. Собственикът Стоян Даскалов провежда акустична вечер с присъединяване на Димитър Кърнев от D2 и на китариста Румен Куртев-Джимара.
„ Джимара ни срещна. Качих се за някоя и друга ария от репертоара на групата. Митко очевидно ме хареса, разменихме си телефоните. Казахме си някоя и друга дума, само че не сме правили някакви проекти ”, връща се обратно Радостин. Минават седмица-две и получава покана да свири с групата като гост-артист.
Клубната сцена е друга от концертната. Прожекторите светват и ти си в центъра и всеки подробност е значим. Изискват се много неща и пловдивчанинът го схваща незабавно.
„ Преходът за мен бе нелек, само че прелестен. Беше обвързван с доста работа. Мисля, че това е непрекъснат развой. Защото огромната цел е да ставам все по-добър ”, споделя Радостин. Не крие, че това е сериозно предизвикателство – от музицирането в пиано бара, където си по-скоро декор, до концертната сцена, която би трябвало да овладееш. А този развой се случва през умеенето да усетиш музиката, която изпълняваш, като своя, и към това добавиш щипка актьорска игра, само че въодушевена от парчето, което пееш, от възприятията, които влагаш. Вярва, че огромната сцена е бягство от шаблона, на нея имаш шанса да твориш.
„ Мнозина са ми споделяли, че на гласа ми отиват повече по-ранните части на D2 с Дичо, само че аз одобрявам и рокаджийските от интервала на групата с Дидо. Може би в бъдеще Митко Кърнев ще композира и песни, които са някъде по средата. В момента работим по юбилеен албум. Включва някои гост-музиканти, обичани реализатори. А другата част е с песни на D2, изпети от мен ”, споделя Василев.
Напоследък пловдивчанинът търси повече време, с цел да чете, да се среща с приятелите. Обича да кара колело, лятото съвсем всеки ден е на Гребната база. Нещото което в никакъв случай не се е трансформирало в живота му е връзката с музиката. Успехът и добре свършената работа го вършат благополучен. Да реализира това, което си е сложил като цел.
„ Семейството ми се радва на триумфите ми. Винаги са били до мен и в никакъв случай не са се опитвали да ме разубедят да се занимавам с музика. Смятат, че съм съумял, макар че аз не го одобрявам това определение. Не помня някой да ми е споделил: „ не мислиш ли да пробваш нещо друго ”, споделя Василев.
За отчаяние на женската публика Радостин е щастливо благоприятен за фармацевтката Даниела, която отвън виновната си специалност е човек на изкуството - танцува, пее, рисува.
„ Тя е абсолютист и има доста тъкмо определение за това по какъв начин тъкмо даден човек е изпял нещо. Вслушвам се в думите ѝ и разгадавам на мнението ѝ ”, признава музикантът.
Малките жестове, с които се пробва да доставя наслада на обичаната си, са направени от него хубости от дърво.
„ Правил съм ѝ обеци, огърлици, сандъчета за всякакви дребни неща. За материал употребявам остарели мебели – да вземем за пример непотребното бюро от махагон от дядо ми или прародител ми ”, признава Радостин. Но любовта към работата с дърво не се изчерпва с това – той е направил част от мебелите в дома им с Даниела.
Спомня си, че към това занимание го насочва дядо му: „ Помня първия случай, когато се допрях до този материал. Захванахме се да реставрираме първата ми китара „ Орфей ” – доста стара и повредена. Търкахме я, след това я лакирахме, настроихме струните. За страдание, по образеца на Ричи Блекмор, я разруших в земята, незабавно откакто ми купиха нова. Сега скърбя! ”
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ