Бум на орехите и овощните градини през последните 10 години
Площите с овощни градини в страната за интервала от 2007-а доникъде на 2017 година са се нараснали три пъти, достигайки 678 207 декара, при 283 610 дка преди 10 години.
Това демонстрират последните данни за структурата на овощните насаждения в България, показани от Министерството на земеделието, храните и горите, написа sinor.bg.
Изследването се организира на всеки 5 години в страните членки на Европейския съюз. Целта е да се дадат настоящи данни за сортовата и възрастовата конструкция и плътност на засаждане на отглежданите овощни насаждения с ябълки, круши, кайсии и зарзали, праскови, нектарини, лозя с десертни сортове грозде, сливи и джанки, череши, вишни, орехи, бадеми, лешници и малини.
Обект на наблюдаване са 46 000 аграрни стопанства на територията на цялата страна, които отглеждат най-малко 1 декар чиста просвета - ябълки, круши, праскови, нектарини, кайсии, сливи и джанки, череши, вишни, орехи, бадеми, лешници, малини и лозя с десертни сортове грозде.
Рязкото нарастване на площите несъмнено се дължи на взрива при засаждане на орехи, които поради дотациите, лесното им развъждане и съвсем " нулата " разноски възпламени маса народ да прави орехови градини. Затова и площите с тази просвета за 10 години са нарастнали близо пет пъти. През 2007 година ореховите градини са били върху 41 640 дка, до момента в който в средата на 2017 година площта се е раздула до 177 625 дка, сочи статистиката.
Увеличение има и при останалите овощни дръвчета като череши, вишни, сливи и джанки, само че за разлика от орехите там се работи с икономическата логичност да се развива бизнес, а не да се източват дотации, тъй като сигурно след стопирането на европодпомагането тези площи ще бъдат изкоренени.
И тъй като ореховите дръвчета дават плод едвам към петата година, по тази причина не е ясно дали от тези близо 200 хиляди декара на пазара ще бъде изкарана продукция, разясниха фермери.
Статистиката на аграрното министерството демонстрира доста нарастване в градините с череши, сливи и джанки. Ако преди 10 години черешовите градини са заемали малко над 50 хиляди дка, то през 2017 година тези площи към този момент доближават 125 327 дка, като нарастването повече от два пъти. При сливите и джанките растежът е още по-голям. През 2007 година е имало едвам 6 7 310 дка, то през 2017-та тези градини към този момент заемат 112 488 дка, или двойно повече за тези 10 години.
Интерес има и към ябълките, само че там растежът не е толкоз огромен. При 35 240 дка през 2007 година 10 години по-късно тези градини заемат 51 481 дка. Инвестирано е и в крушови градини, чийто размер за този интервал е повишен от 3 120 дка до 6 770 дка.
Минимален растеж има при площите с кайсии, които от 25 530 дка са нарастнали до 33 882 дка. Най-малко са новите градини с праскови, тъй като до момента в който през 2007 година е имало 29 030 дка, то през 2017 година те са едвам 36 629 дка.
Данните от това проучване са извънредно значими, тъй като насочват браншовите организации да вършат лични разбори за това по какъв начин българските плодове биха могли да се конкурират с вносните във връзка с излизането им на пазара.
Това демонстрират последните данни за структурата на овощните насаждения в България, показани от Министерството на земеделието, храните и горите, написа sinor.bg.
Изследването се организира на всеки 5 години в страните членки на Европейския съюз. Целта е да се дадат настоящи данни за сортовата и възрастовата конструкция и плътност на засаждане на отглежданите овощни насаждения с ябълки, круши, кайсии и зарзали, праскови, нектарини, лозя с десертни сортове грозде, сливи и джанки, череши, вишни, орехи, бадеми, лешници и малини.
Обект на наблюдаване са 46 000 аграрни стопанства на територията на цялата страна, които отглеждат най-малко 1 декар чиста просвета - ябълки, круши, праскови, нектарини, кайсии, сливи и джанки, череши, вишни, орехи, бадеми, лешници, малини и лозя с десертни сортове грозде.
Рязкото нарастване на площите несъмнено се дължи на взрива при засаждане на орехи, които поради дотациите, лесното им развъждане и съвсем " нулата " разноски възпламени маса народ да прави орехови градини. Затова и площите с тази просвета за 10 години са нарастнали близо пет пъти. През 2007 година ореховите градини са били върху 41 640 дка, до момента в който в средата на 2017 година площта се е раздула до 177 625 дка, сочи статистиката.
Увеличение има и при останалите овощни дръвчета като череши, вишни, сливи и джанки, само че за разлика от орехите там се работи с икономическата логичност да се развива бизнес, а не да се източват дотации, тъй като сигурно след стопирането на европодпомагането тези площи ще бъдат изкоренени.
И тъй като ореховите дръвчета дават плод едвам към петата година, по тази причина не е ясно дали от тези близо 200 хиляди декара на пазара ще бъде изкарана продукция, разясниха фермери.
Статистиката на аграрното министерството демонстрира доста нарастване в градините с череши, сливи и джанки. Ако преди 10 години черешовите градини са заемали малко над 50 хиляди дка, то през 2017 година тези площи към този момент доближават 125 327 дка, като нарастването повече от два пъти. При сливите и джанките растежът е още по-голям. През 2007 година е имало едвам 6 7 310 дка, то през 2017-та тези градини към този момент заемат 112 488 дка, или двойно повече за тези 10 години.
Интерес има и към ябълките, само че там растежът не е толкоз огромен. При 35 240 дка през 2007 година 10 години по-късно тези градини заемат 51 481 дка. Инвестирано е и в крушови градини, чийто размер за този интервал е повишен от 3 120 дка до 6 770 дка.
Минимален растеж има при площите с кайсии, които от 25 530 дка са нарастнали до 33 882 дка. Най-малко са новите градини с праскови, тъй като до момента в който през 2007 година е имало 29 030 дка, то през 2017 година те са едвам 36 629 дка.
Данните от това проучване са извънредно значими, тъй като насочват браншовите организации да вършат лични разбори за това по какъв начин българските плодове биха могли да се конкурират с вносните във връзка с излизането им на пазара.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ