IT специалист: Средната заплата за един добър програмист в България е 14 хиляди лева
Платформата DEV.BG разгласява заплащането в някои сфери на бранша, като да вземем за пример за Backend технологиите заплатите стартират за Junior позиции с минималните 2570 лева до Senior - приблизително 8 610 лева При най-високоплатените позиции за Senior като да вземем за пример за Java, PHP или Python заплатите доближават до 10-12 000 лева Димитър Жиланов, водещ IT експерт с 13-годишен опит,.
Какво ни споделят заплатите и трендовете в IT промишлеността в България? Успяме ли да се наложим като равнопоставени във връзка с заплащането с други европейски страни? Дали се изравняват нашите заплати с тези в другите страни?
България като цяло е дестинация, където има мощно развита общественост на софтуерните инженери и в последна сметка има пъклен доста вътрешни планове, които се развиват като продуктови компании, голям брой стартъпи и един от най-големите международни компании отварят офиси у нас.
Например, VMware, най-голямата централа на Center of exellence, която поддържа съвсем целия свят, се намира в София. И България е една от страните с най-вече програмисти, работещи за тях. Също " SAP ", " Bosch " са едни от най-големите корпорации с офиси тук.
Като цяло самият бранш е заплатен с сходни заплати на съвсем цяла Европа. Но с помощта на малко по-добрите условия като данъчна политика на страната ни, разрешават в последна сметка да получаваш едни много по-стабилни приходи. Например, огромните корпорации нормално заплащат малко по-малки заплати на програмистите си, тъй като имат положително име.
Но приблизително огромните български стартъпи като да вземем за пример " Payhawk ", като " Trader " и прочие, там междинната заплата за един надарен програмист, който знае какво прави, е към 14 хиляди чисто. При 14 хиляди, като сметнеш, годишно се получава една много постоянна заплата спрямо всеки един различен пазар.
Примерно в Германия, огромните компании като " Гугъл " междинната заплата годишната е 100 хиляди евро, само че на тези 100 хиляди евро като страната ти прибере 41%, който е техният налог, се оказва, че в последна сметка, че в България ще живееш много по-добре, в сравнение с в Германия.
Основният минус на България е първо, че имаме ужасяващо неприятно построена инфраструктура, т.е. както и да го погледнеш, на практика ние имаме много по-слаб достъп до качествено обучение, качествено лекуване, по-лоши пътища.
Освен това като искаш да си купиш нещичко - да вземем за пример апартамент, кола или прочие, когато го купуваш от някой строител, ти плащаш да вземем за пример 20% Данък добавена стойност, което в нито една друга европейска страна е немислимо. В Германия е 9% да вземем за пример. И действително тежестта малко се измества от вида заплата до вида консумативни налози.
Но като цяло България е изключителна дестинация, където пъклен доста непознати експерти идват да си търсят своето бъдеще.
Тогава какъв съвет бихте дали на младежите, които обмислят да се захванат с тази сфера?
Да се опитат да развият оптимално своето логическо мислене. Това е сериозна точка в развиването на всеки един инженер. Няма по какъв начин да бъдеш какъвто й да е инженер, освен софтуерен, без да имаш идеално развито логическо мислене. Ако един упорит родител, който желае детето му да стане част от тази сфера, най-хубавият съвет, който бих могъл да дам е - пробвайте се детето ви да се научи да се оправя добре със дилемите по математика, разбор, физика - науките, които са свързани с развиването на логическото мислене.
Много младежи считат обаче, че е задоволително да изкараш един курс, с цел да си на положително равнище. Така ли е?
За жал много от огромните български академии, които се устоят с това да образоват хора, се пробват да вкарат това нещо в главите на доста хора. Аз съм очевидец на доста хора, които са си давали парите, с цел да се опитат да се научат.
Но от време на време, това което човек би трябвало да развие, не се е постарал да го развие. Т.е. даже да научиш програмирането като доктрина, да знаеш какво съставляват цикли, масиви и прочие, в случай че нямаш доста добре развито логическо мислене, пропуснал си да си развиеш логиката, на практика е съвсем невероятно да се реализираш като експерт, просто тъй като не можеш да изпълниш поставената ти задача.
В всеобщите случаи в по-големите компании се изисква и предходен опит като програмист, с цел да те назначат на такава позиция.
А какво е належащо за една сполучлива уеб апликация? Какво е належащо, с цел да бъде сполучлив един уебсайт?
Най-важното нещо в днешно време е да успееш да поемеш огромно количество органически трафик, с цел да може твоят уебсайт да бъде посещаем, да излизат някакви резултати и хората да го харесват.
За да постигнеш това нещо, " Гугъл " много постоянно си трансформира условията, само че всеобщите случаи са почти едни и същи. Трябва да използваш ефикасна и читава технология, която да качва дадения уебсайт и да го демонстрира на хората. Примерно, всеобщо уеб страниците на българския пазар са със относително старинни технологии, които се използваха преди 10-15 година
Примерно, всеобщите уеб сайтове са на WordPress и PHP. Това е технология, която се използваше доста преди 15-тина години. Но в днешно време е бавничка и резултатите не са толкоз ефикасни, " Гугъл " не ги прави оценка толкоз високо. За да може един уебсайт да излиза преди всичко, съвсем постоянно би трябвало, първо, да е написан дейно, да има добър кешинг механизъм, да може уеб сайтът да зарежда незабавно бързо, да има положително изложение на всяка една, примерно във вашия случай публикация, която да е дефинирана добре, " Гугъл " да съумява да асимирила добре какво съставлява даденият екран.
Да се вижда, че даденият уебсайт е с история, с положителни визити. И в случай че успееш да развиеш в последна сметка бърз и ефикасен уебсайт и да го комбинираш с добра кешинг тактика, а също и с добър базов трафик, който идва от дадени хора, където се споделят дадените публикации, един уебсайт би бил сполучлив.
Какви са изискванията, които оферират фирмите, с цел да привлекат такива положителни, кадърни, както казвате, фрагменти?
На времето маса от компаниите опитваха с по-консервативния метод, който беше - в случай че идваш, имаме страховит офис, имаме обяд за всички, имаме тенис маса, имаме карта за фитнес или карта за градския превоз.
Но в днешно време множеството хора не се интересуват от това. В днешно време най-правилният метод, който аз съм открил в множеството компании е, първо, да има ясно обяснена кариерна пътечка, по която индивидът да знае, че може да пораства, да му покачват заплатата с годините, да има някакъв триумф.
Разбира се всяка компания е друга, само че в последна сметка това са главните.
В момента търсят ли се млади IT експерти в България, тъй като неотдавна излезе информация за съкращения в доста огромните, световните корпорации като Meta, Гугъл, Microsoft, Amazon, Spotify и така нататък, те започнаха да редуцират хора? Има ли такава наклонност и у нас?
Имам кардинално много наблюдения над тези компании, тъй като имам доста мои другари и познати, които работят в тези компании. И това, което се получи е един тип малко пропагандна история, където се приказва, че доста експерти са съкратени. В всеобщия случай съкратените хора са " Човешки запаси ", " Мидъл мениджъри " и всякакви един тип обслужващи функции.
В всеобщия случай сега няма съвсем никакви уволнения в нашата страна. Даже в противен случай, има все по-голямо и по-голямо търсене. Защото, както и да го погледнем, всеобщият свят стартира да се дигигализира от ден на ден и повече. Маса страни от ден на ден се чудят по какъв начин да вкарат електронни гласувания или електронен тип изявяване на човешки позиции. И в тези обстановки имаш потребност от такива експерти.
източник/автор: Агенция Фокус/Рени Томович
Какво ни споделят заплатите и трендовете в IT промишлеността в България? Успяме ли да се наложим като равнопоставени във връзка с заплащането с други европейски страни? Дали се изравняват нашите заплати с тези в другите страни?
България като цяло е дестинация, където има мощно развита общественост на софтуерните инженери и в последна сметка има пъклен доста вътрешни планове, които се развиват като продуктови компании, голям брой стартъпи и един от най-големите международни компании отварят офиси у нас.
Например, VMware, най-голямата централа на Center of exellence, която поддържа съвсем целия свят, се намира в София. И България е една от страните с най-вече програмисти, работещи за тях. Също " SAP ", " Bosch " са едни от най-големите корпорации с офиси тук.
Като цяло самият бранш е заплатен с сходни заплати на съвсем цяла Европа. Но с помощта на малко по-добрите условия като данъчна политика на страната ни, разрешават в последна сметка да получаваш едни много по-стабилни приходи. Например, огромните корпорации нормално заплащат малко по-малки заплати на програмистите си, тъй като имат положително име.
Но приблизително огромните български стартъпи като да вземем за пример " Payhawk ", като " Trader " и прочие, там междинната заплата за един надарен програмист, който знае какво прави, е към 14 хиляди чисто. При 14 хиляди, като сметнеш, годишно се получава една много постоянна заплата спрямо всеки един различен пазар.
Примерно в Германия, огромните компании като " Гугъл " междинната заплата годишната е 100 хиляди евро, само че на тези 100 хиляди евро като страната ти прибере 41%, който е техният налог, се оказва, че в последна сметка, че в България ще живееш много по-добре, в сравнение с в Германия.
Основният минус на България е първо, че имаме ужасяващо неприятно построена инфраструктура, т.е. както и да го погледнеш, на практика ние имаме много по-слаб достъп до качествено обучение, качествено лекуване, по-лоши пътища.
Освен това като искаш да си купиш нещичко - да вземем за пример апартамент, кола или прочие, когато го купуваш от някой строител, ти плащаш да вземем за пример 20% Данък добавена стойност, което в нито една друга европейска страна е немислимо. В Германия е 9% да вземем за пример. И действително тежестта малко се измества от вида заплата до вида консумативни налози.
Но като цяло България е изключителна дестинация, където пъклен доста непознати експерти идват да си търсят своето бъдеще.
Тогава какъв съвет бихте дали на младежите, които обмислят да се захванат с тази сфера?
Да се опитат да развият оптимално своето логическо мислене. Това е сериозна точка в развиването на всеки един инженер. Няма по какъв начин да бъдеш какъвто й да е инженер, освен софтуерен, без да имаш идеално развито логическо мислене. Ако един упорит родител, който желае детето му да стане част от тази сфера, най-хубавият съвет, който бих могъл да дам е - пробвайте се детето ви да се научи да се оправя добре със дилемите по математика, разбор, физика - науките, които са свързани с развиването на логическото мислене.
Много младежи считат обаче, че е задоволително да изкараш един курс, с цел да си на положително равнище. Така ли е?
За жал много от огромните български академии, които се устоят с това да образоват хора, се пробват да вкарат това нещо в главите на доста хора. Аз съм очевидец на доста хора, които са си давали парите, с цел да се опитат да се научат.
Но от време на време, това което човек би трябвало да развие, не се е постарал да го развие. Т.е. даже да научиш програмирането като доктрина, да знаеш какво съставляват цикли, масиви и прочие, в случай че нямаш доста добре развито логическо мислене, пропуснал си да си развиеш логиката, на практика е съвсем невероятно да се реализираш като експерт, просто тъй като не можеш да изпълниш поставената ти задача.
В всеобщите случаи в по-големите компании се изисква и предходен опит като програмист, с цел да те назначат на такава позиция.
А какво е належащо за една сполучлива уеб апликация? Какво е належащо, с цел да бъде сполучлив един уебсайт?
Най-важното нещо в днешно време е да успееш да поемеш огромно количество органически трафик, с цел да може твоят уебсайт да бъде посещаем, да излизат някакви резултати и хората да го харесват.
За да постигнеш това нещо, " Гугъл " много постоянно си трансформира условията, само че всеобщите случаи са почти едни и същи. Трябва да използваш ефикасна и читава технология, която да качва дадения уебсайт и да го демонстрира на хората. Примерно, всеобщо уеб страниците на българския пазар са със относително старинни технологии, които се използваха преди 10-15 година
Примерно, всеобщите уеб сайтове са на WordPress и PHP. Това е технология, която се използваше доста преди 15-тина години. Но в днешно време е бавничка и резултатите не са толкоз ефикасни, " Гугъл " не ги прави оценка толкоз високо. За да може един уебсайт да излиза преди всичко, съвсем постоянно би трябвало, първо, да е написан дейно, да има добър кешинг механизъм, да може уеб сайтът да зарежда незабавно бързо, да има положително изложение на всяка една, примерно във вашия случай публикация, която да е дефинирана добре, " Гугъл " да съумява да асимирила добре какво съставлява даденият екран.
Да се вижда, че даденият уебсайт е с история, с положителни визити. И в случай че успееш да развиеш в последна сметка бърз и ефикасен уебсайт и да го комбинираш с добра кешинг тактика, а също и с добър базов трафик, който идва от дадени хора, където се споделят дадените публикации, един уебсайт би бил сполучлив.
Какви са изискванията, които оферират фирмите, с цел да привлекат такива положителни, кадърни, както казвате, фрагменти?
На времето маса от компаниите опитваха с по-консервативния метод, който беше - в случай че идваш, имаме страховит офис, имаме обяд за всички, имаме тенис маса, имаме карта за фитнес или карта за градския превоз.
Но в днешно време множеството хора не се интересуват от това. В днешно време най-правилният метод, който аз съм открил в множеството компании е, първо, да има ясно обяснена кариерна пътечка, по която индивидът да знае, че може да пораства, да му покачват заплатата с годините, да има някакъв триумф.
Разбира се всяка компания е друга, само че в последна сметка това са главните.
В момента търсят ли се млади IT експерти в България, тъй като неотдавна излезе информация за съкращения в доста огромните, световните корпорации като Meta, Гугъл, Microsoft, Amazon, Spotify и така нататък, те започнаха да редуцират хора? Има ли такава наклонност и у нас?
Имам кардинално много наблюдения над тези компании, тъй като имам доста мои другари и познати, които работят в тези компании. И това, което се получи е един тип малко пропагандна история, където се приказва, че доста експерти са съкратени. В всеобщия случай съкратените хора са " Човешки запаси ", " Мидъл мениджъри " и всякакви един тип обслужващи функции.
В всеобщия случай сега няма съвсем никакви уволнения в нашата страна. Даже в противен случай, има все по-голямо и по-голямо търсене. Защото, както и да го погледнем, всеобщият свят стартира да се дигигализира от ден на ден и повече. Маса страни от ден на ден се чудят по какъв начин да вкарат електронни гласувания или електронен тип изявяване на човешки позиции. И в тези обстановки имаш потребност от такива експерти.
източник/автор: Агенция Фокус/Рени Томович
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ