Пламен Асенов, специално за Faktor.bgГорката партия „И Тъй Нататък“ -

Пламен Асенов, особено за Faktor.bg

Горката партия „ И Тъй Нататък “ - сега пада в заешката дупка като Алиса и пищи неистово, тъй като знае, че долу не я чака Светът на чудесата, а Гробището на политическия отпадък.
Две разяснения, прочее. Първо - не е „ горката “, доколкото на наглия негодник, пък бил той под формата на цяла партия, не може - и не трябва - да се съчувства. И второ - И Тъй Нататък не е партия, а неуместно стадо, водено от магаре и държано в пътя от рунтави и зли пастирски кучета.
„ Имаме лидерска партия с водач, който не познаваме “ - оплаква се Николай Радулов, някогашен върховен служител на реда, съпричастен към Държавна сигурност, професор по нещо си полицейско, народен представител от И Тъй Нататък, към този момент разколник. И, за шок на публиката, продължава да каканиже: „ При всеки опит да разбираем, че хората са ни избрали /тоест, че групата в Парламента може да взима някакви независими решения - б. авт./, ни се споделя, че сме нищо и Слави Трифонов ни е вкарал в Парламента “.
Тук към този момент откровено цъкам с език. Не знам, жители, по какъв начин се устоя това. Шест месеца да ти повтарят през ден, че си нищо, е напълно сериозна работа за безусловно несериозни хора с огромни заплати и депутатски екстри. На мен в случай че някой един път ми каже, че съм никой, ще му тегла майната на часа, няма да очаквам 6 месеца. А виж, нашите храбри народни представители си натискат парцалите, до момента в който някой си Тошко Африкански от името на някой си Слави Триофонов и в името на някакви си „ български ползи “, ги прави на маймуни.

Не ми стига мозъка също по какъв начин по този начин Слави Трифонов ги е вкарал в Парламента. Трябва да ги е държал по някакъв метод в джоба си, с цел да може като влезе той, да внесе и тях в Народното събрание…..Куклички…..

Ето и още някои

значими съображения по тематиката

Какво значи - „ лидерска партия “? Значи партия, която не се управлява от същински политически правила и стратегия, партия непредвидима в посоките и границите на политическата си активност, партия без естествена организационна конструкция и демократични вътрешно-партийни правила, партия, чиито престиж е единствено сянка от престижа на така наречения „ водач “.
Най-известните „ лидерски “ партии в света са фашистката на Мусолини, национал-социалистическата на Хитлер, Комунистическата на Сталин и в този момент Имперската - на Путин. В България пък тази форма на политическа машинация се свързва най-много с големите управнически и други беди за страната, съчетани с големите апетити на елитите в партии като Движение за права и свободи, Национална движение „Симеон Втори", ГЕРБ, Атака.
Всичко това професор Николай Радулов сигурно го знае - и все пак се е записал в политическото неразбирателство Има Такъв Народ!
Някой хлевоуст би споделил, че си е дал гъза чартърен, само че аз не бих се изразил тъкмо по този начин. Не за друго, а поради мярката - в случай че стартираме с подобен солен израз да разясняваме обстановката, то с какъв ще би трябвало да приключим коментара.
Още по-нататък в нелепостта отива другото изказване на Радулов - че се е записал в лидерска партия, без да познава „ водача “.

Съображение първо, това е неистина от позиция на обстоятелството, че към този момент десетилетия наред оня негов „ водач “ се демонстрира всяка вечер по тв приемника и гордо показва своите

чалга гении - освен в пеенето, само че също в патриотизма, в политиката, в народопсихологията и мисленето въобще

Та кой, казвате, в България не познава Слави Трифонов, кой не е чува за него?

Съображение второ - в случай че някой вземе да ми твърди напълно съществено, че един същински, потвърден експерт по национална сигурност, се е записал в партията на Сульо, без да познава Сульо, ще провокира огромен смях измежду мен. Точно каквото, прочее, провокира и изказванието на самия експерт по национална сигурност Радулов, че е направил тази нелепост. Това или е зле скроена неистина, или е зле скрито признание за професионална несръчност - изберете сами.
Макар че в действителност двете са едно и също.
Не е истина, жители, какъв брой значими неща за характера, манталитета и позициите на „ българската политическа класа “, за метода, по който се градят, поддържат и развиват връзките в нея, можем да научим единствено от няколко фрази, изръсени ей по този начин - било заради напрежение, било заради немарливост.
И нали разбирате, че в този случай в действителност мен ме интересуват и аз разясня тъкмо механизмите на властта, не самият Николай Радулов или който и да било различен, забъркан в историята с Има Такъв Народ. Честно казано, не ме интересува и самата Има Такъв Народ. За нея от дълго време е ясно, че е изкуствено образувание, посадено в българската политика, с цел да бъде задействано в подобаващия миг.
И, от позиция на кукловодите, чашата на подобаващия миг преля с капка под формата на самолета на Лавров, който не беше пуснат да лети над България. Преди това бяха съответните стъпки към цялостния отвод на страната от съветския газ, опасността, въпреки неосъществена, за по-сериозни ограничения, свързани с „ Лукойл “, за „ отпушване “ на европейското участие на Македония И Тъй Нататък…..Бум!

Иначе разправията на Има Такъв Народ с кабинета Петков за парите на районното министерство, си е вътрешна - в края на краищата, от позиция на Шоуто на Слави, за какво Българска социалистическа партия получи толкоз действителни благоприятни условия да суче от държавната хазна, а ние - не.
Опитът от кумова срама да се покрие желанието за партийно сучене с по-общи стопански обвинявания, е много несполучлив - до момента в който го покрият от едната странна, от другата огромният гъз отново лъсва.

Що се отнася до обвиняванията на Има Такъв Народ, че кабинетът Петков има намерение да отблокира договарянията на Македония, те са по-скоро огън за похищение на вниманието и не наподобява да са правилни. Казвам го със страдание, тъй като доста бих желал България най-сетне да спре да се отнася по този освен безразсъден и малоумен, а също дебелашки и чисто ченгеджийски фасон към Скопие. Който, прочее, става още по-отвратителен поради обстоятелството, че доста наподобява на маниера, по който Москва се отнася към самите нас, метод, против който ние - най-малко ние, де - с право недоволстваме.

Тук незабавно лъсват

два ненаучени урока от българските политици

Първият е да не мериш нещата в политиката с двоен критерий, тъй като и на теб по този начин ще ти се отмери. Вторият - да не се позволява историци да задават параметрите на настоящата политика. Тогава историята зацикля, а народите стартират да се колят поради трите метра от онази равнища, дето твоят дядо открадна от моя дядо преди тъкмо 568 години. Глупости, преди 569 години беше - и не моят дядо от твоя дядо, а твоят дядо от моя дядо открадна…..
И други сходни тъпотии!
Но какво става с общия ни политически живот, откакто Има Такъв Народ напусна ръководещата коалиция?
Неотговорният отговор е - да става, каквото ще. Мъдрият отговор е - ще става, каквото има да става. Също - ще забележим, когато му пристигна времето. Или - в случай че бях Нострадамус, щях да пусна тото, да стана милионер и да не се занимавам повече с отговори на глупави въпроси като - какво ще стане в българската политика.

Има обаче няколко неща, които би трябвало да се отбележат в тази обстановка. Първо, обединението към Политическа партия, даже и краткотрайно да откри нужните гласове, с цел да има парламентарна поддръжка, си е все по този начин нестабилна. Говоря за онази вътрешна нейна неустойчивост, която е родилен белег и се дефинира от обстоятелството, че

на едно място са събрани Българска социалистическа партия и Демократична България,

които имат полюсни политически ползи, както и от цялостната липса на идеологическа основа и политически опит у Политическа партия.
Второ - президентът Румен Радев продължава да държи вътре в ръководството мощни лостове за въздействие върху самото ръководство и ги употребява за реализация на личните си политически цели. Подозирам, че в този момент, с нуждата да се заместят министрите на Има Такъв Народ, той още веднъж ще получи своя мощна квота.
Трето - когато и този зле скърпен с бели конци конгломерат да се разпадне, постоянно ще бъде късно и в никакъв случай няма да бъде изненадващо. Ако не стане незабавно, разпадът евентуално ще е до месеци, колкото и никой да няма откровено предпочитание за нови избори. А и в страната няма някаква опция, с цел да се надяваме на знамение при нова избори.
И четвърто - казусът за България е, че даже кабинетът Петков да се разпадне и по случайност да не изпаднем в нова изборна серпантина, президентът Радев остава на власт и може или да наложи ново, комфортно за него ръководство, каквото е настоящето, или да сътвори съществени проблеми на коя да е друга, неуместна власт.
За страдание, жители - няма изплъзване. Още по-гадното е, че сами се докарахме дотук и няма на кого да се сърдим.