Питали ли сте се защо често минаваме покрай някои хора

Питали ли сте се за какво постоянно минаваме около някои хора даже без да им обръщаме внимание, а с други построяваме връзки безусловно от пръв взор. Защо се случва това? И по каква причина избираме тъкмо този човек, а не някой различен?

Зигмунд Фройд твърди, че ние избираме единствено тези, които подсъзнателно към този момент съществуват в нашите мисли, че в началото рисуваме облика им в главата си, а по-късно, в действителния живот, се срещаме с някой подобен съответен човек.

Ето по какъв начин вършим нашия избор

Идеалът, характерен на нашето подсъзнание

Всеки от нас има избран облик на сътрудник от противоположния пол, който е заложен в нашето подсъзнание. И в избран миг, когато срещнем човек, който доста му наподобява, се влюбваме в него.

След известно време другарство започваме да разбираме, че това е индивидът, от който се нуждаем, той е нашата фантазия и идеалът, който сме търсили толкоз дълго.

Някой може да си намерения, че всичко това е просто съвпадане. Но, в действителност, въобще не е по този начин. За да се случи сходно нещо има сериозна причина. Учените са безапелационни – тези съдбовни срещи са резултат от нашето подсъзнателно търсене на изчезналата ни половинка.

Избирайки нашия човек, започваме да се фокусираме върху възприятията си и едвам по-късно върху всевъзможни логичен причини, като до каква степен сме сходни на външен тип, до каква степен се разграничаваме по обществен статус или по държание.

След като се срещнем с нашия блян, ние се ориентираме мигновено, безусловно за време от секунда до една минута. Точно толкоз време ни е нужно, с цел да разберем дали този сътрудник ни вълнува или не.

Всичко това се дефинира от избран съставен елемент на личността, който всеки има от раждането си. Той е виновен за нашите страсти, усеща и инстинкти, а също по този начин е директно обвързван с нашето биологично тяло.

Огледало

На подсъзнателно равнище ние се опитваме да изберем за себе си подобен човек, който по някакъв метод ще ни припомня и ще може да има почти същите черти на характера, които постоянно бихме желали да забележим в себе си.

Всъщност, ние се опитваме да открием някакъв тип отражение на идеалното си „ Аз “.

Модел на родителското семейство

Много постоянно избираме сътрудник, който да ни припомня за нашите родители. Жените най-често открояват тези мъже, които доста им припомнят за бащите, а мъжете надлежно намират за себе си такива сътрудници, които доста наподобяват на майките им.

Колкото повече сътрудникът наподобява на начертания ни облик, толкоз повече го обичаме.

Любовта се развива с голяма скорост,  буквално за броени минути.

Напълно задоволително ни е да беседваме с индивида единствено за към пет минути, да се влюбим в него окончателно.

И даже в случай че по това време до нас има стотици други красиви и сполучливи евентуални сътрудници, това няма никакво значение. Защо ли?

Винаги избираме човек, с който се „ познаваме “ от дълго време

Започваме да формираме облика му в нашето подсъзнание още в далечното ни детство и за това способстват разнообразни фактори. Отначало сходно изображение наподобява някак неразбираемо и ненапълно размито, само че с годините става по-ясно и изцяло несъмнено. С напредването на възрастта ние към този момент сме изцяло наясно с нашия идеализиран облик от подсъзнанието и сме подготвени да го извадим на показ, в съзнанието си.

Бягство от самотата

Понякога се случва да развием мъчителна обвързаност, която кара човек да загуби изцяло достолепието и уважението си, даже да елементарни това, което от време на време е просто невероятно да се елементарни.

Всеки човек в живота се опасява най-вече от самотата и, несъмнено, с всички сили се пробва да я избегне. Някои хора могат изцяло умерено да управляват някои от своите страхове и даже могат да ги ръководят, само че други не знаят по какъв начин да се оправят с това и стават плебеи на страха си.

Такава мощна обвързаност в последна сметка ще породи ревнивост, която по предписание не води до нищо положително.

Трябва ли да се опасяваме от любовта?

Ако човек е претърпял мъчителна разлъка или друга драма в живота си, той заобикаля всевъзможни връзки за доста дълго време и не желае и не може да се влюби в никого.

И повода за всичко това е големият стрес, претърпян от несполучливи любовни връзки. По този метод подсъзнанието ни се пробва да ни избави от повтаряне на същата болежка за прощален път и не ни разрешава да се влюбим още веднъж.

Нека вашата обич е радостна и щастлива

За да се окаже вашата обич радостна и щастлива, способна да ви накара да летите, а не да страдате, би трябвало да се научите да обичате и доста деликатно да култивирате и възпитавате възприятията си.

Ние през целия си живот се учим на това умеене – да обичаме. Трябва да знаем, че всяка връзка с обичан човек е освен благополучие и наслада, само че и голяма работа, осъществена от нас двамата, работа върху себе си и самата връзка.

Колкото по-силни, смирени и с схващане сме подготвени да работим върху личността си и да приемем всички научени уроци, които носят възприятията ни, толкоз повече шансове ще имаме да станем същински щастливи, а също и да зарадваме сътрудниците си.

Химията сред мъж и жена

Според учените, човешкото тяло е в положение да създава по този начин наречените феромони – субстанции, които носят избрана информация за нашето тяло, имунната и половата система. С помощта на специфични рецептори ние сме в положение да открием тези феромони в евентуален сътрудник.

Когато срещнем някого, започваме да реагираме освен на атрактивния му външен тип, само че и на неговите феромони, а мозъкът ни, анализирайки информацията там, незабавно взема решение дали желае да построи любовна връзка с него или не.

И даже тези хора, които се разграничават от нормалните стандарти за хубост, са в положение да привлекат евентуални сътрудници като магнит, до момента в който в това време има красиви хора, които нямат шанс в търсенето си. Всичко това се случва поради феромоните.

Поради тази причина човек не постоянно намира пояснение за какво обича някой, а не другиго. Всъщност, ние нямаме власт над възприятията и сме изцяло неспособни да разбираем дейностите си.

Няма инцидентни неща

Любовта идва, когато имаме най-голяма потребност от нея

Психологическа подготвеност – този термин употребяват учените. Казано на по-обикновен език, новите връзки идват в живота ни единствено в миг, в който сме изцяло подготвени за тях психически.

Щастието несъмнено ще почука на вратите ни рано или късно. За тези, които се питат за какво към момента не чуват трепетния звън, ще кажем – почакайте, всичко с времето си. Съдбата няма да ви не помни!

Каквото и да си мислим, ние сме единствените „ строители “ на нашия живот и благополучие и никой няма да ни помогне да уредим личния си живот, тъй като той зависи напълно директно от нас и от никого другиго.

Човек е организиран по този начин, че постоянно да притегля в живота си единствено това, което излъчва. Затова, излъчвайте добрина, отворете сърцата си за щастието и то безусловно ще ви споходи!