Границите на логиката: Защо умните лидери вземат глупави решения
Писателят и шеф на Merryck & Co, Адам Брайънт, предизвиква не просто да избирате сред вероятните варианти, а да гледате по-голямата картина.
Преди години, когато бях млад бизнес кореспондент в Ню Йорк Таймс, научих за пагубната идея на институционалния императив. Тази фраза се появява за първи път в писмото на Уорън Бъфет до акционерите през 1989 година В него той изяснява за какво организациите, които нормално се ръководят от умни водачи, постоянно вземат неверни решения. Макар терминът „ институционален императив “ да звучи като нещо положително, Бъфет го разказва като страхлива реакция към властта и статуквото, което може да подкопае сериозното мислене.
„ В бизнес учебното заведение – написа мъдрецът от Омаха – даже не ми намекнаха за съществуването на императив. Не го разбрах и интуитивно, когато влязох в света на бизнеса. Тогава мислех, че достойните, умни и опитни мениджъри автоматизирано вземат рационални бизнес решения. Но с течение на времето разбрах, че това не е по този начин. Рационалността постоянно избледнява, когато в играта влезе институционален императив. ”
Два образеца от Бъфет: „ Всеки бизнес блян на водач, без значение какъв брой е малоумен този блян, ще бъде бързо заздравен от обстоен анализ на маржове на облага и стратегически проучвания, направени от неговите " войски “, и „ държанието на сходни компании, без значение дали става дума за разширение, придобиване или облага, ще бъде безсмислено копирано. "
Тази дълбока мисъл ми оказа помощ да схвана аргументите за покупко-продажбите, които в избран миг изглеждаха необясними – да вземем за пример сливането на Time Warner с AOL през 2000 година
Сделката за 350 милиарда $, която беше разтрогната в значиелна степен 10 години по-късно, беше образец за една от най-лошите бизнес покупко-продажби в историята. Но в разгара на миг, в който водачите и на двете компании убедиха сами себе си, че сходна композиция има смисъл, се задейства институционален императив, създаващ неудържим подтик и договорката се реализира.
Има много литература за разнообразни евристики и когнитивни пристрастия, които объркват хората. Но намирам за потребна една метафора, която е лесна за визуализиране и запомняне, с цел да помогне да се опрости (но не прекалено) дадена комплицирана концепция: така наречен „ логическа кутия “.
Логическата кутия е капан, в който попадате, когато мислите, че вършиме аналитично благонадежден избор сред разнообразни разновидности, само че не осъзнавате, че общата идея е неверна или непълна. В такава обстановка има доста основателни аргументи, поради които ви се коства, че дадена опция е явно по-добра от другите. Но региона, в която решавате да работите, не е там, където би трябвало.
По време на кариерата си работех в екипи, вземащи съмнителни решения, които по това време изглеждаха брилянтни и напълно разумни. И аз задавах въпроси за безбройните артикули или маркетингови тактики, които можеха да се окажат победоносни, само че се оказаха безполезни или извънредно неуместни (например зле замислената реклама на Pepsi през 2017 година, в която моделът Кендъл Дженър раздава кутии със сода в акция на митинг против расовата несправедливост). Един от уроците, които научихме от неуспеха на New Coke, е, че една неприятна концепция може да се приложи добре. Всички вътрешни проучвания на Coca-Cola демонстрираха, че новата напитка в действителност има по-добър усет от оригинала, само че това нямаше значение.
Смисълът на логическата кутия е да помогне за развиването на самосъзнанието, основополагащо лидерско умеене, което става все по-важно, когато приказваме за VUCA – променлив, нерешителен, комплициран и нееднозначен свят.
