Виждали ли сте цвете, което е пробило асфалта? Това е българщината
Писателката 
Ивинела Самуилова ни придвижва в свят, в който времето следва своя личен темп, хората имат вродена добрина, а природата влива виталната си мощ във всеки дом, сърце и душа. Тя ни припомня за тези идилични дни, прекарани на село, в които човек може да усети своята вътрешна галактика и да бъдe в естетика със себе си и корените си. В новата си книга „ Тъй рече баба Ега ” Ивинела ни посвещава в тайнството на националните лечебни практики. Нейната симпатична героиня – баба Ега, ни разкрива остарели български традиции, забравени поверия и мъдрости, същинския усет на домашно приготвени гозби и чувството за човешка съгласуваност. Авторката е приключила компетентност „ Богословие “, а книгите освен печелят сърцата на хиляди българи, само че и голям брой награди като „ Любима книга на България “.
Светът през днешния ден ни дава опцията да живеем във всяка една негова точка. Как да запазим връзката с българския си генезис и обичаи?
- Ако преглеждаме единствено външно и официално въпроса за запазването на връзката с българския генезис и традициите на хората, избрали да живеят отвън България, евентуално ще повторим доста съществуващи към този момент „ механически “ решения: общности, клубове, фестивали и прочие Мисля обаче, че ще пропуснем най-важното, тъй като тази връзка всъщност не е техническа, а мистическа. Тя е от духовно естество - невидима принадлежност, която, в случай че и да е сложна за дефиниране, е лесна за различаване. И тъй като е директно обвързвана с живота на духа, това препраща към вечността. В този смисъл от „ българщината “ няма отърване, тъй като предаването й като че ли не зависи от факторите на външната среда. Тя е, както я назовавам в „ Тъй рече баба Ега “: „ една упорита, хилядолетна последователност “. Виждали ли сте цвете, което е пробило асфалта? Това е българщината. Духовна жизненост, която, в случай че и да е потискана, в случай че и да е насилвана, в случай че и да е „ превъзпитавана “, оцелява, тъй като има корени в небето. Истински значимият въпрос, коства ми се, е по какъв начин тази духовна принадлежност да бъде съхранявана и излъчена по верния метод, без да бъде опошлявана, а това се отнася за всички ни, без значение къде живеем.
Много от днешните деца се раждат в града и живеят в „ модерните времена “. Как да им помогнем да усетят и схванат българския дух, национални традиции и практики?
- „ Фолклорът е просто нещо, само че се желае огромна просвета, с цел да го схванеш “, споделя Филип Кутев. Тази просвета би трябвало да се възпитава. Народната традиция с инвестиции в нея светоглед следва да се преподава и в случай че това става по метод, който да е понятен за актуалните българи, може да им даде доста ориентири и опори за живота.
Неотдавна получих писмо от 15-годишно момиче – шест страници огромен формат, изписани на ръка! – в които ми споделя за прелома, който след прочита на „ Бабо, разкажи ми спомен “ настъпил в нейното отношение към обичайна просвета, тъй като е съумяла да вникне в духовното й наличие.
Както се изрази тази млада читателка: „ усетих „ коренчето “ си “. Десетилетия наред бяха правени - и не престават да бъдат правени - опити този корен да бъде изтръгнат. Традиционната просвета беше преднамерено обезценявана и унижавана, противопоставяна на „ модерността “ – в другите й разновидности от соца насам – като остаряла, глупава и ненужна. Безценните писания на нашите народопсихолози, етнолози и етнографи събират прахуляк в научните библиотеки, тъй като сходен анахронизъм не се вписва в новото време. Както и да ви звучи, най-верният съдружник на националната традиция от самото начало остана православната черква и не поради споделената орис (на похулване и отричане), а поради вярата в Бога. Традиционната обредност е неразбираема за актуалния човек, не тъй като е отживялост, а тъй като е извадена от небесния й подтекст.
Обредите на старите българи имат за цел да приближат индивида до Бога, да поправят земния му живот съгласно небесния му пример, да възвисят духа му и да осветят виталното му пространство. Изпълнението на един бит е празнично събитие поради богообщението, а не поради кебапчетата. С други думи – в случай че не изходим от вярата на нашите предшественици в божественото, няма по какъв начин българският дух, национални традиции и практики да бъдат разбрани, още повече от един съвременен младеж, чийто профил нормално включва безбожието. Богосъзнанието е част от националното схващане.
Кой ще продължи националните обичаи, кой ще съобщи това познание на идващите генерации?
- Винаги има кой да предава, както и такива, които да желаят да получат и да употребяват това познание.
Интересът към моите книги демонстрира, че се разсънва едно ново любознание към нашата старост, и то не незадълбочено, а с готовност да се вникне в дълбочина. Вероятно хората търсят мирогледни опори и това напълно не е изненадващо в свят, който в действителност прекали с ненормалните си идеологически внушения. Неминуемо е множеството хора да ги разпознаят като естествено непознати и враждебни, тъй като те злоупотребяват с човешкото в най-интимната му дълбочина, извращават понятието за самия живот и провокират комплициране, разстройване и омерзение.
Коя е заболяването, която мъчи българския народ?
- Безверието.
Инфо: www.spisanie8.bg
