Най-често допусканите грешки в българския език
Писането и четенето са най-великите средства, които са тласнали човечеството по пътя на духовното развиване и себепознание. Те са плодовете на разсъдъка и следите на човешката памет, ярките доказателства за заложения надълбоко в човешката същина ентусиазъм към познанието и усъвършенстването.
На днешния празник, отдаден на основоположниците на българската нематериалност и просвета – братята св. св. Крил и Методий, си припомняме една тревожна статистика, касаеща грамотността измежду подрастващите у нас. Според резултати от Международно изслeдване на PISA функционално необразовани все още се оказват 41% от участвалите български възпитаници на 15 и 16-годишна възраст. По този мотив се и запитахме – кои са най-често допусканите граматически неточности в българския език и какви способи да използван, с цел да не ги позволяваме:
1. Пълен и къс член
Това е езикова процедура, която затруднява доста огромна част от българите. Често можем да срещнем табели с надписи: „ Булеварда е в ремонт ”, „ Магазина се реалокира ”, „ Концерта се анулира ” и така нататък
За да не бъркаме, задоволително е да се запитаме кой прави действието. Този, който прави действието, би трябвало да получи цялостен член. Ако не го прави, получава къс член. По този елементарен метод разбираме кой е подлогът в изречението. А подлогът или сказуемното определение постоянно приключват на цялостен определителен член.
2. Бройни и редни форми на съществителните
Тези неточности се позволяват както в правоговора, по този начин и в правописа. Често в новинарски излъчвания, текстове или заглавия можем да чуем или прочетем за " двама депутата ", „ няколко музиканта ” или " петима студента ", което е погрешно.
Простичкото предписание в тази ситуация гласи следното: Бройна форма имат съществителните имена от м.р., които значат неодушевени лица, нереални понятия или предмети и приключват на съгласна. Например: " два сезона ", " пет метода ", " няколко съвета ". Съществителните имена, които значат лица (одушевени), имат единствено форма за мн.ч. след числителни бройни имена. Например: двама писатели, трима музиканти,четирима възпитаници, петима композитори.
3. Често допускани неточности при потребление на основна писмен знак
Под въздействие най-вече на британския език, постоянно и българските думи получават основна писмен знак, само че това не е вярно. С основна писмен знак се изписват истински и несъщински лични имена, първата дума от изречението в текст, някои нарицателни съществителни, както и думи, върху които пада логическото акцентиране. Подробности към вярното изписване на основна писмен знак, най-точно можем да научим от Нов правописен речник на българския език на Института за български език при Българска академия на науките.
4. Най-често допусканите неточности обаче не свършват до тук:
- Двойно „ н ”
Двойно „ н “ („ нн “) се появява единствено в случаите, когато прилагателното в мъжки жанр приключва на „ -нен “. Тогава е-то изчезва и двете „ н “ се сливат в „ нн “. Пример: скъп > > скъпо, скъпа. Ако обаче прилагателното в мъжки жанр приключва на „ -ен ”, в ж.р. и ср. р. Двойното „ нн ” изчезва. Пример: образован > > просветена, просветено.
Изключение: безспорен > > безспорно.
- „ С ” или „ със ”
! На всички ни е известно правилото, че предлогът „ със ” се написа, когато следва дума, започваща със звука „ с ” или „ з ”. Пример: със зеленчуци; със сол.
! Същото предписание важи и в случаите, в които думата след предлога е изписана с числа. Пример: със 7-годишен период.
! Предлогът „ със ” се използва и когато върху него пада логическото акцентиране. Пример: Със или без него, тя ще реализира фантазията си.
! Употребата на „ със ”, без да е следвано от дума със „ с ” или „ з ”, се позволява и в поезията.
5. Най-често допускани неточности при запетаи
- Запетая пред „ или ”
! Пред " или " не се написа запетая,когато съюзът е използван еднократно и свързва директно две еднородни елементи или две елементарни.
! Запетая се написа при положение, когато „ или ” се употребява два пъти в изречението под формата на разновидности за избор. Пример: Или тръгваш с нас, или оставаш тук.
! Когато „ или ” се използва като разяснение на предходния израз и има значение на същото, само че казано с други думи, пред него също се слага запетая. Пример: Тайните на макиажа, или по какъв начин да бъдем неустоими.
- Запетая пред " и "
! Когато първото от две елементарни фрази, свързани със съюза " и " (същото се отнася и за съюза " или " ) приключва с вмъкнат израз, който се отделя със запетая, пред него се написа запетая. Пример:Аз забравих, несъмнено, и пропуснах срещата.
! Когато първото от две елементарни фрази, свързани със съюза " и ", приключва с обособена част, пред него се написа запетая. Пример: Децата гледаха, унесени в мислите си, и мечтаеха.
! Ако едно изречение стартира с дума като " в случай че ", " когато ", " където ", " който ", " тъй като ", " че ", " с цел да ", то изречението е комплицирано и би трябвало да открием къде приключва първото просто, с цел да сложим запетая. Пример: Когато пораснеш, и ти ще караш кола.
Разбира се, тук посочените образци са единствено една оскъдна част от океана неточности, които волно или несъзнателно позволяваме, било то заради неведение, или заради неглижиране на граматическите правила. Затова никога не забравяйте! Пишете вярно, тъй като казаното се не помни, само че писаното остава!
На днешния празник, отдаден на основоположниците на българската нематериалност и просвета – братята св. св. Крил и Методий, си припомняме една тревожна статистика, касаеща грамотността измежду подрастващите у нас. Според резултати от Международно изслeдване на PISA функционално необразовани все още се оказват 41% от участвалите български възпитаници на 15 и 16-годишна възраст. По този мотив се и запитахме – кои са най-често допусканите граматически неточности в българския език и какви способи да използван, с цел да не ги позволяваме:
1. Пълен и къс член
Това е езикова процедура, която затруднява доста огромна част от българите. Често можем да срещнем табели с надписи: „ Булеварда е в ремонт ”, „ Магазина се реалокира ”, „ Концерта се анулира ” и така нататък
За да не бъркаме, задоволително е да се запитаме кой прави действието. Този, който прави действието, би трябвало да получи цялостен член. Ако не го прави, получава къс член. По този елементарен метод разбираме кой е подлогът в изречението. А подлогът или сказуемното определение постоянно приключват на цялостен определителен член.
2. Бройни и редни форми на съществителните
Тези неточности се позволяват както в правоговора, по този начин и в правописа. Често в новинарски излъчвания, текстове или заглавия можем да чуем или прочетем за " двама депутата ", „ няколко музиканта ” или " петима студента ", което е погрешно.
Простичкото предписание в тази ситуация гласи следното: Бройна форма имат съществителните имена от м.р., които значат неодушевени лица, нереални понятия или предмети и приключват на съгласна. Например: " два сезона ", " пет метода ", " няколко съвета ". Съществителните имена, които значат лица (одушевени), имат единствено форма за мн.ч. след числителни бройни имена. Например: двама писатели, трима музиканти,четирима възпитаници, петима композитори.
3. Често допускани неточности при потребление на основна писмен знак
Под въздействие най-вече на британския език, постоянно и българските думи получават основна писмен знак, само че това не е вярно. С основна писмен знак се изписват истински и несъщински лични имена, първата дума от изречението в текст, някои нарицателни съществителни, както и думи, върху които пада логическото акцентиране. Подробности към вярното изписване на основна писмен знак, най-точно можем да научим от Нов правописен речник на българския език на Института за български език при Българска академия на науките.
4. Най-често допусканите неточности обаче не свършват до тук:
- Двойно „ н ”
Двойно „ н “ („ нн “) се появява единствено в случаите, когато прилагателното в мъжки жанр приключва на „ -нен “. Тогава е-то изчезва и двете „ н “ се сливат в „ нн “. Пример: скъп > > скъпо, скъпа. Ако обаче прилагателното в мъжки жанр приключва на „ -ен ”, в ж.р. и ср. р. Двойното „ нн ” изчезва. Пример: образован > > просветена, просветено.
Изключение: безспорен > > безспорно.
- „ С ” или „ със ”
! На всички ни е известно правилото, че предлогът „ със ” се написа, когато следва дума, започваща със звука „ с ” или „ з ”. Пример: със зеленчуци; със сол.
! Същото предписание важи и в случаите, в които думата след предлога е изписана с числа. Пример: със 7-годишен период.
! Предлогът „ със ” се използва и когато върху него пада логическото акцентиране. Пример: Със или без него, тя ще реализира фантазията си.
! Употребата на „ със ”, без да е следвано от дума със „ с ” или „ з ”, се позволява и в поезията.
5. Най-често допускани неточности при запетаи
- Запетая пред „ или ”
! Пред " или " не се написа запетая,когато съюзът е използван еднократно и свързва директно две еднородни елементи или две елементарни.
! Запетая се написа при положение, когато „ или ” се употребява два пъти в изречението под формата на разновидности за избор. Пример: Или тръгваш с нас, или оставаш тук.
! Когато „ или ” се използва като разяснение на предходния израз и има значение на същото, само че казано с други думи, пред него също се слага запетая. Пример: Тайните на макиажа, или по какъв начин да бъдем неустоими.
- Запетая пред " и "
! Когато първото от две елементарни фрази, свързани със съюза " и " (същото се отнася и за съюза " или " ) приключва с вмъкнат израз, който се отделя със запетая, пред него се написа запетая. Пример:Аз забравих, несъмнено, и пропуснах срещата.
! Когато първото от две елементарни фрази, свързани със съюза " и ", приключва с обособена част, пред него се написа запетая. Пример: Децата гледаха, унесени в мислите си, и мечтаеха.
! Ако едно изречение стартира с дума като " в случай че ", " когато ", " където ", " който ", " тъй като ", " че ", " с цел да ", то изречението е комплицирано и би трябвало да открием къде приключва първото просто, с цел да сложим запетая. Пример: Когато пораснеш, и ти ще караш кола.
Разбира се, тук посочените образци са единствено една оскъдна част от океана неточности, които волно или несъзнателно позволяваме, било то заради неведение, или заради неглижиране на граматическите правила. Затова никога не забравяйте! Пишете вярно, тъй като казаното се не помни, само че писаното остава!
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ