Пилонът е трудна работа – и да се покатериш по

Пилонът е сложна работа – и да се покатериш по него до върха му, и да се спуснеш назад долу в подножието му. По-лесно е да се кълчиш на стълб, само че и за това се изисква най-малко еластичност. По принцип пилонът е опорна структура на нещо си. Включително примерно на задници, които да се увиват и висят по него. Горе на самия му връх пък може да се вее знаме. Няма по какъв начин да се вее гъз, физическите закони – най-малкото гравитацията, не го разрешават (поне тук на Земята).

Всичката тази пилонска работа по никакъв начин не е инцидентна раздумка сега. Да, не се бият дупки сега, та да се забие следващият стълб с флаг от горната страна му вид „ на свинче – звънче “ в държавническия ни смисъл. Но замря тая бурна предприемчивост не просто щото е зима, а тъй като ненадейно (или пък не) настана политическа зима за основния пилоонаджия – сегашния президент втори мандат и към този момент някогашен „ министър председател по работа “.

Толкова замря, че чак умря онуй толкоз дълготрайното в последните години „ рейтингово “ състояние. На комбиниране от въпроса „ Еее, кой в този момент е номер 1? “ и непрекъснатия отговор „ Румен Радев! “. Актуалният въпрос със същия отговор сега обаче е „ Кой се свада на личния си стълб? “. Уж президентски стълб, само че целият нацвъкан от персонално „ премиерските “ му хвъркания на президента, до момента в който се беше загнездил върху цялата власт служебно. Та по този начин пилонът към този момент е (не)президентски и като едно(то) нищо може и предварително да падне не служебно, а конституционно и от него, от президентстването (си).

Ако се върнем на светлото пилонско време на Румен Радев, можем да забележим следното. Колкото и да е мъчно да се катериш по стълб, той му стигна баш на върха. Ама със аероплан! Кацна там и мислеше все по този начин да е от горната страна (ни). И освен до края на втория си (последен по конституция) президентски мандат. А и по-нататък „ като за последно “ да се вихри във властта посредством политпартийността.

Само дето самолетът към този момент го няма: не просто не (му) се подвига, а катастрофира в личния пилононосач на Румен Радев, при непрестанните излитания от него. И в този момент президентът непроменяемо гравитационно, най-много от личната си неверно изчислена политическа и властова тежест, е във все по-бърз развой на рухване от пилона. Даже по-страшно – пада дружно с пилона, на който се е надянал.

Ето и какво се случи в действителност съответно през миналата седмица с туй проваляне държавно-поличиски. Като един пай коприна – знамето, което самичък си уши и го извади от юмрука си преди повече от три години, внезапно потегли като парцал по „ Пътя на Копринката “. Същата тая загадка пътека, по която си караше всякаква „ коприна “ към президентството, в този момент стана очевидна и е в противоположна посока – почна да го изкарва от президентстването му. Понеже към този момент напълно очевидно се заприказва не просто за оня така наречен Копринката, а за „ колосален корупционен кръг “, „ контрабанда “, „ рекет “, „ тъмна институция, цялостна с доста кеш “, „ пликове “, „ кой е касиерът “; „ къде е тайната стаичка “. Така да се каже не просто въпроси, а обвинявания в посока на Радевия стълб – на най-висшата държавна институция – президентството. Но и към прокуратурата, Министерство на вътрешните работи, службите за сигурност.

Накратко: гръмна „ кешгейт “! Ей по този начин, непосредствено „ в брой “, гръмна политически скандал на висше държавно равнище право в гейта – портата на президента. Гърмя цяла седмица, а Румен Радев мълча, мълча не като президент, а като партизанин, и се изрече през днешния ден - в понеделник на идната.

Пак като партизанин се и изрече: заплаши на процедура със своя партия, появяването на която била безалтернативна. Новата (му) опция била неизбежна, тъй като съгласно думите му: „ Цялата тази режисирана медийна нервност издава боязън от нова партия “.

Туй то! Това е значимото – неизбежно да си има партия настоящият президент на България. А не че за първи път български президент се сочи, размята като " заседнал в корупция ", с обграждане „ обвързвано с контрабанда “. Ама по този начин е когато по президентските ти пилони „ безалтернативно “ се мятат всевъзможни задници. Повличането по пилона надолу е в действителност безалтернативно, нищо че са обути в лека, ефирна коприна.