Пиарката на Народния театър Велислава Кръстева излезе с ново послание

Пиарката на Народния спектакъл Велислава Кръстева излезе с ново обръщение на персоналния си профил във фейсбук. След драмата с режисьора Александър Морфов, този път някогашната журналистка се зае да отбрани специалността на имиджмейкърите. Тя изясни, че е предизвикана да напише текста поради многото нелепости, които прочела за себе си след абсурда.  

Ето и цялостният текст на поста на Кръстева:

От многото неща, които прочетох тези дни във връзка себе си, като не си представям още какъв брой неща не съм прочела, имаше изключителни, извинете, нелепости, свързани с това какво работи ПР-а. И за достойнството на занаята желая да кажа няколко неща.

Първо. Пиаровете не могат да бъдат подведени под един знаменател, както и въобще това „ пакетиране “ и „ етикетиране “ е безспорен нон-сенс. Вероятно има неопитни, опитни, инцидентно попаднали, комплицирани, ерудирани, умни и не толкоз, има и хубави и не изключително, високи и ниски, мъже и дами и изобщо. Защото е по този начин във всичко. За благополучие. Има доста чели и учили има и по-малко чели. Да се сещате за професионална сфера, за която да ви припомня това? Разбира се. Вероятно за вашата. Защото това е универсално предписание. Да бъде шарено и разнообразно.

Не знам по какъв начин и за какво, само че някои хора си показват пиарите като претърпели наложителна лоботомия.
Второ. За този поминък се желаят много обширни знания, в това число и по логика на психиката, желае се инстикт, желае се експедитивност на мозъка, желае се доста висока степен на комуникативност, желае се гений, в случай че щете. Искат се дебели нерви. Иска се самообладание и централизация при рецесии и освен. Трябва да могат да обработват доста сериозна по размер информация, по отношение на съответните случаи, които имат да позволяват. Иска се креативност в най-широкия смисъл на думата. Иска се любознание и отвореност към света изобщо. Иска се храброст да се вземат решения.

Трето. Пиарите не са ръкохватка на телефон или окачалка за сака и чанти. Хайде да се разберем. Може и да има такива, несъмнено, само че отново бих се върнала на „ етикетите “, стига това да не стане досадно, бих го повтаряла доста постоянно, нека да пробие чугунените глави на експертите по остракиране.
Четвърто. Пиарите не са лишени от права жители. Нито ми е известно да има лустрация за политически пиари, както умно означи една уважавана от мен дама. Те, както всички останали, имат право да избират и да бъдат избирани, да харесват и не харесват политически партии, хрумвания, както и безчет други неща. Всъщност, пиарите се употребяват с всички цивилен права и отговорности, несъмнено.

Пето. Пиарите имат същата независимост да имат другари, да имат сътрудници, да имат неприятели и напълно непознати. И с изключение на наложителното възпитано отношение към всеки, с който ги сблъсква всекидневието, нямат обвързване да харесват или не харесват някого. Това е въпрос на избор, до момента в който взаимоотношенията, даже и в условия на тежко нехаресване, би трябвало да бъдат подчинени на професионалната им нравственос. Нали никой не си показва, че пиарите се възторгват от всеки, с който им се постанова да взаимодействат или пък, че житейската им задача е да водят война с всеки или всички. Ни минимум.

Шесто и последно. Пиарите имат право на мнение. Изненадах ли ви? И това мнение може пък да не съответствува безусловно с друго. Това са магията и чара на разликите, които вършат света превъзходен.
Ей по този начин, във връзка на професионализма, професионалните стандарти, нравственос, морал и други сходни. За лоялността, способността да си държат езика зад зъбите, да преглъщат обиди и не до там приятни превеси от не до такава степен приятни висшестоящи, ще изяснявам различен път. Че там пък какъв брой може да се изговори...

И, да не пропусна да припомня: Не съм заместник-директор на Народния спектакъл, приключва поста си пиарът на Народния спектакъл.