Цвета Рангелова: Възраждане връща вярата на хората
Петите избори са избор на съмнение към 30-годишната политика до момента Нямаме време за губене, нямаме Родина за губене Ако желаеме да си върнем страната, би трябвало да работим за това И в 47-ото, и в 48-оно Народно събрание депутатите на " Възраждане " бяха едни от най-активните Дадохме образец и на политиците, и на жителите за дисциплинираност и готовност Инвеститорите се нуждаят от финансова и законодателна сигурност, споделя Цвета Рангелова в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
-->
- Г-жо Рангелова, България още веднъж отива на избори - пети подред в границите на две години. Какъв знак е това?
- Това е избор на съмнение от страна на обществото в партиите на статуквото, избор на отрицание на водената през последните 30 и повече години на евроатлантическа политика. Това е знак, че не се покриват упованията на хората от партиите, които управляваха до момента. Ние, от " Възраждане " се срещаме с доста хора, които към този момент от дълго време са изгубили религия, че е допустимо политическият ни хайлайф да се погрижи за същинските проблеми на хората. Това е обяснимо, защото от една страна партиите по време на предизборна акция дават обещание повишение на приходите на хората, намаление на инфлацията, откриване на нови работни места, а по-късно, когато към този момент са във властта слагат на масата на дневния ред други въпроси като изпращане на военна помощ за Украйна, закупуване на чертежи на самолети за милиарди, ускорение на влизането ни в Еврозоната. Това изменничество гласоподавателят санкционира като не гласоподава.
- Каква цел си слага " Възраждане " за вота на 2 април?
- Целта ни е да спечелим изборите като първостепенна политическа мощ. Нямаме време за губене, нямаме Родина за губене. Целта ни е да спечелим изборите, с цел да потвърдим, че имаме капацитет сами да се управляваме, без някой извън да ни диктува решенията.
- Във време, когато Народното събрание е институцията с най-нисък рейтинг, вие - сполучлив юрист, се занимавате с политика. Защо?
- Често пъти са ми задавали този въпрос. Всъщност влязох в политиката на зрелост, когато към този момент имах специалност, сполучлива процедура и семейство. Всичко това ме задължи да не бъда безучастна към времето, в което живеем. Винаги съм вярвала, че всички хора, които имат сила, умения, познания и предпочитание за това, би трябвало да работят и в социална изгода. Всеки един от нас би трябвало да употребява тези си качества и да даваме най-хубавото, с цел да заживеем почтено и ние, а и поколенията след нас. Наш дълг е да не сме наблюдаващи, а участници в публичните процеси. Ако желаеме да си върнем страната, би трябвало да работим за това, да желаеме, да търсим разновидности, да предлагаме решения. За страдание това е допустимо единствено посредством политиката, тъй като по този начин са вероятни измененията, посредством присъединяване във властта, посредством законодателни промени, посредством вдишване на отговорност.
- Как влязохте във " Възраждане "?
Част съм от фамилията на " Възраждане " от 2018 година Там открих съидейници, с които споделяме едни и същи полезности. Радостното за мен е, че и в народен и в локален мащаб всеки ден се усилват членовете ни. Връщаш си вярата, че е допустимо да създадем Родината си положително място за живеене, когато видиш стотици хора, които всекидневно и неуморно поставят доброволчески труд в името на общата ни идея. Каузите на " Възраждане " са дела на всички българи и съм щастлива да бъда част от хората, отделили от персоналното си време, с цел да създадем България свободна и самостоятелна.
- Една от разграничителните линии сред политиците в България е правосъдната промяна. Какви са вижданията на " Възраждане "?
- Съдебна промяна е изрично нужна. И в идващия парламент " Възраждане " ще отстоява правото, както до момента. В предходните две Народни събрания, в които бяхме парламентарно показани, бяхме партията с най-вече импортирани законопроекти. Бяхме едни от най-активните участници в правната комисия с най-вече мнения по всички законопроекти. Само страна с ясно и заслужено законодателство, използвано към всички с идентичен критерий, без изключение и привилегия от обществен или стопански статус, подсигурява естествен живот с чувство за непоклатимост. Всъщност, един от двата законопроекта, които стигнаха до първо гласоподаване в пленарна зала, е законът за допълнение и изменение на Закона за правосъдната власт. С този законопроект предложихме посредством законодателна техника, която не изисква смяна в Конституцията да бъде разследван основният прокурор. Предложението ни дава опция да бъде възобновено едно съществуващо до 2006 година състояние, когато Националната следствена работа беше отвън шапката на прокуратурата и следователите имаха своята самостоятелност. Поради късият парламентарен живот на 48-ото Народно събрание, както и провален кворум от страна на депутати от Демократична България и Политическа партия, този законопроект не стигна до второ гласоподаване.
- Социолозите занапред предвиждат ниска изборна интензивност. Последното изследване на " Алфа Рисърч " предвижда, че едвам 39 на 100 от българите декларират подготвеност да гласоподават. Какво демонстрира това?
- По принцип не давам религия на предварителни социологически изследвания, защото нормално те са поръчки на съответни кръгове, част от които имат за цел посредством тези предварителни резултати да внушат възприятие на неизбежност, като по този метод демотивират още по-голяма част то хората да гласоподават. Кой има интерес от ниска изборна интензивност е значимият въпрос. Прави ли ви усещане, че през последните години и медиите внушават, че всичко е предопределено, че нищо не зависи от гласоподавателите? Това докара до едно пасивно общество, от което имат интерес т.нар огромни партии, за които е задоволителен корпоративният избор на държавната администрация, която им е подчинена и сложена в икономическа взаимозависимост.
Иначе, да правилно е, че през последните години е ниска изборната интензивност, само че тя е такава освен у нас, а и по света. Затова също имам пояснение и го намирам в общото съмнение към международния политически хайлайф, който през последните години потвърди, че не се интересува от същинските проблеми на локалното население.
- Голямото предизвикателство пред всички партии е ще може ли да бъде формирано устойчиво ръководство. Каква е прогнозата Ви?
- Не знам дали ще се образува държавно управление. Такива са поръчките, които дават водачите на някои от партиите. Знам, че първо би трябвало да има Народно заседание, което да работи умерено, с цел да бъде качествена работата му. Народното събрание е причина за лъчение на държавно управление. Смятам, че двете институции са неразривно свързани, с цел да се случват предстоящите от хората ограничения, решения и позволения на проблемите. Правителство без парламент е с лимитирани благоприятни условия, тъй като множеството решения на тематиките от всекидневието ни изискват законодателни промени, което може да направи единствено Народното събрание.
- С какво " Възраждане " промени българското Народно заседание?
- На първо място с това, че българите към този момент имат представители в Народното събрание. Промени го и с това, че депутатите на " Възраждане " в действителност работиха в Народното събрание, а не разхождаха просто костюмите си. Ние внесохме най-вече законопроекти. Имахме 100 % наличие в комисии и пленарна зала, поради нас не се провали нито един кворум, по този начин както се случваше с други парламентарни групи и то по значими въпроси.
Дадохме образец и на политиците, и на жителите за дисциплинираност и готовност, за екипност и за геройство да се отстояват национални ползи.
- Втора сте в листата на " Възраждане " за Благоевград, бяхте и претендент за кмет на града - академични, с благоприятни условия за бизнес, само че без огромни вложители. Какво би трябвало да се промени?
- Да, един от главните проблеми на града и района е неналичието на вложения, изключително огромни такива. За да се привлекат вложители, са нужни редица законодателни промени. Инвеститорите се нуждаят от сигурна финансова и законодателна среда, която се обезпечава посредством работещ парламент и държавно управление. В диалози с задгранични вложители от прилежащи на нас страни разбирам, че страхът от приемане на еврото в България е друга причина за отвращение за вложения в бизнеса. В нашия район има доста гръцки работодатели, от които знам, че са избрали България за своя бизнес точно тъй като не сме в Еврозоната, както и поръчките им, че в случай че приемем еврото за валута, те ще затворят бизнесите си, по този начин както са го създали в Гърция през 2002 година. Ето за какво и самодейността ни за референдум за отсрочване приемането на еврото в България би трябвало да успее. Това не е каприз от страна на " Възраждане ", а избавителна мярка за оцеляването ни.
-->
- Г-жо Рангелова, България още веднъж отива на избори - пети подред в границите на две години. Какъв знак е това?
- Това е избор на съмнение от страна на обществото в партиите на статуквото, избор на отрицание на водената през последните 30 и повече години на евроатлантическа политика. Това е знак, че не се покриват упованията на хората от партиите, които управляваха до момента. Ние, от " Възраждане " се срещаме с доста хора, които към този момент от дълго време са изгубили религия, че е допустимо политическият ни хайлайф да се погрижи за същинските проблеми на хората. Това е обяснимо, защото от една страна партиите по време на предизборна акция дават обещание повишение на приходите на хората, намаление на инфлацията, откриване на нови работни места, а по-късно, когато към този момент са във властта слагат на масата на дневния ред други въпроси като изпращане на военна помощ за Украйна, закупуване на чертежи на самолети за милиарди, ускорение на влизането ни в Еврозоната. Това изменничество гласоподавателят санкционира като не гласоподава.
- Каква цел си слага " Възраждане " за вота на 2 април?
- Целта ни е да спечелим изборите като първостепенна политическа мощ. Нямаме време за губене, нямаме Родина за губене. Целта ни е да спечелим изборите, с цел да потвърдим, че имаме капацитет сами да се управляваме, без някой извън да ни диктува решенията.
- Във време, когато Народното събрание е институцията с най-нисък рейтинг, вие - сполучлив юрист, се занимавате с политика. Защо?
- Често пъти са ми задавали този въпрос. Всъщност влязох в политиката на зрелост, когато към този момент имах специалност, сполучлива процедура и семейство. Всичко това ме задължи да не бъда безучастна към времето, в което живеем. Винаги съм вярвала, че всички хора, които имат сила, умения, познания и предпочитание за това, би трябвало да работят и в социална изгода. Всеки един от нас би трябвало да употребява тези си качества и да даваме най-хубавото, с цел да заживеем почтено и ние, а и поколенията след нас. Наш дълг е да не сме наблюдаващи, а участници в публичните процеси. Ако желаеме да си върнем страната, би трябвало да работим за това, да желаеме, да търсим разновидности, да предлагаме решения. За страдание това е допустимо единствено посредством политиката, тъй като по този начин са вероятни измененията, посредством присъединяване във властта, посредством законодателни промени, посредством вдишване на отговорност.
- Как влязохте във " Възраждане "?
Част съм от фамилията на " Възраждане " от 2018 година Там открих съидейници, с които споделяме едни и същи полезности. Радостното за мен е, че и в народен и в локален мащаб всеки ден се усилват членовете ни. Връщаш си вярата, че е допустимо да създадем Родината си положително място за живеене, когато видиш стотици хора, които всекидневно и неуморно поставят доброволчески труд в името на общата ни идея. Каузите на " Възраждане " са дела на всички българи и съм щастлива да бъда част от хората, отделили от персоналното си време, с цел да създадем България свободна и самостоятелна.
- Една от разграничителните линии сред политиците в България е правосъдната промяна. Какви са вижданията на " Възраждане "?
- Съдебна промяна е изрично нужна. И в идващия парламент " Възраждане " ще отстоява правото, както до момента. В предходните две Народни събрания, в които бяхме парламентарно показани, бяхме партията с най-вече импортирани законопроекти. Бяхме едни от най-активните участници в правната комисия с най-вече мнения по всички законопроекти. Само страна с ясно и заслужено законодателство, използвано към всички с идентичен критерий, без изключение и привилегия от обществен или стопански статус, подсигурява естествен живот с чувство за непоклатимост. Всъщност, един от двата законопроекта, които стигнаха до първо гласоподаване в пленарна зала, е законът за допълнение и изменение на Закона за правосъдната власт. С този законопроект предложихме посредством законодателна техника, която не изисква смяна в Конституцията да бъде разследван основният прокурор. Предложението ни дава опция да бъде възобновено едно съществуващо до 2006 година състояние, когато Националната следствена работа беше отвън шапката на прокуратурата и следователите имаха своята самостоятелност. Поради късият парламентарен живот на 48-ото Народно събрание, както и провален кворум от страна на депутати от Демократична България и Политическа партия, този законопроект не стигна до второ гласоподаване.
- Социолозите занапред предвиждат ниска изборна интензивност. Последното изследване на " Алфа Рисърч " предвижда, че едвам 39 на 100 от българите декларират подготвеност да гласоподават. Какво демонстрира това?
- По принцип не давам религия на предварителни социологически изследвания, защото нормално те са поръчки на съответни кръгове, част от които имат за цел посредством тези предварителни резултати да внушат възприятие на неизбежност, като по този метод демотивират още по-голяма част то хората да гласоподават. Кой има интерес от ниска изборна интензивност е значимият въпрос. Прави ли ви усещане, че през последните години и медиите внушават, че всичко е предопределено, че нищо не зависи от гласоподавателите? Това докара до едно пасивно общество, от което имат интерес т.нар огромни партии, за които е задоволителен корпоративният избор на държавната администрация, която им е подчинена и сложена в икономическа взаимозависимост.
Иначе, да правилно е, че през последните години е ниска изборната интензивност, само че тя е такава освен у нас, а и по света. Затова също имам пояснение и го намирам в общото съмнение към международния политически хайлайф, който през последните години потвърди, че не се интересува от същинските проблеми на локалното население.
- Голямото предизвикателство пред всички партии е ще може ли да бъде формирано устойчиво ръководство. Каква е прогнозата Ви?
- Не знам дали ще се образува държавно управление. Такива са поръчките, които дават водачите на някои от партиите. Знам, че първо би трябвало да има Народно заседание, което да работи умерено, с цел да бъде качествена работата му. Народното събрание е причина за лъчение на държавно управление. Смятам, че двете институции са неразривно свързани, с цел да се случват предстоящите от хората ограничения, решения и позволения на проблемите. Правителство без парламент е с лимитирани благоприятни условия, тъй като множеството решения на тематиките от всекидневието ни изискват законодателни промени, което може да направи единствено Народното събрание.
- С какво " Възраждане " промени българското Народно заседание?
- На първо място с това, че българите към този момент имат представители в Народното събрание. Промени го и с това, че депутатите на " Възраждане " в действителност работиха в Народното събрание, а не разхождаха просто костюмите си. Ние внесохме най-вече законопроекти. Имахме 100 % наличие в комисии и пленарна зала, поради нас не се провали нито един кворум, по този начин както се случваше с други парламентарни групи и то по значими въпроси.
Дадохме образец и на политиците, и на жителите за дисциплинираност и готовност, за екипност и за геройство да се отстояват национални ползи.
- Втора сте в листата на " Възраждане " за Благоевград, бяхте и претендент за кмет на града - академични, с благоприятни условия за бизнес, само че без огромни вложители. Какво би трябвало да се промени?
- Да, един от главните проблеми на града и района е неналичието на вложения, изключително огромни такива. За да се привлекат вложители, са нужни редица законодателни промени. Инвеститорите се нуждаят от сигурна финансова и законодателна среда, която се обезпечава посредством работещ парламент и държавно управление. В диалози с задгранични вложители от прилежащи на нас страни разбирам, че страхът от приемане на еврото в България е друга причина за отвращение за вложения в бизнеса. В нашия район има доста гръцки работодатели, от които знам, че са избрали България за своя бизнес точно тъй като не сме в Еврозоната, както и поръчките им, че в случай че приемем еврото за валута, те ще затворят бизнесите си, по този начин както са го създали в Гърция през 2002 година. Ето за какво и самодейността ни за референдум за отсрочване приемането на еврото в България би трябвало да успее. Това не е каприз от страна на " Възраждане ", а избавителна мярка за оцеляването ни.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ