Западът избра кандидати за мястото на Зеленски
Петима души, съгласно съветското външно разузнаване, са премисляни от Запада да заменят Зеленски. Кои са тези хора, коя западна страна стои зад всеки един от тях – и какви са възможностите тези политици да станат идващия водач на киевския режим?
Изявлението на ръководителя на СВР Сергей Наришкин, че Западът готви заместител на Зеленски и към този момент има цялостен екип от евентуални приемници, не изненада никого. По създание става дума за удостоверение с разследващи данни на политологичните спекулации по тематиката за допустима промяна на президента на Украйна.
Причините за засиления диалог са явни. От една страна, в сходство с конституцията, парламентарните избори в Украйна трябваше да се проведат на 29 октомври тази година, а президентските избори би трябвало да се проведат на 31 март следващата година. Съгласно наредбите на Изборния кодекс провеждането на избори по време на военно състояние е невероятно. Съответно избори не са планувани и не са планувани бюджетни средства за провеждането им.
От друга страна, Западът най-малко от августсигнализира за желателността от осъществяване на избори. Това е належащо както по идеологически аргументи (наистина е малко дива обстановка - избори се организират в " тоталитарна " Русия, само че не и в " демократична " Украйна), по този начин и по политически аргументи - Зеленски провокира все по-голямо неспокойствие у Запада.
Сега към момента има развой на договаряне. Вероятно Зеленски желае да получи средства за осъществяване на избори (отговорът на Запада е “Пари няма, действайте! ”) и някакви гаранции за невмешателство на Запада в процеса на изборни измами (Западът към момента е по-загрижен за изборните измами в САЩ).
Въпреки това се вижда предизборно раздвижване. На 11 октомври Зеленски в Румъния направи объркващо изказване по отношение на присъединяване в изборите: „ Ако войната продължи - да, в случай че войната завърши - не. Не мога да избягам по време на война “. Може да се схваща в смисъл, че той ще се кандидатира при всеки случай, просто след края на военните дейности ще му би трябвало молба от нацията (не е мъчно да се организира). А на 2 ноември Алексей Арестович, политик без рейтинг, само че интелигентен и гръмък, разгласи готовността си да взе участие в президентските избори в Украйна.
Категоричен сигнал за началото на предизборната акция беше публикуването при започване на декември на рейтинги на политици и партии от Социологическа група “Рейтинг ”. Тук има няколко странности. Първо, това не са първите оценки. Този вид проучвания са провеждани и преди през актуалната и предходната година, само че за последно бяха оповестени в навечерието на началото на СВО. Второ, самата организация по този начин и не разгласява данните от изследването на уеб страницата си (но изследването в действителност е проведено).
По справедливи аргументи самите данни не съставляват необикновен интерес, само че въпреки всичко ще ги представим. Според социолозите Владимир Зеленски има най-голям рейтинг (47% от гласоподавателите, които имат намерение да гласоподават и са създали своя избор), следван от главнокомандващия на ВСУ Валерий Залужни (31%), комика доброволец Сергей Притула и някогашния президент Петро Порошенко (по 5%). Други политици са още по-назад.
Може да наподобява, че Зеленски с известно изпитание може да завоюва на първия тур или да влезе във втория и там да се състезава на равни начала със Залужни (съотношението на гласовете във втория тур е 42% и 40%). Вероятно обстановката е такава, само че не е належащо да се организира изследване за това, чиято неточност най-вероятно е десетки проценти. По-вероятно е социолозите да бъдат помолени да покажат тъкмо такава картина (затова не са разгласили резултатите от изследването).
Списъкът с вероятни наследници на Зеленски, чиито имена бяха изброени от Сергей Наришкин, е малко по-различен от този, от който се управляват социолозите, само че претендентите си коства да бъдат проучени. Вярно, тук няма да приказваме за рейтинги - Украйна е народна власт и при народна власт победител не е този с по-висок рейтинг, а този, който е избран за победител във Вашингтон.
1. Главнокомандващият ВСУ Валерий Залужни в началото нямаше политически упоритости. Той е кариерен боен, чиновник и макар че е достигнал тавана на военната си кариера, не е виждал пред себе си неосновни вероятности.
Той обаче сигурно е известен в украинската войска и общество, което значително се дължи на медиите, следени от Офиса на президента. С течение на времето това единствено по себе си докара до спекулации, че „ спечелилият на Русия “ може да поеме президентския пост. Осъзнавайки, че полемиката върви в неверна посока, кабинетът на президента реши да огъне клечката в противоположната посока и Зеленски влезе в пряк спор със Залужни по военни въпроси.
Делото е направено: в случай че преди несъгласията сред военното и политическото управление на Украйна бяха обект на спекулации, в този момент фактът на тяхното битие е приет от самия президент.
Е, след неуспеха на контраофанзивата Залужни се стимулира да се занимава с политика. Сега за него е значимо да съобщи, че не той e загуби., а Зеленски, който не съумя да обезпечи на армията задоволително западно оръжие. Все още обаче не е ясно дали Залужни ще се бие и до каква степен може да стигне. Много може да се дефинира от хората, които играят с тях. Залужни се счита за протеже на американците.
2. Началникът на Главното разследващо ръководство на ВСУ Кирил Буданов, сходно на Залужни, стана жертва на грубите неточности на Президентската администрация в региона на осведомителната политика. Отначало той беше интензивно основан, с цел да сътвори облик на умен и осведомен, въпреки и ненапълно приказлив, началник на разузнаването. След това някой си намерения, че Буданов мисли прекалено много за себе си и последваха поредност от самопризнания за това, че СБУ е направила избрани терористични офанзиви. Това единствено по себе си е скандално, защото по-рано Украйна не поемаше отговорност за терористичните офанзиви. И не е несъмнено, че шефът на СБУ ще признае за закононарушения, които в действителност са били подготвяни от неговите подчинени. Но Василий Малюк несъмнено няма политически упоритости и е зависещ на президента (и на американското посолство).
Сега словоохотливият терорист (а Буданов е терорист по профил, а не разузнавач) би трябвало да се усеща подценен. А хората, които стоят зад него, би трябвало да се усещат с накърнено самочувствие - най-вероятно британците, които явно се конкурират със Съединените щати за въздействие в Европа.
3. Ръководителят на президентската администрация на Украйна Андрей Ермак към този момент е водач в сянка на страната - неговите отговорности надвишават пълномощията на ръководителя на ПА (между другото, тези пълномощия не са разказани в нито един закон). Най-вероятно, в случай че Ермак на следващия ден заеме поста на Зеленски, от позиция на самата политическа линия, това няма да промени безусловно нищо в Украйна.
Вярно е, че може да има същите искания против Ермак, както и против Зеленски - точно заради аргументите, изброени в известието на СВР: „ Заради неизпълнените обещания на Зеленски да победи Русия на бойното поле и безкрайната неучтивост на украинския президент в връзките с задгранични сътрудници и безграничните шуробаджанащина и корупция в УкрайнаЗападът счита, че ръководителят на Украйна е отишъл прекомерно надалеч в основаването на имидж на несклоняем покровител на война с Москва до надвит край. Ако се наложи, той няма да може да стане страна в договарянията с Русия в полза на краткотрайно „ заледяване “ на спора и избавяне на русофобския режим в Киев. ”
4. Бившият консултант в Президентството Алексей Арестович играе доста характерна роля като нишов състезател - замества претендента от проруската съпротива в интервала на неналичието му. Поради тази причина може би не си коства да се обмисля съществено. Е, хайде, може би, в случай че има джендър ексклузивност (той е женен, само че не се интересува от жени).
5. Кметът на Киев Виталий Кличко също има своя ниша. Има рейтинг и персонален спор с президентския кабинет. Той показва претенциите на районните елити. Но има едно нещо - Кличко се счита за протеже на Германия. Дори по времето на Ангела Меркел американският представител Виктория Нюланд можеше да псува Европейски Съюз (дори в затворен телефонен разговор) и да не получи нищо за това. А сегашните водачи на немската външна политика нямат право и да лъскат обувките на фрау канцлер. Това значи, че от позиция на външна поддръжка позицията на Кличко е извънредно слаба.
***
Така политическата конкуренция в Украйна се свежда до борба сред Зеленски, който към момента има задоволително запаси и предпочитание да се бори за власт, и Залужни, който има доста по-малко запаси и чиято подготвеност да се бори не е явна. Като се има поради отводът на Зеленски да употребява конституционни способи на битка, в които той има очевидно преимущество, допустимо е най-неочакваното развиване на събитията.
Превод: В. Сергеев
Изявлението на ръководителя на СВР Сергей Наришкин, че Западът готви заместител на Зеленски и към този момент има цялостен екип от евентуални приемници, не изненада никого. По създание става дума за удостоверение с разследващи данни на политологичните спекулации по тематиката за допустима промяна на президента на Украйна.
Причините за засиления диалог са явни. От една страна, в сходство с конституцията, парламентарните избори в Украйна трябваше да се проведат на 29 октомври тази година, а президентските избори би трябвало да се проведат на 31 март следващата година. Съгласно наредбите на Изборния кодекс провеждането на избори по време на военно състояние е невероятно. Съответно избори не са планувани и не са планувани бюджетни средства за провеждането им.
От друга страна, Западът най-малко от августсигнализира за желателността от осъществяване на избори. Това е належащо както по идеологически аргументи (наистина е малко дива обстановка - избори се организират в " тоталитарна " Русия, само че не и в " демократична " Украйна), по този начин и по политически аргументи - Зеленски провокира все по-голямо неспокойствие у Запада.
Сега към момента има развой на договаряне. Вероятно Зеленски желае да получи средства за осъществяване на избори (отговорът на Запада е “Пари няма, действайте! ”) и някакви гаранции за невмешателство на Запада в процеса на изборни измами (Западът към момента е по-загрижен за изборните измами в САЩ).
Въпреки това се вижда предизборно раздвижване. На 11 октомври Зеленски в Румъния направи объркващо изказване по отношение на присъединяване в изборите: „ Ако войната продължи - да, в случай че войната завърши - не. Не мога да избягам по време на война “. Може да се схваща в смисъл, че той ще се кандидатира при всеки случай, просто след края на военните дейности ще му би трябвало молба от нацията (не е мъчно да се организира). А на 2 ноември Алексей Арестович, политик без рейтинг, само че интелигентен и гръмък, разгласи готовността си да взе участие в президентските избори в Украйна.
Категоричен сигнал за началото на предизборната акция беше публикуването при започване на декември на рейтинги на политици и партии от Социологическа група “Рейтинг ”. Тук има няколко странности. Първо, това не са първите оценки. Този вид проучвания са провеждани и преди през актуалната и предходната година, само че за последно бяха оповестени в навечерието на началото на СВО. Второ, самата организация по този начин и не разгласява данните от изследването на уеб страницата си (но изследването в действителност е проведено).
По справедливи аргументи самите данни не съставляват необикновен интерес, само че въпреки всичко ще ги представим. Според социолозите Владимир Зеленски има най-голям рейтинг (47% от гласоподавателите, които имат намерение да гласоподават и са създали своя избор), следван от главнокомандващия на ВСУ Валерий Залужни (31%), комика доброволец Сергей Притула и някогашния президент Петро Порошенко (по 5%). Други политици са още по-назад.
Може да наподобява, че Зеленски с известно изпитание може да завоюва на първия тур или да влезе във втория и там да се състезава на равни начала със Залужни (съотношението на гласовете във втория тур е 42% и 40%). Вероятно обстановката е такава, само че не е належащо да се организира изследване за това, чиято неточност най-вероятно е десетки проценти. По-вероятно е социолозите да бъдат помолени да покажат тъкмо такава картина (затова не са разгласили резултатите от изследването).
Списъкът с вероятни наследници на Зеленски, чиито имена бяха изброени от Сергей Наришкин, е малко по-различен от този, от който се управляват социолозите, само че претендентите си коства да бъдат проучени. Вярно, тук няма да приказваме за рейтинги - Украйна е народна власт и при народна власт победител не е този с по-висок рейтинг, а този, който е избран за победител във Вашингтон.
1. Главнокомандващият ВСУ Валерий Залужни в началото нямаше политически упоритости. Той е кариерен боен, чиновник и макар че е достигнал тавана на военната си кариера, не е виждал пред себе си неосновни вероятности.
Той обаче сигурно е известен в украинската войска и общество, което значително се дължи на медиите, следени от Офиса на президента. С течение на времето това единствено по себе си докара до спекулации, че „ спечелилият на Русия “ може да поеме президентския пост. Осъзнавайки, че полемиката върви в неверна посока, кабинетът на президента реши да огъне клечката в противоположната посока и Зеленски влезе в пряк спор със Залужни по военни въпроси.
Делото е направено: в случай че преди несъгласията сред военното и политическото управление на Украйна бяха обект на спекулации, в този момент фактът на тяхното битие е приет от самия президент.
Е, след неуспеха на контраофанзивата Залужни се стимулира да се занимава с политика. Сега за него е значимо да съобщи, че не той e загуби., а Зеленски, който не съумя да обезпечи на армията задоволително западно оръжие. Все още обаче не е ясно дали Залужни ще се бие и до каква степен може да стигне. Много може да се дефинира от хората, които играят с тях. Залужни се счита за протеже на американците.
2. Началникът на Главното разследващо ръководство на ВСУ Кирил Буданов, сходно на Залужни, стана жертва на грубите неточности на Президентската администрация в региона на осведомителната политика. Отначало той беше интензивно основан, с цел да сътвори облик на умен и осведомен, въпреки и ненапълно приказлив, началник на разузнаването. След това някой си намерения, че Буданов мисли прекалено много за себе си и последваха поредност от самопризнания за това, че СБУ е направила избрани терористични офанзиви. Това единствено по себе си е скандално, защото по-рано Украйна не поемаше отговорност за терористичните офанзиви. И не е несъмнено, че шефът на СБУ ще признае за закононарушения, които в действителност са били подготвяни от неговите подчинени. Но Василий Малюк несъмнено няма политически упоритости и е зависещ на президента (и на американското посолство).
Сега словоохотливият терорист (а Буданов е терорист по профил, а не разузнавач) би трябвало да се усеща подценен. А хората, които стоят зад него, би трябвало да се усещат с накърнено самочувствие - най-вероятно британците, които явно се конкурират със Съединените щати за въздействие в Европа.
3. Ръководителят на президентската администрация на Украйна Андрей Ермак към този момент е водач в сянка на страната - неговите отговорности надвишават пълномощията на ръководителя на ПА (между другото, тези пълномощия не са разказани в нито един закон). Най-вероятно, в случай че Ермак на следващия ден заеме поста на Зеленски, от позиция на самата политическа линия, това няма да промени безусловно нищо в Украйна.
Вярно е, че може да има същите искания против Ермак, както и против Зеленски - точно заради аргументите, изброени в известието на СВР: „ Заради неизпълнените обещания на Зеленски да победи Русия на бойното поле и безкрайната неучтивост на украинския президент в връзките с задгранични сътрудници и безграничните шуробаджанащина и корупция в УкрайнаЗападът счита, че ръководителят на Украйна е отишъл прекомерно надалеч в основаването на имидж на несклоняем покровител на война с Москва до надвит край. Ако се наложи, той няма да може да стане страна в договарянията с Русия в полза на краткотрайно „ заледяване “ на спора и избавяне на русофобския режим в Киев. ”
4. Бившият консултант в Президентството Алексей Арестович играе доста характерна роля като нишов състезател - замества претендента от проруската съпротива в интервала на неналичието му. Поради тази причина може би не си коства да се обмисля съществено. Е, хайде, може би, в случай че има джендър ексклузивност (той е женен, само че не се интересува от жени).
5. Кметът на Киев Виталий Кличко също има своя ниша. Има рейтинг и персонален спор с президентския кабинет. Той показва претенциите на районните елити. Но има едно нещо - Кличко се счита за протеже на Германия. Дори по времето на Ангела Меркел американският представител Виктория Нюланд можеше да псува Европейски Съюз (дори в затворен телефонен разговор) и да не получи нищо за това. А сегашните водачи на немската външна политика нямат право и да лъскат обувките на фрау канцлер. Това значи, че от позиция на външна поддръжка позицията на Кличко е извънредно слаба.
***
Така политическата конкуренция в Украйна се свежда до борба сред Зеленски, който към момента има задоволително запаси и предпочитание да се бори за власт, и Залужни, който има доста по-малко запаси и чиято подготвеност да се бори не е явна. Като се има поради отводът на Зеленски да употребява конституционни способи на битка, в които той има очевидно преимущество, допустимо е най-неочакваното развиване на събитията.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ