Най-немските места в днешен Петербург
Петербургските немци в предишното са вторият по бройка народ в града след руснаците.
И до през днешния ден тук са останали редица места от немската история.
Докато човек се разхожда из Петербург, постоянно се натъква на старинни табели на немски, които демонстрират равнището на р. Нева през другите години, както и други знаци за наличието на немците в градския живот. Може би актуалните поданици на града считат това за необичайно, само че в предишното тук са живели много германоезични поданици.
Откъде идват немците в Петербург?
Анна Сорокина
Немците стартират да идват в Русия в средата на XVIII в. по покана на императрица Екатерина II, която по рождение е германка. Те се заселват в пустинните земи на Поволжието и Южен Сибир и през днешния ден точно там към момента можете да се запознаете с потомци на тези преселници. Много се устройват и в столицата на Руската империя – Санкт Петербург. Сред тях има много именити хора: Петер Палас, който открива най-пухестата котка в света – „ манул “ и ѝ дава името си (макар че котката не го е молила за това), основоположникът на електротехниката Емилий Ленц, мореплавателят Иван Крузенщерн. Дълги години в Петербург живее и Ото декор Бисмарк, който в оня миг е посланик, както и ученият Хенрих Шлиман, който намира Троя, и пътешественикът Александър декор Хумболт, издал писания за Урал и Сибир за чужденци. Според преброяването от 1897 година в милионния Петербург са регистрирани над 50 000 немци – това е най-многочисленият народ след руснаците. Те заемат високи държавни и научни длъжности и имат висок статут в столицата.
Сергей Смолски / TASS; Отто декор Бисмарк през 1862 година / Немски федерални архиви / фотография със свободен достъп
Немците стартират да напущат Русия при започване на XX в. – за това способстват и международната война, и революцията. Днес броят им в петмилионния Петербург не надвишава 3000 души дружно с експатите.
Църквата Петрикирхе и нейните покрайнини
ПетрикирхеАнн
В Петербург в предишното има квартали-селища, където живеят хора от една и съща специалност (например грънчари, ковачи, моряци) или нации. Тук има гръцки, татарски, френски квартал. Немският квартал заема огромна част от центъра – от Лятната градина до Зимния замък от основната улица „ Милионна “ (през 1738-1783 година тя се назовава „ Немска “). Местните поданици съхранявали своите обичаи, език, религия.
Мраморният замък на ул. „Милионная“Legion Media
Сърцето на немския квартал е лютеранската черква „ Петрикирхе “ (събор „ Петър и Павел “) от средата на XIX в., която през днешния ден се оглавява от свещеник Михаел Шварцкопф, родом от Тюрингия. „ Нашата черква е доста дребна, само че е независима и това е нашата горделивост “, Михаел.
ПетрикирхеСнимка със свободен достъп
Съвременната общественост фактически не е огромна – църквата се посещава постоянно от 500 души, споделя членът на общността, който дава отговор за връзките с обществеността, Герхард Ройтер. Герхард води всички искащи на обиколка из църквата, в катакомбите и на камбанарията – в руско време тук има басейн и възобновената интериорна част е впечатляваща.
Ул. „Милионная“/Legion Media
„ Петрикирхе “ притегля и феновете на музиката, изпълнявана на орган: музикалният шеф на църквата Сергей Силаевски кани известни актьори и самичък постоянно сяда зад инструмента (и даже свири старинна европейска музика в дует с балалайка). „ Нашият орган е „ Willi Peter ” от 1970-те, който получихме през 2017 година от Немската общественост в чужбина (Deutsche Gemeinde im Ausland), единствено че от Швеция “, споделя Сергей.
Орган Willi Peter, 1 юли 2017 г.Foxy9760 (CC0 1.0)
Точно зад „ Петрикирхе “ се намира „ Петришуле “ – първото учебно заведение в Петербург. Сред известните му ученици са основателят на операта „ Борис Годунов “ Модест Мусоргски, архитектът на Петерхоф Николай Бенуа и руският стихотворец Йосиф Бродски.
Випускници на „Петришуле“Александър Галперин/Sputnik
Освен „ Петришуле “, свои учебни заведения имат и Анекирхе (днес това е енория на финландците, а „ Анешуле “ е физико-математически лицей),
Санкт-Петербург. Главната постройка на Президентски физико-математически колеж №239Александър Демянчук/TASS
Немската реформаторска черква (в руските години тя е превърната в Дом на културата в жанр конструктивизъм) и Катеринин-кирхе на Василевския остров. Тук, на Василевски, може да се види и най-значителната част от немското архитектурно завещание.
Реформатската черква
Линии вместо улици
Андреевский собор, монумент на архитектурата от XVIII векFlorstein (CC BY-SA 4.0)
Василевският остров в началото се населява от френската общественост, само че мястото се радва на невероятна известност измежду петербургските немци. Самото обмисляне на острова е решено не с улици, а с така наречен „ линии “ – на острова е планувано да се прокарат канали, като в Амстердам, само че каналите стават прекомерно тесни и се постанова да ги засипят с пръст. „ Линиите “, обаче, са се запазили. Между другото, вторият в Русия град, където вместо улици има линии, е гр. Маркс в Саратовска област, някогашната столица на Немското Поволжие.
На Линия 1, в къща №28, от 1850 до 1860 година живее немският археолог Хенрих Шлиман, почетен жител на Петербург, разкрил Троя. На Линия 8 се намира фабриката за на Якоб Бекер (след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики производството им е обновено в Германия).
На Василевския остров е непокътнато най-старото здравно заведение в Петербург. Като цяло, измежду немците има толкоз доста лекари, че в един миг тези думи са на процедура синоними. На Василевски Петър I открива музея „ Кунсткамера “, където са събрани разнообразни медицински аномалии. През 1797 година на острова е открит Акушерски институт с школа, който по-късно получава името на съветския германец Дмитрий Отто.
Императорската аптека на Пел и Синове в Санкт ПетербургFlorstein (CC BY-SA 3.0)
Тук има и настояща аптека-музей на лекар Александър Пел, първата в града. За Пел се носят клюки, че държи грифони в кулата на аптеката и се занимава с алхимия. Дали е по този начин не е ясно и до през днешния ден – може би точно вие ще разбуните загадката на неговата аптека.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
И до през днешния ден тук са останали редица места от немската история.
Докато човек се разхожда из Петербург, постоянно се натъква на старинни табели на немски, които демонстрират равнището на р. Нева през другите години, както и други знаци за наличието на немците в градския живот. Може би актуалните поданици на града считат това за необичайно, само че в предишното тук са живели много германоезични поданици.
Откъде идват немците в Петербург?
Анна Сорокина Немците стартират да идват в Русия в средата на XVIII в. по покана на императрица Екатерина II, която по рождение е германка. Те се заселват в пустинните земи на Поволжието и Южен Сибир и през днешния ден точно там към момента можете да се запознаете с потомци на тези преселници. Много се устройват и в столицата на Руската империя – Санкт Петербург. Сред тях има много именити хора: Петер Палас, който открива най-пухестата котка в света – „ манул “ и ѝ дава името си (макар че котката не го е молила за това), основоположникът на електротехниката Емилий Ленц, мореплавателят Иван Крузенщерн. Дълги години в Петербург живее и Ото декор Бисмарк, който в оня миг е посланик, както и ученият Хенрих Шлиман, който намира Троя, и пътешественикът Александър декор Хумболт, издал писания за Урал и Сибир за чужденци. Според преброяването от 1897 година в милионния Петербург са регистрирани над 50 000 немци – това е най-многочисленият народ след руснаците. Те заемат високи държавни и научни длъжности и имат висок статут в столицата.
Сергей Смолски / TASS; Отто декор Бисмарк през 1862 година / Немски федерални архиви / фотография със свободен достъп Немците стартират да напущат Русия при започване на XX в. – за това способстват и международната война, и революцията. Днес броят им в петмилионния Петербург не надвишава 3000 души дружно с експатите.
Църквата Петрикирхе и нейните покрайнини
ПетрикирхеАнн
В Петербург в предишното има квартали-селища, където живеят хора от една и съща специалност (например грънчари, ковачи, моряци) или нации. Тук има гръцки, татарски, френски квартал. Немският квартал заема огромна част от центъра – от Лятната градина до Зимния замък от основната улица „ Милионна “ (през 1738-1783 година тя се назовава „ Немска “). Местните поданици съхранявали своите обичаи, език, религия.
Мраморният замък на ул. „Милионная“Legion Media
Сърцето на немския квартал е лютеранската черква „ Петрикирхе “ (събор „ Петър и Павел “) от средата на XIX в., която през днешния ден се оглавява от свещеник Михаел Шварцкопф, родом от Тюрингия. „ Нашата черква е доста дребна, само че е независима и това е нашата горделивост “, Михаел.
ПетрикирхеСнимка със свободен достъп
Съвременната общественост фактически не е огромна – църквата се посещава постоянно от 500 души, споделя членът на общността, който дава отговор за връзките с обществеността, Герхард Ройтер. Герхард води всички искащи на обиколка из църквата, в катакомбите и на камбанарията – в руско време тук има басейн и възобновената интериорна част е впечатляваща.
Ул. „Милионная“/Legion Media „ Петрикирхе “ притегля и феновете на музиката, изпълнявана на орган: музикалният шеф на църквата Сергей Силаевски кани известни актьори и самичък постоянно сяда зад инструмента (и даже свири старинна европейска музика в дует с балалайка). „ Нашият орган е „ Willi Peter ” от 1970-те, който получихме през 2017 година от Немската общественост в чужбина (Deutsche Gemeinde im Ausland), единствено че от Швеция “, споделя Сергей.
Орган Willi Peter, 1 юли 2017 г.Foxy9760 (CC0 1.0)
Точно зад „ Петрикирхе “ се намира „ Петришуле “ – първото учебно заведение в Петербург. Сред известните му ученици са основателят на операта „ Борис Годунов “ Модест Мусоргски, архитектът на Петерхоф Николай Бенуа и руският стихотворец Йосиф Бродски.
Випускници на „Петришуле“Александър Галперин/Sputnik
Освен „ Петришуле “, свои учебни заведения имат и Анекирхе (днес това е енория на финландците, а „ Анешуле “ е физико-математически лицей),
Санкт-Петербург. Главната постройка на Президентски физико-математически колеж №239Александър Демянчук/TASS
Немската реформаторска черква (в руските години тя е превърната в Дом на културата в жанр конструктивизъм) и Катеринин-кирхе на Василевския остров. Тук, на Василевски, може да се види и най-значителната част от немското архитектурно завещание.
Реформатската черква
Линии вместо улици
Андреевский собор, монумент на архитектурата от XVIII векFlorstein (CC BY-SA 4.0)
Василевският остров в началото се населява от френската общественост, само че мястото се радва на невероятна известност измежду петербургските немци. Самото обмисляне на острова е решено не с улици, а с така наречен „ линии “ – на острова е планувано да се прокарат канали, като в Амстердам, само че каналите стават прекомерно тесни и се постанова да ги засипят с пръст. „ Линиите “, обаче, са се запазили. Между другото, вторият в Русия град, където вместо улици има линии, е гр. Маркс в Саратовска област, някогашната столица на Немското Поволжие.
На Линия 1, в къща №28, от 1850 до 1860 година живее немският археолог Хенрих Шлиман, почетен жител на Петербург, разкрил Троя. На Линия 8 се намира фабриката за на Якоб Бекер (след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики производството им е обновено в Германия).
На Василевския остров е непокътнато най-старото здравно заведение в Петербург. Като цяло, измежду немците има толкоз доста лекари, че в един миг тези думи са на процедура синоними. На Василевски Петър I открива музея „ Кунсткамера “, където са събрани разнообразни медицински аномалии. През 1797 година на острова е открит Акушерски институт с школа, който по-късно получава името на съветския германец Дмитрий Отто.
Императорската аптека на Пел и Синове в Санкт ПетербургFlorstein (CC BY-SA 3.0)
Тук има и настояща аптека-музей на лекар Александър Пел, първата в града. За Пел се носят клюки, че държи грифони в кулата на аптеката и се занимава с алхимия. Дали е по този начин не е ясно и до през днешния ден – може би точно вие ще разбуните загадката на неговата аптека.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ