Разследващ журналист или терорист? Ето кой всъщност се оказа Христо Грозев!
Петър Волгин от БНР назова Христо Грозев " елементарен клеветник ", Костадин Костадинов го окачестви като " задграничен сътрудник " и " медиен магнат ", а Александър Симов от Българска социалистическа партия като " терорист ".
Ето и описа от първо лице на журналиста Петър Пунчев, съосновател на първото частно радио в България, Радио FM+
" Едно от най-ценните неща, с които живеем през днешния ден в България, е свободата на отзиви.
И Петър Волгин е едно от лицата на тази независимост.
Добре е, че в кариерата си сътрудника от БНР се самоограничава в ролята си на радиоводещ, за която несъмнено има данни.
Още по-добре е, че не е упорства за специфична роля в проверяващата публицистика.
Защото радиоводещият гради заключенията си по " случая Христо Грозев ", при цялостно непознаване от негова страна, на обстоятелствата към активността на Хр. Гр. през десетилетията. А това не би било добре за проверяващ публицист.
Без да се трансформирам в юрист на Христо, ще дам тук единствено няколко репера, на основата на които умният четец ще си направи заключения, кой е и за какво Петър Волгин заема тъкмо тази позиция, на която станахме очевидци. И за какво не един и двама негови български сътрудници реагират с злост и липса на по този начин естествените, за случаи като този, емпатия и професионална взаимност...
Христо е в радио-бизнеса от 1994 година, когато от едно " нищо " - студентско радио в Благоевград, направи една от най-модерните радиостанции в България.
Това не остана неусетно и когато Хр. Гр. получи дипломата си за висше обучение, той беше притеглен от огромна и богата американска компания да работи за нейните радиостанции в Москва, Санкт Петербург и Сочи.
Именно това са радиостанциите, които съгласно Петьо Волгин, Хр. Гр. е " откривал " в Русия.
Тези радиостанции не бяха обаче негова благосъстоятелност.
Грозев беше просто чиновник.
Доста добре обучаван и заплатен за времето си.
Очевидно възприеман като надарен и деятелен управител, той стигна до поста вицепрезидент (по въпросите на радиобизнеса), на огромната ирландска телекомуникационна компания, с съвсем галактически обороти, която наследи американската.
С петцифрена заплата в евро и евентуално шестцифрени бонуси, човек би могъл да събере пари за вложения в бизнеса, в който към този момент се е потвърдил.
Възможно е подобен да е и казусът с Хр. Гр. Не съм го питал.
Но би трябвало да се знае, че главен вложител в провалената договорка за " Пресгрупата ", упомената от Волгин, въобще не беше Христо Грозев, а неговият персонален другар Карл Хабсбург.
Христо направи своя удар по-късно, когато на собствен риск, на цената на половин апартамент, купи в Холандия радиостанция, която не беше получила лиценз и се смяташе за безполезна директория с документи.
Съвсем в негов жанр, той се задълба в холандското право, приготви тезите, с които завоюва делото против управляващите и регулаторните органи в Нидерландия и взе доста прилична отплата. С тези средства развъртя един от най-успешните радиопроекти в страната, радиото " 100% NL ", нещо като БГ радио, единствено че в холандски вид.
После главният дял на това и едно друго радио, беше продаден на холандски медиен колос.
През 2014, пред очите ми, Хр. Гр. стартира използването на методиката, която отработи до съвършенство, преди да притегли вниманието на " Белингкет ", където стартира като елементарен помощник, с цел да получи след 2-3 години предлагането да я оглави.
Тази методика се основава напълно на обществена информация и база данни от телефонните оператори в Русия, съпроводена от персонални диалози " под прикритие " с забавните лица.
Така той персонално разкри поименно членовете на екипажа на БУКа на РФ, свалил малайзийския Боинг над Украйна. По същия метод, в композиция с блестящия " артист " Навални, освети чиновници на съветските специфични служби, подготвили и осъществили атентата против опозиционния водач. Така беше и със Скрипал, и с Гебрев и с доста други.
Съвсем явно е, че нашенските проверяващи публицисти, чиито труд и качества също не трябва да бъдат омаловажавани, не са имали и нямат, нито опита, нито опциите, нито мащабите, нито - естествено - неповторимата хватка на Грозев.
С това, за мен, се изясняват и някои от техните неласкави мнения в последните часове.
Завистта и недопускането у другите на неповторими и превъзхождащи качества, са човешки дефекти и никой не е застрахован.
Случаят с Волгин, споделят, можело да има и друга подплата, в случай че се съди по другите му изяви.
Няма по какъв начин да знаем.
Но в случай че " адашът " подходи с разсъдъка си, ще е добре да изрази взаимност с преследвания (вкл. от смъртна заплаха) собствен сътрудник.
Защото, изцяло допустимо и дори доста евентуално е, в обозримо близко бъдеще той самият да има потребност от солидарността на колегията.
Ето какво написа за него в Уикипедия:
Христо Грозев е роден на 20 май 1969 година Живее и работи във Виена, Австрия. Той работи върху заканите за сигурността, трансграничните секрети интервенции и информацията, употребена като оръжие.
Към 2022 година е водещ следовател с фокус върху Русия и изпълнителен шеф на учредената през 2014 година проверяваща журналистическа агенция Белингкат.
През 2019 година е отличен с European Press Prize на Фонда за европейска публицистика (заедно с Румен Доброхотов и Даниел Ромейн) за следствието на самоличността на обвинените за отравянето на Сергей и Юлия Скрипал с химикала „ Новичок “ през 2018 година в Обединеното кралство.
Грозев е прочут с това, че проверява посредством отворен код, обществени медии и други налични данни (вж. OSINT).
Важни образци от работата му са идентифициранията по отношение на:
двама висши съветски офицери, свързани със свалянето на полет 17 на Малайзийските авиолинии през 2014 година
чиновници на ГРУ, участващи в заговора за прелом в Черна гора през 2016 година
трима обвинени за отравяне на Сергей и Юлия Скрипал през 2018 година
отравянето на Алексей Навални през 2020 г.
Ето и описа от първо лице на журналиста Петър Пунчев, съосновател на първото частно радио в България, Радио FM+
" Едно от най-ценните неща, с които живеем през днешния ден в България, е свободата на отзиви.
И Петър Волгин е едно от лицата на тази независимост.
Добре е, че в кариерата си сътрудника от БНР се самоограничава в ролята си на радиоводещ, за която несъмнено има данни.
Още по-добре е, че не е упорства за специфична роля в проверяващата публицистика.
Защото радиоводещият гради заключенията си по " случая Христо Грозев ", при цялостно непознаване от негова страна, на обстоятелствата към активността на Хр. Гр. през десетилетията. А това не би било добре за проверяващ публицист.
Без да се трансформирам в юрист на Христо, ще дам тук единствено няколко репера, на основата на които умният четец ще си направи заключения, кой е и за какво Петър Волгин заема тъкмо тази позиция, на която станахме очевидци. И за какво не един и двама негови български сътрудници реагират с злост и липса на по този начин естествените, за случаи като този, емпатия и професионална взаимност...
Христо е в радио-бизнеса от 1994 година, когато от едно " нищо " - студентско радио в Благоевград, направи една от най-модерните радиостанции в България.
Това не остана неусетно и когато Хр. Гр. получи дипломата си за висше обучение, той беше притеглен от огромна и богата американска компания да работи за нейните радиостанции в Москва, Санкт Петербург и Сочи.
Именно това са радиостанциите, които съгласно Петьо Волгин, Хр. Гр. е " откривал " в Русия.
Тези радиостанции не бяха обаче негова благосъстоятелност.
Грозев беше просто чиновник.
Доста добре обучаван и заплатен за времето си.
Очевидно възприеман като надарен и деятелен управител, той стигна до поста вицепрезидент (по въпросите на радиобизнеса), на огромната ирландска телекомуникационна компания, с съвсем галактически обороти, която наследи американската.
С петцифрена заплата в евро и евентуално шестцифрени бонуси, човек би могъл да събере пари за вложения в бизнеса, в който към този момент се е потвърдил.
Възможно е подобен да е и казусът с Хр. Гр. Не съм го питал.
Но би трябвало да се знае, че главен вложител в провалената договорка за " Пресгрупата ", упомената от Волгин, въобще не беше Христо Грозев, а неговият персонален другар Карл Хабсбург.
Христо направи своя удар по-късно, когато на собствен риск, на цената на половин апартамент, купи в Холандия радиостанция, която не беше получила лиценз и се смяташе за безполезна директория с документи.
Съвсем в негов жанр, той се задълба в холандското право, приготви тезите, с които завоюва делото против управляващите и регулаторните органи в Нидерландия и взе доста прилична отплата. С тези средства развъртя един от най-успешните радиопроекти в страната, радиото " 100% NL ", нещо като БГ радио, единствено че в холандски вид.
После главният дял на това и едно друго радио, беше продаден на холандски медиен колос.
През 2014, пред очите ми, Хр. Гр. стартира използването на методиката, която отработи до съвършенство, преди да притегли вниманието на " Белингкет ", където стартира като елементарен помощник, с цел да получи след 2-3 години предлагането да я оглави.
Тази методика се основава напълно на обществена информация и база данни от телефонните оператори в Русия, съпроводена от персонални диалози " под прикритие " с забавните лица.
Така той персонално разкри поименно членовете на екипажа на БУКа на РФ, свалил малайзийския Боинг над Украйна. По същия метод, в композиция с блестящия " артист " Навални, освети чиновници на съветските специфични служби, подготвили и осъществили атентата против опозиционния водач. Така беше и със Скрипал, и с Гебрев и с доста други.
Съвсем явно е, че нашенските проверяващи публицисти, чиито труд и качества също не трябва да бъдат омаловажавани, не са имали и нямат, нито опита, нито опциите, нито мащабите, нито - естествено - неповторимата хватка на Грозев.
С това, за мен, се изясняват и някои от техните неласкави мнения в последните часове.
Завистта и недопускането у другите на неповторими и превъзхождащи качества, са човешки дефекти и никой не е застрахован.
Случаят с Волгин, споделят, можело да има и друга подплата, в случай че се съди по другите му изяви.
Няма по какъв начин да знаем.
Но в случай че " адашът " подходи с разсъдъка си, ще е добре да изрази взаимност с преследвания (вкл. от смъртна заплаха) собствен сътрудник.
Защото, изцяло допустимо и дори доста евентуално е, в обозримо близко бъдеще той самият да има потребност от солидарността на колегията.
Ето какво написа за него в Уикипедия:
Христо Грозев е роден на 20 май 1969 година Живее и работи във Виена, Австрия. Той работи върху заканите за сигурността, трансграничните секрети интервенции и информацията, употребена като оръжие.
Към 2022 година е водещ следовател с фокус върху Русия и изпълнителен шеф на учредената през 2014 година проверяваща журналистическа агенция Белингкат.
През 2019 година е отличен с European Press Prize на Фонда за европейска публицистика (заедно с Румен Доброхотов и Даниел Ромейн) за следствието на самоличността на обвинените за отравянето на Сергей и Юлия Скрипал с химикала „ Новичок “ през 2018 година в Обединеното кралство.
Грозев е прочут с това, че проверява посредством отворен код, обществени медии и други налични данни (вж. OSINT).
Важни образци от работата му са идентифициранията по отношение на:
двама висши съветски офицери, свързани със свалянето на полет 17 на Малайзийските авиолинии през 2014 година
чиновници на ГРУ, участващи в заговора за прелом в Черна гора през 2016 година
трима обвинени за отравяне на Сергей и Юлия Скрипал през 2018 година
отравянето на Алексей Навални през 2020 г.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ