Петър Михтарски е почетен гражданин на Благоевград. Голмайстор на Пирин

Петър Михтарски е почетен жител на Благоевград.
Голмайстор на " Пирин " за всички времена.
Голмайстор на младежкия народен тим за всички времена.
Носител на купата на България през 1991 година
Финалист за купата на България през 1994 година
Голмайстор на България през 1995 година
Шампион на България през 2001 година
Шампион и финалист за купата на Португалия през 1992 година
Бронзов медалист от Световното състезание по футбол в Съединени американски щати през 1994 година
Кандидат за общински консултант от МК „ Вътрешна македонска революционна организация – Разузнавателна служба на ФРГ (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ) “ - №69 в листата за съветници.

Каква е повода да се кандидатирате за общински консултант в Благоевград?

Целият ми живот е обвързван със спорта и по-конкретно с футбола. През всички тези години съм получил доста почитание и съм изживял страхотни позитивни страсти, посредством както на самата игра, по този начин и на хилядите почитатели, които са ме подкрепяли. И всичко стартира в Благоевград – от остарялата махала до Часовника, където с връстниците ми тичахме с протритите платненки, през школата на „ Пирин “ и мъжкия тим, който ме посрещна и одобри на 16 години… Като погледна обратно от позицията на 57-годишен мъж съзнавам какъв късмет съм получил в живота си точно тук и считам, че в този момент е времето да се реванширам като оказа помощ с това, което съм натрупал като опит, контакти и благоприятни условия за развиването на Благоевград. Просто знам какъв брой потребен мога да бъда и това ме стимулира да съм претендент за общински консултант.

Защо избрахте листата на МК „ Вътрешна македонска революционна организация – Разузнавателна служба на ФРГ (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ) “, с цел да се кандидатирате за консултант?

Заради хората в нея. Хора с разнообразни специалности, само че всеки потвърдил се в своята област. Хора с неоспорим престиж и качества, почтени за почитание. Едно от нещата, на които ме е научил спортът, е, че с цел да си добър в нещо – би трябвало да си предан, твърдоглав и да не се отказваш пред нищо. В листата на МК „ Вътрешна македонска революционна организация – Разузнавателна служба на ФРГ (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ) “ видях тъкмо такива хора – с позиции и правила, които отстояват все пак.

Споменахте любовта и уважението на почитателите – къде най-силно сте ги усещал?

В „ Пирин “, несъмнено. Може и да отвръщам сантиментално, само че като погледна обратно, тук съм бил безпределно благополучен, може би, тъй като тук бяха първите ми триумфи. При юношите треньор ми беше Йордан Попмихайлов, на който постоянно ще бъда признателен. После при мъжете с Васил Методиев, който лека–полека стартира да ме постанова при мъжете. И по този начин израснах – около великани като вратаря Христо Христов-Бараката, Борис Николов-Заека, Данчо Самоковлийски, Методи Стоянов – Мечо, Борислав Хаджиев – Шмайзера, Петър Цветков – Бел, Иван Бербатов… А аз още дете. От тях съм се учил. И представяте ли си едно 16-годишно момче, измежду такива титани, дебютира в мъжкия тим на „ Пирин “ и при дебюта си бележи два гола? Познаваха ме на всички места, стадионите цялостни, скандират името ти… На всеки мач хиляди последователи подкрепяха тима, излизаш на терена, виждаш какъв брой са доста и политаш. И макар, че през годините е имало спадове и възходи в поддръжката към клуба, тази страст от родния „ Пирин “ ми е останала за цялостен живот.

През последните години обаче ориста на тима минава през поредност от обрати - върхове и спадове в развиването и изявите. Защо съгласно Вас „ Пирин “ не може да стъпи крепко на краката си и да върви единствено напред с твърда позиция в „ А “ група?

„ Пирин “ е първата ми обич във футбола. Този клуб ме сътвори и ми сподели хубостта и удоволствието от тази игра. Тръгнах от „ Пирин “, с цел да реализира всички свои победи в разнообразни краища на света. Освен огромната ми обич обаче, „ Пирин “ е и огромната ми болежка. Големи очаквания и излъгани фантазии – какъв брой пъти към този момент ставаме очевидци на това? Когато аз прохождах във футбола главното беше хъс за победа и лоялност на клуба. Сега обаче, каквото и да си приказваме, парите са доста значими. И организацията. Няма ли пари и желязна организация с ангажирани експерти като управление, треньори, скаути… нищо не вършим. Няма по какъв начин професионален клуб да разчита на издръжката от общината. Спешно би трябвало да се намерят вложители, които да устоят клуба, а общината единствено да подкрепя тази активност.
Другото, което ми липсва, е мястото на гениите, излизащи от нашата школа. Не е доста от дълго време времето, когато Пиринската школа захранваше с отлични спортисти български и европейски грандове. Нека обърнем по-сериозно внимание на детско-юношеския футбол. И нямам поради единствено като подготвителен развой. Да помислим и за бази – подготвителни стадиони със съпътстваща инфраструктура, които да са комфортни и да дават на тези младежи опция за развиване и предпочитание да желаят да останат да играят тук.
Не, че имам нещо срещу задграничните играчи. Но ние разчитаме главно на свободни сътрудници без потвърдени качества и без принадлежност към клуба. А нашите момчета горят в играта. Просто, в случай че ще взимаме чужденци, дано да ги сортираме и да са с 2-3 съсловия нагоре.
Като заговорихме за подготвителни бази. Имаме незабавна потребност да модернизираме стадион „ Христо Ботев “. За нов формален стадион на този стадий не знам дали можем да мечтаем, само че съм сигурен, че можем да намерим средства от страната или европейско финансиране, с цел да ремонтираме стадиона, както към този момент се случи с няколко други в България. Колко години към този момент няма бранш от страната на тогавашните дървени пейки, какъв брой години чакаме козирка…. „ Орлетата “ имат потребност от гнездо, от което да летят на високо.
Да, звучи малко мечтателски несъмнено, само че това е постижимо. А за клуб от ранга на „ Пирин “ това е витално значимо. Играл съм в ЦСКА, Левски, Порто, Майорка, Волфсбург, а и като треньор съм видял толкоз потребни практики, които можем да използван тук и скоро да стартираме да се радваме на трайни триумфи.

Един от целите на МК „ Вътрешна македонска революционна организация – Разузнавателна служба на ФРГ (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ) “ е основаване на държавно спортно учебно заведение. Колко потребно би било едно такова учебно заведение за града и района?

Много! Това е концепция, която в спортните среди се разяснява с години и никой нищо не прави. А от него ще имаме единствено изгоди. Ще се разкрият най-малко 50 нови работни места за учители, треньори, възпитатели, спомагателен личен състав, Благоевград ще се утвърди като учебен център без конкуренция в Югозападна България, ще можем да сътворяваме професионални спортисти в 14 типа спорт, тъй като толкоз са спортовете, които се практикуват в Благоевград. Ще можем да предложим по едно и също време качествено обучение, опция за двуразови тренировки и интернат за децата и да ги възпитаваме на извънредно значими качества - отговорност, дисциплинираност, самоконтрол, непримиримост, общностен дух и възприятие за принадлежност.

Вашата коалиция заприказва и за нова спортна зала в Благоевград?

Много ни е нужна такава зала. В момента разполагаме единствено със зала „ Скаптопара “, която, колкото и да се поддържа, към този момент е морално остаряла. Не съм го споделял до в този момент, само че през последната една година концепцията за нова спортна зала в Благоевград е измежду концепциите, които съм си сложил като цел и към този момент съм провел не малко диалози с разнообразни хора в тази посока. За никой не е загадка, че с помощта на футбола съумях да направя другарства с всевъзможни хора – известни политици, високо в йерархията на ръководството на страната, известни предприемачи с огромни благоприятни условия и несъмнено – международно известни спортни деятели. Имам уверението им, че с тяхната помощ на разнообразни равнища ще можем да създадем по този начин, че в идващия 4-годишен мандат Благоевград да се похвали с нова, съвременна, многофункционална спортна зала. Няма да встъпвам в елементи, само че това, което към този момент обсъждаме е новата зала да бъде издигната съгласно настоящи строителни технологии и да дава отговор на всички условия за осъществяване на спортни, културни и различен тип всеобщи мероприятия. Игралното поле да бъде проектирано и изпълнено по този начин, че да разрешава разграничение и да може да се употребява за разнообразни типове спорт. Трибуни, които се прибират, с цел да дадат опция с изключение на спортни прояви, залата да се употребява за изложби, конференции и други огромни събития. Изобщо – едно съвременно оборудване, каквито към този момент има в много български градове, с което да се гордеем. А зала „ Скаптопара “ да се употребява за тренировки на другите спортни клубове, които изпитват големи усложнения при обезпечаването на база за заниманията си.

От кой очаквате поддръжка на изборите?

От всички, които обичат спорта, от всички, които ме познават, от всички, които не стопират да следват фантазиите си. Заставам с името и престижа си, знам какво и по какъв начин съм постигнал и знам какво можем да създадем отсега нататък в тази посока в Благоевград. Спортът ме научи постоянно да се боря и да желая повече. И съм сигурен че можем да реализираме доста – да отделяме повече средства за спортните клубове, да имаме по-добри бази, да реализираме по-големи триумфи и да отглеждаме по-здрави и виновни подрастващи.
МК „ Вътрешна македонска революционна организация – Разузнавателна служба на ФРГ (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ) “ е с номер 69 в бюлетината за общински съветници, моята преференция е 111. Ще се веселя с Вашата поддръжка да мога да дам на спорта в Благоевград това, от което се нуждае.

Купуването и продаването на гласове е закононарушение.