Петър Хубчев: Всеки ден се моля да има утре...
Петър Хубчев, който на 26 февруари навърши 60 години, има подло заболяване. Петьо в никакъв случай до момента не е приказвал по тематиката. Но в последна сметка надигна завесата - по-желязна и от онази през Студената война. Завеса, зад която има болежка, само че и вяра. Ето го изявлението на Хубчев пред организация БЛИЦ.
Петьо, здравей! Успя ли да проследиш горещите събития в БФС и какъв е твоят коментар?
- Да. Доколкото е допустимо от чужбина, наблюдавах развоя на конгреса. След като желанието на клубовете е такова, значи това е верният избор. Трябва да се даде опция на новоизбрания президент Георги Иванов да работи умерено. Всеобщото мнение е, че той е мъжко момче, а и натрупа управнически опит в последните години. Но на Гонзо в действителност му би трябвало време и ще бъде добре за него и за българския футбол, в случай че го получи. Защото той е президент на БФС, а не на даден клуб.
Да поговорим за националния тим, който при теб имаше максимален напредък през последните години. Мнението ти за друга значима фигура - селекционера Илиан Илиев?
- Илиан също се нуждае от време и от доверие. Той се е потвърдил в Черно море през годините, макар че работата в националния тим е по-различна от тази на клубно равнище. Аз познавам Илиан от времето, когато бяхме освен съотборници, само че и другари в Левски. И знаете ли къде е неговата мощ. Той може да сплоти доста на брой хора в една обща цел. Това приказва за добър метод, за добра логика на психиката. Илиев има всички качества на един съумял треньор, само че още по-хубавото е, че е обединител и психолог.
Така и по този начин сме на вълна " народен тим ", ще ни разкажеш ли каква е връзката сред Илия Груев-старши и твоето семейство?
- С Илия сме сватанаци, тъй като неговата щерка Християна е омъжена за моя наследник Валери. Така, както и с Илиан Илиев, се познавам с Илия Груев-старши от времето, когато бяхме дружно в Левски, а след това и в Германия. Аз се веселя, че сме родственици, тъй като това е извънредно семейство Изключително! Много възпитани и положителни деца с честни и правилни родители. Много се веселя, че Илия Груев-младши върви толкоз самоуверено по футболната пътека - откакто се потвърди в Бундеслигата, където няма инцидентни футболисти, в този момент свети и в Англия.
Ти имаш и щерка - Кристина, която е по-голяма от сина ти. Имаш и внучета, нали?
- Да, имам. Прекрасни дечица са - две момченца. На Криси се споделя Кристиан, а на Валери е Валери-младши.
Кога разбра за връзката сред Валери и Християна и каква беше първичната ти реакция?
- Интересното е, че двамата се познават от много време. Още от интервала, в който аз бях треньор на Поморие, а бащата на Християна - Илия, беше асистент на Красимир Балъков в Черноморец. Впоследствие станаха гаджета, а аз в никакъв случай, но в никакъв случай не съм се бъркал. Нито на сина ми, нито на щерка ми. Просто не съм подобен човек, а и не е имало мотив да го върша.
Петьо, да поговорим за теб и за борбата, която водиш...
- Да. Истината е, че пострадвам от доста подла болест. Приел съм ориста си и знам какво повеждам. Водя дълга и упорита битка. Не се подлъгвам, само че не се и предавам. За страдание човечеството не е измислило по какъв начин да бъде оздравял ракът на 100 %. Ясно ми е, че всичко може да се случи. Лекуват ме във Франкфурт - града, в който пребивавам със фамилията си. Или по-точно в Униклиник. Университетската клиника във Франкфурт е най-хубавата в лекуването на болестта, което имам. Знаете ли кой, като изключим прелестното ми семейство и роднините, е най-близко до мен през цялото време - Стилиян Петров. Прекрасен човек. Неговите препоръки са ми най-полезни. Той от дълго време ме караше да разглася за заболяването. Каза ми: " Направи го и ще ти олекне ".
Когато новината беше оповестена, множеството хора останаха с усещането, че страдаш от същото заболяване, което имаше Стенли - левкемия?
- Не е левкемия. Имам туморно образувание на главата. Те са над 200 типа, а моето е едно от най-лошите. Злокачествено е. Операция не ми е правена, тъй като туморът се намира на място, което не е уместно за хирургическа намеса. Лечението е медикаментозно. През три месеца съм на ядрено-магнитен резонанс. Хубавото е, че няма повишаване натумора, дори има понижаване Но всеки един миг нещата може да се извърнат. Но няма по какъв начин. Живея и се боря. Ще го върша, до момента в който мога. Знам, че никой няма да ми даде стопроцентова гаранция, а и не съм желал. Знам, че има хора по света, които години наред живеят с сходна диагноза и не се предават. Важното е човек да има вяра, да има сили и да не се предава. И да се радва на положителна сила. А аз я получавам. Получавам я от толкоз доста хора. Искам да благодаря на всички. Знаеш ли, Стилиян се оказа прав. Не единствено ми олекна, само че и се веселя на голяма поддръжка. Когато видях фрагментите от мача, който той провежда, когато видях по какъв начин всички носят фланелки в моя поддръжка... Нямах думи. Онемях. Когато толкоз доста хора ми желаят положителното, няма по какъв начин да не се обърна към всички и да им кажа: Благодаря ви от цялото си сърце!
След като напусна треньорския пост в Берое през септември 2022 година, потеглиха клюки. Че поради безпаричието в клуба си хвърлил оставка...
- Виж, аз през целия си умишлен живот съм се стремял да заставам встрани от всякакви такива клюки. Как няма да заставам встрани, откакто това не беше правилно. Причината да си потегли беше туморът. Беше положението ми. Бяха признаците.
Какви бяха те?
- Всичко стартира с отмалялост. Уморявах се дори когато се движех най-нормално. И в това време стартира да ми се спи. Непрекъснато ми се спеше, без значение коя част на денонощието е Престанах да излизам. Само сменях дивана в хола със спалнята. Е, по какъв начин освен това състояние да извършвам функционалностите на треньор. Работата на треньора не е единствено да седи на пейката. Той води целия подготвителен развой, има голяма отговорност. Човек би трябвало да има сили и сила да се оправя с ежедневните си задания. При мен те бяха почнали да се изпаряват. Престраших се и отидох в Плевен на обзор. Там ме прегледаха, направиха ми подробни проучвания ми сложиха диагнозата. В същия този ден или по-скоро в същия този момент моят живот се прекатурна внезапно... Преобърна се на 180 градуса. Даже не се разплаках. Туморът беше унищожил сълзите ми. Изведнъж престанах да върша проекти. От този миг започнах да се апелирам да има на следващия ден. Да се събудя на следващия ден... При мен към този момент няма вдругиден, другата седмица или другия месец. Има единствено молба да има на следващия ден.
Предполагам, че лекуването е доста скъпо?
- Да, да. Много е скъпо. Не желая да изпадам в детайлности и да загатвам суми. Големи са... Справям се. Помагат ми и доста същински другари и родственици. Роднините и приятелите ми са чудесни хора!
Искаш ли да пуснем в нашата организация дарителска сметка...
- Не, не. След като тогава Стилиян Петров разгласи новината, не може да си представиш какъв брой хора ми се обадиха. Включително и много непознати. Казах ти, че когато чух диагнозата, не се разплаках, само че едно писмо на непознато момиченце докосна мощно душата ми Беше ми изпратило текст и една банкнота от 50 лв.. Това дете погали сърцето ми. Момичето надали е предполагало какъв брой наслада ще ми донесе нейната благородна постъпка.
А по какъв начин одобриха всичко родителите ти?
- Очаквах това да ме попиташ... Най, но най-голямото ми терзание, когато чух неприятната вест, беше за реакцията на майка и баща. Как да им кажа, по какъв начин ще реагират, какво ще се случи с тях от терзание - тези въпроси не спираха да ме тормозят. Те са към този момент над 80-годишни. Пък и са хора от село. Малко по различен метод схващат живота. Очаквах драми. Останах обаче безпределно задоволен и сюрпризиран от реакцията ми. Те ми помогнаха най-вече с думите, които ми споделиха, с поддръжката, която ми оказаха - без да изпадат в суматоха. Тогава ми падна голям камък от сърцето. Благодаря на Господ и че жена ми и децата ми са до мен. Поли, Криси, Валери - те са моята опора, моят щит, без които няма да съумея При такава болест най-важното е да не се пада духом. Ако се затвориш в хола с наведена глава, няма да можеш да се изправиш. Ще ти дам един мъничък образец, само че за мен той е голям колкото цялата планета. Аз от година и половина не съм карал, не съм карал кола. Никога, но в никакъв случай не ме е оставяло моето семейство да пипвам такси. Винаги ме карат с колата там, където би трябвало да отида. Отстрани звучи като нещо мъничко, само че за мен е голямо това отношение.
Какво е отношението на лекарите към теб?
- Това ми повтарят всеки ден - духът ми да е над всичко. Да имам вяра... Аз бях прегледан в това число и от български доктор, който живее и работи в Мюнхен. Това е професор Николай Райнов. Родом е от Ловеч, тъй че сме и земляци. Невероятен експерт точно в региона на моето заболяване. Радва се на огромна респект в Германия. Няколко пъти съм ходил при него, макар че дистанцията от Франкфурт до Мюнхен не е малко - 500 километра е.
Получи ли поддръжка от някогашните ти тимове в Германия?
- Разбира се - и от Хамбургер, и от Айнтрахт. Даже ме канят на мачове, в това число и на този с Левски през есента, само че аз тогава нямах опция да отида поради интензивния курс на лекуване. Феновете във Франкфурт също не са ме не запомнили, въпреки че минаха много години, откогато бях футболист. Това ме крепи. Не чаках да срещна толкоз голяма поддръжка в България. Не имах вяра, че толкоз хора ме почитат и желаят да пратят позитивната си сила към мен. Ще бъда прям - на моменти отношението ми към публицисти и някои хора не е било вярно. И в действителност се изненадах от голямата поддръжка. Футболните клубове у нас - също, отпред с Берое, Левски, Литекс, всички, както и БФС, несъмнено. Ръкопляскаха в петата минута по време на мачовете футболисти, треньори, ръководители, фенове. Трогнат съм и до през днешния ден. Благодаря още един път на всички до един за финансовата и моралната поддръжка. Всъщност, тази борба, която повеждам, знаеш ли с коя я съпоставям?
С коя?
- С " Парк де Пренс ". Със 17 ноември 1993 година. Тогава никой, съвсем никой не вярваше, че ще успеем. Процентът да победим Франция и да се класираме на международните финали беше незабележим, малък, незабележим. Но го имаше, нали. Имаше го. И ние хванахме шанса, не го изпуснахме и спечелихме! Сега повеждам такава борба. Тя е по-сериозна, тъй като касае живота ми. Шансът да съумея е дребен, само че го има. Има една вяра. Блещука. И аз виждам да я хвана, желая да я хвана... Ще се опитам да печеля своя " Парк де Пренс "... Пък каквото Господ е споделил, това ще е.
Петьо, мощно те прегръщам и ти поисквам да спечелиш своя втори " Парк де Пренс ". Бъди сигурен, че ще получиш още и още позитивна сила от още и още хора.
- Дано...
Петьо, здравей! Успя ли да проследиш горещите събития в БФС и какъв е твоят коментар?
- Да. Доколкото е допустимо от чужбина, наблюдавах развоя на конгреса. След като желанието на клубовете е такова, значи това е верният избор. Трябва да се даде опция на новоизбрания президент Георги Иванов да работи умерено. Всеобщото мнение е, че той е мъжко момче, а и натрупа управнически опит в последните години. Но на Гонзо в действителност му би трябвало време и ще бъде добре за него и за българския футбол, в случай че го получи. Защото той е президент на БФС, а не на даден клуб.
Да поговорим за националния тим, който при теб имаше максимален напредък през последните години. Мнението ти за друга значима фигура - селекционера Илиан Илиев?
- Илиан също се нуждае от време и от доверие. Той се е потвърдил в Черно море през годините, макар че работата в националния тим е по-различна от тази на клубно равнище. Аз познавам Илиан от времето, когато бяхме освен съотборници, само че и другари в Левски. И знаете ли къде е неговата мощ. Той може да сплоти доста на брой хора в една обща цел. Това приказва за добър метод, за добра логика на психиката. Илиев има всички качества на един съумял треньор, само че още по-хубавото е, че е обединител и психолог.
Така и по този начин сме на вълна " народен тим ", ще ни разкажеш ли каква е връзката сред Илия Груев-старши и твоето семейство?
- С Илия сме сватанаци, тъй като неговата щерка Християна е омъжена за моя наследник Валери. Така, както и с Илиан Илиев, се познавам с Илия Груев-старши от времето, когато бяхме дружно в Левски, а след това и в Германия. Аз се веселя, че сме родственици, тъй като това е извънредно семейство Изключително! Много възпитани и положителни деца с честни и правилни родители. Много се веселя, че Илия Груев-младши върви толкоз самоуверено по футболната пътека - откакто се потвърди в Бундеслигата, където няма инцидентни футболисти, в този момент свети и в Англия.
Ти имаш и щерка - Кристина, която е по-голяма от сина ти. Имаш и внучета, нали?
- Да, имам. Прекрасни дечица са - две момченца. На Криси се споделя Кристиан, а на Валери е Валери-младши.
Кога разбра за връзката сред Валери и Християна и каква беше първичната ти реакция?
- Интересното е, че двамата се познават от много време. Още от интервала, в който аз бях треньор на Поморие, а бащата на Християна - Илия, беше асистент на Красимир Балъков в Черноморец. Впоследствие станаха гаджета, а аз в никакъв случай, но в никакъв случай не съм се бъркал. Нито на сина ми, нито на щерка ми. Просто не съм подобен човек, а и не е имало мотив да го върша.
Петьо, да поговорим за теб и за борбата, която водиш...
- Да. Истината е, че пострадвам от доста подла болест. Приел съм ориста си и знам какво повеждам. Водя дълга и упорита битка. Не се подлъгвам, само че не се и предавам. За страдание човечеството не е измислило по какъв начин да бъде оздравял ракът на 100 %. Ясно ми е, че всичко може да се случи. Лекуват ме във Франкфурт - града, в който пребивавам със фамилията си. Или по-точно в Униклиник. Университетската клиника във Франкфурт е най-хубавата в лекуването на болестта, което имам. Знаете ли кой, като изключим прелестното ми семейство и роднините, е най-близко до мен през цялото време - Стилиян Петров. Прекрасен човек. Неговите препоръки са ми най-полезни. Той от дълго време ме караше да разглася за заболяването. Каза ми: " Направи го и ще ти олекне ".
Когато новината беше оповестена, множеството хора останаха с усещането, че страдаш от същото заболяване, което имаше Стенли - левкемия?
- Не е левкемия. Имам туморно образувание на главата. Те са над 200 типа, а моето е едно от най-лошите. Злокачествено е. Операция не ми е правена, тъй като туморът се намира на място, което не е уместно за хирургическа намеса. Лечението е медикаментозно. През три месеца съм на ядрено-магнитен резонанс. Хубавото е, че няма повишаване натумора, дори има понижаване Но всеки един миг нещата може да се извърнат. Но няма по какъв начин. Живея и се боря. Ще го върша, до момента в който мога. Знам, че никой няма да ми даде стопроцентова гаранция, а и не съм желал. Знам, че има хора по света, които години наред живеят с сходна диагноза и не се предават. Важното е човек да има вяра, да има сили и да не се предава. И да се радва на положителна сила. А аз я получавам. Получавам я от толкоз доста хора. Искам да благодаря на всички. Знаеш ли, Стилиян се оказа прав. Не единствено ми олекна, само че и се веселя на голяма поддръжка. Когато видях фрагментите от мача, който той провежда, когато видях по какъв начин всички носят фланелки в моя поддръжка... Нямах думи. Онемях. Когато толкоз доста хора ми желаят положителното, няма по какъв начин да не се обърна към всички и да им кажа: Благодаря ви от цялото си сърце!
След като напусна треньорския пост в Берое през септември 2022 година, потеглиха клюки. Че поради безпаричието в клуба си хвърлил оставка...
- Виж, аз през целия си умишлен живот съм се стремял да заставам встрани от всякакви такива клюки. Как няма да заставам встрани, откакто това не беше правилно. Причината да си потегли беше туморът. Беше положението ми. Бяха признаците.
Какви бяха те?
- Всичко стартира с отмалялост. Уморявах се дори когато се движех най-нормално. И в това време стартира да ми се спи. Непрекъснато ми се спеше, без значение коя част на денонощието е Престанах да излизам. Само сменях дивана в хола със спалнята. Е, по какъв начин освен това състояние да извършвам функционалностите на треньор. Работата на треньора не е единствено да седи на пейката. Той води целия подготвителен развой, има голяма отговорност. Човек би трябвало да има сили и сила да се оправя с ежедневните си задания. При мен те бяха почнали да се изпаряват. Престраших се и отидох в Плевен на обзор. Там ме прегледаха, направиха ми подробни проучвания ми сложиха диагнозата. В същия този ден или по-скоро в същия този момент моят живот се прекатурна внезапно... Преобърна се на 180 градуса. Даже не се разплаках. Туморът беше унищожил сълзите ми. Изведнъж престанах да върша проекти. От този миг започнах да се апелирам да има на следващия ден. Да се събудя на следващия ден... При мен към този момент няма вдругиден, другата седмица или другия месец. Има единствено молба да има на следващия ден.
Предполагам, че лекуването е доста скъпо?
- Да, да. Много е скъпо. Не желая да изпадам в детайлности и да загатвам суми. Големи са... Справям се. Помагат ми и доста същински другари и родственици. Роднините и приятелите ми са чудесни хора!
Искаш ли да пуснем в нашата организация дарителска сметка...
- Не, не. След като тогава Стилиян Петров разгласи новината, не може да си представиш какъв брой хора ми се обадиха. Включително и много непознати. Казах ти, че когато чух диагнозата, не се разплаках, само че едно писмо на непознато момиченце докосна мощно душата ми Беше ми изпратило текст и една банкнота от 50 лв.. Това дете погали сърцето ми. Момичето надали е предполагало какъв брой наслада ще ми донесе нейната благородна постъпка.
А по какъв начин одобриха всичко родителите ти?
- Очаквах това да ме попиташ... Най, но най-голямото ми терзание, когато чух неприятната вест, беше за реакцията на майка и баща. Как да им кажа, по какъв начин ще реагират, какво ще се случи с тях от терзание - тези въпроси не спираха да ме тормозят. Те са към този момент над 80-годишни. Пък и са хора от село. Малко по различен метод схващат живота. Очаквах драми. Останах обаче безпределно задоволен и сюрпризиран от реакцията ми. Те ми помогнаха най-вече с думите, които ми споделиха, с поддръжката, която ми оказаха - без да изпадат в суматоха. Тогава ми падна голям камък от сърцето. Благодаря на Господ и че жена ми и децата ми са до мен. Поли, Криси, Валери - те са моята опора, моят щит, без които няма да съумея При такава болест най-важното е да не се пада духом. Ако се затвориш в хола с наведена глава, няма да можеш да се изправиш. Ще ти дам един мъничък образец, само че за мен той е голям колкото цялата планета. Аз от година и половина не съм карал, не съм карал кола. Никога, но в никакъв случай не ме е оставяло моето семейство да пипвам такси. Винаги ме карат с колата там, където би трябвало да отида. Отстрани звучи като нещо мъничко, само че за мен е голямо това отношение.
Какво е отношението на лекарите към теб?
- Това ми повтарят всеки ден - духът ми да е над всичко. Да имам вяра... Аз бях прегледан в това число и от български доктор, който живее и работи в Мюнхен. Това е професор Николай Райнов. Родом е от Ловеч, тъй че сме и земляци. Невероятен експерт точно в региона на моето заболяване. Радва се на огромна респект в Германия. Няколко пъти съм ходил при него, макар че дистанцията от Франкфурт до Мюнхен не е малко - 500 километра е.
Получи ли поддръжка от някогашните ти тимове в Германия?
- Разбира се - и от Хамбургер, и от Айнтрахт. Даже ме канят на мачове, в това число и на този с Левски през есента, само че аз тогава нямах опция да отида поради интензивния курс на лекуване. Феновете във Франкфурт също не са ме не запомнили, въпреки че минаха много години, откогато бях футболист. Това ме крепи. Не чаках да срещна толкоз голяма поддръжка в България. Не имах вяра, че толкоз хора ме почитат и желаят да пратят позитивната си сила към мен. Ще бъда прям - на моменти отношението ми към публицисти и някои хора не е било вярно. И в действителност се изненадах от голямата поддръжка. Футболните клубове у нас - също, отпред с Берое, Левски, Литекс, всички, както и БФС, несъмнено. Ръкопляскаха в петата минута по време на мачовете футболисти, треньори, ръководители, фенове. Трогнат съм и до през днешния ден. Благодаря още един път на всички до един за финансовата и моралната поддръжка. Всъщност, тази борба, която повеждам, знаеш ли с коя я съпоставям?
С коя?
- С " Парк де Пренс ". Със 17 ноември 1993 година. Тогава никой, съвсем никой не вярваше, че ще успеем. Процентът да победим Франция и да се класираме на международните финали беше незабележим, малък, незабележим. Но го имаше, нали. Имаше го. И ние хванахме шанса, не го изпуснахме и спечелихме! Сега повеждам такава борба. Тя е по-сериозна, тъй като касае живота ми. Шансът да съумея е дребен, само че го има. Има една вяра. Блещука. И аз виждам да я хвана, желая да я хвана... Ще се опитам да печеля своя " Парк де Пренс "... Пък каквото Господ е споделил, това ще е.
Петьо, мощно те прегръщам и ти поисквам да спечелиш своя втори " Парк де Пренс ". Бъди сигурен, че ще получиш още и още позитивна сила от още и още хора.
- Дано...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ