Пенсиите да не се вдигат от 1 юли, за да се спести 1 млрд., поиска бизнесът (ОБЗОР)
Пенсиите да не се усилват с 12% по швейцарското предписание, с цел да не стигне дефицитът до 60% през идната година . Това изненадващо предложение направиха от Българската стопанска камара, до момента в който тристранката обсъждаше плановете на бюджетите на страната.
Те имат и втори вид – от 1 октомври да има нарастване от 6%, само че единствено за пенсиите за застрахователен стаж и възраст, които са до размера на междинна пенсия – 788,20 лева
1,147 милиарда лева ще отидат единствено за нарастването по швейцарското предписание до края на годината. А разноските за пенсиите ще стигнат 19 милиарда лева, което е с над 3,6 милиарда лева повече от предходната година.
И синдикати, и бизнес затрупаха с рецензии проектобюджетите на служебния кабинет
„ По никакъв метод не бихме подкрепили такива ограничения, такива изказвания. Чух един анализатор, че даде предложение да облекчим държавния бюджет, като понижим пенсиите. Този желая да го срещне някоя група пенсионери в някоя градинка… при всичките неточности, които са допуснати с направените нараствания „, отвърна му Ася Гонева от КНСБ.
„ Трите закона подсигуряват социалноосигурителните права на хората. Те са на база настоящото законодателство, без нови политики и са моментна фотография на финансовото положение на страната. От 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 година, ще се покачат с 12% „, обясни вицепремиерът Лазар Лазаров. Двойно по-малко пенсионери ще получават приходи под линията на беднотия от 504 лева Сега това да 658 520 души, а от 1 юли ще са 326 423.
Критики имаше и към бюджета на касата. Работодателите желаят нови политики, засилен надзор, повече пари за профилактика, а не за скъпоструващо лекуване. В България обществените разноски за здраве са 4,6% от Брутният вътрешен продукт, а в Европа приблизително са 7-11%. Разходите за медикаменти през предходната година пък стигнали 3 милиарда лева Сега българите доплащат за здраве към 49%, до момента в който в Европейски Съюз са 20%. Продължава и диспропорцията в заплащането на здравни вноски. „ Средно бизнесът заплаща за здравни осигуровки по 120 лева, а страната – 60 лв„., изясни Станислав Попдончев от БСК.
Работодателите са срещу всякакво покачване на налози и упорстват за опазване на данъчния модел до участието ни в еврозоната. И са безапелационни, че бюджетът би трябвало да се вмести в 3% недостиг.
Една от запасите е орязване на разноските за администрацията Крайно време е тя да се свие на фона на развиването на е-услуги и намаляването на популацията, да се редуцират структури с препокриващи се или сходни функционалности. Това ще свободи запас за увеличение на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани , считат от БСК. Бизнесът упорства държавните сдружения да разпределят 100% дял за бюджета, както и да се прицезират финансовите разноски, като се забрани средствата по тях да се трансферират в други бюджетни пера.
Според синдикатите пък приходите в хазната са много подценени. Сред предложенията им е да се завиши сегашният размер на налог облага от 10 на 15%, каквато инструкция за уеднаквяване на този данък готви Европейска комисия. Това ще донесе 2,5 милиарда лева спомагателни доходи. Те са безапелационни, че би трябвало да има растеж на приходите, а минималната заплата още от 1 юли да стане 850 лева /24 часа
