Пенка Исаева Един от най-забележителните мостове в София - Лъвовият,

Пенка Исаева

Един от най-забележителните мостове в София - Лъвовият, който е над Владайската река покрай Централна гара, става на 130 години. Преди това в турско време се наричал Шарен, а реката под него - Канлъ дере, т.е. Кървавата река.
Според легендата реката получила името си поради нахвърляните в нея тела на избитите българи, защитавали Средец от турците, както и поради лютия темперамент на локалните шопи средечани от близката Драз махала. На тях турците дали правото да носят оръжие, с цел да поддържат реда край реката.
Историците обаче считат, че градските митове единствено ненапълно са правилни. Наистина, реката била кървава, само че освен от убитите бунтовници, а най-вече от непродадените заклани животни, изхвърляни всекидневно в нея. А за какво махалата там се е казвала Драз махала? Обяснението е просто - от нея преди време всеки е могъл "да драсне ", т.е. да избяга. "Женския пазар си го е имало и тогава и цялата кръв била от непродадените животни ", споделя историкът Стоян Трендафилов.
И Шареният мост си има своята история, тя пък е обвързвана с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди. Сред шопите той се прочул като "шашавия " Халил. Една година реколтата се случила доста добра и измежду селяните бързо се разчуло, че Халил купува плява и те се надпреварвали кой да му занесе повече. Той никого не върнал, а почтено, въпреки и на ниска цена, плащал на всеки. На въпросите за какво му е толкоз доста плява, турчинът умерено отговарял, че времето продава сламата.
На идната година реколтата била неприятна и селяните отново идвали при Халил да си купят по някоя кола плява. А хитрият турчин продавал и естествено с огромна облага. За да потвърди на шопите, че не е "шашав ", съградил мост (1613 г.). От едната му страна стоял надпис: "С време продадох и мост сътворих ", а от другата поръчал на каменоделците да изпишат върху камъка едно нравоучение от Корана: "Където няма мост - съгради мост, където няма чешма - съгради чешма ". В духа на турската традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето и идва името му - Шарен.
До Освобождението на мястото, на което в този момент се намира Лъвов мост, са екзекутирали "престъпниците " (т.е. българските борци за свобода), съгласно турските управляващи. В Османската империя е съществувало предписание, в случай че "престъпникът " не е от града, да бъде
обесен пред тази врата, през която е влезнал. Затова Левски е премахнат пред Източната врата (където през днешния ден е паметникът на Апостола).



На 5. 11. 1877 година по едно и също време са обесени участниците в така наречен протест на книжарите Георги Стоицев-Абаджията, псалт в църквата "Св. Крал " (сегашната "Св. Неделя "), Никола Крушкин от някогашната махала Кору чешме, Киро Гьошев-Седемчето и Стоян Табаков-Табака, всичките съратници на Васил Левски. При обиските в книжарниците им са открити бунтовни бумаги, измежду които и формираната от Никола Вардев песнопойка с бунтовни песни, включващи и неразрешената "Вятър ечи, Балкан стене " на Добри Чинтулов. Когато ги бесели, те пеели тази ария. Поведението им толкоз впечатлило британския кореспондент на в. "Стандарт ", че с изключение на изпратения репортаж за изключителния им подвиг, той съумял да откупи облеклата на Стоян Табака и ги подарил на музея на мадам Тюсо в Лондон.



Именно в чест на четиримата обесени книжари-революционери една година след Освобождението Хр. Г. Данов предложил да се построи монумент. Идеята била незабавно призната и от политиците, и от популацията и се взема решение да се построи цялостен мемориален комплекс на площада пред Шарения мост. Изпълнението му било поверено на компания "Братя Прошек ", по план на Вацлав Прошек, направен още през 1888 година Строежът почнал едвам идната година заради бавното събиране на парите. За страдание от целия комплекс бил издигнат единствено мостът с четирите лъва в краищата му, символизиращи силата и героизма на четиримата книжари, както и на всички починали борци за независимост.
Мостът е дълъг 26 метра и е необятен към 18. Четирите бронзови лъва са направени от виенската компания "Вагнер Биро ". В книгата си "Спомени " Димитър Пенев обаче е показал различен реализатор на плана, а точно "Тодор Велян и сие " под управлението на инж. Конт, за който споделя в детайли и списание "Светлина ". В него е отпечатана и една от първите фотоси на Лъвовия мост.
При последното преустрояване на Лъвов мост са открити стотици скъпи парчета от римски мост, датирани от археолозите от към I-II в. На това място е зародило тракийското населено място Средец още от VII в. прочие Хр. Смята се от историците, че това е най-старото обитаемо място на Балканския полуостров, а и на цяла Европа, за което са съдействали удобните климатични условия, кръстопътното географско състояние и горещите минерални извори.
Средец е лежал на един от най-древните пътища на Европа - "Вия Сингидунум ", свързващ континента с Близкия изток. Римският мост над Владайската река пък е свързвал поселището с основния път и е изпълнявал и ролята на митница, тъй като Средец е имал тогава самостоятелно ръководство (при императора Марк Улпий Траян, при който Сердика получава своя подем съгласно историците).
Археолозите разкрили измежду руините на моста и неповторим римски щемпел - комерсиална пломба на император Теодосии I Велики, властвал от края на IV в. На нея са изобразени император Теодосий и синовете му Аркадий и Хонорий. Всъщност той е прочут с това, че е единственият държател, разделил Римската империя на две сред синовете си. С този печат-пломба се обмитявали всички артикули, влизащи в града. Историците считат, че римският мост е бил опустошен през V в. от набезите на варвари в отслабената империя.