Индия - мярка за изумително
„ Пътуванията ни по света ни бяха убедили, че най-добре се усеща една страна за седем дни, в които обираш каймака ù, или за повече от три месеца, с цел да загребеш надълбоко и да вкусиш целия „ букет “. Ала „ седемте дни “ за Индия не важат! Там на човек му би трябвало най-малко месец, с цел да се отърси от първичния потрес и последователно да прогледне. “Цитатът е на Румяна Николова и Николай Генов, двойката публицисти, които пътуват дружно във всичките смисли на заедността и пътуването през живота и света. С фотографии и думи те неуморно описват видяното и претърпяното в своите книги по подобен метод, че жаждата да ражда нова жадност, в случай че перифразираме „ Махабхарата “. 
Но дано продължим цитата: „ И през днешния ден споделяме на всички, които въодушевено се втурват към всевъзможни екскурзии, авансово очаровани от някой медиен гуру, пъстър сериал или приказките за махараджи, че Индия желае да ѝ отдадете доста повече от времето си, а и освен от него, с цел да ви се разкрие. Най-добре е първо да я прочетете в книга “.Как да не се доверим на тези техни думи в предговора към новата им „ Голяма книга за Индия “, откакто тяхното време, прекарано там, е над три години, а пропътуваният километраж из страната субконтинент се равнява на три екватора. За да напишат: „ Днес знаем, че животът там е като любовта. През цялото време страдаш. Но най-вече страдаш, когато всичко свърши! “ Като любовта е и енигматичен, с безчет лица, стъписващ, плашещ и омайващ. Виждаме го в над 1000 фотографии в новата им книга и историите зад тях.Докато чакаме с интерес Голямата книга за Испания на двамата пътешественици, която ще добави поредицата им Големи книги за Италия, Китай и Индия, публикуваме със съкращения фрагмент от последната. 
МАХА КУМБХ МЕЛА - 70 МИЛИОНА В КАПКА БЕЗСМЪРТИЕ И през днешния ден, когато гледаме инфрачервената сателитна фотография на 30-милионното голям брой край Аллахабад през 2001 година, не имаме вяра на очите си. Океанът на това умопомрачително религиозно поклонение е „ залял “ свещеното място с аления цвят на „ топлинната си диря “. В съпоставяне с броя на хората тук, даже грандиозният хадж, който събира два-три милиона души в мюсюлманската Мека, наподобява дребен.А някъде там долу сме и ние!Със сигурност празникът Кумбх Мела е най-голямото от индийските ни завършения. В 42-та дни на празника, почнал през лунния месец магх (януари–февруари), общият брой на поклонниците, измили греховете си в чудодейната вода край двумилионния Аллахабад, надвиши 70 милиона! Освен най-многолюдното в историята на света, това е и най-дълго просъществувалото през вековете поклонение. 
Човешкото стълпотворение е голямо предизвикателство за управляващите освен на щата Уттар Прадеш, само че и за цялото държавно ръководство. Вижте статистиката за този голям празник: през всеки 12 секунди рейс докарва поклонници, 1400 специфични „ маршрутни “ влака, 35 000 куб. м филтрирана питейна вода дневно, 1000 души ангажирани с разпространяване на инсектициди и метене на сцената на огромното деяние. По време на Маха Кумбх през 2001 година са изконсумирани 2000 т жито, 5000 т брашно, 4000 т ориз и планини от зеленчуци. Ние имахме изключителния шанс да присъстваме на Кумбх Мела на 24 януари 2001 година, в най-благоприятното за празника време, което се случва един път на... 144 години! Астролози пресмятат прецизно по кое време би трябвало да бъде поклонението.
Но дано продължим цитата: „ И през днешния ден споделяме на всички, които въодушевено се втурват към всевъзможни екскурзии, авансово очаровани от някой медиен гуру, пъстър сериал или приказките за махараджи, че Индия желае да ѝ отдадете доста повече от времето си, а и освен от него, с цел да ви се разкрие. Най-добре е първо да я прочетете в книга “.Как да не се доверим на тези техни думи в предговора към новата им „ Голяма книга за Индия “, откакто тяхното време, прекарано там, е над три години, а пропътуваният километраж из страната субконтинент се равнява на три екватора. За да напишат: „ Днес знаем, че животът там е като любовта. През цялото време страдаш. Но най-вече страдаш, когато всичко свърши! “ Като любовта е и енигматичен, с безчет лица, стъписващ, плашещ и омайващ. Виждаме го в над 1000 фотографии в новата им книга и историите зад тях.Докато чакаме с интерес Голямата книга за Испания на двамата пътешественици, която ще добави поредицата им Големи книги за Италия, Китай и Индия, публикуваме със съкращения фрагмент от последната. МАХА КУМБХ МЕЛА - 70 МИЛИОНА В КАПКА БЕЗСМЪРТИЕ И през днешния ден, когато гледаме инфрачервената сателитна фотография на 30-милионното голям брой край Аллахабад през 2001 година, не имаме вяра на очите си. Океанът на това умопомрачително религиозно поклонение е „ залял “ свещеното място с аления цвят на „ топлинната си диря “. В съпоставяне с броя на хората тук, даже грандиозният хадж, който събира два-три милиона души в мюсюлманската Мека, наподобява дребен.А някъде там долу сме и ние!Със сигурност празникът Кумбх Мела е най-голямото от индийските ни завършения. В 42-та дни на празника, почнал през лунния месец магх (януари–февруари), общият брой на поклонниците, измили греховете си в чудодейната вода край двумилионния Аллахабад, надвиши 70 милиона! Освен най-многолюдното в историята на света, това е и най-дълго просъществувалото през вековете поклонение. Човешкото стълпотворение е голямо предизвикателство за управляващите освен на щата Уттар Прадеш, само че и за цялото държавно ръководство. Вижте статистиката за този голям празник: през всеки 12 секунди рейс докарва поклонници, 1400 специфични „ маршрутни “ влака, 35 000 куб. м филтрирана питейна вода дневно, 1000 души ангажирани с разпространяване на инсектициди и метене на сцената на огромното деяние. По време на Маха Кумбх през 2001 година са изконсумирани 2000 т жито, 5000 т брашно, 4000 т ориз и планини от зеленчуци. Ние имахме изключителния шанс да присъстваме на Кумбх Мела на 24 януари 2001 година, в най-благоприятното за празника време, което се случва един път на... 144 години! Астролози пресмятат прецизно по кое време би трябвало да бъде поклонението. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ