Паталеница е едно от селата, в които Гергьовден се отбелязва

Паталеница е едно от селата, в които Гергьовден се отбелязва по неповторим метод. На 6 май тук на всички места могат да се видят трапове, в които ще се въртят над 600 чевермета. Почти пред всяка къща се пече агне, а сладостен мирис на месо завладява улиците. Това е традиция,която се съблюдава от епохи. Никой не знае по какъв начин е почнала. От моя дядо съм чувал,че на св. Георги се почитат овчарите,разказва кметът Ангел Налбатски. Младите не престават тази традиция. В доста малко семейства няма да се прави чеверме,допълва кметът. А в селото живеят  800 семейства и още 100 новодишли,сред които има даже хора пристигнали да живеят тук чак от Англия. 

Подготовката стартира още на 5 май, когато агнетата се носят в църквата, където се спяват. В зори на празника, в авансово изкопания ров се поставят лозови  или плодови пръчки за изобилие.Шишът за агнето пък е от ела или липа. Печенето продължава сред 6 и 8 часа. По обяд,когато месото е готово всички сядат към масата и честват.За празника  в селото се прибират огромна част от гурбетчиите и изселниците от Съединени американски щати, Канада, Англия, Бразилия, Аржентина, Русия и още от кое място ли не.

Животновъдството е главен занаят на Паталеница още от предхристиянските епохи. На 7 май, по традиция от стотици години обратно чобаните изкарвали стадата в планината и се прибирали в късна есен, преди първия сняг. Преди това на 6 май си давали курбан за здраве. Всеки белязвал първото мъжко агне в стадото си за годината и тъкмо него трябвало да придвижи в жертва. Обвързването на неповторимия обред със свети Георги и с Деня на армията е станало доста по-късно, споделя Налбатски. Той помни по какъв начин по време на социализма локални велможи на вятъра се пробвали да изкоренят обичая. Поне в продължение на 10 години всяка пролет навръх 6 май цялото мъжко население в Паталеница било викано в ресурс. Държали ги в една кория над селото, без да вършат нищо, и ги пускали едвам вечерта на Гергьовден. Междувременно обаче дами, деца и баби правели без тях чеверметата. Вероятно по този начин е зародило и женското присъединяване в печенето на агнета, което продължава и до през днешния ден.