СКАНДАЛ: Ето ги фирмите, прибрали 5,5 милиарда за пътища!
Път към бъдещето – това е девизът на държавната компания „ Aвтомагистрали “. От протичащото се през последните две години наподобява, че бъдещето на компанията е ярко. От декември 2018 година, когато беснее шайката ГЕРБ, до момента сдружението, което е с принципал Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ), подписа контракти за построяването на автомагистрала „ Хемус “, рационализация на права от пътя Видин–Ботевград и подсилване на 74 свлачища за общо 4.6 милиарда лева без Данък добавена стойност, което дава 5,5 милиарда лв. с налога!
Договорите са подписани непосредствено, без търг, като законът го разрешава. Аргументът на държавното управление беше, че по този начин ще се употребяват пари от остатъка, както и че трасето ще бъде издигнато по-бързо, защото ще се избегне бавният развой по събиране, разглеждане на предложения в социална поръчка, както и обжалването ѝ.
На процедура обаче тези решения имат съществени дефекти. Проблемът с този метод е, че голяма сума пари се харчи непрозрачно, т.е. не може да се наблюдава на кой какъв брой се заплаща. Освен това има обосновани съмнения за редица нарушавания на закона.
Непрозрачното, неефективно и безотчетно строителство на „ Хемус “ е съчетано с безразсъдно консумиране на обществени средства. Към октомври 2020 година страната към този момент е платила над 1 милиарда лева на „ Автомагистрали “ без нито един открит километър или обект.
Четири контракта – над четири милиарда
До декември 2018 година държавната компания „ Автомагистрали “ беше малко позната, даже на хората от строителния отрасъл.
Изведнъж обаче компанията попадна под светлината на прожекторите, когато изненадващо и без каквато и да е социална полемика Министерският съвет реши, че точно тя ще построява автомагистралата в Северна България, един от най-дългоочакваните планове в страната. Агенция „ Пътна инфраструктура “ (АПИ) подписа контракт за 1.34 милиарда лева с Данък добавена стойност за 134 км от „ Хемус “.
За задачата се употребява правилник по Закона за публични поръчки (ЗОП), който разрешава на институции да разпореждат на държавни или общински компании поръчки без съревнование, когато имат общ принципал – в тази ситуация това е районното министерство. Няма ограничаване на каква стойност е договорът.
Първият контракт на „ Автомагистрали “ обаче беше последван от още три. Вторият беше за подсилване на 74 обекта (т.е. свлачища край пътища), от октомври 2019 година, и е за 570 млн. лева с Данък добавена стойност.
Третият контракт, на стойност 1.38 милиарда лева, е с предмет построяването на 89 км от автомагистрала „ Хемус “. В началото на октомври внезапно пътната организация разгласи, че към този момент е сключила и четвърти контракт с държавната компания още в края на август – този път за 1.083 милиарда лева с Данък добавена стойност, и планува построяването на 66 км от пътя Видин–Ботевград в сектора сред пътен възел „ Макреш “ и обходния път на Монтана.
Така концепцията на тези инхаус процедури беше изкривена, а „ Автомагистрали “ се оказа с контракти за 4.6 милиарда лева, които би трябвало да извърши в идващите няколко години.
Защо това е проблем
Допреди две години държавната компания не беше строила автомагистрала. Тя се занимаваше с поправки на пътищата, като даже по тези контракти превъзлагаше на подизпълнители много огромна част от дилемите. Това сложи под въпрос дали ще се оправи по-бързо и дейно от частни компании, състезаващи се в социална поръчка.
Възлагането на незабавна задача без търг е едно. Но сключването на контракти за над 4 мрлд. лева, най-внушителната порция строителство по държавни поръчки, без каквото и да е съревнование и пазарно изследване е неприятна вест за данъкоплатците.
Първо, стойностите на тези контракти наподобяват високи, изключително откакто не са минали през филтъра на конкуренцията. Както беше маркирано в текст от миналогодишното издание на Черната книга – „ Тъмният милиард “, открити процедури по публични поръчки смъкват цената с към 10%.
Например стойностите на контракти за планиране и строителство надлежно на 9.3 км и 16 км от „ Хемус “ са 66 млн. лева и 143.7 млн. лева с Данък добавена стойност. И в двата случая цената е била аршин за оценка на офертите и по този начин е реализирано равнище от сред 7 и 9 млн. лева на километър. В случая с „ Автомагистрали “ цената е повече от 10 млн. лева на километър.
Според специалист от строителния отрасъл цялото трасе от Видин до Ботевград е сходно като трудност и надлежно като цена, по тази причина е съответно да се съпоставя жестоко цената на километър сред другите прави, които бяха предоставени посредством открити процедури, и тази, която е дадена без търг на „ Автомагистрали “. „ Геострой “ и „ Пътстрой 92 “ да вземем за пример завоюваха с цена 8.4 млн. лева на километър, а „ ПСТ Груп “ и „ Нивел строй “ – с 11.9 млн. лева с Данък добавена стойност.
Обединението на „ Европейски пътища “ строи най-скъпо – за 19.9 млн. лева с Данък добавена стойност на километър, само че особеното тук е, че изпълнителят работи напълно със лични средства и теоретично строи на заем, като ще му бъде платено от АПИ след завършването на обекта, а оскъпяването идва от разноските по лихвите.
В същото време „ Автомагистрали “ получава по 16 млн. лева с Данък добавена стойност на километър за своя лот от Видин до Ботевград. Реално обаче тя не оперира търговски в пазарна среда – не се състезава за договорите си с частните компании в същински търгове.
Часовите ставки, на които ще работи „ Автомагистрали “ по двата контракта за „ Хемус “ и за подсилване на свлачища, са надлежно 7.50 и 8.50 лева на час. За съпоставяне, в контракта за връзката на Околовръстното шосе с автомагистрала „ Тракия “, предоставен след открит търг, ставката е 4,90 лева
Реклама
Освен това през 2019 година в изявление за „ Капитал “ изпълнителният шеф на „ Автомагистрали “ Стоян Беличев изясни, че автомагистралата може да поевтинее и да нарастне, защото договорите бяха подписани, преди да има механически план. Такъв вид по принцип няма при открита процедура – там смяна на цената може да има единствено при форсмажорни условия.
Второ, изразходването на парите се случва при безспорна неяснота. Редица компании от строителния отрасъл имат контракти за наем на машинизация или доставка на материали.
При инхаус механизма потреблението на подизпълнители е неразрешено по закон. Затова пък се употребяват точно договорите за наем и доставка, с цел да може частните компании да спомагат със строителството, само че без това да е публично. Така настояват редица компании от бранша, в това число които работят по обектите на „ Автомагистрали “.
На въпрос на „ Капитал “ на кои компании и снабдители какъв брой са платили дотук от „ Автомагистрали “ дадоха отговор следното: „ Отговорът на този въпрос съставлява конфиденциална информация, чието откриване може да провокира правосъдни процедури против сдружението от неговите контрагенти за нарушение на комерсиалната загадка и несъблюдение на клаузите за конфиденциалност.
При предпочитание от Ваша страна да получите информация същата следва да бъде изискана по реда на ЗДОИ с оглед гарантиране на ползите на всички страни “. На уеб страницата на сдружението няма регулярна информация за напредъка на строителството, което би било обикновено за компания, която ръководи милиарди левове, изключително откакто е държавна и се чака, че работи в интереса най-много на жителите, а не личните си бизнес такива.
Трябва да се употребява съществено изследване и самообладание, заложени въпроси по Закона за достъп до социална информация и така нататък, с цел да се разбере по какъв начин се харчат милиарди левове от държавния бюджет. Цялата тази тромава процедура по приемане на данни е странна, поради че става дума за държавни пари в изключително огромен размер и държавна компания.
Трето, не е обезпечена успеваемостта и бързината на работа. Например неколкократно министър председателят Бойко Борисов и районният министър Петя Аврамова обявиха, че крайният период за построяването на цялата „ Хемус “ е 2024 година Този времеви небосвод обаче наподобява оптимистичен.
Към октомври 2020 година има разрешителни за градеж за едвам 52 км от общо 223 км. Част от автомагистралата даже не е проектирана. Освен това фирмите от частния бранш по принцип имат интерес да приключат допустимо най-бързо и плътно плановете си, с цел да може да преминат на идващия и да употребяват оптимално ресурсите си.
Например правата сред Ябланица и Боаза от 9 км, която беше предоставена на частни компании след открит търг, беше проектирана и издигната за година и половина. През октомври АПИ се похвали, че предварително ще приключи строителството на сектора от Автомагистрала „ Европа “ сред Драгоман и Сливница, дълъг 17 км.
Към ноември 2020 година няма нито един издигнат, приключен и открит сектор от „ Хемус “, който да е предоставен на държавната „ Автомагистрали “. Освен това към октомври 2020 година страната към този момент е платила 1.17 милиарда лева по двата контракта за „ Хемус “ на „ Автомагистрали “. Изплатени са и близо 172 млн. лева с Данък добавена стойност по контракта за 74 свлачища, като сега се работи единствено по един обект.
Четвърто, потреблението на инхаус процедурите за поръчки на толкоз огромни стойности изкривява строителния пазар, а и метода на използване на Закон за обществените поръчки. Преди осем години, при първичното въвеждане на хипотезата за in-house възлагането, Томислав Дончев, тогава министър на европейските фондове, сподели: „ Никой не си е представял, че е редно и е в интерес на който и да било (на бизнеса, на изпълнителя, на възложителя или на данъкоплатеца) примерно общински и държавни сдружения да ремонтират, да строят пътища, железници или каквото и да било друго “. Сега обаче се случи точно това.
В отговор на питане на „ Капитал “ във връзка на заменената тактика на държавното управление вицепремиерът Дончев разяснява следното: „ На първо място, по-лесно би било на възложителя да управлява осъществяването на контракт, подписан in-house просто тъй като реализира надзор като на лично структурно звено.
На последващо, публичната значимост на плана и размерът на заделените средства сами по себе си са задоволително съображение той да предстои на непрестанен административен и финансов надзор. И още нещо – обществото чака резултат и във връзка с времето за осъществяване. Всяка година, даже всеки сезон без „ Хемус “ е пропусната опция за развиване на стопанската система на Северна България “.
Що се отнася до изкривяването на пазара, източник от строителния бранш споделя, че сега компаниите работят на по-високи цени, в сравнение с при нормалните публични поръчки, защото самата „ Автомагистрали “ разполага с повече пари, заплаща бързо и не търси най-ниската оферта. Ако средата стане по-конкурентна и пазарна и компаниите работят на по-реални цени, ще им бъде и по-трудно. Това неизбежно ще се случи в някакъв миг.
А никои не проверява нарушаванията
В края на 2019 година камиони с логото на „ Мони 07 “ разровиха нелегално близката река Вит под претекст, че са подизпълнител на „ Хидрострой “ по контракт за почистване на речното корито. Риболовен клуб „ Балканка “ тогава първи алармира за техника в реката, а институциите се оплетоха в обясненията си кой и за какво рови дъното ѝ. Съмненията на „ Балканка “ бяха, че от реката се взима баластра, която да се употребява в градежа на северната автомагистрала. При посещаване на място край 92-ри километър в средата на май 2020 година екип на „ Капитал “ видя купчина обли и гладки камъни, като извадени от река.
Риболовен клуб „ Балканка “ продължава да разгласява фотоси с машинизация в реката.
След питане по Закона за достъп до социална информация „ Капитал “ видя контракта на Областна администрация – Ловеч, с „ Хидрострой “, който е за 1150 лева с Данък добавена стойност и е подписан на 28 октомври 2019 година
Според него компанията би трябвало да почисти 5.35 км за тази алегорична сума, в случай че в самата стратегия за планово разчистване на реки в Ловеч цената за 1000 метра е към 80 хиляди лева Освен това в контракта на „ Хидрострой “ за разчистване на реката няма заявен подизпълнител, само че камионите във Вит бяха на „ Мони 07 “, като Велико Желев тогава изясни пред „ Капитал “, че те са били техен подизпълнител по „ Хемус “. Така и не стана ясно какво вършат тези машини в реката. Реални наказания и преустановяване на тази процедура няма.
Този текст е част от публицистичното наличие на „ Черна книга на държавното разхищаване в България “ за 2020 година, издавана от Фондация за свободата „ Фридрих Науман “. Негов създател е Мила Чернева.
Договорите са подписани непосредствено, без търг, като законът го разрешава. Аргументът на държавното управление беше, че по този начин ще се употребяват пари от остатъка, както и че трасето ще бъде издигнато по-бързо, защото ще се избегне бавният развой по събиране, разглеждане на предложения в социална поръчка, както и обжалването ѝ.
На процедура обаче тези решения имат съществени дефекти. Проблемът с този метод е, че голяма сума пари се харчи непрозрачно, т.е. не може да се наблюдава на кой какъв брой се заплаща. Освен това има обосновани съмнения за редица нарушавания на закона.
Непрозрачното, неефективно и безотчетно строителство на „ Хемус “ е съчетано с безразсъдно консумиране на обществени средства. Към октомври 2020 година страната към този момент е платила над 1 милиарда лева на „ Автомагистрали “ без нито един открит километър или обект.
Четири контракта – над четири милиарда
До декември 2018 година държавната компания „ Автомагистрали “ беше малко позната, даже на хората от строителния отрасъл.
Изведнъж обаче компанията попадна под светлината на прожекторите, когато изненадващо и без каквато и да е социална полемика Министерският съвет реши, че точно тя ще построява автомагистралата в Северна България, един от най-дългоочакваните планове в страната. Агенция „ Пътна инфраструктура “ (АПИ) подписа контракт за 1.34 милиарда лева с Данък добавена стойност за 134 км от „ Хемус “.
За задачата се употребява правилник по Закона за публични поръчки (ЗОП), който разрешава на институции да разпореждат на държавни или общински компании поръчки без съревнование, когато имат общ принципал – в тази ситуация това е районното министерство. Няма ограничаване на каква стойност е договорът.
Първият контракт на „ Автомагистрали “ обаче беше последван от още три. Вторият беше за подсилване на 74 обекта (т.е. свлачища край пътища), от октомври 2019 година, и е за 570 млн. лева с Данък добавена стойност.
Третият контракт, на стойност 1.38 милиарда лева, е с предмет построяването на 89 км от автомагистрала „ Хемус “. В началото на октомври внезапно пътната организация разгласи, че към този момент е сключила и четвърти контракт с държавната компания още в края на август – този път за 1.083 милиарда лева с Данък добавена стойност, и планува построяването на 66 км от пътя Видин–Ботевград в сектора сред пътен възел „ Макреш “ и обходния път на Монтана.
Така концепцията на тези инхаус процедури беше изкривена, а „ Автомагистрали “ се оказа с контракти за 4.6 милиарда лева, които би трябвало да извърши в идващите няколко години.
Защо това е проблем
Допреди две години държавната компания не беше строила автомагистрала. Тя се занимаваше с поправки на пътищата, като даже по тези контракти превъзлагаше на подизпълнители много огромна част от дилемите. Това сложи под въпрос дали ще се оправи по-бързо и дейно от частни компании, състезаващи се в социална поръчка.
Възлагането на незабавна задача без търг е едно. Но сключването на контракти за над 4 мрлд. лева, най-внушителната порция строителство по държавни поръчки, без каквото и да е съревнование и пазарно изследване е неприятна вест за данъкоплатците.
Първо, стойностите на тези контракти наподобяват високи, изключително откакто не са минали през филтъра на конкуренцията. Както беше маркирано в текст от миналогодишното издание на Черната книга – „ Тъмният милиард “, открити процедури по публични поръчки смъкват цената с към 10%.
Например стойностите на контракти за планиране и строителство надлежно на 9.3 км и 16 км от „ Хемус “ са 66 млн. лева и 143.7 млн. лева с Данък добавена стойност. И в двата случая цената е била аршин за оценка на офертите и по този начин е реализирано равнище от сред 7 и 9 млн. лева на километър. В случая с „ Автомагистрали “ цената е повече от 10 млн. лева на километър.
Според специалист от строителния отрасъл цялото трасе от Видин до Ботевград е сходно като трудност и надлежно като цена, по тази причина е съответно да се съпоставя жестоко цената на километър сред другите прави, които бяха предоставени посредством открити процедури, и тази, която е дадена без търг на „ Автомагистрали “. „ Геострой “ и „ Пътстрой 92 “ да вземем за пример завоюваха с цена 8.4 млн. лева на километър, а „ ПСТ Груп “ и „ Нивел строй “ – с 11.9 млн. лева с Данък добавена стойност.
Обединението на „ Европейски пътища “ строи най-скъпо – за 19.9 млн. лева с Данък добавена стойност на километър, само че особеното тук е, че изпълнителят работи напълно със лични средства и теоретично строи на заем, като ще му бъде платено от АПИ след завършването на обекта, а оскъпяването идва от разноските по лихвите.
В същото време „ Автомагистрали “ получава по 16 млн. лева с Данък добавена стойност на километър за своя лот от Видин до Ботевград. Реално обаче тя не оперира търговски в пазарна среда – не се състезава за договорите си с частните компании в същински търгове.
Часовите ставки, на които ще работи „ Автомагистрали “ по двата контракта за „ Хемус “ и за подсилване на свлачища, са надлежно 7.50 и 8.50 лева на час. За съпоставяне, в контракта за връзката на Околовръстното шосе с автомагистрала „ Тракия “, предоставен след открит търг, ставката е 4,90 лева
Реклама
Освен това през 2019 година в изявление за „ Капитал “ изпълнителният шеф на „ Автомагистрали “ Стоян Беличев изясни, че автомагистралата може да поевтинее и да нарастне, защото договорите бяха подписани, преди да има механически план. Такъв вид по принцип няма при открита процедура – там смяна на цената може да има единствено при форсмажорни условия.
Второ, изразходването на парите се случва при безспорна неяснота. Редица компании от строителния отрасъл имат контракти за наем на машинизация или доставка на материали.
При инхаус механизма потреблението на подизпълнители е неразрешено по закон. Затова пък се употребяват точно договорите за наем и доставка, с цел да може частните компании да спомагат със строителството, само че без това да е публично. Така настояват редица компании от бранша, в това число които работят по обектите на „ Автомагистрали “.
На въпрос на „ Капитал “ на кои компании и снабдители какъв брой са платили дотук от „ Автомагистрали “ дадоха отговор следното: „ Отговорът на този въпрос съставлява конфиденциална информация, чието откриване може да провокира правосъдни процедури против сдружението от неговите контрагенти за нарушение на комерсиалната загадка и несъблюдение на клаузите за конфиденциалност.
При предпочитание от Ваша страна да получите информация същата следва да бъде изискана по реда на ЗДОИ с оглед гарантиране на ползите на всички страни “. На уеб страницата на сдружението няма регулярна информация за напредъка на строителството, което би било обикновено за компания, която ръководи милиарди левове, изключително откакто е държавна и се чака, че работи в интереса най-много на жителите, а не личните си бизнес такива.
Трябва да се употребява съществено изследване и самообладание, заложени въпроси по Закона за достъп до социална информация и така нататък, с цел да се разбере по какъв начин се харчат милиарди левове от държавния бюджет. Цялата тази тромава процедура по приемане на данни е странна, поради че става дума за държавни пари в изключително огромен размер и държавна компания.
Трето, не е обезпечена успеваемостта и бързината на работа. Например неколкократно министър председателят Бойко Борисов и районният министър Петя Аврамова обявиха, че крайният период за построяването на цялата „ Хемус “ е 2024 година Този времеви небосвод обаче наподобява оптимистичен.
Към октомври 2020 година има разрешителни за градеж за едвам 52 км от общо 223 км. Част от автомагистралата даже не е проектирана. Освен това фирмите от частния бранш по принцип имат интерес да приключат допустимо най-бързо и плътно плановете си, с цел да може да преминат на идващия и да употребяват оптимално ресурсите си.
Например правата сред Ябланица и Боаза от 9 км, която беше предоставена на частни компании след открит търг, беше проектирана и издигната за година и половина. През октомври АПИ се похвали, че предварително ще приключи строителството на сектора от Автомагистрала „ Европа “ сред Драгоман и Сливница, дълъг 17 км.
Към ноември 2020 година няма нито един издигнат, приключен и открит сектор от „ Хемус “, който да е предоставен на държавната „ Автомагистрали “. Освен това към октомври 2020 година страната към този момент е платила 1.17 милиарда лева по двата контракта за „ Хемус “ на „ Автомагистрали “. Изплатени са и близо 172 млн. лева с Данък добавена стойност по контракта за 74 свлачища, като сега се работи единствено по един обект.
Четвърто, потреблението на инхаус процедурите за поръчки на толкоз огромни стойности изкривява строителния пазар, а и метода на използване на Закон за обществените поръчки. Преди осем години, при първичното въвеждане на хипотезата за in-house възлагането, Томислав Дончев, тогава министър на европейските фондове, сподели: „ Никой не си е представял, че е редно и е в интерес на който и да било (на бизнеса, на изпълнителя, на възложителя или на данъкоплатеца) примерно общински и държавни сдружения да ремонтират, да строят пътища, железници или каквото и да било друго “. Сега обаче се случи точно това.
В отговор на питане на „ Капитал “ във връзка на заменената тактика на държавното управление вицепремиерът Дончев разяснява следното: „ На първо място, по-лесно би било на възложителя да управлява осъществяването на контракт, подписан in-house просто тъй като реализира надзор като на лично структурно звено.
На последващо, публичната значимост на плана и размерът на заделените средства сами по себе си са задоволително съображение той да предстои на непрестанен административен и финансов надзор. И още нещо – обществото чака резултат и във връзка с времето за осъществяване. Всяка година, даже всеки сезон без „ Хемус “ е пропусната опция за развиване на стопанската система на Северна България “.
Що се отнася до изкривяването на пазара, източник от строителния бранш споделя, че сега компаниите работят на по-високи цени, в сравнение с при нормалните публични поръчки, защото самата „ Автомагистрали “ разполага с повече пари, заплаща бързо и не търси най-ниската оферта. Ако средата стане по-конкурентна и пазарна и компаниите работят на по-реални цени, ще им бъде и по-трудно. Това неизбежно ще се случи в някакъв миг.
А никои не проверява нарушаванията
В края на 2019 година камиони с логото на „ Мони 07 “ разровиха нелегално близката река Вит под претекст, че са подизпълнител на „ Хидрострой “ по контракт за почистване на речното корито. Риболовен клуб „ Балканка “ тогава първи алармира за техника в реката, а институциите се оплетоха в обясненията си кой и за какво рови дъното ѝ. Съмненията на „ Балканка “ бяха, че от реката се взима баластра, която да се употребява в градежа на северната автомагистрала. При посещаване на място край 92-ри километър в средата на май 2020 година екип на „ Капитал “ видя купчина обли и гладки камъни, като извадени от река.
Риболовен клуб „ Балканка “ продължава да разгласява фотоси с машинизация в реката.
След питане по Закона за достъп до социална информация „ Капитал “ видя контракта на Областна администрация – Ловеч, с „ Хидрострой “, който е за 1150 лева с Данък добавена стойност и е подписан на 28 октомври 2019 година
Според него компанията би трябвало да почисти 5.35 км за тази алегорична сума, в случай че в самата стратегия за планово разчистване на реки в Ловеч цената за 1000 метра е към 80 хиляди лева Освен това в контракта на „ Хидрострой “ за разчистване на реката няма заявен подизпълнител, само че камионите във Вит бяха на „ Мони 07 “, като Велико Желев тогава изясни пред „ Капитал “, че те са били техен подизпълнител по „ Хемус “. Така и не стана ясно какво вършат тези машини в реката. Реални наказания и преустановяване на тази процедура няма.
Този текст е част от публицистичното наличие на „ Черна книга на държавното разхищаване в България “ за 2020 година, издавана от Фондация за свободата „ Фридрих Науман “. Негов създател е Мила Чернева.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ