Първият разговор за пари беше по време на първата вълна

Първият диалог за пари беше по време на първата вълна на COVID-19. Тогава всички заедно желаеха - дайте да харчим, дайте в този момент кесията да оказваме помощ на всички, да дадем на калпак и за бизнеса, и за семействата. Ние тогава бяхме срещу. Аргументът беше стоманен и за голямо наше страдание се оказахме прави, тъй като тогава казахме - чакаме втора вълна, би трябвало да имаме ресурс и опция да дадем тогава. По тази причина поддържаме бюджета, тъй като е единственият вероятен в рецесия като сегашната. Тя не чука на вратата, а към този момент вилнее в къщите. Ако се извадят разноските за всичко, обвързвано с битката с ковид, той ще бъде съвсем уравновесен - няма да имаме този недостиг, ще бъдем в границите на допустимото. Изхождайки от непрекъснатото говорене, че България е най бедната страна с най-ниските пенсии и заплати, отнякъде би трябвало да се тръгне. Сега е моментът да тръгнем. Хората имат потребност, би трябвало да мислим за тези в най-тежко състояние. Затова ние поддържаме държавното управление в желанието му да помогне на всички най-засегнати. Един доста добре проведен хор от тези, които преди разясниха - " дайте да даваме ", в този момент споделят - " не, не би трябвало да даваме ". Тази позиция ни кара да мислим, че сме прави, тъй като това са нормалните обвинени: опозицията, хора, които желаят да влязат във властта непременно - те желаят рецесия, да падне държавното управление и да дойте техният ред, единствено че без избори, без легитимация кой-кой е и дали има нужната поддръжка. Това е общата оценка за бюджета, само че не сме съгласни с елементи за публичното обезпечаване. Например, отново административното повишение на минималните осигурителни приходи и запазването на този метод. Имаме съглашение с страната, че това ще изчезне. Тази година можем да преглътнем. За следващата година обаче със синдикатите работим доста интензивно по разработване на механизъм за установяване на минималната заплата. Разглеждаме тази година като преходна. Дразни ни доста запазването на заплащането на трите дни болнични от работодателите. Не по малко ни нервира и преразпределението през страната, което се резервира, даже се покачва над 40%. Можехме да търсим някакво решение, само че отново споделям - гледаме на годината като преходна.
Ако не подкрепим бюджета в този момент, влизаме в рецесия - политическа, освен здравна. Тогава към този момент става доста по-лошо. Няма да има кой да дефинира какво вършим и какво - не. Вижте какво става в лечебните заведения, вижте какво става в опазването на здравето. Приказките бяха - " доста давате за опазване на здравето, доста давате за хората на първа линия и те изчезват ". Не единствено, че би трябвало да се дава, а би трябвало да се плануват средства за тяхното запазване, освен за насъщния, освен за това, че той би трябвало да получи и заплащане, за това, че е на първа линия.
Ние бяхме, може би, единствената организация, която поддържа издаването на новия дълг. Това са пари без пари, тъй като изискванията, по които са контрактувани, са повече от прелестни. Второ - инфлацията, която чакаме, на процедура ще изяде лихвите, т.е. - взимаме две, ще връщаме едно. Нашият директорски съвет изрази предпочитание да се обърне към Министерство на финансите и към премиера, с цел да желаяме да се емитира още дълг. Защото изискванията, които получаваме през днешния ден, няма да са такива, каквито ще получим на следващия ден. Това е резултатът от влизането в ERM II, нещата са свързани. Ние сме уверени, че има от кое място да се вземат тези пари.