Първият път, когато чух призива на Кристалина Георгиева, президент на

Първият път, когато чух апела на Кристалина Георгиева, президент на Международния валутен фонд, да не се поддържат европейските земеделци, помислих, че е дезинформация на леви медии. Новината ми я показа другар, търговец на земеделска техника. Разрових се, оказа се, че думите ѝ са част от единствения отговор по единствения въпрос, отдаден на земеделските митинги в Европа, като част от изявление, което Георгиева дава на 1 февруари за 10 интернационалните медии. Ок, беше правилно, само че очевидно пропуснах да вложа нужната сензитивност, че даже и беглото изявление на хора на сходна позиция, които са длъжни да си мерят думите и упражняват точно това умеене, би трябвало да се приема насериозно.

Седмица по-късно пресцентърът на МВФ за България популяризира есенция от изявлението плюс цялостна стенограма. И каква беше изненадата ми, когато точно това незадълбочено изявление беше изведено в заглавие и в първите абзаци на резюмето от цялото изявление. Забавата от седем дни от самото предоставяне на изявлението до прессъобщението е предходна в превод, съставяне на обобщение, противоположен превод на резюмето на британски, неговото одобрение във Вашингтон и в последна сметка изпращане до медиите у нас.

Щом това е заглавието, значи тъкмо това обръщение МВФ желае да изпрати до европейските държавни управления. Ето го в цялост:  " Виждаме, че земеделските производители стачкуват. На човешко равнище, аз разбирам, че те са изправени пред повече компликации и не е елементарно да правят работата си. Но в случай че тези настроения не престават и в случай че това тласне държавните управления в комплицирана позиция, в която те се окажат неспособни да създадат нужното за укрепване на стопанските системи, тогава може да пристигна време, в което да съжаляват ", е коментирала тя и е добавила, че е разговаряла с политици от финансовите министерства и те осъзнават какъв брой комплицирано е да бъде направена крачка обратно отношение на към този момент дадена поддръжка. " Лесно е да бъде дадена, само че е мъчно да бъде оттеглена ", декларирал ръководещият шеф на МВФ.

Общият апел на МВФ е държавните управления по света да работят за възобновяване на фискалните буфери, изчерпани поради пандемията, натрупването на дълг, високите лихви и нарасналата цена на обслужването на дълга. Урокът, извлечен от дните, както и от войната в Украйна бил, че страните със мощни фундаменти устояват по-добре на шоковете. Затова и МВФ предлага държавните управления да затварят пробойните в данъчните си системи и да правят оценка качеството по на съществуващите обществени разноски.

Как да дешифрираме думите на Георгиева?

Аграрният бранш е с минимален принос към структурата  на европейската стопанска система, надалеч зад услугите и промишлеността. Очевидно е желанието той да бъде преструктуриран до нещо бутиково и удовлетворяващо потребностите от храна, която не може да издържи повече от седмица без да се съхранява в специфични пространства. За всичко останало ще има импорт, а който от локалните издържи, ще създава скъпа продукция за високия клас клиенти, които могат да платят за въглеродния отпечатък на храната им.

Нещо като маргинализирането на въглищния бранш, който за 10 години под ръководството на Маргарет Тачър се свива като шеф от 250 000 на едвам 50 000 души, а от началото на този век две трети от все по-намаляващите потребности на Обединеното кралство от въглища с задоволяват от импорт.

Проблемът на Международния валутен фонд е, че къса връзката сред стопанската система и хората. Самата стопанска система е просвета, която пробва да изясни и планува рационалното държание, когато човек си има работа с нищожни запаси. Затова тя интегрира в количествено измерими индикатори както човешкия детайл, по този начин и ресурсите. МВФ прави оценка добавената стойност на една или друга обществена политика, посредством  така наречените фискални мултипликатори. Само че, когато извадят от уравнението човешкото обезверяване, безнравственост, съмнение, както и отхвърли на индивида да способства за групата както би направил в случай че някой да му каже, че би трябвало да промени живота, с който е привикнал от през днешния ден за на следващия ден. Така и най-прецизните способи за оценка на мултипликаторите се провалят.

След края на международната финансова рецесия и последвалите години на възобновяване, самият основен икономист на МВФ Оливие Бланшар призна, че МВФ са сбъркали в оценяването на мултипликаторите и заради това с рекомендациите си МВФ е забавил възобновяване във втората му фаза – от края на 2010 година нататък. Това става, тъй като държавните управления отдръпват тласъците си и подхващат консолидации, в това число вдигайки налози и свивайки разноски. В последна сметка полемиката се придвижва в посока, която няма общо с България, тъй като се концентрира върху мощно задлъжнели страни.

Урокът е, че даже МВФ, могат да сгрешат, само че те даже не взимат поради образци като България, с цел да сгрешат и по наш адрес. Можах да се уверя персонално, когато през 2012 в границите на минута или две поговорих с Кристин Лагард, която оглавяваше  МВФ, а в този момент стои отпред на Европейската централна банка. Всички разбори и прогнози маркират феномени и държания, разнообразни от позицията на България все още, в който се оповестяват. От началото на Световната финансова рецесия България е това, което статистиците наричат otlier – член на статистическата цялост, чието държание е неповторимо и не може да се изясни с това на болшинството.
  
Затова най-голямата неточност би била апелът на Кристалина Георгиева да се одобри безусловно от Европейския съюз като цяло, само че в още по-голяма степен от България в частност. Прилагането на един и същи модел на всички места, което на запад назовават cross the board, е неточност по доста аргументи. Първо, всяка страна си има специфики, второ, размерът на интервенциите зависи от самия аграрни бранш и неговата конструкция в обособените страни, трето думите на Кристалина Георгиева идват в същата седмица, в която Европейският съвет се контракти за облекчение на фискалните правила за дълг, недостиг и си разреши по-лек противоположен път на консолидация към рамките на здравословните обществени финанси, познати като маастрихтски критерии.

Преди две години, горе долу по това време френският президент Макрон и италианският министър председател Марио Драги (бивш президент на ЕЦБ) в взаимно писмо, оповестено от Financial Times, приканиха за облекчение на фискалните правила, всъщност стартирайки акция, чийто край следим през днешния ден.

Задлъжнелите страни, тези с хроничните дефицити си откриха нови оправдания – войната в Украйна, зелената договорка, приспособяването към новата енергийна действителност. Дисциплинираният север също към този момент се задъхва, и митингите на земеделците го демонстрират. Ако не ставаше дума за оскъдност на ресурсите даже в мощната Германия, фермерите ѝ нямаше да останат без дотации за горивата. Разликата е, че едните си дават сметка какъв брой е неприятно цялостен живот да караш на заем, а другите не престават да държат обществата си за пленник и да насилват икономическата доктрина вярвайки, че може постоянно да се живее на заем.

България обаче не спада към нито една от тези групи. Затварянето на света по време на Ковид пандемията сподели нуждата от някакво ниво на самодостатъчност. Показа също, че най-богатите и мощните нямат никакъв позор да предреждат по-бедните и по-слабите, когато се стигне до придобиването на ваксини и новоразработени медикаменти.

Докато България е дребна, слаба и бедна, тя не може да си разреши стилът на живот на богатите и да си мисли, че може да внася всичко, от което лековато се е отказала. Отделно, България е в неповторима фискална обстановка с държавен дълг единствено 22.% от брутния вътрешен артикул, само че изостанало зеленчукопроизводство, зарзаватчийство, оранжерийно фермерство и отглеждане на животни. Ниската задлъжнялост е може би най-значимият буфер след фискалния запас (странно за какво желаеме да ги жертваме с влизането си в еврозоната), който обаче непрекъснато олеква. 

Климатичните промени ще разрешат на страната ни да създава сходно на Гърция и Турция, само че единствено в случай че може да обезпечи на масивите си нужната вода. Цялата инфраструктура, която е нужна с цел да се основат дейно зеленчукопроизводство и зарзаватчийство може да способства към икономическия напредък и вложенията в бранша, които несъмнено ще подкрепят фермерите, умерено могат да се преглеждат като промяна.

Затова, по-внимателно с акъла, който ни дава МВФ, даже и да е изговорен от българката Кристалина Георгиева. По същия метод през есента на 2009 година, тя защитаваше и първия бюджет на Симеон Дянков – този за 2010 година, който даже съгласно вътрешните разбори на Министерство на финансите беше прокризисен, само че се придържаше към мантрата да се простираме съгласно чергата си. И това във време на силноликвидни пазари и задлъжнялост на страната ни от едвам 14% по отношение на Брутният вътрешен продукт.

Страхът да не стана скучен, няма да ме откаже да дублирам, че сходни дейности в България удвоиха безработицата от 2009 до 2013 година и прогониха 350 хиляди души от трудовия пазар – вреда, която не сме възстановили и до през днешния ден. Така че, отново, деликатно с акъла от МВФ.