Георги Костадинов: Гордея се, че Кубрат се би с Джошуа, който държи 4 пояса! Това е нещо уникално
Първият ни олимпийски първенец по бокс Георги Костадинов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Истински маестро на играта в магическия квадрат, той не е от колосите като килограми, само че неговият дух и майсторство са в действителност големи. И неслучайно десетилетия наред те не престават да са образец на генерации наши боксьори. Върхът в неговата кариера са олимпийските игри в Мюнхен 1972 година, когато стига до златото по трагичен метод. При първото непосредствено телевизионно лъчение в България на олимпиада страната ни съпреживява прочувствено неговия успех. Костадинов си отвоюва златото с фрактури и в двете ръце и в допълнение с контузен гален. След четири победи до финала в борбата за купата той разрушава по точки с безапелационните 5:0 съдийски гласа Лео Рвабвого от Уганда. За спортната ни история остават мигове, за които тогава цяла България приказва. А точно – мъжките сълзи на спечелилия по време на българския химн, както и последвалото мигане и ухапване на медала като подарък за телевизионната публика.
- Здравейте, господин Костадинов! Добре пристигнали на кръга на „ Код Спорт “! Първите ми два въпроса са наложителни, а точно за вашата кондиция по време на пандемията и за мача на Кобрата против Джошуа?
- С пандемията, която сега е мощна, се оправям, защото се вардя и нямам опасения.
- Кажете нещо за конфликта в свръхтежка категория за купата сред Пулев и Джошуа – какво мислите за мача?
- Мачът беше забавен. Кубрат се поядоса първоначално, с цел да може да победи, само че не стана работата. Докато Джошуа го изчакваше и гледаше да го подразни. Кобрата потегли напред и какво стана – неточност.
- Значи всичко се разви по сюжета на Джошуа.
- Естествено. Не беше за Джошуа тази тактичност от страна на Пулев. Той трябваше да го изчаква, а тъкмо противоположното стана. Джошуа го изчакваше, въртеше го отсам оттова и го настройки.
- Много известни боксьори са употребявали ъперкъта. Джошуа ли е най-хубавият? Може би има по-силни ъперкъти даже от Тайсън…
- Не, дистанцията беше точна и тъкмо в задачата паднаха.
- Предполагали ли сте в миналото, че българин ще играе и то два пъти в мач, в който преди време сме гледали великани като Мохамед Али, Джо Фрейзър, Майк Тайсън, Холифийлд, братя Кличко…
- Гордея се, че българин отиде да се бие с хора, които държат четири пояса. Това е нещо неповторимо!
- Кой за вас е №1 в международния бокс за цялата история?
- Касиус Клей – най-великият!
- Няма различен отговор на този въпрос.
- Няма, тъй като той беше и техничен, и удряч. Всичко беше събрано.
- А измежду десетките огромни асове на България, кого поставяте на върха?
- Малко нескромно, само че съм аз! Защото сложих началото. Тогава никой не ме познаваше. Даже питаха къде се намира България? Казвах: „ Аз ще ви кажа къде се намира след финала! “
- Защо триумфите на България на интернационалния кръг в аматьорския бокс са най-вече в леките категории? На какво го удавате?
- България е надарена във всевъзможен тип спорт, само че сега гениите са в ниските категории. Подборът е подобен. Не се е намерил някой в 67-70 кг, в тежка категория. Няма квас.
- Реално респектираме ли конкуренцията като българска школа или към този момент сме по-близо до главната група, както споделят в колоезденето?
- В главната група сме, защото страната към този момент няма средства, които да даде за развиването на този спорт.
- Къде се къса нишката – селекцията ли, в подбора на дребните ли, още в детските школи ли към този момент нямаме треньори? Къде е казусът?
- Нишката се къса от учебното заведение. Първо не играят физкултура, нямат тази съгласуваност. Бях преподавател и съм забелязал, че физкултура изобщо не се играе. Не става, марширува с десен крайник и дясна ръка, какво ще търсиш от него? Не става, съгласуваност няма. Като виждам всички спортове са по този начин. Няма изявени като преди време. Плюс това няма методисти, които преди обикаляха из учебните заведения, търсиха треньорите… Сега го няма, в този момент всичко е пари. Отиваш и би трябвало да дадеш 50 лв. на треньора, с цел да тренираш. И какво става – ще го изкарам, ще го набият и татко му ще каже: „ Аз ти заплащам, а той идва целият наследник! “ Затова не се занимавай с треньорска работа.
- Стигнахме до парадокса, че огромни пари за награди има. Пари, които вие не сте сънували по вашето време, само че няма кой да ги вземе.
- Точно по този начин. Даже се сещам за Лондон. Казаха, че в България даваме 20 хиляди лв. или евро за първо място.
- Вече стигнахме до 100 хиляди.
- Еми, като няма кой да ги вземе… И милион да дадат – същата работа!
- А вашата награда помните ли я? Тогава ли постановиха „ Волгите “ за олимпийско злато?
- Да, по този начин е. Премията беше 60 $.
- Вие ли открихте бокса или той вас? Разкажете за началото на пътя…
- Бях едно буйно момче, бунтовник в махалата. Преди това играех футбол, бях доста добър. Вкъщи дори татко ми ми споделяше: „ Къде? На футбол? “ Един ден в махалата пристигна първият ми треньор Алекси Стефанов, лека му пръст, и попита кой желае да става боксьор? Едно момче вика да вървим и отидохме. Сложихме ръкавиците и аз тук, там…Играл ли си? Не съм играл в никакъв случай. Каза – ти седиш хубаво. И по този начин полека-лека… Връщаме се от първото съревнование в Хасково, играех до 40 кг. Станах най-хубав там, техничен боксьор. Връщам се и татко ми ми демонстрира една фотография в „ Черноморски фар “, а аз клюмам към този момент. Викам, че от учебно заведение. Какво учебно заведение? Да не съм те видял там! Скараха се двете федерации и по този начин. Следващата година отново играех футбол и ходех на боксови надпревари. Пак станах първи и по този начин. 1967 година бях младша възраст и непосредствено напряко влязох при мъжете, защото излезе новата категория 48 кг. Федерацията сподели – дайте по-рано, няма смисъл да играе, тъй като няма съперници.
- Ражда ли се огромният боксьор или се основава? Има даже един световен спор какъв брой % гений и какъв брой труд трябват, с цел да се реализира впечатляващ триумф изобщо в спорта?
- За спорта не мога да приказвам, а единствено съответно за бокса. Там би трябвало да си супер гений. Това е пердах, това са удари. На кръга може да те убият. Имаше долу един брезент, падаш на главата си и край. Моето мнение е това – супер гений и би трябвало да се мисли в кръга, доста е значимо. Малко да изключиш, както Кобрата, вместо да тръгне да бяга след този тежък нокдаун, той застана на едно място и потегли да нападна. Онзи туп един десен прав и хоп – завършек на тил. Защо? Беше несъответстващ. Накрая треньорът стопли и сподели – бягай! Да се завърти, да мине, може да се завъртят нещата, ще възвърне. Той застана, потегли отново напред…
- Марково за България в леките категории е способността да се заобикалят удари, за танца на ринга…
- В тежките категории също беше танцьор. Боксът е игра с крайници и това е най-важното. Първите седем години, в случай че ти липсват, изобщо не би трябвало да вървиш да се занимаваш. Сега виждам всички – ляв, десен, крошета ги научават за една седмица или за месец. Е, по какъв начин може? Това е най-простият спорт, има шест удара, обаче би трябвало да ги научиш тъкмо къде и по какъв начин да ги използваш. Шест удара са.
- Никога не сте губили с нокаут…
- Не.
- Наясно ли се обаче какво се случва, какво претърпява боксьор, който е отнесъл здрав пердах на кръга? Не сте го изпитвали, само че най-малко имате наблюдения…
- Изпитват смут. Навремето в ЦСКА се качих на 51 кг, тъй като не можех да смъквам килограми. Борето Крумов, едно боксьорче, двамата бяхме другари, аз го биех непрекъснато, беше в моята категория. Играехме спаринг, взеха го него в националния тим, само че 51 кг няма да стане. Казаха ни не да играем спаринг, а да бъде като мач и взех, че го нокаутирах. Свърши тренировката и в един миг къде съм, що съм, за какво съм остриган? В неравностойно състояние е, напряко е пъкъл! Искам да го видя, а не мога.
- Около вас има един абсурд, че сте един от напълно дребното елитни боксьори, на които не им е чупен носът.
- Да. Защо ли? Аз в никакъв случай не съм допускал съперника до себе си. Да отида да се мачкам, да се блъскам. Нос се чупи с глава, не с ръкавица. Трябва да си ударят главите.
- Да преминем на най-приятната тематика от диалога ни – олимпийският ви успех на игрите в Мюнхен през далечната 1972 година Печелите финала против противник от Уганда и с фрактура и на двете ръце, както и контузен гален. Изглежда нереално, само че е реалност. Нечовешко е - по какъв начин издържахте?
- И в този момент настръхвам. Да, нечовешко е, само че имах един лозунг – „ Стигнах до Рим и би трябвало да видя папата. “ Болката изобщо не я усещах, тъй като в себе си желаех да стана олимпийски първенец. Преди да потегли, на летището се обърнах и споделих: „ За какво го водите тези? Аз отивам, ставам първи и се връщам! “ Шегувах се.
- Имате и смешка с Тодор Живков - ще разкажете ли?
- Да, събира ни на Белмекен от всички спортове. Пита кой ще стане олимпийски първенец и аз подвигам ръка. Я, стани да те видя! А, доста си дребен, бе! Викам: „ Малък, огромен, ще стана олимпийски първенец! “ Връщаме се, награждава ни и споделя: „ Е, стана олимпийски първенец! Браво, моето момче! “ Помнеше кучето!
- А лекарите намесваха ли се за травмите в ръцете?
- Биеха ми по четири инжекции и ги заявиха, защото можеше да ме заловен с допинг. Но беше краткотрайно, в третия рунд почнаха отново да ме болят. Глезенът също.
- Съперникът на финала късно схваща, че действително играете с една ръка.
- Е, с двете ръце бях, само че на фотографията се вижда по какъв начин съм ги изкривил. Не можех да си закопчая копчето.
- След игрите ви присаждат кост от хълбока в дясната китка, с цел да зарасне по-бързо.
- Така е, да. Матев ми прави интервенцията тук за по-бързо.
- Колко по десетобалната система ви е поносимостта към болежка след финала в Мюнхен?
- С 10 я правя оценка, само че не усещах. Бях на седмото небе!
- Вярно ли е, че в един от мачовете в Мюнхен тогавашният старши треньор на националите Стоян Пиличев е желал да хвърли кърпата, с цел да спре мача и да не рискува здравето ви?
- Да. Преди мача ми споделиха - да не стане по този начин, че да осакатееш. Викам, че няма и отидох. Като изкълчих глезена във втори рунд, аз печелех, беше против европейския първенец Блажински на полуфинала. Не можеше да ме закачи. Казах му на Стоян Пиличев: „ Ако спреш мача, ще те нокаутирам! “ Имам куриоз с Васил Костов, лека му пръст. След като стопирах да играя на 48 кг, шест месеца преди олимпиадата ми споделиха, че не им дотрябвам в националния тим на тази категория. Бях в казармата, упражнявах, налях се, станах 60 килца. Хайде, татко ми не е ходил на олимпиада, и аз няма да отида. Поканиха ме на шампионата на Съюз на съветските социалистически републики. Всички се изпоразболяха и си крещя – хайде, ще отидем, ще поживеем там малко, хубаво. Отиваме в Москва и всички боксьори на 48 кг ме гледат. Качих се на кантара – 51 кг. И като ги метнах там наред, тъй като съм свеж… Връщам се отново с гипса и на летището ме посрещат от федерацията. Викам: „ Кажете защо става дума? Нали ме изгонихте? Какво има? Не желаете на 51 кг… “ Ама, не, ние решихме… И се върнах в националния. Шест месеца преди олимпиада се качих на 51 кг, а поляци, румънци избягаха от мен и се качиха по-нагоре.
- Заради кървавия атентат в олимпийското село отсрочват финала ви с един ден. Това оказа помощ ли или просто удължи кошмара от болката?
- Кошмарът се усили, тъй като чакаш да излезеш на кръга. Беше 9 септември и в един миг споделят, че се отсрочва с един ден, а може и да не се състои, ще спре олимпиадата и край. Това е най-гадното.
- Държавната телевизия у нас за първи път предава олимпийски игри непосредствено – победният ви пердах, сълзите, захапването на медала ви ви вършат доста известен тогава. Как усетихте отношението на хората, когато се върнахте от игрите? Доколко се промени?
- Отношението не се е трансформирало. Човешката завист и злоба почивен ден няма. Това мога да кажа за цялата история.
- Това ли надвива повече?
- Да! Разбрах това нещо и няма да го разясняваме. В България нямаме спорт, той потъва.
- Бяхте звезда по време на соца – по какъв начин живееха тогава огромните спортисти на България?
- Нормално като всички хора. Нямаше такива неща, както в този момент дават парички, взимат хубави награди. Преди нямаше и се живееше обикновено като бял човек.
- Само не чакаш ред за кола, като си олимпийски първенец.
- Не, не, чакаш, по какъв начин да не чакаш!
- Кадрите с вашите сълзи на подиума на спечелилите са емблематични за времето си. Нареждат се до тези с Боян Радев, когато противниците му неповторимо го понасят на раменете си, откакто му е връчено златото. Припомнят ли ви тези мигове хората, когато ви срещат?
- Първо, те не могат да ме познаят. Наборите те познават, само че младото потомство изобщо! Даже от време на време питат – първенец по какво? Не си тачим ние спортистите! Затова споделям, че човешката завист и злоба няма почивен ден. Сега е тъкмо по този начин. Отидох в Италия и като влязох в клуба, децата като скочиха от горната страна за олимпийски шампион… По-големите споделят: „ Гледахме те! Страхотен! “ Тук това го няма! Какво като е олимпийски първенец?!
- Суеверен човек ли сте? Имахте ли някакви ритуали, когато бяхте първокласен състезател?
- Не, нямам ритуали. Ритуалът е на кръга!
- Твърди се, че славният Ласло Пап, трикратният олимпийски първенец от Унгария, е желал да се заеме с вашата кариера в професионалния бокс – каква е историята?
- Балатон, Ескада, всичките ги биех. Ласло Пап, първият мач, който гледа, а и на идващите, сподели, като хвърлиш жребия и би трябвало да играеш с маджарин. Страхотен! Искаше да ме купува. Каза - дайте ми го да го върша експерт! Обаче не!
- Направихте ли някакви опити?
- Какви опити да направиш тогава? Казват – няма! Бях в Германия, след това в Канада, не желаеха да оставам за експерт, аз останах. В Торонто ме откриха и споделиха: „ Връщай се, тъй като цялата челяд отпътува за Белене, в случай че не се върнеш! “
- Хора от Държавна сигурност.
- Е, да, постоянно имаше с нас в чужбина. Не може! Даже един ден на летището аз смъквам килограми и споделям - напряко пъкъл! С един лимон! Направо не мога да приказвам! Като тебешир! И един от тези с пагоните яде един хамбургер и една кола. Застава отсреща ми и споделя: „ Сега, Жоро, като отидеш, би трябвало да станеш първи! “ Викам – махни се, апелирам ти се! Пие ми се вода. Ама, по какъв начин ще се махна, ти познаваш ли ме! Така ли? Станах аз и крещя – дайте ми багажа да се връщам! А няма и час до излитането. Извикаха ме на диалог. Казах – този да се връща, в случай че, не, аз няма да пътувам! Бях огромен бунтовник в националния тим! И го върнаха. И оня ми сподели: „ Ако не станеш първи, ще видиш какво ще стане като се върнеш! “
- Съжалявате ли за нещо в кариерата си? Контузиите не ви ли стопираха по-рано от спорта?
- Естествено. Ако бях траял, в Москва щях да стана отново първи. Защото там нямаше американци, латиноамериканци.
- Значи шанс за Петър Лесов.
- Да. Ако аз играех, той нямаше да хване ръка от мен.
- Някой да ви е затруднявал доста на българския кръг?
- Не! Аз изобщо нямам загуба от българин! От 1968 година като влязох при мъжете до 1976 година никой българин не ме е побеждавал. Всички или съм ги нокаутирал, или съм ги отказвал. Дори нокдауните не могат да изброят.
- Като слязохте от огромния кръг, на какви позиции работихте и къде най-вече ви хареса?
- Бях преподавател по физкултура, след това 15 години в Община Бургас отговарях за спорта и се пенсионирах.
- Като началник в родния ви Бургас с какви илюзии за огромния спорт се разделихте в този интервал? Къде издишаше спортът ни тогава?
- Той не издишаше, а издъхна като стана демокрацията.
- Усетихте ли бързо, че ще се стигне до такава развръзка, че страна при демокрацията ще абдикира от спорта или това стана постепенно?
- Бавно се разви и това беше цялата история. Май тази народна власт е криворазбрана. Доста хора съжаляват.
- За какво най-много ви боли световно в днешния свят? Какво не можете да приемете в връзките на хората, в развиването на света?
- Отношението на хората, станаха като вълците. Пари – това е главното, което търси всеки. Готов е да убие брат, сестра. Както в Библията написа, че ще пристигна време за едно парче земя да се карат и да се бият, и ето пристигна време брат с брат да се убиват.
- Кажете нещо в персонален проект – по какъв начин върви животът ви в пенсионерските години? Какво ви радва през днешния ден?
- Радва ме жена ми. Това е най-приятното нещо.
- Циркова актриса.
- Да, тя е пенсионерка към този момент. Ходим си наляво-надясно, разхождаме се. Приятно е, това ни остава към този момент. На правата сме и това е. Ако не в трапа, наляво или надясно да свием. Голяма грижовница е и благодаря.
- Къде най-вече обичате да бъдете? В Бургас?
- В Бургас вървим лятото, в този момент ще отидем по Нова година. През другото време сме в София. Разходки и това е.
- А коя страна най-вече ви харесва от обиколките ви по света? Къде сте се впечатлявали?
- Българинът си споделя България, само че някак си преди беше хубава България, в този момент не е хубава. Не са тези години…
- Застрояването в Бургас…
- Да. И Слънчев бряг стана град. Във Варна също. Не става. Жалко за хубавата ни татковина!
- Какво си пожелавате?
- Да съм жив и здрав! И всичко към мен, даже и душманите, с цел да ми завиждат! Иначе няма кой да ти завижда и няма страсти!
- Здравейте, господин Костадинов! Добре пристигнали на кръга на „ Код Спорт “! Първите ми два въпроса са наложителни, а точно за вашата кондиция по време на пандемията и за мача на Кобрата против Джошуа?
- С пандемията, която сега е мощна, се оправям, защото се вардя и нямам опасения.
- Кажете нещо за конфликта в свръхтежка категория за купата сред Пулев и Джошуа – какво мислите за мача?
- Мачът беше забавен. Кубрат се поядоса първоначално, с цел да може да победи, само че не стана работата. Докато Джошуа го изчакваше и гледаше да го подразни. Кобрата потегли напред и какво стана – неточност.
- Значи всичко се разви по сюжета на Джошуа.
- Естествено. Не беше за Джошуа тази тактичност от страна на Пулев. Той трябваше да го изчаква, а тъкмо противоположното стана. Джошуа го изчакваше, въртеше го отсам оттова и го настройки.
- Много известни боксьори са употребявали ъперкъта. Джошуа ли е най-хубавият? Може би има по-силни ъперкъти даже от Тайсън…
- Не, дистанцията беше точна и тъкмо в задачата паднаха.
- Предполагали ли сте в миналото, че българин ще играе и то два пъти в мач, в който преди време сме гледали великани като Мохамед Али, Джо Фрейзър, Майк Тайсън, Холифийлд, братя Кличко…
- Гордея се, че българин отиде да се бие с хора, които държат четири пояса. Това е нещо неповторимо!
- Кой за вас е №1 в международния бокс за цялата история?
- Касиус Клей – най-великият!
- Няма различен отговор на този въпрос.
- Няма, тъй като той беше и техничен, и удряч. Всичко беше събрано.
- А измежду десетките огромни асове на България, кого поставяте на върха?
- Малко нескромно, само че съм аз! Защото сложих началото. Тогава никой не ме познаваше. Даже питаха къде се намира България? Казвах: „ Аз ще ви кажа къде се намира след финала! “
- Защо триумфите на България на интернационалния кръг в аматьорския бокс са най-вече в леките категории? На какво го удавате?
- България е надарена във всевъзможен тип спорт, само че сега гениите са в ниските категории. Подборът е подобен. Не се е намерил някой в 67-70 кг, в тежка категория. Няма квас.
- Реално респектираме ли конкуренцията като българска школа или към този момент сме по-близо до главната група, както споделят в колоезденето?
- В главната група сме, защото страната към този момент няма средства, които да даде за развиването на този спорт.
- Къде се къса нишката – селекцията ли, в подбора на дребните ли, още в детските школи ли към този момент нямаме треньори? Къде е казусът?
- Нишката се къса от учебното заведение. Първо не играят физкултура, нямат тази съгласуваност. Бях преподавател и съм забелязал, че физкултура изобщо не се играе. Не става, марширува с десен крайник и дясна ръка, какво ще търсиш от него? Не става, съгласуваност няма. Като виждам всички спортове са по този начин. Няма изявени като преди време. Плюс това няма методисти, които преди обикаляха из учебните заведения, търсиха треньорите… Сега го няма, в този момент всичко е пари. Отиваш и би трябвало да дадеш 50 лв. на треньора, с цел да тренираш. И какво става – ще го изкарам, ще го набият и татко му ще каже: „ Аз ти заплащам, а той идва целият наследник! “ Затова не се занимавай с треньорска работа.
- Стигнахме до парадокса, че огромни пари за награди има. Пари, които вие не сте сънували по вашето време, само че няма кой да ги вземе.
- Точно по този начин. Даже се сещам за Лондон. Казаха, че в България даваме 20 хиляди лв. или евро за първо място.
- Вече стигнахме до 100 хиляди.
- Еми, като няма кой да ги вземе… И милион да дадат – същата работа!
- А вашата награда помните ли я? Тогава ли постановиха „ Волгите “ за олимпийско злато?
- Да, по този начин е. Премията беше 60 $.
- Вие ли открихте бокса или той вас? Разкажете за началото на пътя…
- Бях едно буйно момче, бунтовник в махалата. Преди това играех футбол, бях доста добър. Вкъщи дори татко ми ми споделяше: „ Къде? На футбол? “ Един ден в махалата пристигна първият ми треньор Алекси Стефанов, лека му пръст, и попита кой желае да става боксьор? Едно момче вика да вървим и отидохме. Сложихме ръкавиците и аз тук, там…Играл ли си? Не съм играл в никакъв случай. Каза – ти седиш хубаво. И по този начин полека-лека… Връщаме се от първото съревнование в Хасково, играех до 40 кг. Станах най-хубав там, техничен боксьор. Връщам се и татко ми ми демонстрира една фотография в „ Черноморски фар “, а аз клюмам към този момент. Викам, че от учебно заведение. Какво учебно заведение? Да не съм те видял там! Скараха се двете федерации и по този начин. Следващата година отново играех футбол и ходех на боксови надпревари. Пак станах първи и по този начин. 1967 година бях младша възраст и непосредствено напряко влязох при мъжете, защото излезе новата категория 48 кг. Федерацията сподели – дайте по-рано, няма смисъл да играе, тъй като няма съперници.
- Ражда ли се огромният боксьор или се основава? Има даже един световен спор какъв брой % гений и какъв брой труд трябват, с цел да се реализира впечатляващ триумф изобщо в спорта?
- За спорта не мога да приказвам, а единствено съответно за бокса. Там би трябвало да си супер гений. Това е пердах, това са удари. На кръга може да те убият. Имаше долу един брезент, падаш на главата си и край. Моето мнение е това – супер гений и би трябвало да се мисли в кръга, доста е значимо. Малко да изключиш, както Кобрата, вместо да тръгне да бяга след този тежък нокдаун, той застана на едно място и потегли да нападна. Онзи туп един десен прав и хоп – завършек на тил. Защо? Беше несъответстващ. Накрая треньорът стопли и сподели – бягай! Да се завърти, да мине, може да се завъртят нещата, ще възвърне. Той застана, потегли отново напред…
- Марково за България в леките категории е способността да се заобикалят удари, за танца на ринга…
- В тежките категории също беше танцьор. Боксът е игра с крайници и това е най-важното. Първите седем години, в случай че ти липсват, изобщо не би трябвало да вървиш да се занимаваш. Сега виждам всички – ляв, десен, крошета ги научават за една седмица или за месец. Е, по какъв начин може? Това е най-простият спорт, има шест удара, обаче би трябвало да ги научиш тъкмо къде и по какъв начин да ги използваш. Шест удара са.
- Никога не сте губили с нокаут…
- Не.
- Наясно ли се обаче какво се случва, какво претърпява боксьор, който е отнесъл здрав пердах на кръга? Не сте го изпитвали, само че най-малко имате наблюдения…
- Изпитват смут. Навремето в ЦСКА се качих на 51 кг, тъй като не можех да смъквам килограми. Борето Крумов, едно боксьорче, двамата бяхме другари, аз го биех непрекъснато, беше в моята категория. Играехме спаринг, взеха го него в националния тим, само че 51 кг няма да стане. Казаха ни не да играем спаринг, а да бъде като мач и взех, че го нокаутирах. Свърши тренировката и в един миг къде съм, що съм, за какво съм остриган? В неравностойно състояние е, напряко е пъкъл! Искам да го видя, а не мога.
- Около вас има един абсурд, че сте един от напълно дребното елитни боксьори, на които не им е чупен носът.
- Да. Защо ли? Аз в никакъв случай не съм допускал съперника до себе си. Да отида да се мачкам, да се блъскам. Нос се чупи с глава, не с ръкавица. Трябва да си ударят главите.
- Да преминем на най-приятната тематика от диалога ни – олимпийският ви успех на игрите в Мюнхен през далечната 1972 година Печелите финала против противник от Уганда и с фрактура и на двете ръце, както и контузен гален. Изглежда нереално, само че е реалност. Нечовешко е - по какъв начин издържахте?
- И в този момент настръхвам. Да, нечовешко е, само че имах един лозунг – „ Стигнах до Рим и би трябвало да видя папата. “ Болката изобщо не я усещах, тъй като в себе си желаех да стана олимпийски първенец. Преди да потегли, на летището се обърнах и споделих: „ За какво го водите тези? Аз отивам, ставам първи и се връщам! “ Шегувах се.
- Имате и смешка с Тодор Живков - ще разкажете ли?
- Да, събира ни на Белмекен от всички спортове. Пита кой ще стане олимпийски първенец и аз подвигам ръка. Я, стани да те видя! А, доста си дребен, бе! Викам: „ Малък, огромен, ще стана олимпийски първенец! “ Връщаме се, награждава ни и споделя: „ Е, стана олимпийски първенец! Браво, моето момче! “ Помнеше кучето!
- А лекарите намесваха ли се за травмите в ръцете?
- Биеха ми по четири инжекции и ги заявиха, защото можеше да ме заловен с допинг. Но беше краткотрайно, в третия рунд почнаха отново да ме болят. Глезенът също.
- Съперникът на финала късно схваща, че действително играете с една ръка.
- Е, с двете ръце бях, само че на фотографията се вижда по какъв начин съм ги изкривил. Не можех да си закопчая копчето.
- След игрите ви присаждат кост от хълбока в дясната китка, с цел да зарасне по-бързо.
- Така е, да. Матев ми прави интервенцията тук за по-бързо.
- Колко по десетобалната система ви е поносимостта към болежка след финала в Мюнхен?
- С 10 я правя оценка, само че не усещах. Бях на седмото небе!
- Вярно ли е, че в един от мачовете в Мюнхен тогавашният старши треньор на националите Стоян Пиличев е желал да хвърли кърпата, с цел да спре мача и да не рискува здравето ви?
- Да. Преди мача ми споделиха - да не стане по този начин, че да осакатееш. Викам, че няма и отидох. Като изкълчих глезена във втори рунд, аз печелех, беше против европейския първенец Блажински на полуфинала. Не можеше да ме закачи. Казах му на Стоян Пиличев: „ Ако спреш мача, ще те нокаутирам! “ Имам куриоз с Васил Костов, лека му пръст. След като стопирах да играя на 48 кг, шест месеца преди олимпиадата ми споделиха, че не им дотрябвам в националния тим на тази категория. Бях в казармата, упражнявах, налях се, станах 60 килца. Хайде, татко ми не е ходил на олимпиада, и аз няма да отида. Поканиха ме на шампионата на Съюз на съветските социалистически републики. Всички се изпоразболяха и си крещя – хайде, ще отидем, ще поживеем там малко, хубаво. Отиваме в Москва и всички боксьори на 48 кг ме гледат. Качих се на кантара – 51 кг. И като ги метнах там наред, тъй като съм свеж… Връщам се отново с гипса и на летището ме посрещат от федерацията. Викам: „ Кажете защо става дума? Нали ме изгонихте? Какво има? Не желаете на 51 кг… “ Ама, не, ние решихме… И се върнах в националния. Шест месеца преди олимпиада се качих на 51 кг, а поляци, румънци избягаха от мен и се качиха по-нагоре.
- Заради кървавия атентат в олимпийското село отсрочват финала ви с един ден. Това оказа помощ ли или просто удължи кошмара от болката?
- Кошмарът се усили, тъй като чакаш да излезеш на кръга. Беше 9 септември и в един миг споделят, че се отсрочва с един ден, а може и да не се състои, ще спре олимпиадата и край. Това е най-гадното.
- Държавната телевизия у нас за първи път предава олимпийски игри непосредствено – победният ви пердах, сълзите, захапването на медала ви ви вършат доста известен тогава. Как усетихте отношението на хората, когато се върнахте от игрите? Доколко се промени?
- Отношението не се е трансформирало. Човешката завист и злоба почивен ден няма. Това мога да кажа за цялата история.
- Това ли надвива повече?
- Да! Разбрах това нещо и няма да го разясняваме. В България нямаме спорт, той потъва.
- Бяхте звезда по време на соца – по какъв начин живееха тогава огромните спортисти на България?
- Нормално като всички хора. Нямаше такива неща, както в този момент дават парички, взимат хубави награди. Преди нямаше и се живееше обикновено като бял човек.
- Само не чакаш ред за кола, като си олимпийски първенец.
- Не, не, чакаш, по какъв начин да не чакаш!
- Кадрите с вашите сълзи на подиума на спечелилите са емблематични за времето си. Нареждат се до тези с Боян Радев, когато противниците му неповторимо го понасят на раменете си, откакто му е връчено златото. Припомнят ли ви тези мигове хората, когато ви срещат?
- Първо, те не могат да ме познаят. Наборите те познават, само че младото потомство изобщо! Даже от време на време питат – първенец по какво? Не си тачим ние спортистите! Затова споделям, че човешката завист и злоба няма почивен ден. Сега е тъкмо по този начин. Отидох в Италия и като влязох в клуба, децата като скочиха от горната страна за олимпийски шампион… По-големите споделят: „ Гледахме те! Страхотен! “ Тук това го няма! Какво като е олимпийски първенец?!
- Суеверен човек ли сте? Имахте ли някакви ритуали, когато бяхте първокласен състезател?
- Не, нямам ритуали. Ритуалът е на кръга!
- Твърди се, че славният Ласло Пап, трикратният олимпийски първенец от Унгария, е желал да се заеме с вашата кариера в професионалния бокс – каква е историята?
- Балатон, Ескада, всичките ги биех. Ласло Пап, първият мач, който гледа, а и на идващите, сподели, като хвърлиш жребия и би трябвало да играеш с маджарин. Страхотен! Искаше да ме купува. Каза - дайте ми го да го върша експерт! Обаче не!
- Направихте ли някакви опити?
- Какви опити да направиш тогава? Казват – няма! Бях в Германия, след това в Канада, не желаеха да оставам за експерт, аз останах. В Торонто ме откриха и споделиха: „ Връщай се, тъй като цялата челяд отпътува за Белене, в случай че не се върнеш! “
- Хора от Държавна сигурност.
- Е, да, постоянно имаше с нас в чужбина. Не може! Даже един ден на летището аз смъквам килограми и споделям - напряко пъкъл! С един лимон! Направо не мога да приказвам! Като тебешир! И един от тези с пагоните яде един хамбургер и една кола. Застава отсреща ми и споделя: „ Сега, Жоро, като отидеш, би трябвало да станеш първи! “ Викам – махни се, апелирам ти се! Пие ми се вода. Ама, по какъв начин ще се махна, ти познаваш ли ме! Така ли? Станах аз и крещя – дайте ми багажа да се връщам! А няма и час до излитането. Извикаха ме на диалог. Казах – този да се връща, в случай че, не, аз няма да пътувам! Бях огромен бунтовник в националния тим! И го върнаха. И оня ми сподели: „ Ако не станеш първи, ще видиш какво ще стане като се върнеш! “
- Съжалявате ли за нещо в кариерата си? Контузиите не ви ли стопираха по-рано от спорта?
- Естествено. Ако бях траял, в Москва щях да стана отново първи. Защото там нямаше американци, латиноамериканци.
- Значи шанс за Петър Лесов.
- Да. Ако аз играех, той нямаше да хване ръка от мен.
- Някой да ви е затруднявал доста на българския кръг?
- Не! Аз изобщо нямам загуба от българин! От 1968 година като влязох при мъжете до 1976 година никой българин не ме е побеждавал. Всички или съм ги нокаутирал, или съм ги отказвал. Дори нокдауните не могат да изброят.
- Като слязохте от огромния кръг, на какви позиции работихте и къде най-вече ви хареса?
- Бях преподавател по физкултура, след това 15 години в Община Бургас отговарях за спорта и се пенсионирах.
- Като началник в родния ви Бургас с какви илюзии за огромния спорт се разделихте в този интервал? Къде издишаше спортът ни тогава?
- Той не издишаше, а издъхна като стана демокрацията.
- Усетихте ли бързо, че ще се стигне до такава развръзка, че страна при демокрацията ще абдикира от спорта или това стана постепенно?
- Бавно се разви и това беше цялата история. Май тази народна власт е криворазбрана. Доста хора съжаляват.
- За какво най-много ви боли световно в днешния свят? Какво не можете да приемете в връзките на хората, в развиването на света?
- Отношението на хората, станаха като вълците. Пари – това е главното, което търси всеки. Готов е да убие брат, сестра. Както в Библията написа, че ще пристигна време за едно парче земя да се карат и да се бият, и ето пристигна време брат с брат да се убиват.
- Кажете нещо в персонален проект – по какъв начин върви животът ви в пенсионерските години? Какво ви радва през днешния ден?
- Радва ме жена ми. Това е най-приятното нещо.
- Циркова актриса.
- Да, тя е пенсионерка към този момент. Ходим си наляво-надясно, разхождаме се. Приятно е, това ни остава към този момент. На правата сме и това е. Ако не в трапа, наляво или надясно да свием. Голяма грижовница е и благодаря.
- Къде най-вече обичате да бъдете? В Бургас?
- В Бургас вървим лятото, в този момент ще отидем по Нова година. През другото време сме в София. Разходки и това е.
- А коя страна най-вече ви харесва от обиколките ви по света? Къде сте се впечатлявали?
- Българинът си споделя България, само че някак си преди беше хубава България, в този момент не е хубава. Не са тези години…
- Застрояването в Бургас…
- Да. И Слънчев бряг стана град. Във Варна също. Не става. Жалко за хубавата ни татковина!
- Какво си пожелавате?
- Да съм жив и здрав! И всичко към мен, даже и душманите, с цел да ми завиждат! Иначе няма кой да ти завижда и няма страсти!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ