Западните Балкани: Лошата стара игра с географските карти
Първият, небрежно скърпен, проект за подялбата на Югославия е сбъднат през 1941: Когато немският Вермахт завладява учредената през 1918 година многонационална страна, пет прилежащи страни получават елементи от територията ѝ: немският Райх, Италия, Унгария, България и Албания.
В останалата част от територията, с изключение на окупираната от нацистите Сърбия, поражда " Независимата страна Хърватия ", която включвала и цяла Босна и Херцеговина. " Ясни разграничения " в етническо отношение обаче нацисткият ред съумява да сътвори единствено посредством геноцид: за по-малко от 4 години са избити сред 320 000 и 340 000 сърби, десетки хиляди роми и евреи.
Още при разпадането на Османската империя през 19 век поражда въпросът за границите на нововъзникващите страни. На Берлинския конгрес през 1878 Великите сили разчертават нови граници на Балканите, а през 1912/13 шестима европейски посланици скрояват и новата страна Албания. Албанците, българите, гърците, сърбите, македонците и черногорците дори и не са били поканени на събитието.
Когато в края на Първата международна война се разпада Австроунгарската империя, Съединени американски щати и техният президент Удроу Уилсън постановат правилото за националността: " народите " да имат правото сами да дефинират своята орис. Но какво тъкмо е " народ " и какво не е, остава нерешено. Американското разбиране " nation ", като означение за популацията на една страна, се оказва несполучливо. Всички нововъзникнали страни в Източна Европа обгръщат многочислени национални малцинства.
Идентичност, централизъм, автономност
Особено в Югославия, само че по този начин също и в Румъния, България, Гърция, Унгария, Чехословакия и Украйна дълго преди, а и след Втората международна война се водят огромни разногласия по отношение на идентичността, централизма и автономията. Промяната на границите обаче остава за дълго табу.
Играта с географските карти стана още веднъж известна чак в края на 1980-те при разпадането на Източния блок. И се трансформира в действителност през 1991, когато Югославия се разпадна на съставните си елементи. Определянето на границите на новите национални страни се оказа по-трудно, в сравнение с да се поддържа духа на единство в някогашна Югославия. На територията на Хърватия породи една " Република Сръбска Крайна ", а в прилежаща Босна породи " Република Сръбска " и една хърватска " Република Херцег-Босна ".
Целта на сръбските националисти е да основат обща сръбска територия, разпростряла се от македонската граница чак до пред портите на Загреб. И с цел да останат там единствено етнически сърби, живеещите по тези места малцинства бяха брутално прокудени. А и освен малцинствата.
В самата Сърбия пък албанското малцинство се стремеше към самостоятелност на така наречен Автономна провинция Косово. След мирния контракт от Дейтън през 1995 и края на войната в Босна Великите сили си представяха, че границите на новите страни ще бъдат също толкоз неприкосновени, колкото бяха преди този момент тези на Югославия. Но войната в Косово през 1999 и зародилата през 2008 година нова страна Република Косово опровергаха това. И фантазиите за нови промени на границите в района още веднъж се активизираха.
Провалени проекти за прекрояване на границите
Бившият сръбски външен министър Ивица Дачич предложи Косово да се подели сред сърбите и и албанците - концепция, която бе стартирана от доайена на сръбския шовинизъм, писателя и отстъпник Добрица Чосич още през 1968 година Дачич обаче се провали заради съпротивата на Съединени американски щати.
Чак когато Тръмп стана президент, сръбският президент Александър Вучич се осмели да предложи нов проект за делба: дружно с тогавашния косоварски президент Хашим Тачи предложиха " корекции на границите ", които не бяха по-конкретно конкретизирани. Ясно беше, че обитаемият най-вече със сърби косовски Север е планувано да се причисли към Сърбия, а южните елементи на Сърбия, обитаеми най-вече с албанци - да отидат към новата Република Косово.
Ролята на Запада
Планът срещна ненадейно огромно утвърждение в чужбина. В изгода на концепцията за замяна на територии сред сърби и албанци се изрекоха и интернационалните политици, измежду които бе и някогашният ръководител на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Президентът Тръмп изпрати одобрителни послания, а специфичният американски делегат Ричард Гренел предложения дизайнерите на географските карти на среща в Белия Дом.
В Босна пък това развиване зарадва сръбския съпредседател на страната Милорад Додик, който от дълго време е труженик на концепцията за делба на мулти-етническата страна. Неговият хърватски сътрудник употребява опцията, с цел да упорства за спомагателни самостоятелни права на своята националност.
Тръмп към този момент не е президент, а от косовско-сръбската обмяна на територии не излезе нищо. И последният " Non-Paper " по въпроса евентуално ще се окаже изстрел с халосни патрони.
Проблемите остават
Сигурно е едно: до момента в който държавните ръководители хвърлят зар за размяната на територии, съответните проблеми на балканските общества - и най-много безработицата, бедността, корупцията и замърсяването на околната среда - ще си останат отсрочени за неопределен срок.
Статията е оповестена в
В останалата част от територията, с изключение на окупираната от нацистите Сърбия, поражда " Независимата страна Хърватия ", която включвала и цяла Босна и Херцеговина. " Ясни разграничения " в етническо отношение обаче нацисткият ред съумява да сътвори единствено посредством геноцид: за по-малко от 4 години са избити сред 320 000 и 340 000 сърби, десетки хиляди роми и евреи.
Още при разпадането на Османската империя през 19 век поражда въпросът за границите на нововъзникващите страни. На Берлинския конгрес през 1878 Великите сили разчертават нови граници на Балканите, а през 1912/13 шестима европейски посланици скрояват и новата страна Албания. Албанците, българите, гърците, сърбите, македонците и черногорците дори и не са били поканени на събитието.
Когато в края на Първата международна война се разпада Австроунгарската империя, Съединени американски щати и техният президент Удроу Уилсън постановат правилото за националността: " народите " да имат правото сами да дефинират своята орис. Но какво тъкмо е " народ " и какво не е, остава нерешено. Американското разбиране " nation ", като означение за популацията на една страна, се оказва несполучливо. Всички нововъзникнали страни в Източна Европа обгръщат многочислени национални малцинства.
Идентичност, централизъм, автономност
Особено в Югославия, само че по този начин също и в Румъния, България, Гърция, Унгария, Чехословакия и Украйна дълго преди, а и след Втората международна война се водят огромни разногласия по отношение на идентичността, централизма и автономията. Промяната на границите обаче остава за дълго табу.
Играта с географските карти стана още веднъж известна чак в края на 1980-те при разпадането на Източния блок. И се трансформира в действителност през 1991, когато Югославия се разпадна на съставните си елементи. Определянето на границите на новите национални страни се оказа по-трудно, в сравнение с да се поддържа духа на единство в някогашна Югославия. На територията на Хърватия породи една " Република Сръбска Крайна ", а в прилежаща Босна породи " Република Сръбска " и една хърватска " Република Херцег-Босна ".
Целта на сръбските националисти е да основат обща сръбска територия, разпростряла се от македонската граница чак до пред портите на Загреб. И с цел да останат там единствено етнически сърби, живеещите по тези места малцинства бяха брутално прокудени. А и освен малцинствата.
В самата Сърбия пък албанското малцинство се стремеше към самостоятелност на така наречен Автономна провинция Косово. След мирния контракт от Дейтън през 1995 и края на войната в Босна Великите сили си представяха, че границите на новите страни ще бъдат също толкоз неприкосновени, колкото бяха преди този момент тези на Югославия. Но войната в Косово през 1999 и зародилата през 2008 година нова страна Република Косово опровергаха това. И фантазиите за нови промени на границите в района още веднъж се активизираха.
Провалени проекти за прекрояване на границите
Бившият сръбски външен министър Ивица Дачич предложи Косово да се подели сред сърбите и и албанците - концепция, която бе стартирана от доайена на сръбския шовинизъм, писателя и отстъпник Добрица Чосич още през 1968 година Дачич обаче се провали заради съпротивата на Съединени американски щати.
Чак когато Тръмп стана президент, сръбският президент Александър Вучич се осмели да предложи нов проект за делба: дружно с тогавашния косоварски президент Хашим Тачи предложиха " корекции на границите ", които не бяха по-конкретно конкретизирани. Ясно беше, че обитаемият най-вече със сърби косовски Север е планувано да се причисли към Сърбия, а южните елементи на Сърбия, обитаеми най-вече с албанци - да отидат към новата Република Косово.
Ролята на Запада
Планът срещна ненадейно огромно утвърждение в чужбина. В изгода на концепцията за замяна на територии сред сърби и албанци се изрекоха и интернационалните политици, измежду които бе и някогашният ръководител на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Президентът Тръмп изпрати одобрителни послания, а специфичният американски делегат Ричард Гренел предложения дизайнерите на географските карти на среща в Белия Дом.
В Босна пък това развиване зарадва сръбския съпредседател на страната Милорад Додик, който от дълго време е труженик на концепцията за делба на мулти-етническата страна. Неговият хърватски сътрудник употребява опцията, с цел да упорства за спомагателни самостоятелни права на своята националност.
Тръмп към този момент не е президент, а от косовско-сръбската обмяна на територии не излезе нищо. И последният " Non-Paper " по въпроса евентуално ще се окаже изстрел с халосни патрони.
Проблемите остават
Сигурно е едно: до момента в който държавните ръководители хвърлят зар за размяната на територии, съответните проблеми на балканските общества - и най-много безработицата, бедността, корупцията и замърсяването на околната среда - ще си останат отсрочени за неопределен срок.
Статията е оповестена в
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ