Първият конфликт между Румен Радев и Кирил Петков е вече

Първият спор сред Румен Радев и Кирил Петков е към този момент факт. Основният мотив са измененията в “Булгаргаз “, а и поради държанието по отношение на Македония. Рано е да се приказва за Боянски ливади, както и за значими последици от опълчването. Но е реалност, че протичащото се е съпроводено с значими политически нюанси.
 
Най-напред би трябвало да се каже, че от поне месец в партийните среди се приказва за извънредно огромна персонална нетърпимост сред президента и премиера. Скъсана е естествената информационна връзка.
 
А в българската политика е потвърдено, че всичко е персонално. В този смисъл е забавно, че Радев атакува обществено пръв. Атаката му бе предстояща, тъй като следва държавното управление да понесе имиджови вреди по безчет тематики, а той е срещу да носи общ товар. Но е забавно, че офанзивата пристигна прекомерно рано, до момента в който към момента рейтингът на Петков е висок и липсват истински рецесии. В този смисъл Радев изпреварва събитията. Показва, че не желае да се носи по течението, а да го предизвика в обществен проект. Но нещата имат и непубличен детайл. Македония е гарнитурата в абсурда, същинският конфликт е за газовия бранш. Освободеният от Петков ръб на “Булгаргаз “ и шефът му Николай Павлов бяха назначени от второто държавно управление на ГЕРБ, само че самият Павлов бе длъжностен министър в първия кабинет на Радев. Той безспорно е човек на президента.
 
И така както Радев размаха пестник на Борисов и Гешев, откакто те погнаха негови доближени в президентството, по този начин и в този момент той реагира при уволнението на “свой човек “.
 
Просто Радев работи в обстановки, когато негови хора са наранени.
 
Но явно не става дума просто за протежета. А и за ползи съответно в енергетиката. Иначе нямаше секретарят на Радев Димитър Стоянов от време на време да стреля с рецензии изпълнителната власт по тематиката.
 
Така се оказва, че сякаш цялостното с военни и “дървени “ някак лица президентство е много разтропано във връзка с енергетиката – не е равноотдалечено, пасивно, а в противен случай – взема драговолно нещата, работи.
 
Когато Радев не желае да прояви отношение за нещо, измъква се с разделянето на управляващите. Когато желае – демонстрира. За енергетиката явно желае.
 
От друга страна Петков доста добре знае, че промяната на борда няма да се хареса на президента. Известно е също, че в актуалната комплицирана международна обстановка, в която силата нараства, “Булгаргаз “ играе по-скоро позитивна роля у нас, в сравнение с негативна. Всичко това е мека почва за Петков, може да потъне. В този смисъл министър председателят е бил авансово наясно с рисковете от дейностите си.
 
А той не просто смени борда, само че и с ченгеджийски похвати хвърли вини на остарелия за голяма корупция.
 
В политически проект Петков няма по какъв начин да излезе победител. По-тръбите няма да потече на ниска цена газ. Заради международните цени може единствено да нарастне, от което ще завоюва Радев с ранното си разграничение. Петков може само да докара резултата до еднакъв, в случай че в действителност се потвърдят злоупотреби в “Булгаргаз “. Но очевидно мизата си коства, с цел да се реши да работи.
 
Като се добави обстоятелството, че всичко това се случва директно преди да изтекат договорите за доставки с Русия и Азебайджан, излиза наяве, че мизата е в действителност голяма. И за Радев, и за Петков, евентуално освен за тях. Случващото се не е импровизиран ход на конюнктурата – видял, да вземем за пример, новият министър председател какво става в “Булгаргаз “, възмутил се, работил: или пък Радев да се е загрижил за “връщането на практиките “ от времето на Борисов, както твърди.
 
Случва се противоположното – офанзива и контраофанзива за надзор върху бранша.
 
В звук с традицията от прастари времена спорът не е за джендър идеологията, вкарана безшумно в съдружното съглашение, нито за следващите покъртителни подиуми в лечебните заведения ни... Нито за имунизация или документи, към които ежедневно се карат и разделят българите. А по тематика, която касае пари, доста пари. Това не значи, че безусловно някой от тях се облажва. Значи, че мотивът е прекомерно голям, незаобиколим, а и имат ползи, с цел да влязат в спора. Обикновено който държи газовото кранче, той е същинският ръководещ на България.
 
Вътрешният министър Бойко Рашков съобщи, че остарялото управление на “Булгаргаз “ е работило срещу националния интерес. Павлов отвърна, че уволнението му е поради 1 милиарда лева, които ще потънат в частни джобове. Предстои да забележим развръзката.
 
В по-общо проект събитията се развиват и в миг на непредвидим руско-натовски спор, което изисква единение и разговор сред българските управляващи.
 
Тече и по-дребен сюжет, в който министърът на защитата Стефан Янев се е ситуарил като “легална къртица “ в кабинета.
 
Той е свободен електрон, говорещ неща в прорез с формалната държавна позиция, които да се припишат като актив на Радев.
 
Всичко това сочи, че президентът и министър председателят не просто се карат за нещо незаобиколимо, за което не могат да пропуснат да се скарат. Показва и, че двамата имат огромни упоритости да бъдат същинския началник на страната. И  че този сюжет надали ще роди положителни вести за българите.