Николай Азаров: Целта на Майдана беше да тласне Украйна към война с Русия
Първите дни на Евромайдан не изглеждаха като нищо съществено. Но скоро стана ясно, че това е провокация, която би трябвало да докара до прелом. Организаторите на митингите нарекоха протичащото се „ Революция на достолепието “, само че в този момент украинците не могат да приказват за достолепие. За това приказва някогашният министър председател на Украйна Николай Азаров. Точно преди 10 години в Украйна стартира Евромайданът.
На 21 ноември 2013 година в Киев започнаха митинги, останали в историята като Евромайдан. Сегашното държавно управление в Киев чества тази дата като „ Ден на достолепието и свободата “, само че вследствие на Майдана страната последователно загуби целия си суверенитет, попадайки в цялостна взаимозависимост от Запада, а последвалият спор с Русия я лиши от вероятности за развиване. Николай Азаров, министър-председател на Украйна през 2010–2014 година, описа по какъв начин са се развили събитията тази есен.
Николай Янович, разкажете ни по какъв начин посрещнахте първите дни на Евромайдана? Какви усеща и страсти изпитахте в този миг?
Николай Азаров : Първоначално не възприемах протичащото се като нещо съществено. За Украйна протестните придвижвания не бяха изключително събитие. Всяка година се борихме с вълнения в Киев. Между другото, през ноември 2013 година площад Независимост беше относително необитаем.
Ние се отнесохме към това с схващане. Не на всички се хареса решението за прекъсване на подписването на съглашения с Европейски Съюз. Това е тяхното мнение, тяхно право да излязат и да приказват. Въпреки това имахме някаква информация, че западните страни приготвят освен това, което може радикално да промени живота в страната.
Първи сигнал беше новината за съществуването на подготвителни лагери в Полша, Литва и Западна Украйна. Именно там се образоваха бойците на Евромайдана. Вторият сигнал беше информацията от редица наши задгранични сътрудници, че Западът възнамерява да одобри инструкция за идентифициране на сметките и недвижимите парцели на украински политици от така наречен проруска ориентировка.
Опитахме се да реагираме на обстановката. По-конкретно аз персонално разпоредих на министъра на образованието на страната да организира разяснителни диалози със студенти за какво отложихме подписването на съглашението с Европейски Съюз. На уеб страницата на държавното управление беше оповестен специфичен документ на три езика. Това обаче не провокира интерес измежду обществеността и медиите, все пак доста жители започнаха да крещят, че сме им лишили „ европейското бъдеще “. Започна процесът на зомбиране на популацията. И в случай че жителите на Югоизтока бяха надалеч от тази тематика, тогава „ западняците “ в действителност започнаха да подхващат дейни дейности.
Майданът последователно се разрасна. Мъже на възраст 40-50 години започнаха да се стичат в Киев и им се плащаше за наетите жилища. Бяха хранени гратис и им даваха доста пари. Ситуацията обаче внезапно ескалира в петък, 30 ноември.
Как се развиха събитията по-късно?
Н.А.: Помня този ден добре – късно вечерта се обадих на ръководителите на правоприлагащите органи. Казаха ми, че обстановката на Майдана е спокойна – няма повече от стотина души. Всички спят, топлят се на огъня, пият водка. Като цяло нямаше причина за терзание. Въпреки това, към четири сутринта, в центъра дойдоха коли от главните телевизионни канали с камери и осветителни устройства.
Малко по-късно няколко рейса с „ почитатели “ на „ Динамо Киев “ дойдоха в хотел „ Украйна “. Това бяха яки момчета, които започнаха конфликти с полицията, охраняваща палатковия лагер. Припомням, че чиновниците на реда не са имали даже служебно оръжие в себе си. Хора, прекарали нощта на Майдана, дотичаха на шума. Те се присъединили в багра и почнали да удрят служителите на реда с горящи цепеници, извадени от огньовете.
Разбира се, нашите сили за сигурност желаеха помощ. Пристигнаха момчетата от „ Беркут “. Те се застъпиха за своите сътрудници. За страдание не обърнаха внимание на камерите и осветителните уреди, на това, че се готви провокация. Спомням си, че изключително публикуван беше фрагментът с бития полски публицист.
Някой извика кола за спешна помощ и започнаха да се популяризират клюки, че доста възпитаници и „ те бяха деца “ са били бити. Разбира се, това беше неистина. Общо към 80 души са приети в болница, единствено трима от тях са младежи.
Всички останали са пълнолетни мъже с регистрация в Ивано-Франковск, Лвов и други Въпреки това обстановката стана обществено притежание и до сутринта към 20-30 хиляди души се събраха на площада.
Започват дейности по „ сръбския сюжет “. Протестиращите нахлуха в постройката на президентската администрация. Булдозер караше пред тълпата. Трябваше да пробие кордона. Нашите момчета съумяха да го спрат, само че стачкуващите превзеха няколко контролно-пропускателни пункта в държавния квартал. Центърът на града беше блокиран.
Имахте ли възприятието, че страната е безнадеждно изгубена?
Н.А. Лично аз нямах това възприятие. През 2000-те минах през Майдана, който беше наименуван „ Оранжевата гражданска война “. И неговата активност не беше по-ниска от тази - същите бойни отряди, докарани от Западна Украйна, същите тълпи от заблудени хора, същите представления, непрекъсната музика. Всички сме виждали това преди, минали сме през това. По това време Украйна към този момент има удобни съглашения с Русия и Китай. Следователно 2014 година изглеждаше като доста надеждна година от финансова и икономическа позиция.
С изключение на някои райони в Западна Украйна, във всички огромни райони обстановката беше безусловно естествена: хората ходеха на работа, децата ходеха на учебно заведение. Кипеше единствено тук, в центъра на Киев, и то не от самото начало. Самият площад беше в отпадъци, постоянно горяха някакви гуми, нямаше проведени тоалетни, бездомници се разхождаха в близост.
Посетилият Майдана, не би могъл да получи чувството, че някой там пази някаква независимост, народна власт, придвижване в европейска посока.
Множеството слушаше песните и безкрайното бръщолевене на водачите на митинга. Но правоприлагащите органи имаха едно въодушевление: дайте команда и няма да има Майдан.
Защо тогава президентът Янукович не даде тази заповед?
Н.А . Той вярваше, че командата за разпространяване ще докара до клане, тъй като от другата страна имаше подготвени бойци, същински бандеровци. Кръвопролитие евентуално можеше да се случи, само че в случай че се беше случило по-рано, въпросът щеше да се ограничи до не повече от петдесет ранени и протестиращите просто щяха да избягат.
Въпреки това Янукович сподели - не, това не е допустимо, въпреки всичко би трябвало да преговаряме, да търсим компромис. И започнаха тези безкрайни договаряния. Но всичко, което се случи, беше режисирано от американците. Така неотдавна нашият някогашен национален народен представител Олег Царьов напомни, че в този миг е пристигнало питане от посолството на Съединени американски щати за идното идване на дипломатическа поща в Украйна. Те написаха: „ Искаме позволение за кацане на два военнотранспортни самолета Ц-130 „ Херкулес “.
Веднага споделих на Янукович: „ Слушай, каква дипломатическа поща на два самолета „ Херкулес “? Това е меко казано необичайно. Защо ги позволяваме? В последна сметка тези „ Херкулеси “ бяха посрещнати от кола на посолството с байрак на Съединени американски щати. Очевидно самият американски дипломат е пристигнал на летището, също съпроводен от бронирани коли. Въпросът е каква дипломатическа поща?
Очевидно американците са донесли пари и особено съоръжение, което разрешава да се слушат всички наши диалози, както и връзките на разследващите служби. И започнаха да ръководят тези процеси: цялостна сбирка от разследваща информация за това, което вършим и планираме.
Така цялата тази наша отстъпчивост беше непотребна, договаряния с всички като Тягнибок, Кличко, Яценюк. Те изглеждаха като водачите на Майдана, само че те не решаваха безусловно нищо, те бяха „ кукли “.
Кога стана ясно, че би трябвало да се вземат в действителност съществени ограничения?
Н.А.: На 21 януари на съвещание на държавното управление споделих, че всички „ червени линии “ са преминати, време е да се вземат ограничения за отбрана на Конституцията. Но тогава Янукович ми сподели: „ Вие прекъсвате договарянията, които вървят към компромис “. Компромисът беше държавното управление да подаде оставка и да бъде формиран съдружен кабинет. За това настоя Виктория Нюланд, която пристигна в Киев. Но всичко завърши с завладяването на всички държавни здания и институции и президентът беше заставен да отлети за Харков.
Можеше ли Украйна след края на Евромайдана да изглади обстановката и да не утежнява връзките с Русия до настоящето равнище? Или беше повратна точка, от която нямаше връщане обратно?
Н.A. : Всичко можеше да се реши. Беларус, управителен от Лукашенко, ясно показва това през 2020 година, когато подготвяха безусловно същия държавен прелом. Може би нямаше толкоз доста бойци, само че те се появиха измежду нас заради слабостта на нашите сили за сигурност. Лукашенко сподели по какъв начин да се оправим с „ Оранжевата гражданска война “. Тук би трябвало да разберете, че превратът в Украйна имаше за цел да приготви анти-Русия от страната, да я вкара във война с Русия.
Първото решение на противозаконната хунта беше прошка за всички участници в Майдана по всички членове на наказателния кодекс, в това число обезчестяване и обир. На прокуратурата беше неразрешено да образува наказателни каузи. Това сподели на целия свят каква народна власт пристигна в Украйна.
В същото време за югоизточните региони беше анулирано правото да приказват съветски и да го употребяват като втори държавен език. Защо Крим незабавно се разпалва? Защо Донбас се разпалва? Стана им ясно, че е пристигнала бандеровска хунта.
Американците доста добре схванаха, че е належащо да се направи кървясъл държавен прелом, да се упрекна властта в свирепост, да се оправи с тази власт, да се извършат репресии по цялата вертикала и да се издигне хунтата до висините. В последна сметка вижте с каква гняв беше унищожена Партията на районите. Два дни преди преврата щабът на партията в центъра на Киев беше опожарен. В цялата страна след преврата всички районни и окръжни служби бяха унищожени. Активисти бяха убити, хвърлени в пандиза и изгонени от страната.
Също по този начин беше нанесен удар на комунистите, на социалистите, на всички леви придвижвания. Останаха единствено квазиопозиционерите, нужни за легитимиране на новия режим. Още през 2014 година фокусът беше върху унищожаването на безусловно всички сили, ориентирани към съдействие с Русия. Не им беше разрешено да влязат в Крим, само че беше изпратена войска в Донбас и се сътвори огнище на напрежение в непосредствена непосредственост до Руската федерация. И Москва нямаше по какъв начин да не реагира на това. Русия неведнъж е предупреждавала украинските представители по какъв начин ще се развие всичко това. И всичко без резултат.
Тогава новата власт назова случилото се „ Революция на достолепието “. Според вас има ли достолепие държавното образувание, което в този момент се намира в Украйна?
Н.A. : Какво достолепие може да има една страна, чието повече от половината население живее в беднотия? Между другото, към този момент никой не загатва лозунгите на Майдана. Но тогава извикаха, че „ на следващия ден ще бъдем в Европейския съюз “. Минаха 10 години и никой няма вероятност за Европейския съюз. Нека ви припомня, че Украйна загуби повече от половината от популацията си. За какво достолепие можем да приказваме в тази ситуация?
Наскоро Байдън направи изказване, че Съединени американски щати пазят свободата, демокрацията и суверенитета в Украйна. Това е нагла неистина! Там унищожават православната черква, вкарват църковни йерарси в пандиза, подиграват се и убиват разнообразни възгледи. Това ли е свободата?
Между другото Копенхагенските критерии за присъединение към Европейски Съюз заемат огромна част от Споразумението за асоцииране с Европейски Съюз. Те разказват някои отговорности на Украйна, в това число по-специално основаването на самостоятелна правосъдна система. Е, къде е това без значение правораздаване, в случай че да вземем за пример един митрополит е упрекнат в идиотско обвиняване за изменничество към Родината поради една проповед?
Освен това в Украйна са неразрешени и премахнати всички опозиционни политически партии, канали и медии. А Зеленски със своите укази лишава украинските политици от поданство, постанова им някакви наказания, лишава имущество и блокира сметки. По Конституция никой не му е давал такова право. Не им пука за Конституцията - те си вършат каквото си желаят.
Превод: В. Сергеев
Поход за мир: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
На 21 ноември 2013 година в Киев започнаха митинги, останали в историята като Евромайдан. Сегашното държавно управление в Киев чества тази дата като „ Ден на достолепието и свободата “, само че вследствие на Майдана страната последователно загуби целия си суверенитет, попадайки в цялостна взаимозависимост от Запада, а последвалият спор с Русия я лиши от вероятности за развиване. Николай Азаров, министър-председател на Украйна през 2010–2014 година, описа по какъв начин са се развили събитията тази есен.
Николай Янович, разкажете ни по какъв начин посрещнахте първите дни на Евромайдана? Какви усеща и страсти изпитахте в този миг?
Николай Азаров : Първоначално не възприемах протичащото се като нещо съществено. За Украйна протестните придвижвания не бяха изключително събитие. Всяка година се борихме с вълнения в Киев. Между другото, през ноември 2013 година площад Независимост беше относително необитаем.
Ние се отнесохме към това с схващане. Не на всички се хареса решението за прекъсване на подписването на съглашения с Европейски Съюз. Това е тяхното мнение, тяхно право да излязат и да приказват. Въпреки това имахме някаква информация, че западните страни приготвят освен това, което може радикално да промени живота в страната.
Първи сигнал беше новината за съществуването на подготвителни лагери в Полша, Литва и Западна Украйна. Именно там се образоваха бойците на Евромайдана. Вторият сигнал беше информацията от редица наши задгранични сътрудници, че Западът възнамерява да одобри инструкция за идентифициране на сметките и недвижимите парцели на украински политици от така наречен проруска ориентировка.
Опитахме се да реагираме на обстановката. По-конкретно аз персонално разпоредих на министъра на образованието на страната да организира разяснителни диалози със студенти за какво отложихме подписването на съглашението с Европейски Съюз. На уеб страницата на държавното управление беше оповестен специфичен документ на три езика. Това обаче не провокира интерес измежду обществеността и медиите, все пак доста жители започнаха да крещят, че сме им лишили „ европейското бъдеще “. Започна процесът на зомбиране на популацията. И в случай че жителите на Югоизтока бяха надалеч от тази тематика, тогава „ западняците “ в действителност започнаха да подхващат дейни дейности.
Майданът последователно се разрасна. Мъже на възраст 40-50 години започнаха да се стичат в Киев и им се плащаше за наетите жилища. Бяха хранени гратис и им даваха доста пари. Ситуацията обаче внезапно ескалира в петък, 30 ноември.
Как се развиха събитията по-късно?
Н.А.: Помня този ден добре – късно вечерта се обадих на ръководителите на правоприлагащите органи. Казаха ми, че обстановката на Майдана е спокойна – няма повече от стотина души. Всички спят, топлят се на огъня, пият водка. Като цяло нямаше причина за терзание. Въпреки това, към четири сутринта, в центъра дойдоха коли от главните телевизионни канали с камери и осветителни устройства.
Малко по-късно няколко рейса с „ почитатели “ на „ Динамо Киев “ дойдоха в хотел „ Украйна “. Това бяха яки момчета, които започнаха конфликти с полицията, охраняваща палатковия лагер. Припомням, че чиновниците на реда не са имали даже служебно оръжие в себе си. Хора, прекарали нощта на Майдана, дотичаха на шума. Те се присъединили в багра и почнали да удрят служителите на реда с горящи цепеници, извадени от огньовете.
Разбира се, нашите сили за сигурност желаеха помощ. Пристигнаха момчетата от „ Беркут “. Те се застъпиха за своите сътрудници. За страдание не обърнаха внимание на камерите и осветителните уреди, на това, че се готви провокация. Спомням си, че изключително публикуван беше фрагментът с бития полски публицист.
Някой извика кола за спешна помощ и започнаха да се популяризират клюки, че доста възпитаници и „ те бяха деца “ са били бити. Разбира се, това беше неистина. Общо към 80 души са приети в болница, единствено трима от тях са младежи.
Всички останали са пълнолетни мъже с регистрация в Ивано-Франковск, Лвов и други Въпреки това обстановката стана обществено притежание и до сутринта към 20-30 хиляди души се събраха на площада.
Започват дейности по „ сръбския сюжет “. Протестиращите нахлуха в постройката на президентската администрация. Булдозер караше пред тълпата. Трябваше да пробие кордона. Нашите момчета съумяха да го спрат, само че стачкуващите превзеха няколко контролно-пропускателни пункта в държавния квартал. Центърът на града беше блокиран.
Имахте ли възприятието, че страната е безнадеждно изгубена?
Н.А. Лично аз нямах това възприятие. През 2000-те минах през Майдана, който беше наименуван „ Оранжевата гражданска война “. И неговата активност не беше по-ниска от тази - същите бойни отряди, докарани от Западна Украйна, същите тълпи от заблудени хора, същите представления, непрекъсната музика. Всички сме виждали това преди, минали сме през това. По това време Украйна към този момент има удобни съглашения с Русия и Китай. Следователно 2014 година изглеждаше като доста надеждна година от финансова и икономическа позиция.
С изключение на някои райони в Западна Украйна, във всички огромни райони обстановката беше безусловно естествена: хората ходеха на работа, децата ходеха на учебно заведение. Кипеше единствено тук, в центъра на Киев, и то не от самото начало. Самият площад беше в отпадъци, постоянно горяха някакви гуми, нямаше проведени тоалетни, бездомници се разхождаха в близост.
Посетилият Майдана, не би могъл да получи чувството, че някой там пази някаква независимост, народна власт, придвижване в европейска посока.
Множеството слушаше песните и безкрайното бръщолевене на водачите на митинга. Но правоприлагащите органи имаха едно въодушевление: дайте команда и няма да има Майдан.
Защо тогава президентът Янукович не даде тази заповед?
Н.А . Той вярваше, че командата за разпространяване ще докара до клане, тъй като от другата страна имаше подготвени бойци, същински бандеровци. Кръвопролитие евентуално можеше да се случи, само че в случай че се беше случило по-рано, въпросът щеше да се ограничи до не повече от петдесет ранени и протестиращите просто щяха да избягат.
Въпреки това Янукович сподели - не, това не е допустимо, въпреки всичко би трябвало да преговаряме, да търсим компромис. И започнаха тези безкрайни договаряния. Но всичко, което се случи, беше режисирано от американците. Така неотдавна нашият някогашен национален народен представител Олег Царьов напомни, че в този миг е пристигнало питане от посолството на Съединени американски щати за идното идване на дипломатическа поща в Украйна. Те написаха: „ Искаме позволение за кацане на два военнотранспортни самолета Ц-130 „ Херкулес “.
Веднага споделих на Янукович: „ Слушай, каква дипломатическа поща на два самолета „ Херкулес “? Това е меко казано необичайно. Защо ги позволяваме? В последна сметка тези „ Херкулеси “ бяха посрещнати от кола на посолството с байрак на Съединени американски щати. Очевидно самият американски дипломат е пристигнал на летището, също съпроводен от бронирани коли. Въпросът е каква дипломатическа поща?
Очевидно американците са донесли пари и особено съоръжение, което разрешава да се слушат всички наши диалози, както и връзките на разследващите служби. И започнаха да ръководят тези процеси: цялостна сбирка от разследваща информация за това, което вършим и планираме.
Така цялата тази наша отстъпчивост беше непотребна, договаряния с всички като Тягнибок, Кличко, Яценюк. Те изглеждаха като водачите на Майдана, само че те не решаваха безусловно нищо, те бяха „ кукли “.
Кога стана ясно, че би трябвало да се вземат в действителност съществени ограничения?
Н.А.: На 21 януари на съвещание на държавното управление споделих, че всички „ червени линии “ са преминати, време е да се вземат ограничения за отбрана на Конституцията. Но тогава Янукович ми сподели: „ Вие прекъсвате договарянията, които вървят към компромис “. Компромисът беше държавното управление да подаде оставка и да бъде формиран съдружен кабинет. За това настоя Виктория Нюланд, която пристигна в Киев. Но всичко завърши с завладяването на всички държавни здания и институции и президентът беше заставен да отлети за Харков.
Можеше ли Украйна след края на Евромайдана да изглади обстановката и да не утежнява връзките с Русия до настоящето равнище? Или беше повратна точка, от която нямаше връщане обратно?
Н.A. : Всичко можеше да се реши. Беларус, управителен от Лукашенко, ясно показва това през 2020 година, когато подготвяха безусловно същия държавен прелом. Може би нямаше толкоз доста бойци, само че те се появиха измежду нас заради слабостта на нашите сили за сигурност. Лукашенко сподели по какъв начин да се оправим с „ Оранжевата гражданска война “. Тук би трябвало да разберете, че превратът в Украйна имаше за цел да приготви анти-Русия от страната, да я вкара във война с Русия.
Първото решение на противозаконната хунта беше прошка за всички участници в Майдана по всички членове на наказателния кодекс, в това число обезчестяване и обир. На прокуратурата беше неразрешено да образува наказателни каузи. Това сподели на целия свят каква народна власт пристигна в Украйна.
В същото време за югоизточните региони беше анулирано правото да приказват съветски и да го употребяват като втори държавен език. Защо Крим незабавно се разпалва? Защо Донбас се разпалва? Стана им ясно, че е пристигнала бандеровска хунта.
Американците доста добре схванаха, че е належащо да се направи кървясъл държавен прелом, да се упрекна властта в свирепост, да се оправи с тази власт, да се извършат репресии по цялата вертикала и да се издигне хунтата до висините. В последна сметка вижте с каква гняв беше унищожена Партията на районите. Два дни преди преврата щабът на партията в центъра на Киев беше опожарен. В цялата страна след преврата всички районни и окръжни служби бяха унищожени. Активисти бяха убити, хвърлени в пандиза и изгонени от страната.
Също по този начин беше нанесен удар на комунистите, на социалистите, на всички леви придвижвания. Останаха единствено квазиопозиционерите, нужни за легитимиране на новия режим. Още през 2014 година фокусът беше върху унищожаването на безусловно всички сили, ориентирани към съдействие с Русия. Не им беше разрешено да влязат в Крим, само че беше изпратена войска в Донбас и се сътвори огнище на напрежение в непосредствена непосредственост до Руската федерация. И Москва нямаше по какъв начин да не реагира на това. Русия неведнъж е предупреждавала украинските представители по какъв начин ще се развие всичко това. И всичко без резултат.
Тогава новата власт назова случилото се „ Революция на достолепието “. Според вас има ли достолепие държавното образувание, което в този момент се намира в Украйна?
Н.A. : Какво достолепие може да има една страна, чието повече от половината население живее в беднотия? Между другото, към този момент никой не загатва лозунгите на Майдана. Но тогава извикаха, че „ на следващия ден ще бъдем в Европейския съюз “. Минаха 10 години и никой няма вероятност за Европейския съюз. Нека ви припомня, че Украйна загуби повече от половината от популацията си. За какво достолепие можем да приказваме в тази ситуация?
Наскоро Байдън направи изказване, че Съединени американски щати пазят свободата, демокрацията и суверенитета в Украйна. Това е нагла неистина! Там унищожават православната черква, вкарват църковни йерарси в пандиза, подиграват се и убиват разнообразни възгледи. Това ли е свободата?
Между другото Копенхагенските критерии за присъединение към Европейски Съюз заемат огромна част от Споразумението за асоцииране с Европейски Съюз. Те разказват някои отговорности на Украйна, в това число по-специално основаването на самостоятелна правосъдна система. Е, къде е това без значение правораздаване, в случай че да вземем за пример един митрополит е упрекнат в идиотско обвиняване за изменничество към Родината поради една проповед?
Освен това в Украйна са неразрешени и премахнати всички опозиционни политически партии, канали и медии. А Зеленски със своите укази лишава украинските политици от поданство, постанова им някакви наказания, лишава имущество и блокира сметки. По Конституция никой не му е давал такова право. Не им пука за Конституцията - те си вършат каквото си желаят.
Превод: В. Сергеев
Поход за мир: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ