Първан Симеонов: Държава, която си сменя празниците по конюнктурни причини, е само наужким
Първан Симеонов
Държава, която си сменя празниците по конюнктурни аргументи, е единствено наужким.
Тук, в пространството си за страст, няма по какъв начин да подмина голямата неточност, която моите естествени другари от прозападните сили у нас, направиха. Уви, направиха я, отпушиха бутилката. 24 май е 10 пъти по-добър народен празник от 3 март. Но предлагането - да не приказваме за налагането - на това ще има тъкмо противоположния резултат.
Дори единствено мненията под обявата демонстрират каква кавга ни чака. Това ли трябваше в този момент да си причиним!? В политиката би трябвало да знаеш по кое време нещо би имало резултат и по кое време е безнадеждно изпуснало времето си и по-добре е да не го разбутваш. Защото само би донесло в допълнение затъване по пътя на положителните планове.
Простете тази тирада; прочетете я цялата или изобщо не я четете. Имам право на персонално дразнене. Още преди да се сътвори това държавно управление, напомнях, че то ще прояви типичния седесарски бъг - самонадценяването на либералите, когато се видят на власт; увереността от вида " с малко, само че вечно ". Ще надцени поддръжката и въздействието на описа си у нас, ще не помни, че България изрично не е София, ще прекали и ще провокира съпротиви. Точно, но тъкмо това става в последно време. А мислех, че уроците на историята са научени. При това, уроците на близката история.
Авторите на концепцията ще разделят хора, ще опълчват двата празника, за десетилетия напред ще имаме един празник на щастливите градски демографски анклави у нас и един празник на скърцащата със зъби контракултура, която градските космополити с непремереното си замайване в действителност подхранват ден след ден.
Докато си мислят, че я борят. Между другото, оправдавайки се - пропагандно - тъкмо с разделения. Ние, заадните хора, даваме тази контракултура на тепсия на путинистите (пък, знае ли човек, може да се окаже, че точно путинистите са комфортните за западните столици опозиционери). По-добри дарове и те даже не можеха да чакат.
Защото не е (още) вярна опорката, че 3 март разделя. Напротив, създателите на концепцията за смени на празници разделят. И в случай че аз съм Путин, бих единствено се наслаждавал по какъв начин се гърчи едно общество в Източна Европа във връзка мен.
Видно е, че с цел да се оправдае сглобката, са нужни типичните сини символни борби - битки с монументи и прочие Добре познати са и ги разбирам. С тях пребивавам в съвсем целия си умишлен живот. А и война е. На война като на война.
Но не имах вяра, че можем да стигнем до такива " висоти " като окарикатураването на стълб за знаме, а да не приказваме за това в този момент. Няма да укривам разочарованието си на откровено западен човек, на българин, на уверен привъженик на НАТО и Европейски Съюз от атмосферата, в която иска ми се постанова да пребивавам в идните години. Част от държавничеството е да си съдбоносен, само че друга част е да си умен. И да знаеш кое не трябва да се пипа, даже да е горчиво гадно. Защото ще постигнеш тъкмо противоположното.
Едно е конюнктурни умници да пишат самовлюбени опорки за национални празници във ФБ всяка година, друго е да повярваш на личната си агитация и да превърнеш ФБ статусите в публична политика. Това демонстрира, че в търсенето на легитимация на сглобката част от политическите ни дейци са склонни да употребяват всичко.
Показва също какъв брой леко и пластмасово е това. Авторите прелестно знаят каква полемика ще настъпи в този момент. И при все че, дават това предложение - тъй като им е идгодно да има такава полемика. Изгодно им е да пипат в самия код на страната ни, с цел да се активизират политически! Все имам вяра, че всред тях има и хора, които осъзнават че не биваше...
Начинът да преодолееш предишното е да си в мир с него, а не да се опитваш да го променяш със задна дата. Начинът е да се приемаш какъвто си. Да, нашата България постоянно ще има комплекса от патрона - оня, който по нормални имперски съображения трансформира националното ни осъзнаване и новата ни дърважава в собствен пленник, а може би го и насърчи и употребява. Простете сравнението само че това е малко като безконечния комплекс в Македония към България.
Нещото, от което твоето раждане се е оказало подвластно, постоянно поражда полярни усеща. Но нали тъкмо прозападните либерали са тези, които ни изясняват, че човек би трябвало да се харесва подобен, какъвто е, да се обича. Може ли България най-сетне да преодолее този родилен комплекс, откакто непрекъснато се гневи на личната си история!? Защо слагаме пръст - още веднъж - в рани, които би трябвало да зарастват? Трети март е малък, нищожен проблем. Хипертрофирахме и мислим, че решаваме казуса. Трагедия!
Знам какво ще кажат в този момент: историята не е такава, това е агитация и прочие Може и по този начин да е, само че факт е, че у нас има структурни, вкоренени културно и исторически проруски сантименти и те могат да се изличат единствено поколенски, т.е. постепенно и по натурален път, а не по длъжностен път. На мен персонално те са ми противни, безусловно, само че не мога да се направя, че не виждам хората в обществото, които са техни носители. Те дори, по ред индикатори, може би са болшинства. Огромната неточност на прозападните е да считат, че това е плод единствено на агитация, която може да се бори. За тридесет години искане на пари от западняците за борене на съветската агитация, тя става все по-ефективна. И някои хора - на фона на забележимия си неуспех да спрат съветските ползи у нас - желаят още повече пари. Точно тъй като тя става все по-силна. Смешен абсурд!
Ако съм на мястото на западните донори у нас, бих се замислил съществено за успеваемостта на харченето до момента. Всяка заран, в която има петима идентични опоркаджии на екран, разсънва тъкмо противоположния резултат измежду публиката. Защото по този начин и не схванаха, че приказват на аудитория, която не е в Полша или Прибалтика Говорят на аудитория, която е вкоренено близка до Русия (уви!), а освен платено близка до Русия. И ще би трябвало да намерят българския, а не полския, роман.
Като откривател на национализма да припомня, че съществува нещо като прост шовинизъм, т.е. институционализираният, прекипелият, застиналият във форми шовинизъм - празничният календар е едно от тези неща. Азбучно предписание е, че той не се пипа, както не се пипа знаме, химн и прочие - тъй като е настоящ към времето си и към този момент е безопасен. Пипайки го, създаваш проблем, не го решаваш.
Пипането на такива неща може да се случва единствено във времена на огромни исторически разествания. У нас нито има потребност, нито условия към този миг. Но иди го изясни! Сега несъмнено тук някои ще ме обвинят в проруски роман. Смешни, несвободни, хора!
А единствено какъв брой комично парадоксална е обстановката! Вчерашните седесари развяха 3 март в контраст на 9 септември. Днешните седесари към този момент оферират подмяна и на 3 март. А на следващия ден? Това се белези на незряло, надълбоко фрустрирано от себе си, публично пространство. И, извинете за сравнението, само че борбите с предишното ми припомнят... тъкмо историческите претекстове, които Путин акцентира за ужасната си война.
И какво споделяме с това? Че Санстефанският блян, не ни е значим към този момент? Че от двете някогашни империи, в ъгъла сред които сме, в този момент сменяме предпочитано плашещата? Че ще честваме към този момент не страната си, а тогавашното си цивилизоване от десницата на метрополията на Втория Рим? Все едно сме били варвари до оня миг? Оу, уейт...
Какво нещо е иронията на историята. Ако съм безсрамен, ще кажа, че двама византийски сътрудници на въздействие измежду славянските федерати ще честваме в този момент, наместо съветските сътрудници на въздействие. Просто едните са по-далеч във времето. От третия Рим към втория.
С усмивка и бъзик ги пиша тези неща, адвокатствам на дявола малко дори, с цел да припомня, че в историята има нюанси, прекалено много, отвратително доста нюанси, с цел да ги човъркаме, когато ни скимне. Историята си е история, през днешния ден е през днешния ден. Колко мозъчни гънки са нужни, с цел да схванем тази елементарна разлика?
Върнете Росенец, Камчия, въведете еврото и така нататък, само че не пипайте знаци, преустановете набиращата инерция символна битка. Игра с огъня е! И спрете да ескалирате дребни проблеми - кой кого обидиил във ФБ - до национални проблеми. Защото ще ги превърнете в таива! Та единствено преди две генерации време у нас в действителност се умираше за хрумвания! Смешно е на фона на дядовците си тук да сътворяваме драми от нищо.
Иначе, 24 май е в действителност прелестна дата. Обожавам този празник. И тъкмо по тази причина не желая никой да прави с него алибали за конюнктурна приложимост по отношение на оцеляването си. Защото, в случай че има нещо по-жалко от това, че националното ни случване стана съветска имперска зестра, то е, че още не можем да преодолеем това родилно леке.
И, хора, в случай че продължавате с това " който не приказва като нас, е срещу нас ", ще съсипете на първо място себе си. Защото не е правилно отвратителното факсимиле, че народът бил разграничен. Напротив, народът ни е сдържан, без крайности, дори снишен, тъй като е много обичай и умен. Просто има една каста, която не може да понася народа си. Нашият народ няма да скочи; той, на някои последващи избори, просто ще отиде да гласоподава за други хора. И резултатът няма да ни хареса.
Вместо да тласкаме огромни групи хора в ръцете на гадове, добре е да намерим общ език с тези хора, да ги убеждаваме, да не ги наскърбяваме. И методът не е борбата с календара. Подходът е борбата с бедността, неравенствата, гетоизацията. Подходът е да сътворяваме самочувствие на общността си, вместо да отхвърляме правото на общностите да имат самочувствие. Подходът е на първо място да обичаме страната си и хората си.
