Парламентарни избори в България се провеждат от 143 години. Използваните

Парламентарни избори в България се организират от 143 години. Използваните през 1879 година бюлетини са били бял лист хартия, на който гласоподавателят e изписвал името на кандидат-депутата.



“Ако се вгледаме по-сериозно в тези бюлетини можем да забележим, че за опазване на тайната на вота, те са били прегънати четири пъти, надлежно преди а бъдат пуснати в изборната кутия ”, разяснява пред bTV Христин Лалев, старши специалист от дирекция „ Централен държавен списък ”.



Изборното законодателство задължава името на претендента да се изписва на български, като заради това е било допустимо оповестяването за невалидни на бюлетините, изписани с арабски или гръцки букви.

След преброяването на резултатите бюлетините са били изгаряни, което е предписание инспекцията на резултатите или законовото им оборване мъчно. За век и половина оцеляват единични бройки.



1911 година е белязана с смяна в изборната система – за първи път се гласоподава съразмерно за партийни листи. С цел да улеснят гласоподавателите си партиите вкарват цветните бюлетини.


Партиите сами са отговаряли за отпечатването на бюлетините и разполагането им в изборните секции. Това е повода другите бюлетини да са с друга величина.



Цветовете затрудняват запазването на тайната на вота, което постанова и изобретение – потреблението на избирателен плик.



" Избирателят отива в изборната секция, името му се ревизира в изборния лист, показва карта, удостоверяваща изборните му права, след което му се дава опция да гласоподава ", изясни специалистът от Държавния списък.

През 1946 година се организира вторият референдум у нас – този за премахването на монархията. Тогава единствено едната бюлетина има цветни детайли.

" Това е психически издирван резултат от страна на дизайнерите на бюлетините. Тогава пропагандата е била за смяна на държавното устройство ", добави той.



След премахването на многопартийната система не се постанова и потреблението на цветове за бюлетините. Тогава се гласоподава единствено с бюлетина, отпечатана на бяла хартия.



Изборите за Велико национално заседание през 1990 година връщат цветните бюлетини, които не престават да се употребяват в това число до парламентарните избори през 2001 годна. Освен изборната конкуренция, такава поражда и за цветовете.



" Партиите са толкоз доста, че свършват цветовете и стартират да се появяват бели бюлетини с линии по тях ", разяснява Лалев.



Очаквано отпечатването на бюлетини върху цветна хартия води до оскъпяване на изборите, което води до въвеждането на интегралната бюлетина, която съдържа върху един лист всички партии, през 2005 година. По късно към нея са добавени и преференциите.