Изкуството да печелиш от отрицателните лихви
Паричните мениджъри на "Бенк ъф Ню Йорк Мелън " и на "Пасифик инвестмънт мениджмънт " (ПИМКО) влагат стремително в японски облигации, оповестява организация "Блумбърг ". И двете компании са трансформирали Страната на изгряващото слънце във второто по величина географско местонахождение за някои от най-големите си интернационални фондове с закрепен приход. По принцип това би изглеждало удивително, само че тъкмо в този миг японските държавни бумаги носят негативна рентабилност и на процедура вложителите би трябвало да заплащат, с цел да ги държат до падежа.
Всъщност, американската банка и ПИМКО не са единствени в японските си желания. Задграничните вложители са нараснали повече от два пъти покупките на японски дълг през юли. Логиката им е, че вложенията в японски облигации се отплащат по-добре в сравнение с в щатски ДЦК най-малко до момента в който те са учредени на щатски долари и са застраховали позициите си против валутни обрати.
Именно валутният резултат трансформира сегашната рентабилност от минус 0.25% на десетгодишните японски облигации в еквивалентните в щатски долари 2.22%, което е над сегашната възвръщаемост на щатския дълг със подобен период до падежа (1.64 процента).
Тази алхимия на облигационния пазар е артикул на валутните курсове. Когато щатски фонд купува деноминирани в японски йени ДЦК, той в общия случай избира да застрахова валутния риск посредством форуърден договор, допускащ да продаде няколко месеца по-късно йените против долари на закрепена цена. Ключът към облагата на американския фонд е, че в в този момент йената се разменя против по-голямо количество зелени пари в края на транзакцията. Разликата във валутните курсове - сред пазарната оценка на японската валута сега и контрактуваната бъдеща цена, води до годишна възвръщаемост от към 2.5%, която компенсира повече от обилно негативната рентабилност на японските облигации.
Това на пръв взор наподобява като безвъзмезден обяд, само че има стопански смисъл. Ако една страна предлага по-високи лихвени проценти от друга и парите непрекъснато се движат по света в търсене на най-изгодния приход, форуърдните валутни пазари компенсират значително разликите (бел. ред. - посредством така наречен арбитражни операции). Щатските ДЦК имат реномето на сигурни активи, плащащи към момента позитивни лихви. Американският $ се търси по света. С други думи, щатските вложители на процедура заплащат надбавка, с цел да се разделят с тях и да купят други активи.
Благодарение на непрекъснатата поредност от лихвени покачвания на Федералния запас от 2015-а, краткосрочните щатски лихвени проценти са много по-високи в сравнение с в съвсем всички останали развити пазари. Това продължава да е правилно даже откакто щатската централна банка намали лихвите си през юли до диапазона 2-2.25 %. За разлика от американците, базовото лихвено ниво на "Бенк ъф Джъпен " е минус 0.1% от края на януари 2016-а. И двете централни банки ще проведат публични заседания на паричните си комитети през идната седмица, като търговците чакат Федералния запас да направи нова лихвена редукция. Растат и спекулациите, че "Бенк ъф Джъпен " също ще вкара нови тласъци.
Допълнителният приход, който щатските вложители извличат от застраховането (хеджирането) на валутния курс, ще намалее, в случай че лихвените проценти на двете страни се приближат. Но до момента в който търговците са вкарали в цените намаляване на американските лихви с към 1% през идните 12 месеца, специалисти на "Бенк ъф Ню Йорк Мелън " не считат, че щатската централна банка ще е толкоз нападателна. Подобно е чувството и на паричния управител на ПИМКО - Сачин Гупта, който чака Федералния запас да намали още веднъж лихвите през тази година, само че не е уверен, че банкерите ще продължат да редуцират превантивно, в случай че американското стопанство запази силата си.
Хеджинговият арбитраж обаче не е стеснен до Япония. Гупта има също и нискодоходен държавен дълг от други страни като Испания, където застраховането на контрактите в евро против долари носи 2.72% годишен приход. "Бенк ъф Ню Йорк Мелън " пък държи испански и белгийски дългови бумаги. Според специалистите на банката анулирането на валутния риск е и метод за нашарване на вложенията отвън американския дългов пазар и добиване на приход без да се впускат в рискови инициативи.
Дори мениджърите, които не са настроени изключително оптимистично към японските облигации, виждат преимуществата на валутната игра. Например фондът T. Rowe Price International Bond Fund влага в японските краткосрочни държавни бумаги, които прави оценка като опция на вложенията в щатски бързоликвидни парични принадлежности. Фондовият управител Кенет Орчърд избира тримесечни японски ДЦК вместо аналогичните по срочност щатски бумаги и поради валутната съставния елемент. След като се подсигури против валутните съмнения тримесечният японски дълг носи 2.29% годишна рентабилност против минус 0.12% при нехеджиран вид и 1.95% за аналогичните американски бумаги.
Всъщност, американската банка и ПИМКО не са единствени в японските си желания. Задграничните вложители са нараснали повече от два пъти покупките на японски дълг през юли. Логиката им е, че вложенията в японски облигации се отплащат по-добре в сравнение с в щатски ДЦК най-малко до момента в който те са учредени на щатски долари и са застраховали позициите си против валутни обрати.
Именно валутният резултат трансформира сегашната рентабилност от минус 0.25% на десетгодишните японски облигации в еквивалентните в щатски долари 2.22%, което е над сегашната възвръщаемост на щатския дълг със подобен период до падежа (1.64 процента).
Тази алхимия на облигационния пазар е артикул на валутните курсове. Когато щатски фонд купува деноминирани в японски йени ДЦК, той в общия случай избира да застрахова валутния риск посредством форуърден договор, допускащ да продаде няколко месеца по-късно йените против долари на закрепена цена. Ключът към облагата на американския фонд е, че в в този момент йената се разменя против по-голямо количество зелени пари в края на транзакцията. Разликата във валутните курсове - сред пазарната оценка на японската валута сега и контрактуваната бъдеща цена, води до годишна възвръщаемост от към 2.5%, която компенсира повече от обилно негативната рентабилност на японските облигации.
Това на пръв взор наподобява като безвъзмезден обяд, само че има стопански смисъл. Ако една страна предлага по-високи лихвени проценти от друга и парите непрекъснато се движат по света в търсене на най-изгодния приход, форуърдните валутни пазари компенсират значително разликите (бел. ред. - посредством така наречен арбитражни операции). Щатските ДЦК имат реномето на сигурни активи, плащащи към момента позитивни лихви. Американският $ се търси по света. С други думи, щатските вложители на процедура заплащат надбавка, с цел да се разделят с тях и да купят други активи.
Благодарение на непрекъснатата поредност от лихвени покачвания на Федералния запас от 2015-а, краткосрочните щатски лихвени проценти са много по-високи в сравнение с в съвсем всички останали развити пазари. Това продължава да е правилно даже откакто щатската централна банка намали лихвите си през юли до диапазона 2-2.25 %. За разлика от американците, базовото лихвено ниво на "Бенк ъф Джъпен " е минус 0.1% от края на януари 2016-а. И двете централни банки ще проведат публични заседания на паричните си комитети през идната седмица, като търговците чакат Федералния запас да направи нова лихвена редукция. Растат и спекулациите, че "Бенк ъф Джъпен " също ще вкара нови тласъци.
Допълнителният приход, който щатските вложители извличат от застраховането (хеджирането) на валутния курс, ще намалее, в случай че лихвените проценти на двете страни се приближат. Но до момента в който търговците са вкарали в цените намаляване на американските лихви с към 1% през идните 12 месеца, специалисти на "Бенк ъф Ню Йорк Мелън " не считат, че щатската централна банка ще е толкоз нападателна. Подобно е чувството и на паричния управител на ПИМКО - Сачин Гупта, който чака Федералния запас да намали още веднъж лихвите през тази година, само че не е уверен, че банкерите ще продължат да редуцират превантивно, в случай че американското стопанство запази силата си.
Хеджинговият арбитраж обаче не е стеснен до Япония. Гупта има също и нискодоходен държавен дълг от други страни като Испания, където застраховането на контрактите в евро против долари носи 2.72% годишен приход. "Бенк ъф Ню Йорк Мелън " пък държи испански и белгийски дългови бумаги. Според специалистите на банката анулирането на валутния риск е и метод за нашарване на вложенията отвън американския дългов пазар и добиване на приход без да се впускат в рискови инициативи.
Дори мениджърите, които не са настроени изключително оптимистично към японските облигации, виждат преимуществата на валутната игра. Например фондът T. Rowe Price International Bond Fund влага в японските краткосрочни държавни бумаги, които прави оценка като опция на вложенията в щатски бързоликвидни парични принадлежности. Фондовият управител Кенет Орчърд избира тримесечни японски ДЦК вместо аналогичните по срочност щатски бумаги и поради валутната съставния елемент. След като се подсигури против валутните съмнения тримесечният японски дълг носи 2.29% годишна рентабилност против минус 0.12% при нехеджиран вид и 1.95% за аналогичните американски бумаги.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ