Коледното послание на папа Франциск: Бог се роди, за да ни даде надежда, по-голяма от всички проблеми
Папа Франциск отслужи рождественска литургия с обръщение към тези хора, които изпитват компликации и губят посоката си: Бог се роди, с цел да избави света и да ни даде вяра, която е по-голяма от всички наши проблеми.
Папата обърна изключително внимание на контраста сред божествената поява на света и светската суетност и комплицираност.
Исус Христос се ражда във Витлеем, до момента в който императорът взема решение да " запише цялата галактика ", или да преброи всички свои жители.
" Докато тези, които упражняват властта, се пробват да се впишат измежду най-великите в историята, Кралят на историята избира пътя на най-малките. Никой от властващите не го вижда: единствено няколко пастири, които са изтласкани в периферията на публичния живот.
Преброяването приказва за нещо друго. В писанията - записването на популацията има отрицателни асоциации. Цар Давид, изкушен от огромната бройка и нездравото чувство за самодостатъчност, прави тежък грях, когато подрежда броене на хората. Той желае да знае какъв брой всесилен е. След към 9 месеца, той към този момент знае какъв брой мъже могат да вдигнат меч. Бог се разгневява и хората страдат.
В онази нощ обаче, Исус, синът на Давид, след 9 месеца в утробата на Мария се ражда във Витлеем, града на Давид. Той не постанова наказване за преброяването, а смирено оставя да го запишат измежду голям брой други. Тук ние виждаме не господ на гнева и наказването, а Бога на милостта, който се превъплъщава и навлиза в света със уязвимост, увенчана от думите: " на земята мир сред индивидите, в които е Неговото снизхождение ".
Тази нощ сърцата ни са във Витлеем, където принцът на мира още веднъж е отритнат от безсмислената логичност на войната, от конфликта на оръжията, които даже през днешния ден не му разрешават да откри място в света ", споделя папа Франциск.
Преброяването на цялата галактика, споделя той, показва една прекомерно човешката нишка, която минава през цялата история: преследването на светската власт и мощност, популярност и популярност, които мерят всичко през триумфа, резултатите, числата и цифрите. Свят, захласнат от достиженията.
Но то показва и кой е пътят на Христос: " Той не е богът на достижението, а на въплъщенето.
Той не отстрани несправедливостта отвисоко, с жест на мощ, а изпод - като демонстрира обич.
Той не нахлува на сцената с безгранична власт, а се спуска в тесните ограничавания на нашия живот. Той не отбягва нашите недостатъци, а ги прави свои ".
Папа Франциск се обръща към всички вярващи с апел да помислят кой е Богът, в който имат вяра.
" Винаги има риск да честваме Коледа, до момента в който мислим за Бога в езически измерения - като за някой мощен владетел в небесата; Бог, обвързван с властта, със светския триумф и с идолопоклонничеството на консуматорската просвета.
С подправените облици на далечно и раздразнително провидение, което се отнася към положителните с положително, а към неприятните - със зло. Божество, основано по наш облик и сходство, комфортно за разрешаване на нашите проблеми и за унищожаване на нашите болки.
Бог, въпреки това, не размахва магическа пръчка. Той не е богът на търговията, който дава обещание " всичко едновременно ". Той не ни избавя, като натисне един бутон, а се доближава до нас, с цел да промени света ни от вътрешната страна.
Но колкото надълбоко да е внедрена светската концепция за далечния, преобладаващ, категоричен и могъщ господ, който ще помогне на своите да надвият останалите! Колко пъти този облик е вкореняван в нас. Само че това не е истината: нашият Бог се роди за всички, по време на броене на цялата земя ", споделя папата.
Той обръща внимание на това по какъв начин същинският Бог е оттатък човешкото усещане, и все пак се оставя да бъде " преброен за нашите сметки ".
Описва го като " Богът, който направи гражданска война в историята, като стана част от историята. Богът, който ни почита толкоз доста, че ни разреши да го отхвърлим. Който ни избавя от греховете, като ги поеме върху себе си; който не елминира болката, а я трансформира; който не отстранява проблемите ни, само че ни дава вяра, която е по-голяма от всички наши проблеми ".
" Бог толкоз доста желае да прегърне нашия живот, че въпреки да е безконечен, той става смъртен поради нас. В своето великолепие той избира да стане малък; в своята праведност той се подчинява на нашата неправда ", споделя папа Франциск. " Братя и сестри, това е чудото на Коледа: не комбинация от сантиментални страсти и светско удовлетворение, а невижданата деликатност на Бог, който избавя света, като се въплъщава ".
Папа Франциск се обръща към всички хора с увещание, че за Бог всеки от тях е лице по неговия облик и сходство, а не елементарна численост.
Дори тези, за които Коледа е сложна за празнуване поради вглеждането в личните дефекти и тежки моменти, би трябвало да имат религия.
" Исус ви споделя: " Заради вас станах плът, поради вас станах тъкмо като вас ". Защо тогава да се оставяме на своите терзания? Като пастирите, които се отделят от стадата си, напуснете пандиза на своите грижи и приемете нежната обич на Бога, който се трансформира в дете...В него ще откриете кои сте в действителност - обичаните синове и дъщери а Бог. Сега можете да го повярвате, тъй като тази нощ Бог се роди, с цел да донесе светлина на живота ви ".
Папа Франциск приканва всички хора да се поучат от Мария и Йосиф, пастирите и влъхвите, които - настрана от шума и безразличието на света - съзерцават и боготворят новороденото дете.
Накрая той даже цитира Дж. Р.Р. Толкин, който в писмо до своя наследник от 1941 година написа " Представям ти най-великото нещо, което можеш да обикнеш на земята: Благословеното причестяване. Там ще откриеш романтика, популярност, чест, честност и същинския път за цялата своя любов на света ".
Посланието му приключва с молитва към Бог: " Накарай ни да повярваме, Боже, в силата на твоята обич, която е толкоз по-различна от силата на света. Боже, накарай ни като Мария, Йосиф, пастирите и влъхвите да се съберем към теб и да те почитаме. Докато ни превръщаш от ден на ден в себе си, ние ще свидетелстваме за хубостта на твоя образ ".
Папата обърна изключително внимание на контраста сред божествената поява на света и светската суетност и комплицираност.
Исус Христос се ражда във Витлеем, до момента в който императорът взема решение да " запише цялата галактика ", или да преброи всички свои жители.
" Докато тези, които упражняват властта, се пробват да се впишат измежду най-великите в историята, Кралят на историята избира пътя на най-малките. Никой от властващите не го вижда: единствено няколко пастири, които са изтласкани в периферията на публичния живот.
Преброяването приказва за нещо друго. В писанията - записването на популацията има отрицателни асоциации. Цар Давид, изкушен от огромната бройка и нездравото чувство за самодостатъчност, прави тежък грях, когато подрежда броене на хората. Той желае да знае какъв брой всесилен е. След към 9 месеца, той към този момент знае какъв брой мъже могат да вдигнат меч. Бог се разгневява и хората страдат.
В онази нощ обаче, Исус, синът на Давид, след 9 месеца в утробата на Мария се ражда във Витлеем, града на Давид. Той не постанова наказване за преброяването, а смирено оставя да го запишат измежду голям брой други. Тук ние виждаме не господ на гнева и наказването, а Бога на милостта, който се превъплъщава и навлиза в света със уязвимост, увенчана от думите: " на земята мир сред индивидите, в които е Неговото снизхождение ".
Тази нощ сърцата ни са във Витлеем, където принцът на мира още веднъж е отритнат от безсмислената логичност на войната, от конфликта на оръжията, които даже през днешния ден не му разрешават да откри място в света ", споделя папа Франциск.
Преброяването на цялата галактика, споделя той, показва една прекомерно човешката нишка, която минава през цялата история: преследването на светската власт и мощност, популярност и популярност, които мерят всичко през триумфа, резултатите, числата и цифрите. Свят, захласнат от достиженията.
Но то показва и кой е пътят на Христос: " Той не е богът на достижението, а на въплъщенето.
Той не отстрани несправедливостта отвисоко, с жест на мощ, а изпод - като демонстрира обич.
Той не нахлува на сцената с безгранична власт, а се спуска в тесните ограничавания на нашия живот. Той не отбягва нашите недостатъци, а ги прави свои ".
Папа Франциск се обръща към всички вярващи с апел да помислят кой е Богът, в който имат вяра.
" Винаги има риск да честваме Коледа, до момента в който мислим за Бога в езически измерения - като за някой мощен владетел в небесата; Бог, обвързван с властта, със светския триумф и с идолопоклонничеството на консуматорската просвета.
С подправените облици на далечно и раздразнително провидение, което се отнася към положителните с положително, а към неприятните - със зло. Божество, основано по наш облик и сходство, комфортно за разрешаване на нашите проблеми и за унищожаване на нашите болки.
Бог, въпреки това, не размахва магическа пръчка. Той не е богът на търговията, който дава обещание " всичко едновременно ". Той не ни избавя, като натисне един бутон, а се доближава до нас, с цел да промени света ни от вътрешната страна.
Но колкото надълбоко да е внедрена светската концепция за далечния, преобладаващ, категоричен и могъщ господ, който ще помогне на своите да надвият останалите! Колко пъти този облик е вкореняван в нас. Само че това не е истината: нашият Бог се роди за всички, по време на броене на цялата земя ", споделя папата.
Той обръща внимание на това по какъв начин същинският Бог е оттатък човешкото усещане, и все пак се оставя да бъде " преброен за нашите сметки ".
Описва го като " Богът, който направи гражданска война в историята, като стана част от историята. Богът, който ни почита толкоз доста, че ни разреши да го отхвърлим. Който ни избавя от греховете, като ги поеме върху себе си; който не елминира болката, а я трансформира; който не отстранява проблемите ни, само че ни дава вяра, която е по-голяма от всички наши проблеми ".
" Бог толкоз доста желае да прегърне нашия живот, че въпреки да е безконечен, той става смъртен поради нас. В своето великолепие той избира да стане малък; в своята праведност той се подчинява на нашата неправда ", споделя папа Франциск. " Братя и сестри, това е чудото на Коледа: не комбинация от сантиментални страсти и светско удовлетворение, а невижданата деликатност на Бог, който избавя света, като се въплъщава ".
Папа Франциск се обръща към всички хора с увещание, че за Бог всеки от тях е лице по неговия облик и сходство, а не елементарна численост.
Дори тези, за които Коледа е сложна за празнуване поради вглеждането в личните дефекти и тежки моменти, би трябвало да имат религия.
" Исус ви споделя: " Заради вас станах плът, поради вас станах тъкмо като вас ". Защо тогава да се оставяме на своите терзания? Като пастирите, които се отделят от стадата си, напуснете пандиза на своите грижи и приемете нежната обич на Бога, който се трансформира в дете...В него ще откриете кои сте в действителност - обичаните синове и дъщери а Бог. Сега можете да го повярвате, тъй като тази нощ Бог се роди, с цел да донесе светлина на живота ви ".
Папа Франциск приканва всички хора да се поучат от Мария и Йосиф, пастирите и влъхвите, които - настрана от шума и безразличието на света - съзерцават и боготворят новороденото дете.
Накрая той даже цитира Дж. Р.Р. Толкин, който в писмо до своя наследник от 1941 година написа " Представям ти най-великото нещо, което можеш да обикнеш на земята: Благословеното причестяване. Там ще откриеш романтика, популярност, чест, честност и същинския път за цялата своя любов на света ".
Посланието му приключва с молитва към Бог: " Накарай ни да повярваме, Боже, в силата на твоята обич, която е толкоз по-различна от силата на света. Боже, накарай ни като Мария, Йосиф, пастирите и влъхвите да се съберем към теб и да те почитаме. Докато ни превръщаш от ден на ден в себе си, ние ще свидетелстваме за хубостта на твоя образ ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ